Цените на стоките от малката потребителска кошница продължават да се покачват с плавен темп. Изключение правят плодовете и зеленчуците заради сезонния фактор, като при тях има най-сериозно поскъпване на краставиците със 7,3 процента и на доматите с 6,6 на сто. Спрямо януари кошницата е по-скъпа с 1,2 процента или 0,68 евро, а спрямо юни – с 4,8 на сто.
Това показва наблюдението на цените през месец февруари, което бе представено на пресконференция днес, 27 февруари, от президента на КНСБ Пламен Димитров и зам.-директора на Института за социални и синдикални изследвания Виолета Иванова. КНСБ следи от юни миналата година цените на 21 стоки в над 600 малки и големи търговски обекта в 81 общини. Наблюдението стартира като част от осъществяването на обществен контрол в процеса по въвеждане на еврото. След въвеждането на еврото от 1 януари към наблюдението бяха добавени и няколко услуги.
През февруари на месечна база няма промяна само на цените на минералната вода (0,5 литра), чаша кафе, киселото мляко, свинският бут и оризът.
В сравнение с юни миналата година, когато започна проследяването на стойностите, най-съществено поскъпване имат краставиците – 73,7 процента, доматите – 10,5 на сто, цяло пиле – 11,4 процента, хлябът – с 6,3 на сто нагоре. Чаша кафе преди девет месеца е струвала средно 0,51 евро, а през февруари вече е 0,73 евро.
В малките търговски обекти се поддържат по-високи цени основно на плодовете и зеленчуците, показва още наблюдението. Продължава тенденцията голяма част от стоките там да са по-евтини от големите вериги. Най-голяма е разликата при килограм сирене – то е с 0,88 евро по-евтино в малките магазинчета и струва средно 9,65 евро.
При наблюдаваните услуги и през февруари има нарастване на цената на платеното паркиране и на дамското и мъжкото подстригване. Мъжкото струва средно 8,55 евро и се вдига с 0,6 процента в сравнение с януари, а дамското е средно 12,85 евро и поскъпва с 0,4%.
Пламен Димитров посочи, че продължава да се поддържат и необяснимите разлики между цената на дребно и цената на едро. Те достигат до 77 процента при килограм ябълки, който струва 1,15 евро на едро, а на дребно е 2,03 евро. Димитров допълни, че кравето сирене и прясното мляко са на 125% от средното европейско ниво като ценово равнище. Настояваме вече близо година за разследващи действия на регулатора. Чухме тази седмица КЗК, че близо 77% от пазара се владее от две фирми, които са с един собственик. Това не може да бъде обяснено по друг начин, освен като непозволена концентрация и от там господстващо положение и поддържане на най-високите цени в ЕС, каза той. Димитров попита кога ще видим анализа на хранителните стоки на КЗК в детайли и ще стане ясно как се обясняват разликите между цените на едро и дребно.
Регионалните различия продължават, стигат и до 20% на някои стоки, което е доста голямо отклонение за малка България, обясни още Пламен Димитров. Той допълни, че между Габрово и Велико Търново има 2 евро разлика в цената на сиренето, въпреки че се намират доста близо и не е ясно каква е причината. Изследването отчита 1,49 евро по-висока цена на охладеното пиле в Добрич спрямо Варна, 1,83 евро по-скъп свински бут във Видин спрямо Бургас и 1,03 евро по-скъпи яйца в Благоевград спрямо Ловеч.
На фона на тези наблюдавани цени и процеси Димитров напомни, че инфлационният ръст в България започна в края на 2021 – началото на 2022 г. от цени на производител. Не заплатите са проинфлационен фактор, категоричен бе той. Заплатите догонваха цените ва производител, които бяха увеличени заради ковид кризата, нарушените световни доставки, ръста на енергоносителите и други обективни фактори заради кризата тогава. Стигнахме до 70 процента ръст на цена на производител, което резултира до двуцифрена инфлация през 2022 година. Оттам започнахме да увеличаваме заплатите, за да покрием вече увеличената ценова реалност.
Омръзна ми да слушам неверни данни, че частният сектор страда, защото общественият вдига повече заплатите. Миналата година реалният растеж на средната работна заплата е 23,3% спрямо 2021 г. В обществения сектор увеличението е 18,5%, а в частния – 23,5%. Минималната работна заплата има реално нарастване от 30,9% от 2021 г. до 2026 година, каза още Димитров.
Външният дълг не плаща заплати и пенсии, категоричен бе Димитров. Той посочи, че общата стойност на собствените приходи на държавата – данъчни и неданъчни, за 2025 г. са в размер на 79,54 млрд. лв. А основните разходи – за персонал, пенсии, издръжка, здравеопазване и т.н. – са 79,29 млрд. За какво вземаме заеми всъщност – 11,59 млрд. лева е капиталовата програма, посочи президентът на КНСБ.
Презентация с данните можете да видите тук.
