– Г-н Костов, днес най-големите опасения на хората са, че ще се повишат спекулативно цените на основни стоки и услуги. Има ли основания за такива притеснения и какво ги поражда?
– По същество всеки преход носи след себе си притеснения и рискове, затова и българските граждани имат своите основания. Вече 35 г. непрекъснато сме от преход в преход, а това е най-благоприятната среда за потенциална спекула. В тази връзка правителството и регулаторите, бизнесът и синдикатите, неправителствените и гражданските организации трябва да действаме заедно, за да не позволим това да се случи. Настоящата ситуация е тест за всички нас – така че с обединени усилия трябва да го издържим.
– Бихте ли обяснили по-подробно защо включихте четири допълнителни стоки, които се наблюдават от КНСБ, в малката потребителска кошница? И как практически ще се прави това?
– Темата за цените на основните стоки отново е централна. В тази връзка решихме наблюдението на 20-те стоки от малката потребителска кошница, което правим на всяко тримесечие, да стане ежемесечно изследване поне до края на годината. Целта ни е да предоставим актуална информация за динамиката на ценовите равнища на основните продукти, които слагаме на трапезата. Припомням, че в нашето досегашно наблюдение се включват следните групи стоки: хляб и хлебни изделия, месо, млечни продукти, яйца, олио, някои традиционни зеленчуци и плодове, както и бензин.
Отчитайки опасенията на потребителите, че за определени базови продукти като минералната вода, кафето и закуските (избрана е баничката като най-емблематичен представител на тази група стоки) има риск от необосновано поскъпване през следващите месеци, решихме и те да станат част от нашето наблюдение. Относно начина, по който практически ще се осъществява, ще стъпим на вече утвърдената методология, която използваме при изчисляване на заплатата за издръжка, като отново се предвижда събирането на цени от всички области. По този начин се гарантира представителност на данните. В момента сме в процес на събиране и обработване на тази информация.
– Имате предложение на етикетите на продуктите да има и цена на производител (вносител) на съответната стока. Смятате ли, че това може да се случи предвид търговските практики за определяне на надценките и т.н.?
– Да припомним, че тази наша идея не е нова. Още преди 3 г. бяха направени предложения в тази посока, чиято дългосрочна цел е да се намери начин да се изсветли цялата верига на ценообразуването – от производителя до крайния търговец. Така могат да се създадат работещи условия за ограничаване на различните нелоялни търговски практики, което да намали натрупалото се напрежение в българското общество.
На второ място, всеки от нас като потребител ще получи информация на каква цена производителят е продал съответния продукт или стока на следващия по веригата, както и каква надценка всеки от участниците е поставил. Така се създават предпоставки за по-информирано взимане на решение от крайните купувачи в процеса на пазаруване. Искам да отбележа, че степента на прозрачност в ценообразуването определя вида пазарна конкуренция – малката прозрачност, или цялостната липса на такава, е признак на несъвършената конкуренция, която спомага за изкривяване на цените и създаване на повсеместна спекула.
– Имате ли определение за спекула и не трябва ли това понятие да бъде отразено в съответната нормативна база?
– По своята същност спекулата е нечестна търговия, която е насочена към бързо забогатяване за сметка на потребителите, и се изразява най-често в препродажбата на стоки и услуги на неоправдано по-висока цена. Стъпвайки върху тази обща дефиниция, можем да обобщим, че това определение демонстрира нуждата от мониторинг върху цените. В тази връзка на 9 юни 2025 г. бе подписан и Меморандум за сътрудничество между правителството и социалните партньори, чийто фокус е борбата със спекулативните практики. Вече споменатото изследване, което ще извършваме на ежемесечна база, е един от инструментите. Същевременно най-ключова остава ролята на регулаторните органи, които в лицето на КЗК имат институцията, която може да налага ефективни санкции.
– Забогатява ли българинът и как стоят неговите доходи в сравнение с другите страни в ЕС?
– И да, и не. Ако стъпим на официалните данни на европейската статистика относно общото благосъстояние на българските граждани – отговорът е положителен. Според последните изчисления от 2024 г. средните доходи на човек от населението в България (при елиминирането на разликите в ценовите равнища) отговарят на 66% от средноевропейските такива. За сравнение в началото на настоящото десетилетие съотношението е било 57% или има ръст от 9 процентни пункта. Това е картината на макроикономическо ниво. Същевременно трябва да се запитаме и за следното – как е разпределено това? Задавайки си този въпрос, логично се стига и да втория отговор – не при всички българи има забогатяване. Защото номинално доходите нарастват – факт, но в определени случаи повишението на заплатите изостава от ръста на цените, особено при хранителните стоки. Също така индикаторите, които измерват неравенствата в европейските общества, са категорични: България остава „лидер“ в тези неблагоприятни класации. И още нещо важно – според последните данни на европейската статистика делът на работещите бедни в нашата страна продължава да се повишава. Това е поредният парадокс – трудиш се и си беден!
