Представената по- долу статия е подготвена от стажанта на ИССИО, Павел Стайковски (4 курс от специалност „Икономика“ на УНСС). Статията пресдтавлява преглед на същността на изкуствения интелект и степента на неговото разпространение в България. Представени са и мнения на ИКТ експерти за рисковете от навлизането на технологията.
Изкуственият интелект (ИИ) отдавна е навлязъл в ежедневието на всички ни. Широката гама от възможности, които ни предоставя, предразполага интегрирането му в повечето ни дейности. За да навлезнем в детайли за неговото ползване, обаче, ще трябва да се запознаем какво точно представлява.
ИИ е област в компютърните науки, която се занимава с разработването на интелигентни машини, способни да изпълняват задачи, изискващи човешка интелигентност, като разпознаване на реч, обработка на текст, визуално възприятие и вземане на решения. ИИ може да бъде предварително програмиран за определени задачи или да се учи самостоятелно чрез анализ на данни. Идеята за интелигентни машини съществува отдавна, но първите реални разработки започват през 50-те години на XX век, когато Алан Тюринг създава тест, с който проверява дали една машина може да мисли като човек. Първите ИИ системи от 60-те години са с ограничени възможности, но с времето и развитието на технологиите стават все по- мощни. AI се разделя на три основни вида – тесен ИИ, който изпълнява конкретни задачи като виртуалните асистенти Siri и Alexa, общ ИИ, който би могъл да мисли и решава проблеми като човек, но засега е само концепция, и суперинтелигентен ИИ, който в бъдеще може да надмине човешкия интелект, но засега е само хипотетична идея. Функционирането на ИИ се основава на обработка на големи количества данни, алгоритми и изчислителна мощ. Основните технологии в тази сфера включват машинното обучение, което позволява на ИИ да се самоусъвършенства чрез анализ на информация, дълбоко обучение, което използва невронни мрежи, имитиращи човешкия мозък, обработката на естествен език, която му дава възможност да разбира и създава текстове, както и компютърното зрение, което му помага да разпознава и анализира изображения и видеоклипове. С развитието си изкуственият интелект намира приложение в различни сфери- от медицина до автомобилна индустрия, като продължава да се усъвършенства и да разширява възможностите си. Изкуственият интелект вече е неразделна част от ежедневието ни и намира приложение в различни сфери. Един от най-популярните примери са гласовите асистенти като Siri, Alexa и Google Assistant, които използват ИИ за разпознаване на гласови команди и изпълнение на задачи. В автомобилната индустрия ИИ помага на автономните коли да се ориентират на пътя и да вземат решения в реално време. Стрийминг платформите като Netflix и YouTube използват ИИ, за да анализират предпочитанията на потребителите и да предлагат персонализирано съдържание. В здравеопазването ИИ се прилага за диагностициране на заболявания и създаване на нови лекарства, а чатботовете осигуряват автоматизирана клиентска поддръжка на различни уебсайтове и платформи. Една от най-интересните и бързоразвиващи се области на ИИ е генеративният изкуствен интелект. Това е технология, която създава ново съдържание като текстове, изображения, музика, видео и дори код. Генеративният ИИ използва усъвършенствани алгоритми, за да създаде съдържание, което изглежда като създадено от човек. Основните технологии зад него са генеративно-състезателните мрежи (GANs) и моделите с трансформатори (Transformers). GANs включват две невронни мрежи – генератор, който създава съдържание, и дискриминатор, който оценява неговото качество, като двете системи се състезават помежду си. Моделите с трансформатори, като GPT, използват сложни алгоритми за анализ на контекста и генериране на смислени текстове. Приложенията на генеративния ИИ са много разнообразни. В текстовата генерация той се използва за писане на статии, книги, сценарии и стихове, като моделите могат да създават текстове, които звучат напълно естествено. В