Същност на Заплатата за издръжка (ЗИ)
Заплащането на труда е широко дискутирана тема в международен план, като дебатите често гравитират около размера на получаваните възнаграждения. Заинтересованите страни могат да навлязат в нов етап от диалога помежду си, използвайки идеята за „заплата за издръжка (ЗИ)“. Съществуват множество различни методологии за изчисляване на ЗИ (подробен преглед на съществуващите методологии е направен от Richard Anker в публикацията „Estimating a living wage: A methodological review. Там специалистът описва кои са общите допускания зад всяко едно изчисление:
а) ЗИ е сред правата, признати от международната общност;
б) ЗИ трябва да е в достатъчен размер за осигуряването на базов, но и достоен начин на живот, който стандарт кореспондира с времето и мястото на изчисляването му и който се подобрява с развитието на икономиката;
в) ЗИ трябва да е достатъчна за издръжката на семейство;
г) размерът на ЗИ трябва да бъде увеличен, за да се вземат под внимание режимите на заплащане и данъците върху дохода, за да се гарантира достатъчен разполагаем/остатъчен доход;
д) ЗИ трябва да може да се изработва в рамките на нормален работен ден, без да се полага извънреден труд.
С какво ЗИ е от полза и за бизнеса?
Използването на ЗИ в национален план би спомогнало за това работниците и техните семейства да живеят над линията на бедност и да участват в социалния и културния живот на страната. Едновременно с това изследване от 2012 г. показва, че въвеждането на ЗИ във веригата на доставки води до повишаване на производствените разходи, но това повишение би могло да бъде компенсирано или чрез повишаване на потребителските цени, или чрез повишаване на продуктивността на работниците. Отделянето на внимание на работника и изплащането на ЗИ би могло да спомогне за повишаване мотивацията за труд, задържане на персонала, намаляване на текучеството, намаляване на разходите за наемане и обучение на нови работници, повишаване производителността на труда, повишаване качеството на продукта/услугата и намаляване равнището на дефектна продукция.
Компании, ангажирани с изплащането на ЗИ
Компаниите готови да заплатят ЗИ често са изправени пред ситуация, в която купуват само ограничен дял от продукцията на доставчиците, с които работят. Например 10% от обема на даден доставчик ви се доставя, а останалите 90% се доставят на девет или десет други купувачи. Въпросът, който възниква от тази ситуация, е: Как мога да поема отговорност за ЗИ, ако купувам само 10% от общия обем?
Евентуално решение на подобна дилема намира шведската компания за дрехи Nudie Jeans. Компанията „Nudie Jeans“ изплаща ЗИ от 2012 г. насам на работниците в производствената фабрика Armstrong в Tirupur, India. На всички работници, занимаващи се с рязане/направа/декорация се изплаща ЗИ като бонус върху основните заплати, а отделни заинтересовани страни, сред които и Fair Wear Foundation, проверяват дали бонусът е бил изплатен. Изчисляването на ЗИ е на база проучване сред наетите във фабриката на Armstrong и консултации с отделни организации, включително и синдикатите. Отчетени са били калорийният прием, разходите за образование, издръжката на живота в област Tirupur. Съответно се прави годишно преизичсляване на ЗИ в зависимост от промяната на издръжката на живота. През 2016 г. „Nudie Jeans“ решават да разпрострат програмата си за изплащане на ЗИ и в друг техен доставчик от Индия (Suvastra).
Друг пример за компания, ангажирана с изплащането на ЗИ, е Alta Gracia. Компанията е основана през 2010 г. в Доминиканската република, занимава се с производството на облекло и изплаща на работниците си повече от 3 пъти минималната работна заплата, която се изплаща на работниците в шивашката индустрия на Доминиканската република. В допълнение компанията спазва правата на работниците и служителите, включително и правото на сформиране на синдикална организация.
Организацията Консорциум за правата на работниците (Worker Rights Consortium (WRC)) провежда мониторинг на поетите от Alta Gracia ангажименти, като извършва вътрешно фирмени проверки. Всеки продукт на Alta Gracia носи етикет на WRC, потвърждаващ, че продуктът е ушит от работници, които получават ЗИ и са представлявани от синдикат.
През периода 2010-2014 г. е проведен изследователски проект, в рамките на който са публикувани три академични доклада, както и книгата „Шиене на надеждата: как една фабрика предизвиква лошия модел на шивашкия бранш“ (“Sewing Hope: How One Factory Challenges the Apparel Industry’s Sweatshops” , 03.10.2017 g.). Тя разглежда произхода, еволюцията, въздействията и значимостта на Alta Gracia в национален план.
Други компании, които са ангажирани с изплащането на ЗИ:
– “Novartis”, здравни услуги, Швейцария
– “Lindex”, верига магазини за облекло, от 2017 г. става част от финландската компания “Stockmann“
– “Unlimited, Inc. “, верига ресторанти, САЩ
– Списък с компании, ангажирани с изплащането на ЗИ, може да бъде намерен и на уебстраниците на Scottish Living Wage Accreditation Initiative и The Living Wage Foundation, UK
Разнообразие от инициативи, насочени към изплащане на ЗИ от работодателите
Международният интерес към ЗИ като фактор за определянето на трудовите възнаграждения продължава и до днес, като вече са налице редица инициативи за нейното въвеждане по места . На европейско ниво темата за ЗИ и по-конкретно въвеждането й в международните вериги на доставките получи силен импулс с проведената на 25-26-ти ноември 2013 г. конференция в Берлин, в резултат от която беше разработен и План за действие. Берлинската конференция е последвана от Азиатска конференция по ЗИ в текстилния и шивашкия бранш в Азия (25-26 май 2016 г., Пакистан). На Азиатската конференция по ЗИ участват заинтересовани страни от държавите производителки на текстил и е прието Изявление , описващо ролите и отговорностите на всички заинтересовани страни (вкл. националните правителства в държавите производителки на текстил; производителите и бизнес асоциациите в държавите производителки; синдикати в държавите производителки; купувачи/брандове/търговци на дребно/други заинтересовани страни от държавите износителки на дейностите) по темата за ЗИ.
