Екип: Алесандрия Ангелова, Вероника Азарова, Росица Макелова ;

Редакция: Росица Макелова, Юни 2022, София

Обзор

В края на 2021 г. Европейският парламент одобри 2022 година да бъде определена като Европейска година на младежта (ЕГМ). Европейската година на младежта ще допринесе за повишаване на осведомеността относно възможностите за младите хора да бъдат активни и ангажирани граждани и участници в промяната, вдъхновени от чувство за европейска принадлежност; предприемат се редица дейности на европейско, национално, регионално и местно ниво. С Европейската година на младежта, Комисията, в сътрудничество с Европейския парламент и държавите- членки, насърчава младите хора, които са с по-малко възможности за трудова реализация или са в неравностойно положение, или са от отдалечени райони, да участват активно в обществения живот. За тази цел се очаква ЕС да продължи да популяризира възможностите, които политиките му предоставят на младите хора в подкрепа на тяхното личностно, социално и професионално развитие. Активизирането на младите хора е една от предпоставките за засилване на демокрацията и социалното сближаване, за осигуряване на добро управление и гарантиране на политическата стабилност. С ЕГМ се цели да бъде подкрепено поколението, което е найзасегнато от пандемията КОВИД 19, като им вдъхне надежда и увереност за бъдещето чрезакцентиране върху теми като устойчив климат и дигитален преход, като се предоставят нови и перспективни възможности.

Политиката на ЕС към младите хора

Към момента младежките политики са област, зависеща от европейския и националния политически контекст. През последните няколко години Европейският съюз засили своя ангажимент по отношение на младите хора, като предприе редица стъпки в изграждането на по- устойчиви и отворени общества, гарантиращи включването им към социалния и икономическия живот. В тази връзка ще бъде разгледана накратко дейността на основните международни организации по тези въпроси, а също и институции, програми, документи и инициативи, които са свързани и оказват отражение върху настоящото състояние на младежката политика в Европейския съюз, а и в България.Създаването на „Стратегия на Европейския съюз за младежта за периода 2019-2027 г.: ангажиране, свързване и овластяване на младите хора“, целяща постигане на максимално въздействие върху политиките за младежта. Със Стратегията ще се насърчава участието на младите хора в демократичния живот, подпомага се тяхното социално и гражданско участие и се цели да се гарантира, че всички млади хора разполагат с необходимите ресурси, за да участват в обществения живот. Стратегията на ЕС за младежта се основава на няколко инструмента, като дейности за взаимно обучение, инструменти за планиране на бъдещите национални дейности, диалог по въпросите на младежта в ЕС.
„Еразъм +“ на ЕС е програма, която разпределя около 10,00 % от бюджета си за периода 2021- 2027 г. за дейности в сектора на младежта. Това е програма за подкрепа на образованието, обучението и спорта в Европа. Чрез нея се подкрепят приоритети и дейности, попадащи и в плана за действие в областта на цифровото образование и Новата европейска програма за умения. Като част от програмата се осъществява и проектът „DiscoverEU“. Проектът позволява на 18- годишните младежи да осъществяват учебни пътувания за изследване разнообразието на Европа и запознаване с нейното културно наследство. Отново като част от „Еразъм +“ стартира и т.нар. виртуален обмен за културно обучение между отделни държави. Целева аудитория са лицата на възраст 18-30 години, които активно участват в дискусии, подпомагащи междукултурния диалог, но и повишаващи пригодността за заетост и гражданското участие. Поредна инициатива на ЕС в областта на солидарността сред младите хора е т.нар. „Европейски корпус за солидарност“. Това е инициатива, чиято цел е да се даде възможност на младите хора на възраст между 18 и 30 години да участват в дейности за солидарност в собствената си държава или в чужбина чрез доброволческа дейност, стаж или трудов договор в различни области като здравеопазването или опазването на околната среда. Други инициативи на Европейския съюз са „Европейската седмица на младежта“, „Европейска столица на младежта“, конкурсът „Youth4Regions“(който е насочен към млади журналисти, които се интересуват от регионалната политика на ЕС), както и „Диалог по въпросите на младежта в ЕС“ (диалог протичащ в рамките на 18-месечен работен цикъл, като настоящият такъв ще трае до средата на 2023 г. и е под названието „Устойчива и зелена Европа“),включването на младите хора в мрежата „Eures“ (мрежа за европейско сътрудничество на службите по заетостта, способставаща свободното движение на работници) и инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“. Всяка една от тях има за цел да подпомага и обогатява диалога между младите хора, професионалната им мобилност и реализацията на работно място в чужбина, комуникацията „младежи- създатели на политики“, културните пътувания с цел опознаване на Европа, но и да се създаде възможност за работа като доброволци по хуманитарни проекти в целия свят. Схемата „Гаранция за младежта“, която дава възможност на младите хора да получат качествено предложение за работа, за продължаване на образованието, за чиракуване или за стаж в срок от четири месеца след като останат без работа или напуснат системата на формалното образование. Тя е създадена още през 2013 год. , а през 2020 г. е надградена чрез приемането на Препоръката на Съвета „Мост към работни места- укрепване на гаранцията за младежта“.
Препоръката е приета с оглед настъпването на пандемията COVID-19 и повишеното ниво на младежка безработица. Тя позволи повишаването на възрастовата граница за участие в гаранцията от 25 на 29 години, но и по-доброто приобщаване на лица от уязвими групи (вкл. млади жени и хората с увреждания)
Европейският съюз помага на държавите- членки да се справят с предизвикателството „младежка безработица“ и чрез ориентиране на своята политика в областта на професионалното образование и обучение, но и чрез предоставяне на нови стимули за чиракуване. През 2020 г. Комисията публикува предложение за Препоръка на Съвета относно професионалното образование и обучение (ПОО) за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост. Целта е да се възприеме нов подход към ПОО, като го направи „по-модерно, привлекателно, гъвкаво и подходящо за цифровата ера и зеления преход“
По отношение на чиракуването действията на ЕС ще бъдат насочени към стимулиране на подкрепата за малките и средните предприятия и към мобилизиране на местните и регионалните органи. По данни, представени на страницата на Европейската комисия, то създадения през 2013 г. Европейски алианс за професионална подготовка е способствал за разкриването на над 900 000 възможности за чиракуване за млади хора

