Има скандални различия между цените, обявени от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) и крайните цени за потребителите. Това заяви Виолета Иванова, заместник-директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ пред БНР.
По думите й разликата между следените от ДКСБТ цени на едро и стойността в магазините при някои продуктите възлиза на 20, 50 и дори 100%. Разликата при киселото мляко е 30%, а при видовете сирене – от порядъка на 70%.
Иванова подчерта, че изкуственото завишаване на цените е класически пример за картел. Тя изтъкна, че от години се налага непазарно, нелоялно поведение.
Виолета Иванова каза още, че се наблюдава разлика от 12-13% в цените в големите и малките търговски обекти, като по-скъпо е в големите магазини. Отчитат се и регионални различия.
КНСБ наблюдава 21 стоки от първа необходимост, 20 от които са хранителни продукти. През юни 2025 е регистриран ръст с над 10% спрямо същия период на миналата година в цените на основни храни, които присъстват ежедневно на трапезата ни. През юли се отчита известно задържане, характерно за летния сезон.
Виолета Иванова отбеляза, че в последните 2 години КНСБ извършва сравнително наблюдение на цените в България и в други страни от Европейския съюз (ЕС). То показва, че цената на млякото, сиренето и яйцата у нас е 26% по-висока от средноевропейската. „По-високи цени от държави, които имат значително по-високи средни работни заплати“, уточни тя.
Иванова отчете, че в България с минимална заплата малката потребителска кошница от 20 стоки може да се купи едва 9.7 пъти, а в Германия – 32 пъти, в Румъния – 17 пъти, и в Испания – 22 пъти. Тя подчерта, че 30% от населението у нас е в риск от бедност.
Цялото интервю може да чуете ТУК