Там, където има синдикати и сключени колективни трудови договори, доходите са поне с 12 процента по-високи. Това са фактите, които се виждат от данните на Националния статистически институт, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров на среща вчера с председатели на синдикални организации от Велико Търново.

Тя бе част от форумите, които конфедерацията организира съвместно с фондация „Фридрих Еберт“ в хибридна форма, с регионалните структури в цялата страна. На тях се обсъждат предизвикателствата пред работниците през следващите години и проектът на програма на КНСБ за периода 2022-2027 г., в която те ще бъдат заложени заедно с необходимите действия за ефективното им преодоляване и целите, към чието изпълнение ще се стреми синдикатът.

Увеличаването на покритието с колективни трудови договори, възможностите, които ще даде в тази посока очакваната догодина директива за справедливите и адекватни минимални заплати в ЕС, бяха сред обсъдените теми на форума вчера. Преодоляването на проблема с ниските доходи и неравенствата е сред ключовите проблеми, които трябва да бъдат решени. За съжаление, ние сме все още на долните етажи – нископлатените работници остават 600 хил., посочи Димитров и изтъкна, че наред с трудностите предстоят и много възможности пред страната.

Той изрази надежда, че първото голямо предизвикателство – пандемията, ще бъде овладяна през следваща година. Вторият проблем е инфлацията – както като конкурентоспособност на стоките, които произвеждаме, така и за доходите. Димитров посочи, че не споделя мнението, че инфлацията е моментен шок и той ще бъде преодолян бързо. Трилионите евро, йени и долари, които бяха напечатани, са в безпрецедентен за историята на човечеството размер и няма как да бъдат поети от пазара по друг начин, освен чрез инлфация, каза той и даде примери със скока на електроенергията, газа, строителните материали, с ръста на цените на производител, които се отразяват и на крайните. Всичко това вещае продължаваща и през 2022 година инфлация. Най-вероятно ще има успокояване на инфлационните процеси към края ѝ, прогнозира президентът на КНСБ.

Като възможност за икономически подем той посочи влизането в Еврозоната през 2024 година, очакваните над 50 млрд. през следващите 7 години по линия на европейското финансиране от Плана за възстановяване и устойчивост, Фонда за справедлив преход, оперативните програми и др.

Зелената сделка бе обсъдена като едно от основните предизвикателства пред икономиката и работниците. Необходимостта от придобиване на нови умения и знания, от преминаване през курсове и обучения, които да спомогнат за адекватни на новата дигитална среда компетенции са във фокуса на заложените от КНСБ цели.

Във форума се включиха вицепрезидентите Пламен Нанков, Иван Кокалов и Чавдар Христов, националните секретари Ася Гонева, Огнян Атанасов, Тодор Капитанов, Величка Микова, Юлия Симеонова, директорът на ИССИ Любослав Костов, консултантите към института Екатерина Рибарова и Любен Томев.

Синдикалните председатели от Велико Търново поставиха въпроси от сферата на образованието, културата, здравеопазването. Областният координатор Иванина Янкова посочи, че усилията за постигане на достойни доходи и по-добри условия на труд на работниците продължават.