КНСБ представи най-новите си изчисления за издръжката на живота у нас. Резултатите от традиционното наблюдение върху потребителските цени и заплатата за издръжка за второто тримесечие на 2025 година отчитат следното

♦ 1526 лева нетен месечен доход е необходим на един работещ човек, който живее сам,

♦ общата стойност за издръжка на тричленно семейство, включващо двама работещи възрастни и дете до 14-годишна възраст, е 2748 лева.

♦ Необходимите средства са нараснали с 0.4% на тримесечна база и с 5.1 на сто на годишна, сочат изследванията на синдикатите.

Колко струва нормалният живот в България, доходите настигат ли инфлацията и какво е нужно на едно семейство, за да живее достойно коментира Любослав Костов, гл. икономист на КНСБ и дир. на Института за социални синдикални изследвания, в „Твоят ден“ по NOVA NEWS.

„Заплатата за издръжка, която отразява необходимото минимално базисно потребление на всеки един човек, продължава да нараства, при това с темпове, които са около инфлацията и малко над нея. Това означава, че е нужна политика по доходите –  малко по-ускорена заради факта, че след няколко месеца влизаме в еврозоната”, каза той.

„Не е нормално 66% да е нивото на доходите, измерени през БВП на глава от населението по паритетна покупателна способност, а нивото на цените, особено на хранителните стоки, да е на 87% спрямо средноевропейските стойности. Това означава, че имаме разлика от около 20 процентни пункта, която в момента хората усещат под джоба си. Затова и издръжката на живот е нормално да поскъпва”, допълни Костов.

Той допълни, че ако прилагаме действащото законодателство в момента, от 1 януари 2026 година трябва да имаме минимална заплата минимум поне 1210 лева, което е около 605 евро МРЗ.

Костов посочи още, че за последните 5 години имаме удвояване на минималната заплата, но това все още не е достатъчно, тъй 1077 лева е брутна минимална заплата, а 1526 лева е нетна заплата за издръжка.

 ► Кои групи стоки са поскъпнали най-много?

Любослав Костов каза, че хранителните стоки поскъпват значително, сред тях са млечните продукти, хлябът.

„Проблемът е, че техните номинални стойности са над средноевропейските. Например, при млечните продукти у нас имаме 125% спрямо средноевропейските цени, което означава, че ние сме стигнали средноевропейските стойности и сме ги надминали, с една четвърт отгоре. Това е странно, тъй като нивото на доходите ни е значително по-ниско от средноевропейските”, обясни още той.

Икономистът каза, че средната инфлация, която се посочва от НСИ, е вярна, но тя съдържа над хиляда стоки и услуги, претеглени през средните величини.

Спор за заплатите: Три законопроекта за младите лекари минаха на първо четене

„Вашата лична инфлация е онази, която зависи от структурата на вашето потребление. За съжаление, масово в България хората са с ниски и средни доходи и средната класа е с ясно изразена лява асиметрия, което означава, че голяма част от хората потребяват стоки от малката потребителска кошница, която в момента и по последни наши данни поскъпва значително повече от средната инфлация. От там идва тази загуба на покупателна способност. Затова казвам, че трябва ускорена политика по доходите”, обясни още Костов.

Той посочи, че политиката по доходите не „помпа” инфлацията в момента. Напротив, тя наваксва онази загуба на покупателна способност, която имахме последните години, допълни икономистът.

Костов каза още, че поскъпването е с различни стойности при различните продукти.

Всички хранителни стоки са поскъпнали с 19,5% за една година, допълни икономистът.

 ► Кои стоки поевтиняват?

Любослав Костов обясни, че стоките, които поевтиняват основно са извън малката потребителска кошница – такива, които се потребяват еднократно или веднъж на няколко години.

 ► Каква част от хората взимат заплата под линията на издръжка?

Костов каза, че 2/3 от хората взимат заплата под линията на издръжка. Това е между 65 и 70% от наетите по трудово и служебно правоотношение, които не стигат нетен размер на техния доход, който да е този, който съответства в момента на нашата заплата за издръжка.

Евростат: Инфлацията в България през юни 2025 г. е 3,1%

Костов каза, че „ако искаме да сме клуба на богатите, трябва да можем да потребяваме основните нужди, трябва минималната заплата да съответства на минималните заплати в еврозоната”.

Той посочи още, че ако се махне кумулативната инфлация, реалните ръстове са не повече от 6-7% на година. За 2025 година реалният ръст в обществения сектор е 6%, в частния сектор е 9%.

„Това е една от причините да искаме по-адекватна политика по доходите от правителството цяла година, и да има протест след протест”, завърши Костов.

Президент на КНСБ Пламен Димитров посочи: „Данните от май показват, че над 1,5 млн. души са с осигурителен доход под необходимите средства за издръжка от 2,4 млн. души. Спрямо май 2024 се регистрира намаление, има известно подобрение в страната, 45 хил души повече могат да си позволят средствата за издръжка. Ние постоянно доказваме как цените на ключови стоки трайно остават най-високи в ЕС.“

► Мнението на потребителите

Въпреки че няма проблем да си позволи стоките в магазина Марияна Панчева отчита, че цените са се покачили. И макар че изкарва достатъчно, за да купи каквото иска, за някои стоки ѝ се струва излишно да дава пари. Други няма как да избегне.

„Няма да дам 5,69 лв. за пъпеш. Виж вече други плодове, зеленчуци – няма как, пазарувам”, споделя жената.

Цялото интервю може да гледате ТУК

Кадри: Nova News