ЕВРОПА И ПАЗАРЪТ НА ТРУДА
Европейския съюз през 2023 г. отбеляза висок ръст на заетостта, като общият брой на заетите лица достига 216,1 милиона, надхвърляйки нивата отпреди пандемията с 6,2 милиона. Нивата на заетостта в различните сектори варира. Секторът на информационните и комуникационните технологии бележи най-висок ръст, със забележително увеличение от 16,9%. В строителния сектор се наблюдава увеличение на заетостта с 6,6%. Енергийната криза се отразява негативно на силно енергоемките сектори и производствения сектор не успява да възстанови нивата на заетост отпреди кризата. От друга страна заетостта в селското стопанство намалява с 4,3%, в съответствие с дългосрочната тенденция.
По отношение на младите хора (15 – 24 г.), заетостта достига 34,7% през 2022 г. и надминава нивото си отпреди пандемията (от 33,5% през 2019 г.). Въпреки значителните подобрения, към второто тримесечие на 2023 г. 11,1% от младите хора не са нито заети, нито в образование и обучение (NEET), което съответства на приблизително 8 милиона.
Заетост
През третото тримесечие на 2023 г. в Европейския съюз броят на заетите лица спрямо предходното тримесечие се е увеличил с 0,2%. Това увеличение се дължина на ръста на заетите с постоянен трудов договор (+0,5%) и на самонаетите (+0,2%), което компенсира намалението при временно заетите лица (-0,6%). В сравнение със същото тримесечие на предходната година заетостта се е увеличила с 1,2%.
Отработените часове през третото тримесечие на 2023 г. остават без промяна в сравнение с предходното тримесечие. Спрямо същото тримесечие на предходната година отработените часове се увеличават с 0,6% в ЕС.
Графика 1: Изменения в заетостта по държави-членки на ЕС на тримесечна база
Източник: Евростат
През третото тримесечие на 2023 г. Литва, Малта (и двете +1,4%) и Испания (+1,3%) отбелязват най-висок ръст на заетостта при лица в сравнение с предходното тримесечие. Най-голям спад на заетостта е отчетен в Естония (-0,9%), Чехия (-0,7%) и Финландия (-0,6%).
Въз основа на сезонно коригирани данни Евростат изчислява, че през третото тримесечие на 2023 г. 216,6 милиона души са били заети в ЕС, от които 168,7 милиона са били заетите в еврозоната.
Графика 2: Производителност на труда и отработени часове
Източник: Евростат
За периода 2013 г. и 2019 г. нивата на производителността на труда варират около 1%, , а през 2020 – 2022 г. , по време на пандемията COVID-19, се наблюдава голяма динамика През третото тримесечие на 2023 г. производителността на труда в ЕС намаляват с 0,2% на тримесечна база и с 1,1% спрямо същото тримесечие на предходната година. Въз основа на отработените часове производителността спрямо същото тримесечие на предходната година производителността намалява с 1,0% в съюза.
На годишна база номиналните разходи на труд нарастват със 7% в ЕС през третото тримесечие на 2023 г. Най-голям ръст е регистриран в Естония (+15,5%), следвана от Унгария (15,2%) и Литва (+13,8%). Най-нисък е ръстът на номиналните възнаграждения в Малта (+2,5%), следвана от Гърция (+3,2%).
Графика 3: Ръст на номинални разходи за труд през трето тримесечие 2023г.
Източник: Евростат
Данните за индикатора на очакванията за заетостта представят очакваните тенденции в заетостта през следващите три месеца. Общият индекс на очакванията за заетостта в ЕС е 102,8 за юли 2023 г., като леко намалява до 101,8 през август и се възстановява до 102,5 през септември. България демонстрира постоянно високи стойности (118.4, 116.0, 116.0), което показва силен оптимизъм в очакванията за заетостта. Гърция също показва положителна тенденция, но отбелязва лек спад през месеците. Държави като Германия и Франция показват колебания, като Германия преживява лек спад от юли до септември. От друга страна Финландия показва забележим спад от 90,5 до 84,9, което предполага по-малко оптимистична перспектива.