областта на визуалните изкуства модели като DALL.E създават изображения на базата на текстови описания, което позволява на потребителите да получават напълно нови картини само чрез въвеждане на думи. В музикалната индустрия ИИ може да композира мелодии и песни в различни стилове, а при видеото и анимацията технологията се използва за създаване на нови кадри или трансформиране на съществуващи. Друга впечатляваща възможност е симулацията на човешки глас – модели като Google WaveNet създават реалистични аудио записи, които се използват за виртуални асистенти и дублажи. Генеративният ИИ продължава да се развива и намира все по-широко приложение в различни индустрии. Въпреки огромните си предимства, изкуственият интелект крие и редица предизвикателства и рискове. Един от основните проблеми е загубата на работни места, тъй като автоматизацията постепенно намалява нуждата от човешка работна сила в различни индустрии. Това може да доведе до социално-икономически последици, като нарастваща безработица и необходимост от преквалификация на много хора. Освен това, съществуват сериозни етични дилеми – как да се гарантира, че ИИ се използва отговорно и без злоупотреби? Друг проблем е пристрастността в алгоритмите – ако данните, с които се обучават ИИ системите, съдържат предразсъдъци, това може да доведе до несправедливи решения. Важна тема е и сигурността – ИИ може да обработва лични данни, което налага ясни регулации за защита на поверителността. Въпреки тези рискове, с правилно регулиране и етични насоки ИИ може да продължи да се развива по начин, който носи ползи на обществото, без да застрашава неговите основни ценности. (Серафиев, 2025)
ИТ лидерите в България имат различни гледни точки относно развитието и влиянието на ИИ. Боби Бахов от Tietoevry Create смята, че макар напредъкът да изглежда бърз, постигането на изкуствен интелект, наподобяващ човешкия, е по-далеч, отколкото много хора предполагат. Според него сме достигнали лимита на сегашните ИИ архитектури и ще са необходими нови методи за значителен пробив. Михаил Петров от Schwarz IT Bulgaria вижда ИИ не като заместител на човешкия интелект, а като допълнение, което може да подпомага специалистите в различни области, без да ги замества напълно. Александрина Гиндева от Experian Bulgaria отбелязва, че с времето разбирането ни за ИИ се подобрява и скоро отношението ни към него ще стане по-прагматично. Теодор Михайлов от DIGITALL подчертава, че ИИ не е просто средство за автоматизация, а основен двигател на иновациите. Той вижда България като страна с все по-голям принос в разработката на ИИ решения за глобалния пазар. Денис Юхно от DataArt България споделя, че ИИ е нещо повече от инструмент – той създава нова технологична реалност, която изисква бърза адаптация от страна на обществото и създаване на правни и етични рамки. Деян Геновски от Appolica насърчава специалистите да интегрират ИИ в работата си, за да останат конкурентоспособни, а Валерия Георгиева от Amadeus Sofia подчертава важността на етичната употреба на ИИ с фокус върху защитата на личните данни и прозрачността. Джеймс Донкин от Ocado Technology отбелязва, че въпреки големия шум около генеративния ИИ, реалната му стойност ще се усети само ако бизнесите адаптират процесите си спрямо тази нова технология. Генади Сергеев от Progress е на мнение, че ИИ ще бъде най-ценен, когато се използва за решаване на конкретни проблеми, а не като самоцел. Общата нагласа сред българските ИТ лидери е, че ИИ има огромен потенциал, но трябва да се прилага осъзнато, с ясен фокус върху етиката, сигурността и реалната практическа стойност. (Economy.bg, 2024)
