В контекста на Европейската година на уменията разработването на образователни политики за създаване/ надграждане на дигитални умения сред заетите лица добиваоще по- висока обществена значимост и се очаква успешно да катализира включването на възрастните лица в обучения за повишаване на тяхната заетост. Спрямо Европейската Комисия (ЕК) стартиралата през 2023 г. Година на уменията ще допринесе за постигане на социалните цели на ЕС до 2030 г. за ежегодно обучение на най-малко 60% от възрастните2 и за най-малко 78% заетост
Инициативата също така ще спомогне за постигането на целите на Цифровия компас до 2030 г. за най-малко 80% от възрастните с основни цифрови умения и 20 милиона заети специалисти в областта на информационните и комуникационните технологии в ЕС. Индексът за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото показва, че 4 от всеки 10 възрастни и всяко трето лице, което работи в Европа, не притежават основни цифрови умения. Жените са недостатъчно представени в професиите и образованието, свързани с технологиите, като едва 1 от 5 специалисти в областта на ИКТ и 1 от 3 завършили висше образование в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ) са жени (Европейска Комисия, без дата). Годината на уменията ще е обвързана с редица други текущи инициативи, чрез което ще се повиши съществено добавената стойност на всяко предприето действие
Тази цел е приета в края на 2021 г. с Резолюция на Съвета относно нова европейска програма за учене за възрастни за периода 2021 – 2030 г. (2021/C 504/02). Очакванията от държавите- членки на ЕС са до 2025 г. поне 47 % от хората на възраст между 25- 64 години да са участвали в обучение през последните 12 месеца. Съответно до 2030 г. поне 60 % от хората на възраст между 25- 64 години да са участвали в обучение през последните 12 месеца (Официален вестник на Европейския съюз, 2021). Тази цел се проследява от Евростат като част от Европейския стълб на социалните права. Данните обаче се представят като процент от възрастното население (25- 64 години), участвало в обучение през изминалите 4 седмици. През 2017 г. Европейската комисия, Европейският парламент и Съветът представиха iniciatiwata Европейски стълб на социалните права и съпътстващ я План за действие, насочен към насърчаване на справедливи и ефективни пазари на труда и социални системи в цяла Европа. ЕС си поставя три цели в хоризонт до 2030 г., една от които е да постигне ниво на заетост от 78% (Eurostat, 2023). Изпълнението на целта се проследява от Евростат
Дигитализацията и уменията
Данните от Индекса на цифровата икономика и общество (DESI) показват, че страната ни има втория най-нисък резултат в класацията и е след страните, които се представят зле и се отдалечават от конвергенцията. Резултатът DESI на България нараства средно с 9% годишно през последните пет години. Предвид позиционирането на България, този темп на растеж не е достатъчен, за да може страната да догони останалите страни-членки. Така резултатът на страната ни е 37,7 пункта при средно за ЕС ниво от 52,3 пункта.
Спрямо DESI в ЕС 54% от гражданите притежават поне основни дигиталниумения (при поставена цел до 2030 г. най-малко 80% от гражданите в Съюза да са с основни дигитални умения). Холандия и Финландия са лидери по този показател в ЕС, а Румъния и България изостават, като в страната ни хората с базови дигитални познания са 31%. Следва да се отбележи, че социо-демографските характеристики изключително влияят върху наличието на основни дигитални умения: така при по-младите лица, с по- високо образование (над средно) и живеещите в градска среда се наблюдава много по- високо ниво на усвоени основни дигитални умения. В същото време в България едва 8 % от хората притежават цифрови умения над основните (спрямо средната стойност за ЕС от 26 %) и само 7 % от предприятията осигуряват обучение в областта на ИКТ за своя персонал (при средно за ЕС ниво от 20 %).
Спрямо DESI България отчита сериозни трудности пред интегрирането на цифрови технологии в стопанската дейност: в т.ч. възприемането на компютърните услуги в облак (в 10% от предприятията спрямо 34% в ЕС), изкуствен интелект (в 3% от предприятията в страната спрямо 8% от тези в ЕС) и големите данни (в 6% от предприятията в страната спрямо 14% от тези в ЕС). Ако се проследи т.нар. индекс на дигитална интензивност4,то България се нарежда на предпоследно място (преди Румъния) за най- слаба степен на оборудване на Степента на усвояване на 12 конкретни технологии в предприятията, сред които ИИ, интернет на нещата, облачни услуги и т.н. предприятията с технологии (или над 60% от предприятията с минимален брой усвоени технологии).
