С цената на взаимни компромиси и от двете страни, наистина за кратък период от време, успяхме да направим така, че като синдикати да се съгласим с това да не се вдигат данъците на бизнеса, а той с това, че трябва да има политика по доходите в обществения сектор – особено за тези структури, които останаха недофинансирани и то в продължение на няколко години. Тогава те получиха по-малко от 5%, а някои – нищо. Това каза главният икономист на КНСБ Любослав Костов по време на пресконференция след провелата се среща със социалните партньори в Министерството на финансите за Бюджет 2026 днес, 5 декември.
„Поради тази причина общата политика по доходите в бюджета за догодина ще бъде 10%, което изчислено в пари, означава малко над 1,4 млрд. евро. Как ще се разпределят тези пари по отделните министерства и разпоредители ще бъде обект и предмет на разговор в следващи наши дискусии със съответните министерства, но парите като обща рамка ги има“, допълни той.
От думите му стана ясно, че сред притесненията на синдикатите е въпросът, касаещ субсидиите за транспорта. „В хода на разговора за градския транспорт стана ясно, че парите, които бяха отпуснати тази година с постановление, ще бъдат в субсидията вкарани, което вероятно ще позволи на кмета да изпълни исканията на синдикатите в София. За „Български пощи“ стана ясно, че има нотификация на ЕК, с която ще се позволи да има ръст на заплатите там – като персонал поне 10 на сто, разбира се, съобразно атестации, представяне на служители“, посочи Костов.
Главният икономист уточни, че за БДЖ все още обаче няма решение. „Хората са пред стачка, в момента преговарят за КТД, така че за КНСБ в Бюджет 2026 БДЖ е червена линия. Получихме и разбиране от МФ – не е проблем ресурсът, а да се намери законов механизъм, по който субсидията да бъде вдигната за БДЖ „Пътнически превози“, заяви той.
Костов каза още, че синдикатите подкрепят позицията да не се вдигат осигуровките, да се запази нивото на данък дивидент, да отпадне СУПТО (софтуер за управление на продажбите в търговски обект) и всичко останало, в замяна на това да има политика по доходите в държавата ни и в обществения сектор. „Такава политика по доходите обаче, която да бъде разпределена по справедлив начин – да таргетира онези, които работят на терен и онези, които не са получили увеличение за дълъг период от време“, обясни главният икономист на конфедерацията.
Синдикати и работодатели договориха и размерът на максималния осигурителен доход да бъде 2300 евро. След извършени оценки капиталовата програма ще бъде намалена с 450 млн. евро национално съфинансиране и с 300 млн. евро по европейски фондове и програми. В понеделник ще заседава Националният съвет за тристранно сътрудничество, а след това и Министерският съвет, като се очаква проектобюджетът да бъде внесен в Народното събрание в понеделник следобед, стана ясно по време на пресконференцията в МФ.