Жените понесоха по-голямата цена от ефектите на ковид пандемията. Причината е в спецификата на заетостта в някои от секторите – в здравеопазването и социалните грижи жените са 78 процента от работещите, в търговията – 55 на сто, в образованието – 70 процента, 68% са те в хотелиерството и ресторантьорството. Това са секторите, които бяха и са на първа линия.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров на дискусионен форум „Равнопоставеност на половете на работното място в условията на Ковид-19 пандемия“. Той бе организиран от конфедерацията и Фондация „Фридрих Еберт“ в партньорство с Комисията за равнопоставеността, семейството, жените и децата към КНСБ. Дискусията бе в навечерието на утрешния Международен ден на жената и постави фокус върху разликите в заплащането, насилието над жените, инициативите за предотвратяване на тези проблеми, както и необходимостта от ратифициране от страната ни на Конвенция 190 на МОТ за ненасилието на работното място.
Димитров посочи, че един от позитивните показатели по отношение на равнопоставеността е безработицата, тъй като тя е по-ниска сред жените. По време на пандемията работните си места са изгубили 142 хил. души, от тях 48 хил. са жени, като най-големите загуби са в преработващата промишленост, хотелиерството и ресторантьорството.
Рязко нарастване има при младежката безработица. В края на 2021 година имаме 36 хил. млади хора без работа, като при младите жени коефициентът на безработица се е увеличил почти двойно – от 5,9% през 2019 г. до 10,6 през 2021 година. Т.е. по време на пандемията по отношение на статуса на трудовия пазар най-силно са засегнати младите жени, каза Димитров.
Една от причините е трудното съвместяване на семейния и трудовия живот в условията на намаляваща заетост и пандемията. Затова транспонирането на директивата за равновесието между професионалния и личния живот за родителите и лицата, полагащи грижи, е важна за нас. Ние настояваме за спешното ѝ прилагане в нашето законодателство. Искаме през нея да се въведат минималните стандарти за отпуск по семейни причини, да се насърчава равното поделяне на отговорности между родителите, каза президентът на КНСБ.
По отношение на заплащането той посочи, че през 2020 година жените в България са получавали със средно 12,7 процента по-ниски заплати от мъжете. През 2019 година разликата във възнагражденията е била 14,1 процента, но въпреки подобрението на показателя повече от половината от жените у нас работят в нископлатени сектори. Те получават средно между 900 и 1250 лв., което е с над една четвърт по-ниско от средното възнаграждение за страната.
Заетостта на мъжете доминира в две от трите най-високоплатени икономически дейности. При жените преобладава в две от трите най-нископлатени – „Хотелиерство и ресторантьорство“ и „Култура, спорт и развлечения“.
Зам.-директорът на Института за социални и синдикални изследвания Виолета Иванова допълни, че в дейност „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“средната заплата на жените е с 34% по-ниска от тази на мъжете (или с 1549 лв.), а в „Добивна промишленост” е с 20% по-ниска.
Според Иванова неефективното търсене на решения по тези проблеми води до феминизиране на бедността и загуба за икономиката, както от увеличение на разходите на социалните фондове, така и от пропуснати ползи от неефективното използване на трудовия потенциал.
Разликата в заплащането води и до разлика в пенсиите и обезщетенията. В пенсиите разликата средно за ЕС е около 30 процента, а в България е около 23,7 на сто, като пенсията на жените през 2020 година е по-ниска с близо 129 лева от тази на мъжете, каза Виолета Иванова. През годините тази разлика се задълбочава.
Според нея това води до изпадане в риск от бедност и социално изключване – 53 процента от жените пенсионери живеят в риск от бедност и социално изключване.
Презентация на Виолета Иванова за равнопоставеността на половете можете да видите тук.
За преодоляване на част от проблемите се разчита на директивата за прозрачното заплащане, която обаче си пробива много трудно път на европейско ниво. Димитров посочи, че тя ще даде отправна точка за промяна на законите и оттам на конкретни практики в посока равнопоставеност и прозрачност, минизимиране и премахване на дискриминацията. „Настояваме синдикатите да са ключов фактор, когато се говори за участие на представители на работниците, както и всички компании – независимо от тяхната големина, да изготвят доклади и да публикуват данни за заплатите по позиции“, каза Димитров.
В сегашния вид на проектодирективата се предлага задължението за прозрачност на заплащането да важи за фирми с над 250 служители. Това означава, че в България изискванията няма да важат за 98 процента от предприятията, обърна внимание президентът на КНСБ и подчерта, че синдикатите настояват и за още една клауза – за недопускане до обществени поръчки на фирми с разлика в заплащането на половете от повече от 5%.
В контекста на войната в Украйна и бежанския поток Пламен Димитров посочи, че КНСБ иска национална програма за трайно заселване на българи от Украйна и Молдова в България с подкрепа на държавата, синдикати, работодатели.
По време на дискусията директорът на ИССИ Любослав Костов облече тениска с надпис „Не на насилието върху жени“ и акцентира върху проблема и превръщането на пандемията в негов катализатор.
Той посочи, че насилието над жените е ендемично във всяка страна и култура, причинявайки вреда на милиони жени и техните семейства и се влошава от пандемията. Неравенството е рисков фактор – в обществата с по-големи разлики между богатите и бедните, жените са по-малко овластени и имат по-малко власт, ресурси и престиж, отколкото жените в общества, в които тези различия са по-малки.
Мнозинството от работниците на „предна линия“ (такива като медицински сестри, гледачи, чистачи, касиери) са жени и те продължават да са сред най-подценените в заплащането в ЕС, каза още Костов.
Тревожните данни показват, че всеки ден 137 жени по света са убити от техен настоящ или бивш партньор или член на семейството. В страните от Централна и Източна Европа най-много сигнали в полицията между 2017 и 2020 година за физически или психически тормоз са подали в Словения – 36,2 процента от всички жени. У нас жалби са подали 14 на сто от българките.
Презентация с данните за насилието над жени можете да видите тук
Председателят на СТСБ Екатерина Йорданова постави акцент върху друг аспект на насилието – на работното място и важността да бъде ратифицирана Конвенция 190 на Международната организация на труда, която е насочена срещу тези практики. Съюзът на транспортните синдикати е стартирал национална гражданска инициатива за приемането на Конвенцията – „190К за К190“.
Пълен запис от дискусията можете да видите във Фейсбук страницата на КНСБ.