Нидерландия
Социалният и икономически съвет на Нидерландия (2015 г.) определя ЗИ като „заплата, която е достатъчна, за издръжката на едно лице и неговото средно по големина семейство. Заплатата позволява на персонала да посрещне основните нужди от храна, облекло, жилище, образование и здравеопазване, плюс да разполага с около десет процента от заплатата си за покриване на неочаквани разходи и за спестяване“.
Нидерландското правителство започна подготовка на Споразумения за отговорно бизнес поведение (Covenants on responsible business conduct) в десет сектора. Първото от тези споразумения е в текстилния сектор и е подписано на 04.07.2016 г. от 55 бизнес организации, както и от широка коалиция от индустриални организации, синдикати, гражданско обществени организации и Правителството на Нидерландия . Брандовете, които са подписали споразумението, ще трябва да покажат отговорно поведение във веригите си на доставки и да представят план за справяне със социалните и екологичните рискове; дейността им ще бъде подложена и на мониторинг. Съответно споразумението предвижда брандовете да работят с местните синдикати и по темата за ЗИ и по конкретно: да превърнат ЗИ в ясен ангажимент на фирмената политика, включително и във веригите на доставки; да разпространят фирмената политика по ЗИ на всички нива от производството, осигурявайки превод на съответния език; да участват в пилотни проекти и съвместни инициативи за въвеждане на ЗИ във веригите на доставки, стъпвайки върху разработени инструменти за ЗИ; да осигурят ЗИ за изработката на тяхната част от поръчката при доставчика; диалог с доставчиците и синдикалните организации и др.
Чрез подкрепата на нидерландския синдикат CNV Internationaal и нидерландското министерство на външните работи е създадена т.нар. „Стълбица на заплащането“ (FWF Wage Ladder), достъпна на сайта на Fair Wear Foundation . Стълбицата позволява сравняването на работната заплата в дадено предприятие със
а) средната и минималната работна заплата,
б) с изчислената ЗИ за държавата (използват се изчисления на други организации, а не собствени),
в) с линията на бедност,
г) с експертни оценки за необходимото ниво на заплащане.
Първоначално стълбицата на заплащане е предназначена за използване единствено в текстилния сектор, но повечето от използваните за направата й индикатори са приложими и за други индустрии. Към момента обаче има пропуски в обновяването на данните към всеки един индикатор на стълбицата, което затруднява използването й – така например разработеният от Klaus Hohenegger и Doug Miller инструмент за определяне на минимални нива на ЗИ в текстилните фабрики насочва към „Стълбица на заплащането“ като достоверен източник на данни по държави.
Нидерландското Министерство на външните работи предприема през годините активни стъпки за въвеждането на ЗИ в международните вериги на доставки. Под ръководството на Министерството нидерландската консултантска компания „Berenschot“ публикува аналитични разработки и провежда кръгла маса по възможностите за въвеждане на ЗИ (2012-2013 г.) . Европейската конференция в Берлин също е организирана от Berenschot.
Отново с подкрепата на нидерландското Министерство на външните работи Fair Wear Foundation, нидерландските синдикати Mondiaal FNV и CNV Internationaal провеждат съвместна инициатива, озаглавена „Стратегическото партньорство за трансформация на веригата на доставките в текстилния бранш 2016-2020“ (The Strategic Partnership for Garment Supply Chain Transformation 2016-2020) . Предстои приложението на проекти в осем държави-производителки на текстилни изделия в Азия и Африка (Бангладеш, Камбоджа, Етиопия, Индия, Индонезия, Мианмар, Пакистан и Виетнам), като са зададени 3 приоритетни направление: по-добър социален диалог, намаляване на насилието на работните места и изплащане на ЗИ. През 2016 г. са изготвени анализи на състоянието на текстилните сектори в Камбоджа, Виетнам и Пакистан, включително на възможността за въвеждане на ЗИ. Стартиран е и пилотен проект от CNV Internationaal в индонезийската провинция West-Java, целящ разработване на КТД-та в текстилните фабрики, включващи клаузи като БЗР, работно време и спазване на договореностите по заплащането на труда.
Функциониращата в Нидерландия банка ASN разработва като своя дългосрочна цел осигуряването на ЗИ в шивашката индустрия (до 2030 г.), посредством промотирането на ЗИ във финансираните от банката шивашки брандове. Понастоящем банката е концентрирала своите усилия върху следните 14 бранда: Adidas, Amer Sports, ASICS, ASOS, Esprit, Gap, Gildan Activewear, H&M, Inditex, KappAhl, Lojas Renner, Marks & Spencer, Nike, Puma.Заедно с Университета Еразъм в Ротердам (Erasmus University Rotterdam) банка ASN публикува през 2016 г. свое изследване върху изплащането на ЗИ в държавите, в които са разположени веригите на доставки на посочените 14 бранда. Проучването показва, че повечето от компаниите вече са участвали в инициативи (като Fair Labor Association (FLA), the EthicalTrading Initiative (ETI) and the ACT Process) за изплащане на ЗИ, което доближава заплатите до средните за индустрията. В резултат от проведеното през 2016 г. изследване банка ASN публикува през март 2017 г. наръчник за приложение на ЗИ в шивашката индустрия .
В Нидерландия е базирана и неправителствената организация „Справедлива храна“ (Fairfood International)- дейността на организацията е представена по-долу, в раздел „Мапинг на международни инициативи“.
