Работодателите завяват нужда от 261 926 работници и специалисти през следващите 12 месеца с умения и знания в различни професионални направления, които ще са необходими за ефективната работа на предприятията. Най- търсените специалности на пазара на труда можем да видим най-ясно от проучването, проведено сред работодатели от Агенцията по заетостта през октомври месец 2024 година. Като най-търсена професия се очертава да бъде професията „Строител“. Това заяви Атанаска Тодорова – главен експерт „Пазар на труда, миграция и мобилност“ в „Институт за социални и синдикални изследвания и обучение“ /ИССИО/ на КНСБ.
„22 хиляди или малко повече от 22 хиляди заявки за наемане на квалифицирани работници във всичките десет специалности на професията, което включва кофражисти, арматуристи, зидари, шпакловчици, облицовъчни строителни и бояджийски услуги, всичко това включва този сектор „Строителство“, когато говорим. На следващо място в същото проучване излиза шивачеството във всичките разновидности, които ние познаваме“, заяви Атанаска Тодорова.
Близо 18 хиляди такива специалисти ще се търсят през 2025 година. На следващите места са машинен оператор, готвач, работник в кухня. На национално ниво най-търсени остават кадрите от областта на педагогиката, социалните дейности и икономиката.
„Педагогиката много дълги години не беше оценена както от обществото, така и от управляващите и тези педагози, които дълги години не се преквалифицираха, а оставаха да работят в системата училищно и детско образование, те всъщност се оказаха с много ниски доходи и наистина бяха едни просветители, които за съжаление вече се налага да се пенсионират и на тяхно място трябва да бъдат намерени нови хора, които да ги заместят. Така например, за учители през 2025 година ще бъдат необходими 6500 лица, за медицински сестри ще бъдат необходими 3500 лица. Ако погледнем в лекарската професия ще ни бъдат необходими 2000 лица. Това са все професии, които изискват по-дълго време, за да се придобият знания, умения и правоспособност и в същото време виждаме как тези хора са привлечени от чуждите трудови пазари, макар и в рамките на Европейския пазар, те са чужди за България и хората предпочитат да се реализират там поради няколко причини- по-високите възнаграждения, по-добре регламентираните условия на труд и спазването на работното време“, допълни експертът от КНСБ.
На пазара на труда са търсени и инженер-строителите, и международните шофьори. За област Видин заявките за тази година са 730 специалисти с квалификация по професиите „Учител“, „Шофьор“, „Специалист ТРЗ“, международни шофьори и други.
Очертава се пазарът на труда да изпитва недостиг на работна сила и не е тайна, че част от работодателите се насочват към граждани от трети държави, които да бъдат привлечени за работа. За съжаление тези лица, идвайки в България, не остават в страната ни, а използват България като една възможност да придобият Шенгенска виза, която да им позволи да отидат в друга европейска държава, допълни Атанаска Тодорова.
45% от гражданите от трети държави, получили разрешително за работа в България, през първите 6 месеца, напускат нашата страна. Причините са различни.
„Поради неудовлетвореност от заплащане, неудовлетвореност от условия на труд, неудовлетвореност от жилищно настаняване. Защото за някои категории работници работодателите са длъжни да осигурят и настаняване. И една от държавите, която взема най-много от тези работници, след като българската администрация е направила възможното те да започнат работа в България, е Хърватия. Оказва се, че 30% близо от тези 45 продължават своята трудова дейност в Хърватия, останалите в Словения, някои от тях дори стигат до Германия, но това са проблеми на българските работодатели- всъщност те не могат да задържат работниците, не само българските, но и онези, които идват от държави извън Европейския съюз в България“, каза още експертът в КНСБ.
Безработицата е на нива, близки до тези от 2019 година преди пандемията. В същото време трайно са намалели дългосрочно безработните- ако през 2019 година са били близо 150 хиляди, в момента техният брой е близо 80 хиляди.
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл към линка ТУК