Тази година увеличение на доходите ще има. Независимо кой ще управлява държавата, какво ще е правителство, как ще се казва премиерът през следващите месеци доходите в бюджетната сфера ще се увеличат с 15-20%. От 1 януари искаме и още едно увеличение на минималната работна заплата, със сигурност тя ще стане над 760 лв. Напрежението, което зрее в много сектори, ни кара да го заявим ясно.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров на проведен днес Дискусионен форум за социални журналисти, организиран съвместно с Фондация Фридрих Еберт България. На него конфедерацията представи своите оценки и предложения за актуализацията на бюджета и антикризисните мерки на правителството. Председатели на основни федерации към КНСБ пък посочиха исканията и конкретните проблеми по сектори.
Димитров подчерта, че за увеличение на заплатите в актуализацията на бюджета трябва да бъде заложен 1 млрд. лв. 1,5 млрд. лв. пък трябва да бъдат ориентирани към уязвимите социални групи. Възнагражденията на работниците и служителите, които работят в системите на бюджетното финансиране, трябва да бъдат увеличени с минимум 15% предвид ръста на инфлацията, а за агенциите, работещи на терен, да се осигури ръст от 20% от 1 юли.
КНСБ настоява още с актуализацията да се въведе и прилага официална линия на бедност при спазване методиката, която държи сметка и за натрупаната инфлация – EU-SILC (460 лв. за 2022 г.), а не 413 лв. колкото е в момента.
Конфедерацията настоява и за разработване на определение и критерии за „енергийна бедност“ и подготовка на промени в действащото законодателство за целево енергийно подпомагане.
По отношение на пенсиите и решението добавката от 60 лева да се вкара в тях националният секретар Ася Гонева коментира, че така личната трудова пенсия се превръща в смесица между социално осигуряване и социално подпомагане. Минимум 15% е замърсяването, което се получава, каза тя и подчерта, че за новоотпуснатите пенсии след 1 юли ще е дискриминация, че не се предвижда включването на тези 60 лв. Ние няма да допуснем това, предупреди Гонева. Таванът на пенсиите трябва да отпадне, подчерта тя друго искане на КНСБ. Максималният осигурителен доход също трябва да върви нагоре и да се обвърже с ръста на някоя величина – например да е съотношение към средната работна заплата.
Председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева посочи, че са необходими 20 млн. лв. допълнителни средства за издръжка на детските градини. Те изнемогват. Държавата, след като е казала А, че ще финансира детските градини, трябва да каже и Б и да осигури качествено хранене на децата, каза Такева. В момента за едно дете се отделят 1,10 лв. за хранене четири пъти на ден. При тези цени на продуктите сумата трябва да стане 1,70 лв. дневно, категорична е Такева. Тя посочи още, че са нужни и 50 млн. лв. за монтиране на климатици в средните училища, за да има комфортни условия за децата в клас, особено в топлите месеци. Настояваме да бъдат осигурени още 25 млн. лв. по различни програми, сред които за изплащане на обезщетения при пенсиониране. Синдикатът настоява и за 125 млн. лв. допълнителни средства за нов ръст на заплатите в размер на 8%. Така сумарният ефект от вече осъществения ръст в началото на 2022 г. и искания в момента, ще бъде достатъчен да компенсира нивото на инфлацията през годината.
Лидерът на ВОН-КНСБ Лиляна Вълчева пък посочи проблемите, които работещите във висшите училища срещат с изпълнението на решението на парламента да отпусне субсидия от 20 млн. лв. за ръст на възнагражденията с бюджет 2022 г. „Ние също искаме качествено израстване на академичния състав, но кой настройва и разделя системите“, попита тя. С актуализацията на бюджета ВОН настоява допълващата субсидия за издръжка на обучение в държавните висши училища да бъде в размер на нови 20 млн. лв., с което общо за годината средствата за издръжка на обучение да станат 40 млн. лв.
Напрежение има във всички системи – НАП, НОИ, Агенция по заетостта, общинските администации. Не знам тези хора как работят. Толкова е голям дисбалансът, че започнаха да напускат, каза председателят на Федерацията на независимите синдикати от държавното управление и организации Кръстьо Боянов. Той подчерта, че от 2017 година не е имало година без предвиден ръст на доходите. Настояваме с актуализацията да се предвиди такъв, каза Боянов.