Графика 4: Очаквания за заетостта
Източник: Евростат
Безработица
На тримесечна база безработицата в ЕС отбелязва минимален ръст от 5,9% през юли до 6% през септември, по данни на Евростат. По изчисления на Евростат 12,928 милиона души в ЕС, от които 10,944 милиона в еврозоната, са били безработни през юли 2023 г. В сравнение с юни 2023 г. безработицата се е увеличила с 35 хиляди в ЕС и със 73 хиляди в еврозоната. А през септември безработни са били 13,026 милиона души в ЕС, от които 11,017 милиона в еврозоната. В сравнение с август 2023 г. безработицата се е увеличила с 95 хиляди в ЕС и с 69 хиляди в еврозоната. Спрямо септември 2022 г. безработицата е намаляла със 126 хиляди в ЕС и с 212 хиляди в еврозоната.
Графика 5: Безработица по държави-членки на ЕС
Младежка безработица ( 15 – 24 години)
През юли 2023 г. 2,683 милиона млади хора са били безработни в ЕС, от които 2,206 милиона са били в еврозоната. Равнището на младежката безработица, юли 2023 г., е било 13,9% в ЕС и спрямо юни 2023 бележи спад от 14,2%. В еврозоната младежката безработица е била 13,8%, което е стабилно в сравнение с предходния месец. Спрямо юни 2023 г. младежката безработица е намаляла с 58 хиляди в ЕС и се е увеличила с 12 хиляди в еврозоната. Спрямо юли 2022 г. младежката безработица е намаляла с 85 хиляди в ЕС и с 80 хиляди в еврозоната.
През септември 2023 г. броят на безработните младежи се увеличава до 2,741 милиона в ЕС, от които 2,232 милиона са били в еврозоната. През септември 2023 г. нивото на младежката безработица е било 14,2% в ЕС спрямо 14,1% през август 2023 г. и 14,0% в еврозоната спрямо 13,9% през предходния месец. Спрямо август 2023 г. младежката безработица се е увеличила с 38 хиляди в ЕС и с 21 хиляди в еврозоната. Спрямо септември 2022 г. младежката безработица е намаляла със 133 хиляди в ЕС и със 119 хиляди в еврозоната.
Безработица при жените
Нивото на безработицата при жените, през юли 2023 г. е било 6,2% в ЕС, оставайки стабилно в сравнение с юни 2023 г. Коефициентът на безработица при мъжете е бил 5,7% през юли 2023 г., също стабилно в сравнение с предходния месец. В еврозоната нивото на безработица при жените е 6,8% спрямо 6,7% през юни 2023 г., а нивото на безработица при мъжете е 6,2%, спрямо 6,1% през предходния месец. През септември 2023 г. нивото на безработица при жените нараства до 6,3% в ЕС спрямо 6,2% през август 2023 г. Равнището на безработица при мъжете се запазва на ниво от 5,7%. В еврозоната нивото на безработица при жените е 6,8%, а нивото на безработица при мъжете е 6,2%, като и двете остават стабилни в сравнение с предходния месец.
В Съвместния доклад по заетостта на ЕК и Съвета за 2023 г. по отношение на България са изведени следните основни моменти:
1. Страната е изправена пред сериозни предизвикателства по отношение на бедността и социалното включване.
2. Страната, независимо от някои положителни тенденции през последните години, все още е трябва да се справя с предизвикателства във формирането и последващото надграждане на дигиталните умения сред населението.
3. Цялостно пазарът на труда се подобрява, като пред страната остава предизвикателството как да повиши възможностите за включване в трудовия процес на хората със специални потребности (инвалиди) и младежите.
През първата половина на 2023 г. ръстът на заетостта, който през 2021 и 2022 г. почти постоянно надхвърляше 1% на годишна база, постепенно се забави. По данни на Наблюдението на работата сила на Националния статически институт през второто тримесечие на 2023 г. положителните тенденции на пазара на труда се прекъсват. Заетите лица намаляват, а безработните се увеличават на тримесечна и годишна база. А през третото тримесечие 2023 г., на годишна база заетостта намалява с 0,6 п.п. Това забавяне в годишното изменение на заетите се дължи изцяло на динамиката на самонаетите лица, които през първото полугодие на 2023 г. намаляват с 1.4% спрямо първото полугодие на 2022 г. В същото време наетите лица продължават да регистрират относително висок ръст от 1.7% на годишна база. Според оценките на работодателите недостигът на предлагане на труд продължава да бъде едно от основните ограничения за разширяване на производствената им дейност.