Германия
В резултат от трагичните инциденти в текстилните фабрики в Бангладеш и Пакистан, в Германия през октомври 2014 г. е стартирано „Партньорството за устойчиви текстилни изделия“ (Partnership for sustainable textiles) . Инициативата за неговото създаване е на немския федерален министър по икономическо сътрудничество и развитие – Dr. Gerd Müller, като понастоящем Партньорството покрива около половината от немския текстилен пазар. Целта е до 2018 г. то да покрива 75% от пазара. В Партньорството участват около 150 членове, представляващи различни заинтересовани страни – асоциации и инициативи в областта на текстила, федералното правителство на Германия, НПО, стандартизиращи организации, синдикати, научни институции, компании в текстилната индустрия. Партньорството идентифицира няколко приоритетни сфери на действие по цялата верига на доставки в текстилната индустрия; сред тях е изплащането на ЗИ. Към момента Партньорството насърчава диалогът работодател-наети по време на колективните преговори с цел въвеждане на ЗИ в развиващите се икономики. Партньорството поддържа връзки със Секратериата на Нидерландското споразумение в текстилния сектор и е възможно да се съвместна инициатива по въвеждане на ЗИ.
Великобритания
Департаментът за международно развитие на Великобритания (UK Department for International Development) е един от основните спонсори на Инициатива за етична търговия (“Ethical Trading Initiative”).
Със седалище във Великобритания е организацията „Трудът зад етикета“ (“Labour Behind the Label”), която е насочена към гарантиране на ЗИ в шивашката индустрия (дейността на организацията е представена по-долу, в раздел „Мапинг на международни инициативи“).
През 2001 г. в Източен Лондон от родители, които разочаровани, че работят на две места за МРЗ и нямат време за семеен живот, стартират кампанията за изплащане на ЗИ. Оттогава интересът към изплащането на ЗИ във Великобритания нараства и през април 2016 г. правителството въвежда нова, по-висока минимална часова ставка на заплащането, наричайки я „национална ЗИ“ (‘national living wage’). Тази ставка не стъпва на изчисляването на потребностите на наетите и техните семейства, а върху стремежа да се достигне до ниво, отговарящо на 60% от медианната заплата през 2010 г. (или според сегашните прогнози – да се достигне до ниво от £9/час през 2020 г.).
Във Великобритания е създадена Фондацията за ЗИ (Living Wage Foundation) . Понастоящем се публикуват две изчисления: ЗИ само за град Лондон и ЗИ за цяла Великобритания. Изчисленията представят часово равнище на заплащане, което се актуализира всяка година. До 2016 г. ЗИ за град Лондон се изчислява от Висшата власт на Лондон (Greater London Authority), а ЗИ за Великобритания от Центъра за изследвания в социалната политика към английския университет Loughborough (Centre for Research in Social Policy (CRSP) at Loughborough University). През януари 2016 г. се създава и Комисията по ЗИ (Living Wage Commission), която започва да ръководи изчисляването на ЗИ за Лондон и ЗИ за цяла Великобритания, а самите изчисления се поемат от лондонския тинк-танк “Resolution Foundation”. Изчислените равнища на ЗИ се обявяват през първата седмица на месец ноември всяка година, по време на т.нар. „Седмица на ЗИ“. Работодателите доброволно избират дали да заплащат ЗИ – това не е законово налаганото минимално ниво на заплащане, каквото е националната МРЗ. Чрез награждаването със Знака за работодател, изплащащ ЗИ, Фондацията предлага акредитиране на работодателите, прилагащи концепцията на ЗИ. Работодателите, обявили се за изплащането на ЗИ, съответно трябва да приложат представеното през ноември ниво до шест месеца след обявяването му. Мапинг на международни инициативи
В международен план дейностите по осигуряване на ЗИ бяха съществено ускорени Световната коалиция за ЗИ (“Global Living Wage Coalition”) и възприетата от тях обща дефиниция за ЗИ, която е разработена от Richard Anker и Martha Anker. В коалицията участват следните организации:
– Fairtrade International: Fairtrade е алтернативен подход на традиционната търговия, базиращ се на партньорството между производители и търговци, бизнес и потребители. Международната система на Fairtrade, съставена от Fairtrade International и нейните членуващи организации, представлява най-голямата и призната система за справедлива търговия в света. Редица продукти носят т.нар. знак на Fairtrade. Повечето продукти имат зададена от Fairtrade минимална цена, представляваща минимума, който трябва да се плати на производителите (цената се прилага към сертифицираните продукти и се определя от Fairtrade Standards and Pricing Unit). При продажбата на продукти при условия, определени от Fairtrade, производителите получават и допълнителна сума, т.нар. Fairtrade Premium. Тази сума отива във фонд за общо ползване от работниците и фермерите с оглед инвестиране в техните общности или бизнес.
– Forest Stewardship Council (FSC): посредством сертифицирането на горите, FSC гарантира, че фирмите по веригата на доставки отговарят на определени стандарти. Членовете на FSC включват някои от водещите световни групи за околната среда (WWF и Грийнпийс), социални организации (Националната асоциация на лесовъдите в Канада), бизнес организации (Tetra Pak и Mondi PLC), както и собственици на гори и мениджъри, преработвателни компании.
– GoodWeave: международна организация, която работи за спиране на детския труд при производството на килими. GoodWeave насърчава производството, етикетирането и маркетинга на килими, направени по социално и екологично отговорен начин.