От гл.т. на новите технологии, то изключително внимание се обръща към момента на ИИ и приложението му в широк спектър от дейности. Проучване от 2022 г. сред 480 експерти в сферата на ИИ установява, че 36% се страхуват, че развитието на ИИ може да доведе до „катастрофа на ядрено ниво“. Също така почти 28 000 души са подписали отворено писмо, написано от Future of Life Institute (включително подкрепено от Илон Мъск), главните изпълнителни директори на няколко компании за изкуствен интелект и много други видни технолози, с искане
за шестмесечна пауза или мораториум върху новите напреднали ИИ модели за развитие. Според прогнозите пазарният дял на ИИ през 2024 г. ще достигне 300 трилиона долара, а през 2030 г. ще е над 1 800 трилиона долара. Тези данни разкриват, че в рамките на 2-3 годишен период ще е налице 100% нарастване на пазарният дял на ИИ. На трудовите пазари вече е налично съществено различие/ разминаване между търсените и предлаганите умения, което създава предпоставки за по- съществено разтваряне на ножицата между търсещите работа и предлагащите такава. Налице е липсата на съответствие между на уменията, които се търсят и уменията, които се притежават. Това поражда все по-голям натиск за преквалификация, която да осигури припокриване между търсещите и предлагащите умения. Оттук възниква и необходимостта от надграждане на образователните системи, които следва да отговорят на предизвикателствата на новата реалност и по- конкретно на квалификационните несъответствия свързани са с: а) различия в образователните центрове и б) различия в уменията. По последни данни на ОИСР между 2019 г. и 2030 г. най- много ще нарасне търсенето на умения, свързани с взаимодействие с компютри, креативно мислене, анализиране на данни и информация и общуване с хора извън организацията. Бързо развиващите се условия на околната среда и социалните условия променят не само набора от умения, но и изискваното ниво на владеене (OECD, 2023).
Технологиите предоставят възможност за достъп до актуална научна информация в реално време, но в същото време се пуска в обръщение и огромно количество невярна и потенциално вредна информация онлайн (OECD, 2023).
Политически маркери:
Социалните партньори трябва да проучат кои браншове/ отрасли и кои професии са най- силно подложени на дигитална трансформация и те трябва да бъдат сред първите, върху които да се съсредоточат договорените обучителни практики.
Социалните партньори трябва да намерят начин да разширят обхвата на колективното договаряне и да го използват като инструмент за насочване на дигиталната трансформация на компанията в съответствие със стълбовете на европейското Рамково споразумение по дигитализацията. В резултат на осъществения от международен проект под ръководството на КНСБ и БСК се извеждат следните препоръки към предприятията за прилагане на стълба за уменията от Споразумението: а) въвеждане на процедури за докладване на нуждите от обучение, достъпни за всички служители; б) въвеждане на процедури за признаване на неформално придобити умения; в) постигане на по- висока ефективност на информационните канали за съществуващи образователни програми и възможности за обучение, така че наетите да са наясно какво се осигурява от работодателя текущо като обучения. Системите за учене през целия живот, които реагират на променящите се обстоятелства, могат да гарантират, че хората владеят набор от умения, необходими за подпомагане на икономическия растеж и социалното сближаване.
Дигитализацията и работните места
Изследванията показват, че дигитализацията е навлязла в почти всички основни икономически сектори и е променила структурата на пазарите на труда. Въпреки опасенията от широко разпространена замяна на работни места поради технологичните пробиви, то в европейските страни и страните от ОИСР се наблюдава неутрален или дори положителен ефект върху нетната заетост и производителността на труда.
По време на кризата с COVID-19 голяма част от заетите хора бяха изправени пред променящи се модели на работа- включително въвеждането на режима на работа от разстояние. През 2019 г. приблизително 1 от 20 (5,5%) от заетите хора на възраст 20–64 години в ЕС обикновено е работил от вкъщи. Въздействието на кризата с COVID-19 беше очевидно, тъй като този дял се увеличи повече от два пъти през 2020 г. до 12,2% (+6,8 процентни пункта; п.п.); все пак през 2022 г. този дял намалява до 10,3% за ЕС 27. В България работата от дома е много по- слабо разпространена спрямо останалите европейски държави, но вследствие на здравната пандемия нейният дял нараства три пъти и обхваща вече близо 2% от заетите в страната.