Основните показатели от Наблюдението на работната сила на Националния статически институт за третото тримесечие за 2023 г. показват, че:
Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 – 64 навършени години намалява с 0.6 п. п. в сравнение със същото тримесечие на 2022 г. и достига 71.5%.
Коефициентът на безработица е 4.0%, или с 0.4 п. п. по-висок в сравнение с третото тримесечие на 2022 година.
Коефициентът на икономическа активност за населението на възраст 15 – 64 навършени години е 74.6%, като в сравнение с третото тримесечие на 2022 г. намалява с 0.2 п. п.
Обезкуражените лица на възраст 15 – 64 навършени години са 36.0 хил., или 3.6% от икономически неактивните лица в същата възрастова група.
Заетост
Общият брой на заетите лица през третото тримесечие на 2023 г. е 2 964.7 хил., от които1 566.8 хил. мъже и 1 397.9 хил. жени. В сравнение с третото тримесечие на 2022 г. броят на заетите лица намалява с 1.2%, в по-голяма степен при мъжете, за които намалението е с 1.9%. Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 53.9%, като при мъжете той е 60.0%, а при жените – 48.4%.
През третото тримесечие на 2023 г. в сектора на услугите работят 1 909.2 хил. души, или 64.4% от заетите, в индустрията – 870.6 хил. (29.4%), а в селското, горското и рибното стопанство – 184.9 хил. (6.2%).
По вид заетост заетите лица се разпределят по следния начин: 88.9% (2 635.2 хил.) – наети лица, 6.7% (197.2 хил.) – самостоятелно заети лица без наети, 4.1% (120.9 хил.) са работодатели и 0.4% (11.4 хил.) – неплатени семейни работници. От общия брой на наетите лица 2 040.0 хил. (77.4%) работят в частния сектор, а 595.2 хил. (22.6%) – в обществения. С временна работа (за определен период от време) са 100.2 хил., или 3.8% от наетите лица.
Графика 6: Разпределение по вид заетост
Разпределението на заетостта през третото тримесечие на 2023 г. в отделните възрастови групи е следната:
- Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 2 851.9 хил. (1 499.9 хил. мъже и 1 352.0 хил. жени), а коефициентът на заетост е 71.5% (74.4% за мъжете и 68.5% за жените).
- Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 – 29 навършени години е 38.2% (41.7% за мъжете и 34.5% за жените).
- Коефициентът на заетост за населението на възраст 20 – 64 навършени години е 77.1%, съответно 80.4% за мъжете и 73.7% за жените. В сравнение с третото тримесечие на 2022 г. този коефициент е с 0.3 пункта по-нисък.
- Заетите лица на възраст 55 – 64 навършени години са 627.1 хил., или 70.3% от населението в същата възрастова група (74.2% от мъжете и 66.6% от жените). В сравнение с третото тримесечие на 2022 г. коефициентът на заетост за възрастовата група 55 – 64 навършени години се увеличава с 0.4 процентни пункта.
Графика 7: Коефициент на заетост по възрастови групи през трето тримесечие на 2021, 2022 и 2023 година
Източник: НСИ
В сравнение с трето тримесечие на 2022 г. този коефициент намалява с 0.3 п. п., с 1.8 процентни пункта при мъжете и 2.3 процентни пункта при жените. Заетите лица на възраст 55 – 64 навършени години са 627.1 хил., или 70.3% от населението в същата възрастова група (74.2% от мъжете и 66.6% от жените). В сравнение с третото тримесечие на 2022 г. коефициентът на заетост за възрастовата група 55 – 64 навършени години се увеличава с 0.4 процентни пункта.
Във възрастовата група 15-29 години коефициента на заетостта намалява с 1.7 процентни пункта на годишна база , а в сравнение с предходното тримесечие отчита ръст с 2.5 п.п..
Сред икономическите дейности с най-голям брой заети на възраст 15 и повече навършени години през трето тримесечие на 2023 г. са „Преработваща промишленост“, „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“, „Строителство“, „Държавно управление“, „Транспорт, складиране и пощи“, „Хуманно здравеопазване и социална работа“, „Селско, горско и рибно стопанство“ и „Образование“.