НСПС „Огнеборец“ също иска поне 20% ръст на възнагражденията, за да се компенсират инфлационните процеси и да се догонят нивата на заплащане в останалите министерства и ведомства от сектор „Сигурност“, каза вицепрезидентът на синдиката Станимир Миланов.
В здравеопазването напрежение има както заради заплащането на труда, така и заради застаряването и липсата на кадри. Липсват над 30 хил. специалисти по здравни грижи, каза зам.-председателят на ФСЗ д-р Пламен Радославов.
С подписването на КТД в отрасъл „Здравеопазване“ 2022 се осигури възможност получаваните допълнителни възнаграждения по време на противоепидимичната обстановка да бъдат включени в основните заплати в отрасъл „Здравеопазване“. Поради тази причина от ФСЗ настояват за допълнителни средства в размер на 151 млн. лв. към бюджета на Министерство на здравеопазването. От тях 133,1 млн лв. за разходи за персонал на лечебните здравни заведения и структури на финансиране от бюджета на Министерство на здравеопазването. Това ще даде възможност за изпълнение на договорените минимални начални заплати по категории в КТД отрасъл „Здравеопазване“ -2022г. 18 млн. лв. пък ще са за изплащане на дейност на лечебни заведения за болнична помощ извън дейностите финансирани от НЗОК. Необходими са и 88,7 млн. лв. допълнително, които да дадат възможност за достигане на минимални начални работни заплати по категории персонал съгласно КТД в отрасъл „Здравеопазване“- 2022г., както и 10млн. лв. като допълващ стандарт за брой деца в яслени групи в детските ясли и детските градини, здравни кабинети в детските градини и училища.
Напрежение има и в областта на културата. Диалогът там спря през февруари, едва за тази седмица имаме насрочен отраслов съвет, каза Борис Начев, председател на НСФ „Култура“. В читалищата и библиотеките работещите продължават да са с минимални работни заплати. За възнаграждения в целия сектор от федерацията настояват за 55 млн. лв.
Председателят на ФНСЗ Валентина Васильонова пък посочи проблема с ниските заплати в агенцията за борба с градушките и в Селскостопанската академия. Настояването е за увеличение на разходите за персонал на Министерството на земеделието с 20%. Необходимо е да бъдат осигурени допълнителни средства в актуализацията на бюджета на Министерството на земеделието в разходи за персонал в размер на 8 млн. лв. за периода от юли 2022 г. до края на годината. Освен това за 2022 в частта „Капиталови разходи” в бюджета на Министерството на земеделието са планирани 8 707 000 лв. Нямаме информация за изразходвани средства от капиталовите разходи. За съжаление, във бюджетите на второстепенните разпоредители не са предвидени капиталови разходи. В рамките на тези 8 млн. лв. необходимите допълнителни средства за увеличение на работните заплати за ИАБГ за периода 07-12.2022 са в размер на 1 265 950 лв., както и допълнителни средства за капиталови разходи и издръжка за 2022 г. за ИАБГ в размер на 2 млн. лв. По отношение на Селскостопанска академия са необходими допълнителни средства в размер на 5,5 млн. лв. за увеличение на работните заплати в актуализацията в бюджета. Освен това, необходими са и 1 млн. лв. допълнително за капиталови средства и издръжка.
Главният икономист на КНСБ и директор на ИССИ Любослав Костов прогнозира, че до края на годината може да се наложи нова актуализация на бюджета.
„За четири месеца имаме три корекции на прогнозата за БВП и тези три корекции водят за четири месеца 7 млрд. повече БВП очаквания заради инфлацията по текущи цени. Това според нас е така, но най-вероятно ще се наложи още една актуализация, тъй като средногодишната инфлация, която е заложена в момента, за да се изпълни, това означава, че от днес до края на годината инфлацията месец за месец трябва да нараства по 0,3 процентни пункта. Така е заложил министърът на финансите. Аз силно се съмнявам, че ще нараства с 0,3 процентни пункта. Най-вероятно ще бъде с 1-2, може би 3 процентни пункта повече от този средногодишен индекс, който е заложен“.