През третото тримесечие на годината – от юли до края на септември, заплатата за издръжка задържа темпа на нарастване, но остава на високи нива. На годишна база се отчита слаб ръст, но вече при достигната по-висока база, натрупана през предходните две години. Необходимият нетен месечен доход за издръжка на един работещ човек, живеещ сам, е 1454 лв., а за тричленно семейство с двама работещи и дете до 14 години общата стойност е 2616 лв.
Това посочи президентът на КНСБ Пламен Димитров при представянето днес, 24 октомври, на изследването на ИССИО за потребителските цени и заплатата за издръжка към края на септември тази година.
Той обясни, че на тримесечна база се отчита слаб ръст от 0,1% на необходимия месечен доход за издръжка, а на годишна – с 1,9%. Спрямо септември миналата година за тричленно семейство са нужни 48 лв. повече, а за един работещ – 27 лв. повече. За две години ръстът е с 240 лв. за тричленно домакинство и 134 лв. за един работещ.
Повече от половината от работещите се осигуряват на по-нисък доход от заплата за издръжка (62%), но като цяло лицата намаляват в резултат на повишението на доходите. Лошата новина е, че до 1000 лв. продължава да получава сериозен процент от българите, коментира Димитров. Това са около 32% или 844 000 от работещите българи, които могат да се определят като „работещи бедни“.
България продължава да е с най-ниското ниво на заплащане сред останалите държави членки на ЕС, като минималната заплата е 49,8% от заплатата за издръжка, т.е. половината от това, което трябва да е. Поради това не можем да искаме друго, освен мерки, които да приближават МРЗ към заплатата за издръжка. За целта трябва да адаптираме към българската реалност вече приетата методология и дефиниция на МОТ от март тази година. Шест месеца се опитваме някой да ни чуе и да започне да мери НСИ заплата за издръжка. Така най-лесно можем да намерим адекватното решение за минималната заплата и механизма, по който да расте, категоричен бе президентът на КНСБ. Той даде пример със Словения, където е тристранно договорено минималната заплата да е в диапазона 120-140 процента от заплатата за издръжка, която се измерва от техния статистически институт. Този диапазон се договаря от работодателите и синдикатите.
Инфлацията се успокоява, но цените на някои стоки и услуги продължават да растат, каза още Димитров. Необходимият доход за храна и обществено хранене е 578 лв. за работещо лице. Нарастването е с 1.1% спрямо предходното тримесечие и с 2.8% на годишната база.
Повишава се изкупната цена на слънчогледа (+21.1%) спрямо септември 2023 г. Това е индикация, че вероятно, според производителите, ще започне леко да нараства цената на олиото, коментира зам.-директорът на ИССИО Виолета Иванова. Намаление има на изкупните цени на царевицата и хлебната пшеница. На световните пазари обаче цените на зърнените стоки се повишават, добави тя. Ръст има при цените на плодовете, като най-голям е на лимоните, както и на зеленчуците, яйцата, мляко и млечни продукти. Групата на нехранителните стоки и услуги през последното тримесечие бележи намаление с 0.6%, а на годишна – 1.3%. При лекарствата се отчита нарастване с 3.5% на годишна база и с 0.1% на тримесечна. Лекарските услуги – с 5.9% на годишна база и с 0.7% за тримесечие. При групата на транспорта се бележи спад от 1.7% на тримесечна база, а на годишна – с 1.3%.
Стойността на т.нар. малка потребителска кошница от 20 жизненоважни стоки поскъпва с 2.2%, обяви директорът на ИССИО и главен икономист на КНСБ Любослав Костов. Предното тримесечие беше около 4%, уточни той. Темпът на поскъпване продължава, но с по-малка динамика, добави той. Сравнение на цените у нас и в други шест европейски държави – Испания, Франция, Хърватия, Нидерландия, Германия и Румъния, показва, че някои хранителни стоки в България са по-скъпи в сравнение с тези страни. Костов даде за пример прясното мляко, което у нас е 1.75 евро, а в Испания е 1.07 евро. Пшенично брашно тип 500 у нас е 0.92 евро, а в Испания – 0.71 евро и 0.78 евро в Румъния.
Общата стойност на малката потребителска кошница за 20 стоки у нас е 57.32 евро, а в Румъния – 41.54 евро, сочат още данните. Сравнението между страните показва, че българите, получаващи минимална работна заплата, могат да закупят кошницата с основните продукти най-малко пъти за месец – 8.3 пъти. В Румъния след второто увеличаване на МРЗ в средата на годината, кошницата с основните продукти може да се закупи 17,9 пъти, след като същия период на м.г. е от 13 пъти. В Хърватия, която последна се присъедини към еврозоната, тази кошница може да се закупи 14,1 пъти.
България продължава да е с най-ниското ниво на заплащане сред останалите държави членки на ЕС. Затова е необходимо да поддържа темп на прираст на работните заплати, което да гарантира ефективна конвергенция, посочи още Пламен Димитров.
За целта КНСБ настоява:
- Да се ускори процесът по транспониране на директивата за адекватните минимални работни заплати във всичките ѝ части;
- Да се изготви дефиниция и методология за официално измерване от страна на държавата на „Заплата за издръжка“ по примера на приетата през 2024 г. дефиниция на МОТ;
- В средносрочен период да се достигане равнище на МРЗ, равна на заплатата за издръжка;
- За транспониране на Директивата за прозрачност в заплащането;
- В Бюджет 2025 да се заложат достатъчно средства за провеждането на обща хоризонтална политика по доходите, която да води до поне 10% ръст на заплатите;
- Да се въведат подходящи мерки за Рестарт на икономиката – подкрепа на фирмите, които търпят спад на производството поради рецесията в Западна Европа.
Презентация на данните от изследването можете да видите тук.