Според данни на НСИ, през 2023 г. само 3,6% от българските фирми са използвали технологии с изкуствен интелект, като този процент нараства до 13,8% при големите компании с над 250 служители. Това е значително под средното за Европейския съюз, където използването на ИИ достига 8%. Най-често фирмите прилагат ИИ за автоматизация на работни процеси, анализ на големи обеми от данни и персонализация на услуги. По-широко разпространени в българските предприятия са ERP (управление на ресурсите) системите (21,7%), които помагат за управление на ресурсите, както и CRM (управление на връзките с клиенти) софтуерите (10,5%), използвани за управление на взаимоотношенията с клиенти. Освен това, 21,9% от компаниите прилагат методи за анализ на големи бази данни, като този дял е по-висок при големите предприятия. Основните причини за ниското използване на ИИ технологии в България са липсата на достатъчно квалифицирани кадри и високите разходи за внедряване. Компаниите често срещат трудности при намирането на специалисти с необходимите умения, а също така инвестициите в ИИ се възприемат като скъпи и дългосрочни. (Вълчанова, 2023)
По данни на НСИ само 6,5% от българските компании използват ИИ, но този дял се е удвоил спрямо предходната година. Най-често ИИ се използва в големите предприятия с над 250 служители (20,2%). Най-разпространените приложения са анализ на писмен език (60,6%) и автоматизиране на работни процеси или подпомагане на вземането на решения (44,6%). Най-много ИИ се използва в секторите на информационните технологии и научните изследвания, а най-малко – в строителството. Основните причини фирмите да не внедряват ИИ включват липса на експертни познания (61,6%), правни несигурности (53,5%), несъвместимост със съществуващите системи (48,1%) и високи разходи (44,2%) (Стоянова, 2024)
Изкуственият интелект ще има нарастващо влияние върху всички сектори на българската икономика, подчертава Ина Агафонова, председател на фондация „Виа Понтика“ и член на УС на Югоизточен Дигитален Иновационен Хъб. В анализ на Икономическия и социален съвет (ИСС), изготвен по предложение на президента, се препоръчва държавата да поеме активна роля в обучението на работещите за работа с ИИ технологии. Агафонова отбелязва, че България изостава в създаването на иновации с ИИ, въпреки че бизнесът е добре позициониран в използването му. Тя подчертава необходимостта от преразглеждане на стратегии, като тази за малките и средни предприятия, за да се адаптират към новите реалности. Според нея, светът се променя и е от съществено значение да се подготвим, за да бъдем конкурентоспособни. (Петров, 2024)
Общата тенденция показва, че технологиите играят все по-ключова роля в развитието на българската икономика. Изкуственият интелект навлиза в българските предприятия, но все още е на сравнително ниско ниво. Основните предизвикателства пред внедряването му включват липсата на експертни познания, правна несигурност и високите разходи. В същото време ИИ подвига и регулаторни въпроси, по отношение на които работодателите и представителите на работниците следва да открият най- адекватните решения. Решения, които да не водят до закриване на работни места и невъзможност за отваряне на други, до дискриминация и неправомерно събиране на данни.
Използвана литература:
Серафиев, Федя (2025) „Какво е AI?“, достъпно на: https://fedia.eu/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%B5-ai/
Economy.bg, (2024) “Какво мислят ИТ лидерите в България за изкуствения интелект днес?” достъпно на: https://www.economy.bg/inovations/view/60284/-Kakvo-mislyat-IT-liderite-v-Bylgariya-za-izkustveniya-intelekt-dnes-#top
Вълчанова, Златина (2023) „Под 4% от фирмите у нас използват изкуствен интелект“: https://www.investor.bg/a/515-ikonomika-i-makrodanni/385783-pod-4-ot-firmite-u-nas-izpolzvat-izkustven-intelekt?utm_source=chatgpt.com
Стоянова, Петя (2024) „Само 6,5% от фирмите у нас използват технологии с изкуствен интелект“: https://www.investor.bg/a/515-ikonomika-i-makrodanni/405312-samo-65-ot-firmite-u-nas-izpolzvat-tehnologii-s-izkustven-intelekt?utm_source=chatgpt.com
Петров, Борислав (2024) „Изĸycтвeният интeлeĸт щe oĸaзвa вce пo-гoлямo влияниe въpxy иĸoнoмиĸaтa и тpyдoвия пaзap в Бългapия“: https://money.bg/guests/izkustveniyat-intelekt-shte-okazva-vse-po-golyamo-vliyanie-varhu-ikonomikata-i-trudoviya-pazar-v-balgariya.html?utm_source=chatgpt.com