Безработица
Безработните лица през третото тримесечие на 2023 г. са 125.0 хил., от които 69.9 хил. (55.9%) са мъже и 55.1 хил. (44.1%) – жени. В сравнение с третото тримесечие на 2022 г. броят на безработните лица се увеличава с 14.0 хил., или с 12.6%. За същия период коефициентът на безработица нараства с 0.4 процентни пункта и достига 4.0%, съответно 4.3% за мъжете и 3.8% за жените.
Разпределението на безработните лица по вид образование показват, от всички безработни лица 17.1% са с висше образование, 49.6% – със средно, и 33.3% – с основно или по-ниско образование. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно 2.1% за висше образование, 3.6% за средно образование и 12.0% за основно и по-ниско образование.
Графика 8: Коефициенти на безработица по възрастови групи за трето тримесечия 2021г., 2022г. и 2023г.
Източник: НСИ
Коефициентът на безработица за възрастовата група 15 – 29 навършени години през третото тримесечие на 2023 г. е 8.3% (9.0% при мъжете и 7.4% при жените). В сравнение със същото тримесечие на 2022 г. този коефициент е по-висок с 0.3 процентни пункта, което изцяло се дължи на увеличение при жените.
Във възрастовите групи 15-29 г., 29-34 г. и 35-44 г. през третото тримесечие 2023 г. коефициента на безработица се увеличава, съответно 0,3 п.п., 0,5 п.п. и 1%. Разрезът по възраст и пол показва, че увеличението на коефициента за безработица е повлиян от по-силно увеличените нива на безработица при жените. Според данните за коефициента на безработица и в градовете и в селата през трето тримесечие на 2023 г. на годишна база е по-висок съответно с 0,1 п.п и 1,1 п.п. . А разреза по пол и местоживеене показва, че това се дължи на по-високият коефициент на безработица при жените. Възможните причини за това са сезонната заетост и намаленото количество работата в кол центровете и започналото освобождаване на персонал.
Графика 9: Коефициенти на безработица по местоживеене и пол за трето тримесечия 2021г., 2022г. и 2023г.
Продължително безработни (безработни от една година или повече) са 66.3 хил. лица, или 53.1% от всички безработни. Коефициентът на продължителна безработица е 2.1%, съответно 2.2% при мъжете и 2.1% при жените.
От общия брой на безработните лица 17.7 хил., или 14.1%, търсят първа работа.
Икономическа неактивност
Общият брой на икономически неактивните лица (лицата извън работната сила) на възраст 15 и повече навършени години през третото тримесечие на 2023 г. е 2 413.8 хил., от които 976.6 хил. (40.5%) са мъже и 1 437.2 хил. (59.5%) – жени.
Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 1 014.3 хил. (447.5 хил. мъже и 566.8 хил. жени) и представляват 25.4% от населението в същата възрастова група (22.2% от мъжете и 28.7% от жените). От икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години 39.7% са неактивни поради участие в образование или обучение.
ПАЗАРЪТ НА ТРУДА И ЗАПЛАЩАНЕТО
През третото тримесечие на 2023 г. номиналният годишен ръст на минималната работна заплата (МРЗ) е +9,9%. Съответно, отчитайки инфлационния натиск в страната, то реалният ръст на МРЗ е +3,4%. За разлика от 2022 г. реалният ръст на МРЗ вече не е отрицателно число, но нарастването остава незначително и не допринася за повишаване на покупателната способност на наетите на минималното трудово възнаграждение.
Графика 10: Номинални и реални изменения (в %) на МРЗ за периода 2019- 2023 г.
Източник: НСИ и собствени изчисления. При изчисляването на реалния ръст за третото тримесечие на 2023 г. е използвана годишната инфлация за периода от септември 2023 г. до септември 2022 г. (+6,3%).
