В края на третото тримесечие общата стойност за издръжка на 4-членно домакинство (двама родители + две деца) достига до 2508 лв. Това са средства, необходими за осигуряване разходите за храна, поддържане на жилище, здравеопазване, образование, транспорт и почивка спрямо средните български стандарти. Издръжката на живот на 1 лице от четиричленно домакинство е в размер от 627 лв.
Това показва наблюдението на потребителските цени и издръжката на живота, което Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ прави от 30 г. Резултатите към края на септември тази година бяха представени на онлайн пресконференция днес от президента на КНСБ Пламен Димитров и Виолета Иванова от ИССИ.
Димитров отчете отражението на предизвиканата от ковид криза върху работните места – от март до октомври с прилаганите схеми и мерки са запазени над 300 хил. работни места, но са загубени 103 хил. Корона вирусът изостри неравенствата, по-бедните са изложени на по-голям риск. Освен това той промени начина на живот и на работа, посочи президентът на КНСБ. Той цитира данни на Eurofound, според които 44,5% от всички европейци работят от вкъщи, у нас този процент е 25,6 на сто. Това води след себе си нови рискове.
Анализът на разходите за периода юли-септември показва, че общата стойност за издръжка на живота на 4-членно домакинство се задържа на почти същите нива спрямо предходното тримесечие, нарастването е едва с 0.2%. Намаление се регистрира в групата на хранителните стоки с 0.8%, в резултат от понижението на цените на плодовете (с 4.8%) и зеленчуците (със 7%), месото и месните продукти (с 0,8%), захарта (с 0.8%). Наред с това, при някои стоки от първа необходимост се отчита нарастване, като: хляб (средно с 1.2%), ориз (с 0.8%), млека (с 0.8%), варива (с 1.6%).
Цените на Нехранителните стоки бележат леко покачване нагоре с 1.1% спрямо предходното тримесечие. Слабият ръст се обуславя от ръста на жилищните разходи за отопление, осветление и горива (с 3.9%), транспорта (с 1.3%), образование и свободно време (с 2.5%). Нарастването на жилищните разходи е следствие от повишените от 1 юли цени на топлоенергията (с 15%), електроенергията (с 2.8%), но приносът им в общите нива на групата се редуцира от намалението на разходите на облекла и обувки, домакинско обзавеждане и електрически уреди.
На годишна база темпът на ИЖ се задържа до 1.4%, като общата стойност се увеличава с 36 лв. След като през второто тримесечие цените на природния газ отчетоха драстичен спад и повлякоха надолу цените на топлоенергията и горивата, през третото тримесечие трендът се обръща, но въпреки това, цените на топлоенергията остават по-ниски спрямо същия период на предходната година. Покачването на общата стойност на ИЖ идва от поскъпването на някои храни с нива над тези през септември 2019 г., като хляб и зърнени храни (2.9%), месо и месни продукти (8.3%), мляко и млечни продукти (3.4%). При нехранителните стоки и услуги по-изразено увеличение се наблюдава при подгрупите водоснабдяване (с 4.7%), образование и свободно време (с 5.2%), електроенергия (с 2.8%).
За осигуряване на средствата необходими за издръжка от 2508 лв., следва нетният размер на работната заплата за всеки от двамата възрастни членове на този тип домакинство, да бъде не по-нисък от 1 254 лв. Сравнението с официалните данни от трето тримесечие 2020 показва, че нетната работна заплата е в размер от 1065 лв., това означава, че размерът е по-нисък с около 15.1% от необходимата заплата за издръжка, а в стойностно изражение разликата е с 189 лв.
Изследването отчита още, че се запазва основния проблем – за около 2/3 от наетите лица работната заплата е по-ниска от средната за страната. Темповете на изменения на работна заплата в икономически дейности със среден размер по-нисък от средния за страната варират в изключително широк диапазон –от минус 3.6% (Селско, горско и рибно стопанство, Преработваща промишленост, Доставяне на води) до +13.8% (Хотелиерство и ресторантьорство). Очевидно е, че тези темпове са недостатъчни, за да се реализира една достатъчно висока база, която да гарантира по-добър жизнен стандарт на работниците и служителите.
Изводите от проучването сочат, че:
67,7% от домакинствата живеят с общ доход на 1 лице под необходимите средства за ИЖ. Спрямо предходното тримесечие делът се задържа, но на годишна база намалява, след като през същия период на 2019 г. е 72%. Следователно, прилаганите социално насочени мерки, са работещи и те имат своя определен положителен ефект.
Групата на бедните лица се запазва на почти същите нива спрямо предходното тримесечие, но спрямо м. декември нараства с около 200 хил. лица. Това се дължи от една страна на нарастването на размера на линията на бедност и разширяване на обхвата на домакинствата, но от друга страна, пандемията засегна най-тежко бедното население. Коронавирусът изостри неравенствата, тъй като нископлатените работници и нискоквалфицираните загубиха първи работата си по време на пандемията, а новият вирус е по-вероятно да зарази бедните. Редица изследвания доказват, че по-бедните общности са изложени на по-голям риск от Covid-19. Най-бедните 20% са изправени пред по-голяма опасност спрямо най-богатите 20%. В тази опасност не се включват само медицинските рискове, защото бедността е многоизмерима. По-бедните домакинства не могат да се грижат за своето здраве пълноценно, често страдат от придружаващи заболявания, което ги нарежда в по-рискова група. Те остават също с по-ниско образование, а оттам и рискът да останат без работа е по-голям. Следователно, налице са икономически рискове тази част от домакинствата да станат по-бедни, отколкото са били преди кризата.
Още изводи и цялото изследване можете да видите тук
Линк към презентацията на изследването можете да видите тук