Две трети от работещите българи продължават да имат доход под средната работна заплата и това е предизвикателството, по което трябва да продължим да работим с още по-засилени действия. В своята 5-годишна програма през май 2017 г. КНСБ заложи като цел постигане на 1700 лева средна заплата през 2022 година и ще се доближим до нея. В момента тя е 1527 лева.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров на среща с председатели на синдикални организации от Видин, Враца и Монтана. Форумът, посветен на бъдещето на труда и обсъждането на проект на програма на конфедерацията за следващия 5-годишен мандат от 2022 до 2027 година, бе организиран съвместно с фондация „Фридрих Еберт“. Чрез онлайн платформа в него се включиха близо 100 участника от трите региона.
Пламен Димитров, вицепрезидентите Иван Кокалов, Чавдар Христов, Пламен Нанков, националните секретари Ася Гонева, Огнян Атанасов, Тодор Капитанов, Величка Микова, директорът на ИССИ Любослав Костов, консултантът Любен Томев представиха предизвикателствата в различните сфери през следващите години, действията за преодоляването им и целите, които трябват да бъдат постигнати.
Президентът на КНСБ посочи като ключов момент присъединяването на страната ни към еврозоната. България трябва да се подготви по-ефективно и по-добре за влизането, то няма алтернатива, каза той. Зеленият и дигитален преход, цялостната трансформация на всички сектори, нейното планиране, предвидимост и подготовка на работещите също се сред най-важните моменти, които предстоят. Дигиталните умения на работниците са ключови за постигането на този преход. Основен приоритет на КНСБ ще остане лесният достъп на всеки гражданин до учене през целия живот, информиране, кариерно ориентиране, признаване на придобитите в трудовия живот и по неформален път знания, умения и компетенции чрез повишаване на инвестициите в общи и специфични дигитални, „зелени“ и „сини“ умения. За да се реализира плавно зеленият преход е необходима пътна карта за всяко едно предприятие – как ще бъде засегнато от Зелената сделка, какви мерки и действия са необходими, посочи Огнян Атанасов.
Основна задача ще бъде подкрепата на предложението за създаване на европейска правна рамка относно дигиталния труд, ако преходът към този вид труд предвижда устойчиви, честни и справедливи мерки, както и участие в приемане на Директива за платформени работници, както и актуализиране на правната рамка, с оглед гарантиране на трудовоправна защита на платформените работници и в отговор на новите дигитални форми на труд, каза Величка Микова.
Участниците в дискусията от трите региона поставиха въпроси за привличането на млади хора в непривлекателни сфери като ВиК сектора, за договореностите в Колективните трудови договори за възнагражденията и отговорността на работодателите и други. Предстоят срещи и с останалите региони на страната.