По предварителни данни на НСИ, назначените на минимална основна работна заплата в края на месец септември 2023 г. достигат 436 382 лица, след като през същия период на 2022 г. са 457 881 лица (или годишно намаление на наетите на МРЗ с -4,7%). Като дял от общо наетите в страната, то лицата, получаващи МРЗ, представляват 19,0%. В сравнение с м. юни 2023 г. техният дял техният дял остава без промяна, но в сравнение със същия период на 2022 г. бележи намаление, когато отчита дял от 20,1%. Интересно е да се отбележи, че в определени икономически дейности около и над ¼ от наетите лица са именно лица, назначени на МРЗ. Така сектори като строителство, селско стопанство, търговия, транспорт, административни и спомагателни дейности отчитат висок дял на наети на МРЗ, докато в други сектори този дял е незначителен (напр. създаване и разпространение на информация, държавно управление, образование, производство и разпространение на електрическа енергия). От тези данни, може да се предположи, че при по-високо платените отрасли, минималното възнаграждение е над законоустановена МРЗ, но също може да се допусне, че е налице висок процент на сива икономика именно в секторите, където има съществена концентрация на наети на МРЗ. Там е по- вероятно да се случи не осчетоводено заплащане на трудещите се, което от своя страна води до загуби на права за наетото лице и съответно за държавната хазна.
През третото тримесечие на 2023 г. съотношението на МРЗ към средната брутна месечна работна заплата (СБРЗ) е 39,0%. Наблюдаваното ниво гравитира около стойността за 2022 г., но като цяло е показателно за непрекъснатото стопяване на съотношението от 2019 г. насам.
Графика 11: Съотношение (в %) на МРЗ към СБРЗ през периода 2019- трето тримесечие на 2023 г.
Наблюдава се значително изоставане на съотношение МРЗ/СБРЗ от преследвания международно признат двоен праг за измерване адекватността на минималната заплата, представляващ съотношение на МРЗ към средната работна заплата (СРЗ) от 50% и съотношение на МРЗ към медианната работна заплата от 60%. Прагът е признат като инструмент за оценяване адекватността на МРЗ в приетата през октомври 2022 г. Директива относно адекватните минимални работни заплати в ЕС. Положителна стъпка, предприета в рамките на предходното служебно правителство, е възприемането на петдесет процентно съотношение МРЗ към СБРЗ като механизъм за определяне на минималното трудово възнаграждение в страната. Спрямо допълненията, нанесени в чл. 244 на КТ, минималната работна заплата от 1 януари 2024 г. вече достига 933 лв. Размерът й е с 19,6% (или със 153 лв.) по- висок спрямо действащата за 2023 г. стойност от 780 лв. Изчисляването на новата стойност е на базата на 50% от СБРЗ „за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година“: т.е. МРЗ се съотнася към стойността на СБРЗ, изчислена за период от време, обхващащ месеците юли- декември 2022 г. и януари- юни 2023 г.
Тримесечни данни за средна брутна месечна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през 2022 г. и 2023 г.
Въпреки ръстa на МРЗ за следващата година, то България едва ли ще се оттласне от дъното на европейската класация по абсолютен размер на МРЗ: дори и ако МРЗ в Румъния се запази без промяна през първото полугодие на 2024 г. спрямо второто полугодие на 2023 г., то актуализираният размер на МРЗ в България няма да достигне 600 евро на месец. Измерено дори по стандарт на покупателна способност (т.е. с изчистени ценови различия), то минималното трудово възнаграждение в България ще е сред най- ниските в целия ЕС.
Годишни данни
През третото тримесечие на 2023 г. средната брутна работна заплата (СБРЗ) за страната достигна 2000 лв. и отчете номинален ръст от +14,7% на годишна база. Все пак, отчитайки инфлацията в страната, то реалната СБРЗ бележи ръст на годишна база от +3,0%.
Номиналният годишен ръст през третото тримесечие на 2023 г. показва по- високо нарастване на СБРЗ в обществения сектор (+15,3%) отколкото в частния сектор (+14,5%.) Наблюдава се свиване на ножицата в размера на СБРЗ между двата сектора, като общественият сектор (с 2083 лв. през третото тримесечие на 2023 г.) е с по- високо ниво на заплащане спрямо частния сектор (при СБРЗ в него от 1973 лв.).
През третото тримесечие на 2023 г. съотношението между размера на най- ниската СБРЗ (в икономическа дейност „Други персонални услуги“) и най- високата СРЗ („Дейности в областта на информационните технологии“) е близо 6 пъти. Това е знак за висока поляризация на доходите и способства за задълбочаване на социалните неравенства в страната.
През третото тримесечие на 2023 г. сред икономическите дейности с високи нива на СБРЗ (нива над 3 хил. лв.) попадат още: „Информационни услуги“ (3 584 лв.), „Добив на метални руди“ (3 394 лв.), „Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика“ (3 131 лв.), „Научноизследователска и развойна дейност“ (3 090 лв.) и др.
