Двудневният семинар в столицата на Гърция е организиран от мрежата на синдикалните институти TURI. Началото беше поставено с представяне на новоизбрания директор на ETUI г-н Андрю Уот. След като очерта приоритетните полета за развитие на мрежата, А. Уот се включи като модератор в първия панел с презентации, посветени на социално- икономическото положение на Гърция. Основни акценти, поставени от презентаторите:
- Промяна в условията на труд за държавните служители от 2010 г. насам: политиките на строги икономии в Гърция засягат негативно държавните служители. Част от работните места стават с временен/ сезонен характер, намаляват се работните заплати и се губят редица допълните плащания.
- Криза в заплащането: минималната работна заплата в Гърция вече не е обект на национално колективно трудово договаряне, т.е. премахнат е след настъпване на финансовата криза националният колективен трудов договор (КТД). Замразява се договарянето на МРЗ и в редица сектори на страната, отпада и правото за разпростиране на КТД в секторите.
- Огъвкавяване на трудовите взаимоотношения: силен подем на работата от разстояние в Гърция, който в съчетание с новото право наетите индивидуално да договарят този режим на труд, разрушава типичната заетост и отнема една от ключовите функции на синдикатите: договарянето на условията на труд.
- Законови рокади за намаляване силата на синдикатите: гръцкото законодателство признава като легален (т.е. имащ право да съществува, стачкува и договаря) само този синдикат, който е преминал процедурата по регистрация в единната платформа на синдикалните организации. Самата процедура поставя редица изисквания към регистриращите се структури (вкл. да са създали дигитални платформи, които да се ползват от всичките им членове) и се наблюдават затруднения за регистриране на действащи като легитимни до момента синдикални организации. Синдикатите категорично отсъждат: създадената платформа е инструмент за контрол на колективното договаряне!
- Криза в тристранните отношения: липсва национален съвет за тристранно сътрудничество в Гърция. Отделно социалните партньори нямат достъп до базата данни на инспекцията по труда, което ги затруднява да получават данни за състоянието на заетостта по сектори и оттук да се произвеждат политики, заедно с правителствените служби.
На втория ден от научния обмен бяха представени тематични национални изследвания в широк спектър от проблеми, касаещи синдикалното движение. Основен модератор на панелите беше г-н Барт Ванхерке, директор на Изследователският департамент на ETUI:
- ИССИО представи резултатите от проучването за насилието на работното място, което се проведе заедно с Фондация Фридрих- Еберт България през лятото на 2024 г. Представиха се данни както за броя на лицата, които са били обект на сексуално посегателство на работното място, така и формите, под които то се е проявило, профила на насилника, последствията за потърпевшето лице и отговорите, които се генерират в следствие на тормоза. Очертани и са и конкретни политически препоръки към синдикатите в България, за да противодействат на сексуалния тормоз, в т.ч. използване на инструмента на колективното договаряне за въвеждане на мерки на работите места и ускоряване на процеса на ратифициране на Конвенция 190 на Международната организация на труда (МОТ).
- В рамките на презентацията на белгийския институт KU- HIVA Leuven беше поставен въпросът за стачните фондове поддържани от синдикалното движение в Европа. Колко и кои са синдикатите, които имат подобен фонд, образуван от членския внос? Дали наличието на подобен фонд не е гаранция за по- продължителен протест и за постигане на по- ефективни резултати? Съществуват подобни фондове в Белгия, но единствено синдикалните лидери на най- високо ниво знаят колко са натрупаните средства в тях и за кои стачни действия се отпускат.
- Изследователите от австрийския AK Wien споделиха, че почти изцяло наетите (95- 98%) са покрити от колективно договаряне в Австрия. На секторно ниво има сключени около 450 секторни КТД, които по правило се стремят да гарантират ръст на заплащането, отразяващ ръста в производителността на труда и ръста на инфлацията (но средногодишна инфлация от последните 12 месеца). През 2022 г. със засилване на инфлацията, то КТД в металната индустрия успява да осигури ръст на заплащането, който покрива инфлацията. За ниско платените работници дори е извоюван ръст на заплащането в по- висок процент от общо договореният такъв за сектора.
- Изследователите от Fafo (Норвегия) споделиха за високата плътност на синдикатите в Норвегия, като ключова предпоставка за високия обхват на договарянето в страната (малко под прага от 80%, заложен в Директивата за адекватни минимални работни заплати в ЕС). В страната не съществува изискване за задължително разпростиране на колективните договори, поради което и рядко се случва този акт. Като възможен ход за по- висок обхват в момента се обсъжда изготвянето на финансови стимули за включване в договарянето (за синдикати/ работодатели), но и промяна в критериите за обществени поръчки с оглед насърчаване на финансирането на синдикализирани фирми. В хода на дискусията е представена и добра практика от Франция, която осигурява данъчни стимули за работодатели, увеличаващи работните заплати над предвиденото в секторните КТД.
- От годишен доклад за колективното договаряне на немските изследователи от WSI се посочва възстановяване на равнището на заплащане в ЕС от гл.т. постигане на реален ръст на заплатите. Все пак делът от добавената стойност, оставащ за работниците варира на нивата отпреди кризата. В същото време очакванията на Европейската комисия за развитието на реалната заплата в ЕС за периода 2021- 2023 г. не се осъществява при измерване на агрегирани данни. Реално договорените от синдикатите работни заплати в страни като Италия, Испания и Германия не успяват да покрият инфлационните нива. В Италия това може да се обясни с няколко причини: а) преговорите за сключване на КТД в много сектори траят повече от 2 години и накрая се постигат неадекватни нива на работните заплати; б) секторното договаряне покрива едва 30% от наетите и също не постига заплати, надхвърлящи темпа на инфлация; в) често в договарянето се отчита само т.нар. „същинска инфлация“, т.е. не се гледа общия ИПЦ, а само този на основните стоки и услуги и се изключва инфлацията, причинена от ръста в цените на енергийните носители; г) широко разпространение на т.нар. жълти синдикати, които задават много ниски ставки на заплащане (т.е. явяват се като дъмпинг на представителните синдикати) и биват подкрепяни от работодателите.
- Дъблинският институт Syndex очерта някои основни характеристики с оглед на тридесет годишната история на появата на европейските работнически съвети (ЕРС): първо, ЕРС тръгват с огромен импулс и идеи, но не успяват да реализират пълния си потенциал; второ, не се постига заложената идея за транснационално информиране и консултиране (особено с налаганите изисквания за поверителност на получаваните от корпорациите данни); трето, с краха на идеята за транснационално информиране и консултиране рухва и основният синдикален замисъл в ЕРС- сключване на транснационални споразумения за условията на труд