Спрямо най- актуалното проучване на Eurofound (от 30.11.2023 г.) работниците, които редовно работят от разстояние, използвайки информационни и комуникационни технологии, е по-вероятно да работят по-дълго, отколкото се изисква по договор. Близо една пета от респондентите в мащабно проучване на Фондацията съобщават, че работят допълнителни часове, защото се свързват с тях извън работното време. Осем от всеки десет анкетирани работници съобщават, че редовно получават съобщения, свързани с работата, извън работното си време. Констатациите показват няколко разлики обаче между работниците в компании с въведено право на откъсване от работна среда и тези без. По-голям дял от работниците в компании без право на откъсване от работна среда са имали здравословни проблеми като често главоболие, стрес и безпокойство. В компании с политика за право на откъсване се отчита съществено по- висока степен на удовлетвореност от работния процес, както и по-добър баланс между работа и личен живот.
Според доклад на ЕК броят на хората, работещи през платформи ще се увеличи 1,5 пъти до 2025 г., след което се очаква растежът му да се забави. По експертна преценка през 2023 г. общият брой на хората с постоянна заетост през платформи (при база по-често от веднъж на всеки месец) се оценява на 36,8 милиона и се очаква да достигне 42,6 милиона до 2025 г. (при ниво от 16,1 милиона през 2016 г.).
Дигитализацията несъмнено допринася за създаването на работни места- платформи като Uber, Lyft и TaskRabbit атакуват трудовите пазари, привличайки широк спектър от професионалните прослойки. Въпреки широко прокламираната гъвкавост на работните режими и генерирането на (допълнителен) доход, работещите в платформи непрекъснато споделят за непредсказуеми, ниски и несправедливи доходи. Работещите споделят още за дълго, нередовно и несоциално работно време; много платформени работници се трудят повече часове от обикновените работници, за да получат подобен доход на лицата в стандартна заетост. Според МОТ хората, работещи в цифрови платформи за труд, прекарват около една трета от времето си в неплатена работа. Също така отделни проучвания показват, че някои хора- особено тези, които изпълняват нискоквалифицирани работни места, са свръхквалифицирани за тези задачи в платформата. Те са склонни да имат технически или университетски дипломи и се заемат с такива работни места поради трудностите при намиране на редовна работа и необходимостта от допълнителни доходи. Такива хора рискуват да се окажат в нискоквалифициран „капан“: ако нискоквалифицираната работа в платформата заема значителна част от работното им време, техният опит може да се влоши и може да им бъде трудно да навлязат в по-високо платени редовни работни места след това. Не на последно място, тъй като платформите не се възприемат като работодатели, то общ проблем, с който се сблъскват работещите, е липсата на възможности за развитие на умения и обучение и следователно ниската им пригодност за заетост извън изпълняваната работа.
Политически маркери:
- Въвеждане на законова регулация и обогатяване на колективното договаряне във връзка с работата от разстояние: достъпът до дистанционна работа и договореностите за работа от дома все още до голяма степен се определят на ниво компания в повечето държави-членки на ЕС, като само Франция, Литва и Португалия понастоящем закрепват правото да се иска дистанционна работа в законодателството. Въпреки че съществуват някои общи позиции, съществуват различни стандарти и практики по отношение на работата от разстояние в ЕС, които могат да бъдат регулирани чрез законодателство или колективни договори. Това може да се отнася до важни въпроси като здраве и безопасност, работно време и компенсация. Въпреки че правото на откъсване от работната среда наскоро беше разширено в няколко държави, то не е широко обхватно в целия ЕС и се различава в прилагането в държавите-членки.В колективните трудови договори следва да се договорят мерки за повишаване на осведомеността относно рисковете от постоянна връзка, обучение на работници и мениджъри и скали за оценка на причините за свръхсвързаност, ефективни мерки за ограничаване на непрекъсната връзка с работодателя (в извън работно време), както и системи за мониторинг на дистанционния труд, където резултатите и решенията се обсъждат редовно между ръководството и представителите на работниците. Синдикатите следва в много по- голяма степен да следят за съответствие между работното време и натоварването и по- конкретно да гарантират, че работниците не работят допълнителни часове, за да изпълнят задачите, които не са могли да свършат през работното време.
- Регулиране на трудовия статус в платформите: Към момента ЕКП се обръща към Съвета на ЕС, за да се облекчи необоснования натиск към съдържанието на проекто директивата за платформените работници и по- специално за поставянето на допълнителни критерии за припознаване на статуса на „нает“ за работещите в он- лайн платформи. Отправната точка на стратегиите за колективно договаряне на основните синдикати ще е признаването на истинското трудово правоотношение. Отделно прави впечатление за ловки опити за недопускане прехвърляне на процедурата по доказване на трудовия статут към платформите, което ще означава налагане на допълнителни ресурси (осведоменост, знания, пари и време) към работниците. Не на последно място проекто Директивата поставя под въпрос гарантирането на правото на сдружаване и договаряне, въпреки многократните заявки за защита правата на трудещите се и липсата на фаворизация на платформения бизнес модел.