Сред най- ниско платените дейности (със СБРЗ под прага от 1100 лв. или намиращи се близо до този праг) са още „Рибно стопанство“ (1 093 лв.), „Производство на облекло“ (1 085 лв.), „Дейности по обслужване на сгради и озеленяване“ (1 079 лв.), „Дейности по охрана и разследване“ (1 065 лв.), „Обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм“ (1 045 лв.).
През третото тримесечие на 2023 г. на годишна база най- силно нараства СБРЗ в икономическите дейности „Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води“ (+36,7%), „Производство на текстил и изделия от текстил, без облекло“ (+31,6%), „Добив на неметални материали и суровини“ (+31,4%). Същественият ръст на заплатите в някои сектори е съвсем логична закономерност породена от необходимостта да се задържат квалифицираните кадри, от една страна, и да се запълнят cвoбoднитe позиции от друга (като се има в предвид изключително ниския дял на безработните общо в страната), давайки възможност на фирмите да отстояват относителните си конкурентни предимства на пазара (с оглед повишаване на заплащането на компаниите, опериращи в един и същ бранш/отрасъл и задоволяване на растящото потребителско търсене на произвеждания продукт/услуга). При част от дейностите, които регистрират по- висок ръст на заплатите от средния за страната (+14,7%), може да се допусне, че стимулирането на заплащането е вследствие и на колективното трудово договаряне.
Графика 12: Изменение (в %) на СБРЗ през третото тримесечие на 2023 г. спрямо третото тримесечие на 2022 г.
Номинален спад на СБРЗ на годишна база се отчита в следните три икономически дейности: „Даване под наем и оперативен лизинг“ (-4,3%), „Възстановяване и други услуги по управление на отпадъци“ (-5,4%) „Ремонт на компютърна техника, на лични и домакински вещи“ (-12,4%).
Отчитайки инфлационния натиск в страната, започнал още от миналата година, то реалната СБРЗ бележи на годишна база спад в 30 икономически дейности. Съответно най- съществено намалява реалната СБРЗ в: „Ремонт на компютърна техника, на лични и домакински вещи“ (-21,4%), „Възстановяване и други услуги по управление на отпадъци“ (-15,1%), „Даване под наем и оперативен лизинг“ (-14,1%), „Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации“ (-9,7%), „Спомагателни дейности в добива“ (-9,6%), „Обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм“ (-8,7%) и др. Ако направим справка за размера на СБРЗ в тези ИД спрямо СБРЗ за страната, то картината е разнопосочна- има както високоплатени дейности (с ниво на СБРЗ около и над СБРЗ за страната), така и такива, които са с едни от най- ниските нива на заплащане. Т.е. видно е, че ръста на доходите изостава както сред лицата с високо ниво на доходи, така и сред тези, които са с ниски такива.
През третото тримесечие на 2023 г. в страната са наети 2 232 776 лица, като най- голяма част от наетите са концентрирани в дейностите: „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ (9,0% от всички наети в България), „Образование“ (7,2% от наетите), „Търговия на едро, без търговията с автомобили и мотоциклети“ (6,2% от наетите), „Държавно управление“ (5,0%) и „Хуманно здравеопазване“ (4,9%). Най- малък брой наети (или по- малко от 0,2% от общо наетите в страната) са концентрирани в дейностите: „Рибно стопанство“, „Спомагателни дейности в добива“, „Производство на тютюневи изделия“, „Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води“, „Възстановяване и други услуги по управление на отпадъци“, „Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика“, „Ветеринарномедицинска дейност“ и др.
През третото тримесечие на 2023 г. броя на наетите в страната бележи годишен ръст от +0,8% (т.е. ръст спрямо трето тримесечие на 2022 г.). В определени икономически дейности се отчита значително нарастване на персонала в предприятията/ организациите. Това са „Социална работа без настаняване“ (+37,2%), „Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета“ (+22,0%), „Въздушен транспорт“ (+11,1%).
Графика 13: Изменение (в %) на наетите лица през третото тримесечие на 2023 г. спрямо третото тримесечие на 2022 г.