– Sustainable Agriculture Network/Rainforest Alliance (SAN/RA): SAN е група от международни организации с нестопанска цел, работещи за опазване на биоразнообразието и развитието на селските райони. SAN прилага Стандарти за устойчиво земеделие, които включват социални, екологични и производствени аспекти. Rainforest Alliance работи с фермери, лесничеи и предприемачи в областта на туризма, предоставяйки им обучение и насоки, така че да могат да сведат до минимум въздействието си върху околната среда, като същевременно печелят стабилни доходи. Дейността на посочените групи лица могат да получат сертифициране чрез стандарта за устойчива селскостопанска мрежа (Sustainable Agriculture Network standard), стандарта на Съвета за стопанисване на горите (Forest Stewardship Council standard) или стандарта за туризъм на Rainforest Alliance с акредитация от ООН (Rainforest Alliance’s UN-accredited tourism standard).
– UTZ Certified: Сертифициращата организация UTZ гарантира, справедливост и прозрачност в сертифицираните от нея производства на кафе, чай, какао и лешници. Стандартът на UTZ функционира чрез два набора от насоки – Кодекс за поведение (който обхваща процеса на отглеждане и прибиране на реколтата) и Правила за веригата на доставки (която обхваща продуктите от момента, в който напуснат фермата до пристигането им на рафтовете в магазините).
На 7 юни 2017 г. Rainforest Alliance и UTZ обявиха намерението си да се обединят в една организация под името “Rainforest Alliance”.
– Social Accountability International (SAI): SAI е глобална неправителствена организация, която гарантира човешките права на работното място. SAI оправомощава работници и мениджъри на всички нива на бизнеса и веригите за доставки, като използва своя приложим към различни индустрии стандарт SA8000®. SAI работи заедно с разнообразна група заинтересовани страни, включително брандове, доставчици, правителства, синдикати, нестопански организации и академични среди.
Коалицията работи по провеждането на изследвания и анализи, посредством които се изчислява на ЗИ в отделни държави и сектори . Към момента Коалицията е стартирала 18 проучвания за изчисляване на ЗИ, като се очаква стартирането на още 3 подобни проучвания. Съответно държавите, за които ще се изчисли ЗИ са следните: Бразилия, Етиопия, Китай (5 локации), Бангладеш, Танзания, Индия (2 локации), Никарагуа, Еквадор, Виетнам (2 местоположения), Пакистан, Шри Ланка, Мексико, Индия, Коста Рика и Руанда.
Съществуват още редица други инициативи, които предвиждат въвеждане на ЗИ.
Фондация „Справедливо облекло“( Fair Wear Foundation)
Фондацията работи с марки, фабрики, синдикати, неправителствени организации и понякога с националните правителства, целейки подобряване условията на труд в 11 държави производителки на текстил и облекла в Азия, Европа и Африка. Фондацията поддържа уеб платформа за ЗИ , предоставящ реални примери за брандове, работещи съвместно с производствените фабрики по посока въвеждане на ЗИ. Платформата предлага анализи на експерти и на заинтересовани страни, както и практически инструменти за въвеждане на ЗИ.
Инициатива за етична търговия (“Ethical Trading Initiative”)
Това е обединение на компании, синдикати и НПО-та, отстояващо спазването на правата на работниците в световен план. Всички корпоративни членове приемат да спазват изготвения Кодекс с основни принципи на трудовата практика (“ETI Base Code of labour practice” ), като петият принцип на този Кодекс постановява изплащането на ЗИ- заплатата, която следва да покрива основните потребности на работника и да му осигуряват остатъчен доход (discretionary income). През май 2016 г. инициативата публикува наръчник по темата за ЗИ (“Base Code Guidance: Living wages” ). Наръчникът предоставя практически насоки на предприятията по посока изплащане на ЗИ на работниците по веригата на доставки.
Асоциация „Справедлив труд“ (“Fair Labour Association”)
През февруари 2015 г. Асоциацията стартира стратегия засправедливо заплащане на труда в членуващите в нея предприятията. Стратегията обхваща три фази за периода 2015-2018 г. , като през август 2016 г. публикува доклад относно нивата на заплащане в 124 фабрики за производство на облекла и обувки (124 фабрики от 21 държави). Чрез доклада не се дават предписания за действия, а се предоставя информация за нивата на възнагражденията в световните вериги на доставки към текстилния сектор. Посредством доклада брандовете и доставчиците им биват снабдени с информация, чрез която да пристъпят към преформулиране на заплащането по посока осигуряване на такова равнище на възнаграждението, което „за нормална работна седмица е достатъчно за посрещане на основните потребности на работниците и да осигури остатъчен доход (discretionary income)“ (това равнище на възнаграждение е част от принципите на Кодекса за поведение на Асоциаацията, които принципи са приети от всяко членуващо в Асоциацията предприятие).
Партньорство за етично производство на чай (“Ethical Tea Partnership”)
Партньорството включва експерти, работещи с веригата на доставки на своите членове- веригата на доставки включва съответно производители на чай и дребни селски стопани, произвеждащи на чай в Азия и Африка.Партньорството има разработен стандарт за своите членове (The Ethical Tea Partnership Standard ), който стъпва върху Кодекса с основни принципи на трудовата практика на Инициативата за етична търговия (“Ethical Trading Initiative”). Стандартът предвижда стопанствата да работят по посока въвеждането на ЗИ, определена като „запла, която покрива базовите потребности- храна, облекло, жилище, енергия, транспорт, здравеопазване и образование, но и дава възможност за участие в културни събития. Заплатата позволява и заделянето на малко количество пари (спестявания), позволяващи планирането на бъдещи покупки и посрещане на определени нужди“.
