През месец септември цените на наблюдаваните от КНСБ хранителни стоки нямат съществено изменение, но спрямо юни, когато започна проследяването им, малката потребителска кошница е поскъпнала с близо един лев и необходимата стойност за закупуването ѝ достига средно 112 лева. Запазват се тенденциите за преодобладаващо по-евтини стоки в малките обекти, необяснимо поскъпване от борсите до крайните търговци и за силни регионални различия.
Това показва петото поред наблюдение на цените от малката потребителска кошница за месец октомври, което бе представено на пресконференция днес, 14 ноември, от президента на КНСБ Пламен Димитров, директора на Института за социални и синдикални изследвания и обучение Любослав Костов и зам.-директора на института Виолета Иванова. КНСБ следи от юни цените на 21 стоки (20 хранителни и бензин) в над 600 малки и големи търговски обекта в 81 общини.
Целта е да помогнем на хората да се ориентират в ценовите равнища с оглед на минимизирането на спекулативните увеличения и злоупотреби и да имат най-информирания избор. Както многократно сме казвали – най-големият регулатор на пазара е потребителят, посочи Димитров.
Спрямо септември през миналия месец най-сериозно поскъпване има при краставиците и доматите – с около 3 процента. Лимоните и ябълките пък поевтиняват най-много, тъй като навлизат в своя сезон. Спрямо месец юни по-значително поскъпване има при цените на пилето и краставиците. Чаша кафе през юни е струвала средно 0,99 лв., а през октомври, след значителния ръст, регистриран през септември, цената достига 1,26 лева.
Сравнението на цените в малките и големите търговски обекти отново показва, че продължава тенденцията стойността им да е по-ниска в малките обекти. Това се наблюдава при 10 от 17 сравнявани хранителни стоки. Сиренето остава стоката с най-голям диапазон – за един килограм в малките магазини цената е с около 2,40 лв. по-ниска от тази във веригите. 0,40 лв. е разликата при яйцата. При зеленчуците и плодовете са наблюдава обратното – те са по-евтини в големите обекти. Това е обосновано, защото те договарят по-големи количества и директно с производителите, което се отразява на крайната цена, обясни Иванова.
Съпоставката между борсовите цени и тези на дребно показва, че традиционно при 7-8 стоки (ориз, прясно мляко, сирене, яйца, картоф, ябълка, боб) разликата е над 50 и над 70 процента. Това продължава и беше една от причините да предоставим на КЗК данните с молба да се провери пазарът на хранителните стоки и в частност на млечните продукти. Предстои да видим каква ще бъде констатацията и има ли картел или други непозволени обединения, които нарушават конкуренцията и каква е причината за подобно движение от едро до дребно за подобни необясними увеличения, които продължават пети месец, независимо, че цените флуктуират около същите равнища, коментира Димитров.
Фрапиращи примери има и при сравнението на цените в различните региони. Президентът на КНСБ обясни, че тези регионални диспропорции също се дължат на неперфектност на конкуренцията.
До момента чухме от председателя на КЗК, че в един регион – Видинският, една търговска верига държи до 90 процента от пазара. Очевидно е, че по този начин няма как да говорим за пазарна конкуренция. Много често в най-бедните региони цените са най-високи – именно поради тази причина – няма конкуренция и предлагане с необходимото качество и навременност на доставките, които да могат да гарантират на потребителя справедливата пазарна цена. Най-ярко виждаме това при цените на пилето и белия боб. Неясно защо в Смолян, известен със смилянския боб , е най-високата цена на пакетирания бял боб, посочи Димитров.
За килограм бял пакетиран боб в Смолян плащат средно 8,01 лв., а в Плевен, където е регистрирана най-ниската стойност, цената е 5,65 лв. Средната цена в страната пък е 6,72 лв.
Друг пример е с килограм охладено пиле – то е най-скъпо в Монтана (9,91 лв), а в съседната област Враца е най-евтино – 7,52 лв.
Отклоненията достигат до 19% над средната цена за страната.
Презентация с всички данни можете да видите тук.