В контекста на това се сещам и за следната перифразирана сентенция, че истинският просперитет на едно общество се измерва не просто с икономически показатели, а с това дали може да осигури на най-уязвими негови представители достоен начин на живот.
– Защо все още много българи са под линията на бедност? Какво може да направят управляващите, за да се намали този процент?
– На първо място трябва да припомним, че КНСБ от години представя становища пред изпълнителната власт, които показват, че начинът, по който се определя линията на бедност, не е достатъчно адекватен. Безспорно оценката се прави на базата на одобрен механизъм в рамките на ЕС, но той стъпва на данни, които не са текущи. Ето какво означава това – ако примерно се определя линията на бедност за 2026 г., през настоящата година се взимат данни от изследване, което е правено през предходната 2024 г., което от своя страна стъпва на наблюдение на изменението на ценовите равнища през 2023 г. Така се получава тригодишен лаг между фактическото прилагане на линията на бедност и данните, върху които стъпва.
На второ място трябва да се подчертае, че голяма част от българското население получава доходи, които не отговарят на реалните разходи за издръжка на живота. В тази връзка независимо от нарастването на МРЗ в страната склонността към спестяване на българските домакинства е много ниска (около 5%), тъй като получаваните доходи отиват за ежедневно потребление и покриване на основните разходи.
Ако се върнем на конкретния въпрос за мерките, които могат да ограничат бедността, трябва да се търси работещ механизъм, който да води до повишаване на минималната заплата, така че да отговаря на необходимите разходи за издръжка на живота. Освен това, съобразно и европейската директива за адекватни минимални работни заплати, трябва да се стимулира на национално ниво колективното договаряне, защото данните на статистиката са категорични – там, където има колективни трудови договори, възнагражденията са по-високи. И не на последно място, трябва преосмисляне на данъчната ни система – включително и с въвеждане на необлагаем минимум на доходите на физическите лица.
– Г-н Костов, имате интересни наблюдения и върху демографската политика. На какво се дължи продължаващият спад на населението на България? Какви мерки могат да се вземат в обозримо бъдеще?
– Демографската криза е проблем номер едно на България. За съжаление, българите изчезват, като по данни на НСИ през 2024 г. са родени 53 428 живородени бебета – по 145 на ден, или по 6 на час. За сравнение, през 2004 г. живородените бебета са 69 886 – по 191 на ден, или по 8 на час. За период от 10 г. се наблюдава спад от 30,8% при живородените деца. Продължаващият низходящ тренд ще се отрази негативно върху икономическия ни растеж в дългосрочен план. От демографска гледна точка, за да просперира дадена държава, са необходими две условия, като поне едно от тях трябва да бъде изпълнено: 1) положителен естествен прираст на населението от около 2% годишно (при настоящ коефициент на естествен прираст от -7.3%) и 2) средна възраст на населението под 40 г. (при средна възраст за 2025 г. около 45 г.). Българският контекст не изпълнява нито един от двата критерия.
Борбата с демографската криза трябва да е национален приоритет, който може да бъде разгледан в две направления. Първото е свързано със стимулиране на раждаемостта по възможно най-бърз и адекватен начин, включително и чрез повишаване на сумата, свързана с данъчните облекчения за деца. Второто трябва да има за цел да върне в страната част от българската диаспора. По данни на НСИ над 3 млн. българи живеят извън България – преобладаващата част от тях са млади, образовани сънародници в трудоспособна и детеродна възраст, човешки капитал, от който България се нуждае.
– В настоящите турбулентни времена кои са основните приоритети на КНСБ?
– Доходите на работещите българи винаги са били и остават основен наш приоритет. Като синдикат ние винаги сме настоявали за положителна възходяща конвергенция на доходите, чрез която да се доближим до средноевропейските. За да се постигне реално нарастване, темпът на ръст трябва да е по-бърз от този на инфлацията, за да се гарантира запазване на покупателната способност. Освен навременна, КНСБ настоява политиката по доходите да е и хоризонтална, а това означава повишение на възнагражденията с гарантирана обща стъпка за всички икономически сектори – например 10%. Увеличението трябва да е приложимо за всички сектори, тъй като всеки труд е важен и не трябва да има противопоставяне между отделните сфери.
Позволете да отправя едно важно послание към читателите: Сдружавайте се! Капиталът винаги е бил задружен и организиран и е крайно време трудът да започне повсеместно да се сдружава, да бъде колективен и организиран! Колективното договаряне предоставя сигурност в несигурни времена, гарантира правата на работниците и спомага за получаването на по-високи възнаграждения. Там, където има колективен трудов договор, възнагражденията са с 14% по-високи. Затова се сдружавайте и не позволявайте това конституционно заложено право да ви бъде отнето.
Интервюто е публикувано тук.