Източник: НСИ
В редица други дейности обаче на годишна база намаляват наетите лица. Най- силен спад на наетите през третото тримесечие на 2023 г. се наблюдава в „Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води“ (-36,9%), „Производство на електрически съоръжения“ (-14,6%), „Производство на тютюневи изделия“ (-13,0%). Доколкото в някои дейности пандемията повлия за намаляване и текучество на персонала, то в други двигател зад спада на наетите може да е нерантабилността на извършвания труд с оглед ръста на цените на енерго носителите и използваните суровини/материали, размера на предлаганата работна заплата (напр. в дейностите с ниски нива на СРЗ като „Производство на облекло“, „Производство на текстил и изделия от текстил, без облекло“, „Обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм“), така и невъзможността за намиране на нови кадри и задържане на квалифицираните такива.
Графика 14: Изменение (в %) на наетите лица през третото тримесечие на 2023 г. спрямо третото тримесечие на 2022 г.
При редица дейности намаляването на броя на наетите лица способства за повишаване на работната заплата – т.е. тук движението на СБРЗ се повлиява от дефицита на кадри. В някои дейности наетите намаляват по- осезаемо на годишна база, което води до осезаем ръст на заплащането, напр. в „Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води“, „Производство на електрически съоръжения“ и „Производство на тютюневи изделия“.
Реални изменения на СБРЗ спрямо началото на 2021 г.
От началото на 2021 г. размерът на СБРЗ номинално нараства с 36,8%, като при частния сектор е с 38,4%, докато при обществения сектор се отчита ниво от 32,8%. Наред с това измерената кумулативна инфлация за периода септември 2023 г. спрямо януари 2021 г. е от 30,3%. Реалният ръст на СБРЗ за този период е едва 5,0% (като в частния сектор СБРЗ реално нараства с +6,2%, докато при обществения сектор СБРЗ нараства с +1,9%)%. Тези изчисления са достатъчен аргумент за задържане на покупателната способност на работещите в редица икономически дейности, следствие недофинансиране на секторите и/или задържане, или слаб темп на нарастване на СБРЗ през изминалите две години.
Графика 16: Номинален и реален ръст (в %) на СБРЗ за периода първо тримесечие на 2021 г. спрямо трето тримесечие на 2023 г.
Необходим нетен месечен доход за издръжка на живота и Заплата за издръжка
Положителни стъпки в ръста на работните заплати, които се отразиха с влиза в сила от 1.08. на Бюджет 2023. Съществен принос за това имат синдикатите. Извоюваните от синдикатите средства са в размер на 1,1 млрд. лева, които повлияха за повишаване на заплатите в секторите с бюджетно финансиране. Наред с това, необходимия нетен месечен доход за издръжка на живота на едно лице нараства с 1.8% на тримесечна база, и с 8.1% на годишна база , при достигната през същия период на септ. 2022/септ.2021 от 19.7% , а през юни 2023/юни 2022 от 10.6%.
Стойността на необходимия нетен месечен доход за издръжка на живота достига до 1427лв. за 1 работещ, сам живеещ и до 2 568 лв. обща стойност за 3 чл. семейство (2 възрастни, работещи + 1 дете до 14 г.). Следвайки методика на изследването, брутната стойност на заплата за издръжка достига до 1 839 лв. за 1 работещ, сам живеещ , а три членно семейство 1655 лв. за всеки работещ, но ако само един е работещ в 3 чл. семейство следва неговия доход от труд да е не по-малък от 3 309 лв. Данните за брой осигурени лица, работещи на трудово/служебно правоотношение, по размер на осигурителния им доход, показват че повече от 2/3 от работещите не достигат заплата за издръжка. 41.3% от лицата са с трудови възнаграждения до 1000 лв. Въпреки подобряването на съотношението на хората с доходи над ЗИ – 31,9% – тенденцията повече от 2/3 от хората да са под необходимите средства за издръжка показва, че липсва ефективна и устойчива политика по доходите в Българи. От тук следва, че България не поддържа необходимото ниво на темп на прираст, което да гарантира ефективна конвергенция. Темпът на ръст на средната работна заплата, както за частния, така и за публичния сектор, трябва поетапно през следващите години да бъде най-малко 15% в номинален размер, за да се осъществи ефективна конвергенция в заплащането на труда.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ТЕНДЕНЦИИ НА ПАЗАРА ТРУДА
Поддържането на конкурентоспособността, насърчаването на качествена заетост и запазването на социалния модел на ЕС изискват непрекъснати усилия за повишаване на уменията на работната сила, особено в контекста на зеления и дигиталния преход. Развитието на добре функциониращи и ефективни системи за образование и обучение е от решаващо значение за предоставянето на младите хора на подходящи умения за пазара на труда. Едновременно с това, насърчаването на голямо участие в обучението на възрастни е от съществено значение, за да се гарантира, че уменията на работната сила остават актуални. Основната цел за постигане на най-малко 60% участие на възрастни в обучението годишно до 2030 г. поставя ясна цел за държавите-членки, отразяваща реалността на непрекъснатото обучение чрез кратки, целеви курсове.