Партньорство за производството на чай в Малави, Африка (The Malawi Tea 2020 partnership)
Партньорството обединява различни организации (производители на чайове (членове на Tea Association of Malawi (TAML)), синдикати, международни изкупвачи на чай (търговци, пакетировчици, търговци на дребно), НПО-та и др. ) с цел моделиране на по конкурентна и по-доходоносна индустрия на производство на чай, която индустрия изплаща ЗИ на работниците си. Партньорството е основано през септември 2015 г., като в момента на основаването му основните РЗ на работещите в чаените плантации на Малави е представлявала 33% от изчислената ЗИ. Една година след учредяването на партньорството (септември 2016 г.) това РЗ вече достига до 40% от ЗИ. Партньорството е подпомогнато от експертите Richard Anker и Martha Anker, които през януари 2014 г. публикуват доклад за изчисленото от тях ниво на ЗИ. Изчисленията им стъпват върху разработената от тях методология за изчисляване на ЗИ, модифицирана за селските райони на южен Малави .
Азиатски съюз за задаване на минимална/базова заплата (The Asia Floor Wage Alliance)
Основаният през 2005 г. Съюз е международно обединение на синдикати и активисти за трудови права, работещи съвместно с цел осигуряване на ЗИ за работниците в шивашката индустрия. Предлаганата ЗИ се изчислява в паритет на покупателна способност (ППС), изразен в долари, чрез който се способства сравнението на жизнените стандарти в отделните държави (без влиянието на националните валути). Така ЗИ, изразена в национална валута, е различна във всяка страна, но въпреки това могат да се закупят еднакъв набор от стоки и услуги. Изчислената за целия регион (Азия) ЗИ е необходима стъпка с оглед гарантиране на достойно заплащане- азиатският праг на заплата изчислява равнището на възнаграждение, под което нито една заплата в Азия не бива да пада. Изичсляването на жизнените разходи така способства работниците в шивашкия бранш да печелят достатъчно в своите държави, но и едновременно с това се предотвратява преместването на брандовете от една в друга държава в региона с цел намиране на по-ниско платена работна ръка.
Изчислението на ЗИ за регион Азия стъпва върху следните допускания:
• Работникът трябва да може да се издържа сам и да издържа две други потребяващи единици (1 потребяваща единица = 1 възрастен или 2 деца);
• Възрастен се нуждае от 3 хил. калории на ден, за да е трудоспособен;
• В Азия разходите за труд представляват половината от месечните разходи на работниците.
Мрежа за справедливо заплащане (Fair Wage Network)
Това е инициатива, целяща повлияване на практиките на заплащане по веригите на доставки. Като справедливо се определя това заплащане, което отразява „нивата на заплатите и механизмите за определяне на заплатите, които осигуряват базова ЗИ (living wage floor) на работниците, като едновременно се спазват националните разпоредби по заплатите (напр. МРЗ, изплащането на заплатите, добавките за извънреден труд, осигуряване на платен отпуск и социално-осигурителни плащания), гарантират се основателни изменения на заплатите и се осигуряват балансирани развития на заплатите на фирмено ниво (отчитайки се несъответствията при заплатите, уменията, индивидуалното и колективното представяне, адекватните вътрешни комуникации и колективните трудови преговори по заплатите).
Заплатата за издръжка (определена от Мрежата като заплатата, която осигурява приемлив жизнен стандарт) е един от формулираните 12 компонента на справедливото заплащане. Тези компоненти Мрежата цели да постигне посредством взаимодействие с различни заинтересовани страни.
Инициативата ACT (Action, Collaboration, Transformation)
ACT е договор между световните брандове, търговците на дребно и синдикатите (подкрепени от IndustryAll), насочен към трансформирането на шивашката и текстилната промишленост и осигуряване на ЗИ за работниците чрез секторно колективно трудово договаряне и чрез практиките на закупуване на продукция от производителите .
ACT е първата глобална инициатива за изплащане на ЗИ, осигуряваща рамката, чрез която всички заинтересовани участници, включително брандовете, търговците на дребно, синдикатите, производителите и правителствата могат да упражняват своята отговорност и роля в постигането на ЗИ. Инициативата определя ЗИ като минималния доход, необходим на работника, за да покрие личните си базови потребности, както и тези на своето семейство; предвижда се също и да има определен остатъчен доход за непредвидени ситуации. ЗИ трябва да може да се изработва в рамките на законово установените работни часове и не трябва да включва извънреден труд. За постигането на ЗИ ACT има за цел да осигури механизъм, който е постижим, функционален, мащабен и да е правно признат и приложим.
Членовете на ACT приемат следните принципи:
– Необходим е съвместен подход, при който всички участници в световните вериги за доставки поемат съответните отговорности за осигуряване правото на сдружаване и на колективно трудово договаряне, както и за изплащането на ЗИ;
– Споразумението за ЗИ трябва да бъде постигнато чрез колективно трудово договаряне между работодателите и работниците и техните представители на национално секторно/браншово ниво;
– Работниците трябва да са свободни и да могат да упражняват правото си на сдружаване и колективно договаряне в съответствие с конвенциите на МОТ.
ACT ще установи програми в страните производителки на текстил и шивашки изделия, целящи инициирането на преговори между националните представители на производителите (организациите на работодателите) и синдикатите за подписване на колективни трудови договори в сектора. Тези КТД-та са законово обвързващи за подписващите ги страни, като тяхното действие може да бъде разпространено до цялата индустрия и така да обхванат всички работници.
Дейността на ACT ще се основава на консултативен процес- ще се работи и по посока изграждане капацитета на страните с оглед подкрепа на договорния процес между производителите и синдикатите. Освен това членовете на ACT също са поели ангажимент да гарантират, че съответните покупателни им практики ще способстват изплащането на ЗИ. ACT ще работи с производителите, за да се въведат подобрения в производствените стандарти и системи по посока стимулиране ръста на производителността.
Неправителствената организация „Справедлива храна“ (Fairfood International)
Организацията е базирана в Амстердам, Нидерландия и цели да се постигне справедлива и устойчива система на доставки на храни посредством изплащането на ЗИ в хранителната индустрия. Използваната от Fairfood дефиниция за ЗИ съвпада с тази на Световната коалиция за ЗИ (“Global Living Wage Coalition”).