- Изграждане на обучителна рамка за широк спектър от лица: По отношение на обучението, то често самостоятелно заетите лица, работещи чрез платформи, се затруднят да се запишат в програми за обучение, субсидирани през публичните органи. Често политиките са насочени към безработните и/или имат други критерии за записване, които хората, работещи чрез платформи, може да не покриват поради неопределения режим на заетост през платформите.
Дигитализацията и образователната система
Дигитализацията осигурява достъп до онлайн образование и обучение, което позволява на хората да придобият нови умения и да се адаптират към променящите се изисквания на цифровата икономика. Квалифицираната работна сила е от решаващо значение за икономическия растеж. Отделни експерти смятат, че новите умения, които следва да се изграждат в заетите лица могат да бъдат разпределени в различни категории: а) цифрови компетентности- работа с различни цифрови инструменти и платформи; б) адаптивност и гъвкавост- адаптиране към нови методи, инструменти и подходи в обучението; в) критическо мислене и оценяване на информация- анализиране и оценяване на информацията, както и интерпретирането ѝ; г) подкрепа на самостоятелно учене- умения за насърчаване на самостоятелното надграждане на способности; д) сътрудничество и комуникацияумения на общуване, които да позволят адаптиране към различни комуникационни стилове.
Спрямо DESI България има добри резултати по отношение на жените специалисти по ИКТ (представляващи 28 % от всички специалисти по ИКТ спрямо 19 % средно за ЕС), като същевременно и делът на завършилите висше образование в сферата на ИКТ също е висок (4,6% от абсолвентите спрямо 3,9% за ЕС).
Въвеждането на ИИ в образователния контекст може да се проследи до 70-те години на миналия век. По това време изследователите се интересуваха да видят как компютрите могат да заменят индивидуалното човешко обучение. От тези начала приложението на ИИ в образованието се разви в множество посоки: а) насочени към учениците ИИ инструменти, предназначени да подпомагат ученето и оценяването (Alef, ALEKS, Byjus, Mathia, Qubena, Riiid и Squirrel AI); б) ИИ, обърнат към учителя, предназначен да подпомага преподаването; в) ИИ насочен към ръководната система, т.е. предназначен да поддържа управлението на образователни институции (като образователни чатботове, OU Analyze в Обединеното кралство, UniTime в САЩ). Образованието отива още по- далеч и понастоящем образователните системи се придвижват към етап, в който са отговорни за предоставянето на обучение за ИИ и за подготовката на гражданите да живеят в ерата на ИИ (т.е. обучение за сътрудничество между човека и ИИ). Самото естество на заетостта вероятно ще се промени, като милиони работници ще бъдат значително и често негативно засегнати. Мнозина ще трябва да се преквалифицират; поемането на множеството кариерни пътеки бързо се превръща в новото нормално. В същото време разликата в уменията между тези, които могат и не могат да работят с новите технологии, ще продължи да нараства. ИИ в системата за училищно управление може да предостави полезни анализи със заключения, които са надеждни и справедливи, само ако оригиналните данни са точни и без пристрастия, а приложените изчислителни подходи са подходящо подбрани. Тези прости изисквания обаче твърде често не се спазват стриктно. В същото време ИИ не може да оцени креативността на учениците, а дори понякога действа предубедено срещу учениците от малцинствата, поради различията в употребявания речников запас и структурата на формиране на изреченията. Друг проблем е собствеността върху данните (напр. експлоатацията на данни за търговска печалба) и тяхната поверителност (напр. използването на натрапчиви системи за откриване на емоции). Всички учащи са податливи на злоупотреба или компрометиране на техните лични данни, особено като се има предвид, че по-малко от 30% от страните по света (с изключение на Европа) имат всеобхватни закони за защита на данните.
Политически маркери:
Изготвяне на правила за използване на ИИ в образователен контекст. Не е достатъчно да се твърди, че ИИ трябва да се използва в образователен контекст. Заинтересованите страни трябва да обмислят кои технологии трябва да се използват, как трябва да се използват и какво наистина могат да постигнат. Политиците трябва да разгледат международните инициативи за регулиране на ИИ в образователния сектор и по-точно препоръките от Пекинския консенсус, който беше договорен на Международната конференция за ИИ и образованието в Пекин (16-18 май 2019 г.). Това е първият по рода си документ, който предлага препоръки как най-добре да се използват ИИ технологиите в образованието