Недостигът на работна ръка и умения е основно предизвикателство във всички сектори, професии и длъжности. Въпреки че процентът на незаетите работни места леко е намалял от своя пик през второто тримесечие на 2022, той остава доста над средната стойност преди пандемията. Сектори като здравеопазване, строителство, STEM (особено ИКТ) и други обслужващи професии продължават да се сблъскват със значителен недостиг, което оказва влияние върху икономическите дейности.
При справянето с това предизвикателство трябва да се съсредоточат усилия върху целеви мерки за справяне с недостига на работна ръка и умения. Политики насърчаващи равенството между половете, справяне с младежката безработица и нивата на NEET и намаляване различията в заплащането. Предприетите действия трябва също да са в съответствие с променящите се нужди на пазара на труда, свързани с екологичния и дигитален преход. Всеобхватният и приобщаващ подход е от решаващо значение за поддържане и засилване на положителните тенденции, наблюдавани на пазара на труда след COVID.
Поставената амбициозна цел в областта на заетостта за достигане на заетост от 78% до 2030 г. налага по-бързи темпове на създаване на нови работни места през оставащите 7 години. В тази връзка 2022 г. може да бъде определена като успешна, достигайки 74,6% ниво на заетост само на 3,4 п.п. под изискваната референция. Това съответства на среден годишен ръст на заетостта от 0,5 п.п.
Последните данни от Проучването на образованието за възрастни (AES) обаче показват, че средният процент на участие в ЕС е 37,4%, което е значително под целта за 2030 г. Очаква се работната сила в ЕС да намалее през следващите десетилетия поради застаряването, което ще окаже влияние върху сектори като здравеопазване, жилищни грижи и транспорт. Недостигът е свързан и с нови работни места, създадени в контекста на екологични и дигитални трансформации, което изостря пропуските в уменията и несъответствията в работната сила.
Съществуват значителни различия между групите от населението, което подчертава необходимостта от целенасочени интервенции. Докато 71% от младите хора (на възраст 16-29 години) демонстрират поне основни дигитални умения, само 34,6% от по-възрастното население (на възраст 55-74 години) притежават такива умения. Безработното и неактивното население също изостават, като съответно само 45% и 33% притежават основни дигитални умения в сравнение с по-широкото население. Трябва да се отбележи, че гражданите на държави извън ЕС са изправени пред значителни предизвикателства, като само 41,8% притежават поне основни дигитални умения през същата година.
Източници: Наблюдение на работната сила, НСИ
2024 European Semester: Proposal for a Joint Employment Report:
https://commission.europa.eu/publications/2024-european-semester-proposal-joint-employment-report_en
https://ec.europa.eu/eurostat/documents/2995521/17396142/3-31082023-BP-EN.pdf/24b6c427-dac2-84c2-618c-5981030f13bf
https://ec.europa.eu/eurostat/documents/2995521/17602217/3-02102023-AP-EN.pdf/ffbb9c08-7100-2774-f099-d3ab657d14eb
https://ec.europa.eu/eurostat/documents/2995521/17791746/3-03112023-AP-EN.pdf/7de0add9-2fd1-b656-b90d-63aaa97f72ff
https://ec.europa.eu/eurostat/documents/2995521/18055841/2-07122023-AP-EN.pdf/c199bc64-2324-272b-79db-437182a4a6ae
https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/UNE_RT_M__custom_8936672/default/bar?lang=en
https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/teibs030__custom_8938331/default/table?lang=en
https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/namq_10_pe__custom_8939569/default/bar?lang=en