Неправителствената организация Hivos и Fairfood стартираха Лаборатория за ЗИ (Living Wage Lab) през 2015 г. Лабораторията по ЗИ помага на компаниите в сектора на хранително-вкусовата промишленост да намерят решения за изплащане на ЗИ в техните вериги за доставки. Лабораторията привлича заинтересовани страни от Нидерландия с цел разработване и експериментират с иновативни решения за изплащане на достойни заплати в техните вериги за доставки. В лабораторията участват широк спектър от повече от 50 заинтересовани страни; производители, търговци на дребно, правителство, синдикати, НПО, сертифициращи органи и научноизследователски институти.
През 2016 г. Fairfood организира четири лабораторни сесии, в резултат на които са осъществени проекти със SuperUnie (нидерландски кооператив за изкупуване на едро) и ISEAL за изплащане на ЗИ на работниците в лова на скариди във Виетнам. Fairfood стартира в края на 2016 г. и кампания за популяризиране лошите условия на труд при производителите на ванилия в Мадагаскар. В сътрудничество с мароканския синдикат “Fédération Nationale du Secteur Agricole (FNSA)” през 2016 г. Fairfood организира и конференция, посветена на мароканския селскостопански сектор (и с акцент върху производителите на домати) . Fairfood участва активно и в стартиралия процес от нидерландското Министерство на външните работи за изработване на секторни Споразумения за справяне с рисковете, свързани с човешките права, въздействието върху околната среда, корупция, данъци и др. Съответно организацията участва от страна на гражданските организации, отговорни за изготвянето на Споразумение за хранителния сектор.
Организацията има добре разработена към момента инициатива за продажба на кокосови орехи на цена, гарантираща справедлив доход за малките производители и работниците в земеделието .
Организацията „Трудът зад етикета“ (“Labour Behind the Label”)
Основана през 2002 г., “Labour Behind the Label“ е британска организация, която се фокусира изключително върху правата на работниците в световната шивашка индустрия. На национално ниво “Labour Behind the Label“ представлява кампанията „Чисто облекло“ (Clean Clothes Campaign) и активно си сътрудничи с други НПО-та, както и със синдикатите; в международен план е установен контакт и с над 250 партньорски организации.
Организацията работи съвместно с “Asia Floor Wage Alliance (AFWA)”, като представя на уеб страницата си изчислените равнища на ЗИ за шивашките работници в Азия. Съответно използваната дефиниция за ЗИ е това равнище на заплащане, което е:
а) достатъчно да покрие основните потребност на 3 консумиращи единици (един работещ възрастен, един неработещ възрастен и две деца);
б) постижимо в рамките на стандартна работна седмица (но не повече от 48 часа седмично);
в) съставено от основната заплата преди добавянето на допълнителни придобивки, бонуси или плащания за извънреден труд.
Световен форум за производство на банани (World Banana Forum)
Форумът обединява търговци на дребно, вносители, производители, износители, сдружения на потребителите, правителства, изследователски институции, синдикати и организации на гражданското общество. Форумът има три основни работни групи, които разглеждат най-големите предизвикателства за устойчивостта- съответно във втората работна група се разисква „Разпределение на стойността (икономическа устойчивост)“ по цялата верига на доставка на банани. В е била разглеждана темата за ЗИ, като са изготвени и статистически данни за размера на ЗИ в няколко държави от Южна Америка и Африка . Към момента обаче тази база от данни за ЗИ не е подновена и не е възможно да се оцени напредъка на Форума по осигуряването на ЗИ.
Изчисляване на ЗИ
Не съществува изчерпателен списък с изчислени стойности на ЗИ за дадени сектори или за дадени държави. Експертите по заплащане, които изчисляват ЗИ, използват различни методи, които се различават по своя фокус, времеви диапазон и ресурсно обезпечаване на данните. Организациите, които предоставят данни за ЗИ могат и да не са от полза на местните бизснеси, ангажирани с изплащането на ЗИ, защото (все още) не публикуват изчисления за съответната държава/регион. В такъв случай откриването на данни е възможно посредством обръщане към локални инициативни групи, консултанти или изследователски институти, способни да изчислят издръжката на живота. ако вече съществуват местни критерии. При неналичие на подобни експерти е възможно заинтересованото лице/организация да направят самостоятелни изчисления за ЗИ.
