Тазгодишната великденска трапеза в България се очаква да струва повече в сравнение с миналата година – приблизително с 11%. Това показват наблюдения на експерти от Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ.
Според анализ на икономическия анализатор Теодора Пачеджиева и изследователя Момчил Димитров, основната причина за поскъпването е увеличението на цената на агнешкото месо. На годишна база тя нараства с около 20%, достигайки близо 15,99 евро за килограм при около 26 лв. година по-рано.
Сред традиционните продукти за празника, козунакът остава един от най-търсените – стандартен и с шоколад, като цените им варират съответно около 2,70 евро и 3,99 евро за разфасовки от 400–500 грама.
Зелената салата също бележи сериозно поскъпване. За приготвянето ѝ са нужни две марули, всяка на цена между 1 и 1,20 евро, като именно тук се отчита най-голямото увеличение – над 100% спрямо април 2025 г. Яйцата също са значително по-скъпи – с около 33% повече на годишна база. Когато към това се добавят и други традиционни продукти като питка, дроб сарма, вино и безалкохолни напитки, се оформя пълната стойност на празничната трапеза.
Изчисленията показват, че четиричленно семейство ще трябва да отдели около 64 евро (125 лв.) за Великден, което потвърждава увеличението от приблизително 11% спрямо предходната година.
Данните от 2025 г. сочат, че тогава разходите за празника са били около 113 лв., а в предходни години – 110 лв. през 2024 г. и 105 лв. през 2023 г., което показва устойчива тенденция на поскъпване.
Експертите обръщат внимание и на социалния аспект – великденските добавки за пенсионери не са достатъчни. Например помощта от 50 евро покрива около 78% от необходимите средства за празничната трапеза, докато по-ниската добавка от 20 евро покрива едва около 31%. Това означава, че значителна част от разходите остава за сметка на самите домакинства.
Сред основните фактори за ръста на цените се посочват международните икономически процеси. Напрежението в Близкия изток и затрудненията в ключови транспортни маршрути оказват влияние върху доставките. Повишението на цените на петрола и природния газ също има директен ефект върху разходите за производство и транспорт. В периода януари–април 2026 г. например цената на бензин А95 се е увеличила с около 17,6%.
Допълнително влияние оказват и по-високите цени на торовете, както и рискът от недостиг, което може да се отрази върху земеделската продукция и цените на храните. Според анализаторите се наблюдава и спекулативно повишение на цените преди присъединяването на България към еврозоната, което допълнително натоварва потребителите.
В отговор на поскъпването служебното правителство обяви пакет от мерки на стойност 100 млн. евро, насочени към справяне с последиците от по-скъпите горива. От КНСБ подкрепят инициативата, но подчертават, че помощта не е равномерно разпределена между бизнеса и гражданите. Според тях е необходимо по-балансирано подпомагане, както и обсъждане на мерките със социалните партньори в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество.