Обикаляме страната и виждаме, че хората са тревожни по отношение на издръжката на живота, на цените на основните стоки. Въвеждането на еврото няма нищо общо, други са процесите и те започнаха още преди 4-5 години след ковид с нарушените глобални вериги на доставки, ръстовете на основни продукти, на електроенергията, на борсови стоки като зърното. Противопоставяме се на твърденията, че ръстът на заплатите генерира инфлация. Това в България не се случва. За поредна година потреблението движи ръста на икономиката.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров при откриването днес, 3 октомври, на четвъртата годишна научна конференция на Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО) и Фондация Фридрих Еберт България. Темата на форума тази година е „Социални дисбаланси в условията на дигитална икономика и климатичен преход“. Конференцията бе разделена на три панела, обединяваща доклади за дигитализацията, дигиталната бедност, измерването на жизненото равнище, концепцията за заплатата за издръжка, новите форми на социална маргинализация и др. Участници бяха както изследователи от университети в България, така и от Финландия и Гърция.
Преди старта на научния форум Димитров подчерта, че КНСБ ще продължи да иска умерен ръст на заплатите. Ще търсим диференциация на увеличението на доходите в бюджетните системи, каза той и посочи, че няма логика секторите, които вече са получили около 50% или повече увеличение, да имат нов ръст. Тези с увеличение от 5% на заплатите ще си покрият само инфлацията и за тях ще има нужда „от допълнителна стъпка за 2026 г.“. Според Димитров трябва да се увеличават заплатите и в частния сектор, за да може „цената на труда да бъде атрактивна“.
Президентът на КНСБ обърна внимание и на това, че тенденцията за обвързване на възнагражденията със средната работна заплата създава заплахи и затова трябва да се търси друг бенчарк. Ние го предлагаме от години и това е заплатата за издръжка, която идва от пазара на цените, не на доходите, обясни Димитров.
Един преход трябва да има и крайна точка. Коя е тя за дигиталния и климатичен преход е обществено-политически, а не технократски въпрос, каза при откриването Калина Дренска от Фондация Фридрих Еберт България. Тя подчерта, че науката има отговорността както да обяснява процесите, така и да ги променя.
Приветствие преди началото на научната конференция отправи и ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров. Искаме да засилим стажуването и да даваме възможност на младите хора отрано да тренират за бъдещите си професии, посочи той и напомни, че в ИССИО има стаженти, които получават възможност да разширят познанията си. УНСС има и лятна програма за стажове. Ректорът на УНСС посочи, че университетът работи по програми за дигитални обучения. Той каза, че образованието е един от секторите, в който има необходимост от обучение не само на студенти, но и на персонала във висшите учебни заведения.
Директорът на ИССИО и главен икономист на КНСБ Любослав Костов изнесе пленарен доклад „Прогресивни доходи с плосък данък? А сега накъде?“, който анализира неефективността на плоския данък в България. Той посочи, че когато е създадена концепцията за плоския данък през 1986 г., е била насочена само към доходите. Въвеждането ѝ и за данък печалба е българска модификация. Страната ни има едно от най-ниските нива (след Кипър) на приходи от данъци върху печалбата, които възлизат средно на 3,3% от БВП при средно равнище за ЕС от 9,4%.
Налогът е предвиден за икономики в преход и много от въвелите го в Източна Европа след това се отказват от него. В момента се прилага в няколко страни, сред които Албания, Боливия, Казахстан, Мавриций, Парагвай, Тринидад и Тобаго, Ямайка.
„Нашите научни изследвания показват, че плоският данък в България не работи“, категоричен бе Костов, като припомни, че у нас той бе въведен през 2008 г., като сред аргументите е, че е по-социално справедлив, ще намали неравенствата и ще засили инвестиционната дейност. „Оттогава насам обаче инвестициите на бизнеса не са се увеличили, неравенствата в обществото не са намалели, сивата икономика не е преборена. Хората с ниски и средни доходи понасят най-голямото данъчно бреме“, посочи още директорът на ИССИО добави: Нашата идея е да преструктурираме данъчната система по начин, който освобождава работещите, които произвеждат добавената стойност в държавата, да имат повече разполагаеми средства.