Експертни организации, които изчисляват ЗИ, са:
1. Световната коалиция за ЗИ (Global Living Wage Coalition (GLWC)) : Коалицията е съставена от световни организации по стандартизиране (Fairtrade International, Forest Stewardship Council (FSC), GoodWeave International, Rainforest Alliance (RA), Sustainable Agriculture Network (SAN),Social Accountability International (SAI) и UTZ), като работи в партньорство със Съюза ISEAL (ISEAL Alliance) и световните експерти по ЗИ Richard Anker и Martha Anker. Коалицията цели да бъдат направени изичсления на ЗИ по единна методология във всички области, в които членовете на Коалицията прилага стандарти за дейността на производителите. използвайки един и същ метод за изчисляване на ЗИ (методологията на Anker, разработена от експертите Ричард и Марта Анкер) . Според възприетата обща методология ЗИ е „заплащане, получавано за стандартна работна седмица и достатъчно да покрие достоен начин на живот. Елементите на достойния начин на живот включват храна, вода, жилище, образование, здравни грижи, транспорт, облекло и други съществени потребности, включително и парична сума за покриване на непредвидими разходи“. Разходите за издръжка са разделени в три категории: разходи за храна; разходи за жилище; други жизнено важни разходи, получени чрез екстраполация на вторични данни от домакинските разходи. Общият разход на лице след това се увеличава пропорционално с оглед достигане до разхода на едно типично за наблюдаваната държава/регион домакинство. Добавя се и малък марж за непредвидени разходи (инциденти/болести). Накрая изчисленият общ разход за издръжката на наблюдаваното типично домакинство се разпределя според броя на работещите на пълно работно време в домакинството. През 2017 г. Richard Anker и Martha Anker публикуват Наръчник за изчисляване на ЗИ (оригинално заглавие: „Living Wages Around the World. Manual for Measurement“ ), в който определят ЗИ като заплащане, получавано за стандартна работна седмица и достатъчно да осигури достоен начин на живот на работника и семейството му. Елементите на достойния начин на живот включват храна, вода, жилище, образование, здравни грижи, транспорт, облекло и други основни потребности, включително и покриване на разходи за неочаквани нужди. Понастоящем методологията на Richard Anker и Martha Anker е използвана от изследователи (и под надзора на Global Living Wage Coalition) за изчисляване на ЗИ в 20 локации в 13 държави в Африка, Азия и Латинска Америка. Методологията на Richard Anker и Martha Anker, описана в разработения от тях наръчник, може да бъде в полза и на синдикатите от гл.т. подобряване договарянето на заплатите и на сключваните колективни трудови договори, както и провеждането на обществени кампании за повишаване на обществената осведоменост по темата за заплащането.
2. Азиатски съюз за задаване на минимална/базова заплата (The Asia Floor Wage Alliance): конкретното изчисление на ЗИ преминава през пет стъпки:
• Изследването на хранителната кошница по държави извежда цената на храната, така че да се гарантира дневния прием на 3000 калории за възрастен човек. При азиатския праг на заплата се допуска, че разходите за храна представляват 50% от разходите;
• Не-хранителните разходи (формиращи останалите 50%) включват а) (40%) жилището, облеклото, здравеопазването (включително и майчинството и грижата за децата), образованието, горивата, транспорта и б) (10%) допълнителни разходи (за забавления, спестявания, пенсии или средства при загуба на работа);
• Приема се, че работникът не издържа единствено себе си. Средно е пресметнато, че в Азия работник издържа себе си и еквивалента на още двама възрастни (като дете се брои за половин възрастен човек). Така се получават няколко комбинации (1 работещ + 2 възрастни; 1 работещ + 1 възрастен + 2 деца; 1 работещ + 4 деца), а гореспоменатите разходи се умножават по три. Споменатите стъпки се изчисляват в местна валута;
• За да се получи ЗИ за целия регион на Азия, изчисленията след това се превръщат в ППС в долари (ППС е въображаема валута, използвана от Световната банка, която позволява да се сравняват жизнените стандарти в отделните страни, без да се взема предвид националната валута);
• Взимат се всички ППС в долари и се пресмята средната стойност, която след това отново се конвертира в местна валута.
Азиатският съюз публикува на уебстраницата си данни за 2015 г., което поставя под въпрос доколко е все още активен Съюзът и дали все още се изчислява ЗИ за региона и за отделните държави.
3. Фондацията за ЗИ (Living Wage Foundation) :
Изчисляването на ЗИ от Фондацията стъпва върху кошница от стоки, която осигурява приличен стандарт на живот (дефиницията на който е изведена от обществено изследване). Почасовата ставка на ЗИ се изчислява, като се пресметне претеглената средната стойност на необходимите доходи (вземайки впредвид и данъците и придобивките) за различните видове домакинства (със и без деца), включващи работещи на пълно работно време.
ЗИ за Великобритания (ЗИВ)
ЗИВ използва „Минимален стандарт за дохода“ ((Minimum Income Standard), изчисляван от Центъра за изследвания в социалната политика посредством обсъждания с граждани относно това от какво се нуждае всеки отделен вид семейство, за да покрие този минимален стандарт. „Минималният стандарт на дохода“ служи като база за изчисляване на необходимия доход за достигане до достоен стандарт на живот или това е стандартът, който ЗИ за Великобритания цели да осигури на семействата. Разгледани са и (девет) различни видове домакинства, които отразяват многообразието на състава на семействата във Великобритания, като всяка кошница варира според вида на семейството, отразявайки неговите специфични нужди.
От „Минималния стандарт за дохода“ (МИД) съответно се извежда кошница от стоки и услуги, която е присъща за всеки от отделните видове домакинства. Цените на стоките и услугите се извеждат от национални вериги магазини, поради което се допуска, че няма големи различния при цените на повечето стоки от кошницата. Все пак част от разходите на семействата се различават съществено между Лондон и останалата част на Великобритания, поради което са използвани различни източници на данни. Сред тези разходи попадат: разходите за настаняване ; данък върху недвижимите имоти (т.нар. Council tax, който варира според размера на домакинството); разходите за транспорт (в Лондон таксуването е според различните зони); разходите за отглеждане на дете (домакинства с деца под 11-годишна възраст използват използват услуги за отглеждане на дете). Така се стига до изчисляването на часова ставка за всеки вид домакинство, която представлява дохода, равняващ се на определената чрез „Минималния стандарт на дохода“ кошница.
Следва извеждането на претеглена средна стойност на отделните часови ставки на заплащане, определени за всяко семейство, като се отчита делът на дадения вид семейство в общото население на трудоспособна възраст (напр. двойките с деца представляват по-голямата част от населението и затова имат по-голямо тегло, отколкото самотен родител с три деца например).
Всяка година се осъвременява базираната на МИД кошница с оглед използването й за изчислението на ЗИ. Съдържанието на отделните кошници на домакинствата се обновяват на определен период от време. За да се предотврати драматичния ръст на ЗИ, то се поставя горна граница на нейния годишен ръст. Тази граница е зададена на нивото средния ръст на заплатите плюс 2 процентни пункта- т.е. ако средното възнаграждение в страната нараства с 3%, то ЗИ не може да нараства повече от 5%.
ЗИ за Лондон (ЗИЛ)
ЗИЛ съдържа два компонента, които съставляват търсения доход за домакинствата. Едната част от изчисленията определя кошницата на потреблението посредством експертни оценки на потребностите на домакинствата и посредством интервюта с хора с ниски доходи относно това с какво трябва да разполагат домакинствата за достигане на един „нисък по разход, но приемлив стандарт“ (това е т.нар. метод на Основните жизнени разходи (“Basic Living Costs” approach). Другата част на изичисленията е т.нар. „Метод на разпределението на дохода“ (“Income Distribution” approach). Методът задава целеви доход, равняващ се на 60% от медианния доход на всеки тип семейство. Така се пресмята заплатата, необходима за покриването на така изведеното ниво на дохода, като се отчитат и разходите за жилище и за грижа за децата. Останалите допускания на ЗИЛ модела остават същите като при ЗИВ.
ЗИЛ използва по-малка селекция от видове домакинства (общо 14 вида), но едновременно с това по-голяма гама от видове работни режими (на пълно, на непълно и самостоятелно издържащо се лице).
Както и при ЗИВ, ЗИЛ изчислява часова ставка за всеки отделен вид домакинство. Пресмята се средна аритметична на двата използвани метода („Метод на Основните жизнени разходи“ и „Метод на разпределението на дохода“), като се добавят още 15% за посрещане на непредвидени разходи. За разлика от ЗИВ не е определен лимит на годишното нарастване на ЗИЛ.
Към момента се работи по синхронизирането на двете методологии за изчисляване на ЗИВ и ЗИЛ, като обаче се търси начин да се показва, че нивото на разходите в Лондон е по-високо отколкото това в страната.
4. Калкулатор за ЗИ в рамките на САЩ, разработена от Dr. Amy K. Glasmeier и Massachusetts Institute of Technology
Изчисляването на ЗИ отчита размерът на заплатата, необходим за издръжката на 12 типа семейства: семейства от 1 възрастен с 0, 1, 2 или 3 зависими деца; семейства с двама възрастни, където и двамата възрастни са част от работната сила (работят на пълен работен ден- или 40 часа седмично), и които издържат 0, 1, 2, или 3 деца; семейства с двама възрастни, като единият от тях не работи, и се издържат 0, 1, 2 или 3 деца.
При семействата с едно дете се счита, че то е малко (на 4 години). В семействата с две деца се приема, че имат едното дете е малко, а другото голямо (на 9 години). В семействата с три деца се счита, че имат малко дете, голямо дете и „тинейджър“ (на 15 години).
Заплатата за издръжка се изчислява за 381 статистически области и всички 50 щата и окръг Колумбия. Отчетените национални стойности се изчисляват като средна стойност от 50-те щати и окръг Вашингтон.
Заплатата за издръжка се определя като заплата, необходима за покриване на основните семейни разходи (бюджет за основните нужди) плюс всички съответни данъци. Стойностите се отчитат в стойността на долара от 2015 г. За да се преобразуват стойностите от годишни в часово възнаграждение, се приема работна година от 2 080 часа (40 часа седмично за 52 седмици) на възрастен. Бюджетът за основните нужди и заплатата за издръжка се изчисляват, както следва:
Бюджет за основните нужди = разход за храна +
разход за грижа за дете +
(осигурителни премии + разходи за здравеопазване) +
разход за настаняване +
разход за транспорт +
разход за покриване на други нужди
ЗИ = Бюджет за основните нужди + ( Бюджет за основните нужди * равнище на данъците)
5. Национална рамка за изчисляване на ЗИ, Канада (Canadian Living Wage Framework)
Канадската национална рамка за ЗИ изчислява такъв размер на заплатата, който би позволил на двама трудещи се работници да издържат четиричленно семейство. Методологията на Рамката стъпва върху следните допускания :
– Състав на семейството: 2 възрастни и 2 деца;
– 1 дете, изискващо ежедневна грижа, 1 дете, изискващо грижа преди и след училище;
– Заетост на родителите: пълно работно време (в Канада това представлява 35-40 часа на седмица);
– Единият родителвзема вечерни курсове в местен колеж, за да подобри възможностите си за наемане на работа;
– Издръжката на живота включва транспорт, храна, жилища под наем, облекло, грижи за деца, медицински разходи и други;
– Отчитане на спецификата на националното данъчно облагане.
Така ЗИ се формира като часовата ставка на заплащане, при която едно домакинство може да посрещне разходите си (като едновременно се отчитат правителствените трансфери към лицата, както и удръжките от заплатите и националните данъци). ЗИ не включва:
– Ползването на кредитна карта, заем или други дългове/лихвени плащания;
– Спестявания за пенсиониране;
– Притежаване на дом;
– Спестявания за бъдещо образование на децата;
– Всичко извън минималните отдих, развлечения и празници;
– Разходи за грижи за инвалиди, сериозно болни или възрастни членове на семейството; или
– Разходи, надхвърлящи най-малката по размер възможна защита за спешни случаи или непредвидени ситуации.
Методологията е популярна, защото е чувствителна към промените на пазара и към промените в правителствената политика, които засягат доходите на хората. При това тя признава, че не трябва да се поставя цялата тежест върху работодателите, когато става дума за осигуряване на благосъстоянието на гражданите- напротив, правителствата и общностите също имат своя принос.
Канадската инициатива за ЗИ предоставя възможността за сертифициране на работодателите (публични и частни), които изплащат на служителите си калкулираната на местно ниво ставка на ЗИ.