На фона на всички тези политики, инициативи и усилия от страна на ЕС да интегрира младото поколение в пазара на труда, образованието и обществения живот, би било добре да анализираме какъв успех имат всички те и до какви резултати водят. Оценката на това обаче е трудна задача, а успехът на политиките зависят от много фактори, включителносоциално-икономическото положение в съответните държави. Може да се отбележи като минус, че все още няма изграден инструментариум и конкретни индикатори, чрез които да се измери въздействието на дадена политика върху конкретен индикатор, заложен като ключов за положението на младите хора. Отчасти това е така, защото всяка държава- членка сама определя политиките, върху които ще се фокусира и това ги прави много трудно съпоставими.Друг проблем, който следва да се изтъкне, е удовлетвореността на младите хора за осъществяваните политики.
Доверието на младите хора към институциите и администрациите също е фактор, влияещ върху тяхното желание за участие в дадена програма или инициатива. От една страна, стои въпросът с тяхната информираност по отношение на предоставени възможности, а от друга страна- тяхното доверие и желание да се възползват от тези възможности. Младежкото участие и включване варира по държави райони- това е своеобразен ориентир за оценка на локалната ефективност, на индивидуалната самоосъзнатост и желание за развитие.

Младите хора в европейския пазар на труда: статистически данни

Според данни на Евростат, общото ниво на безработица в Евро зоната и в ЕС 27 намалява на годишна база. Цифрите показват, че през месец юли 2021 г. общото ниво на безработица в ЕС 27 е било 6,9% (при 7,7% за Евро зоната), в сравнение със същия месец на настоящата 2022 година, където то е 6,0% (при 6,6% за Евро зоната). Отбелязва се спад с близо 1 процентен пункт (п.п.) за една година на безработицата в ЕС 27 (и с -1.1 п.п. в Евро зоната). Спрямо аналогичния месец на 2017 г. безработицата намалява с малко над 2 п.п. (или -2.5 п.п. в Евро зоната).
Годишен спад се наблюдава и при младежката безработица (при лицата до 25 навършени години), но все пак нейното равнище остава сравнително по- високо спрямо общата безработица. През юли 2022 г. 2,630 млн. младежи (15- 24 години) са били безработни в ЕС 27, като 2,173 млн. от тях са били в Евро зоната. Съответно равнището на младежка безработица е 14,0%
Прави впечатление обаче наличието на разлика между равнището на общата безработица и това при младежите: в ЕС 27 тази различието е от 8 п.п., а в Евро зоната от 7.6 п.п. през 2022 г. Това показва, че все още интегрирането на младежите на пазара на труда остава сравнително трудно за държавите- членки и те се сблъскват с много повече проблеми при намирането на (първото) работно място и участието им в обществения живот. Въпреки четази тенденция бележи спад, проблемът все още е налице и младите хора се сблъскват с много повече предизвикателства от гл.т. включването към работната сила. Най- високото равнище на младежка безработица се отчита в Гърция (28,6%), следвана от Испания (26,9%) и Естония (24,5%). Разликата между първите и последните държави в таблицата не е никак малка, точно 23 п.п. между първата и последната, което отново подсказва за проблем, който е свързан с политиките и действията на всяка държава-членка на национално и регионално ниво, а не с общата работа на ниво Европейски съюз. България (13,1%) се намира близко до средната стойност, отчетена за ЕС 27; спрямо юли 2017 г. (когато коефициентът достигна 17,7%) младежката безработица бележи спад с 4.6 п.п. За периода юли 2017- юли 2022 г. най- голям спад в коефициента на младежка безработица се наблюдава в Гърция (-15.5 п.п.), Испания (-10.4 п.п.), Италия (-10.6 п.п.), Франция (-6.6 п.п.). Това са и държавите, които отчитаха и едни от най- високите нива на коефициента преди 5 години. Няколко държави (Словакия, Швеция, Австрия) се характеризираха със задържане на нивото на безработица сред младежите за този период; същевременно Унгария (+1.3 п.п.) и Естония (+15,4%) отчетоха по- сериозен ръст на коефициента спрямо 2017 г. Фактори като социално- икономическия контекст и образованието играят важна роля за запазването на по- високото ниво безработица сред младото поколение. Младите работници често са в по- неблагоприятна ситуация при настъпването на икономическите кризи, на които сме свидетели през последните две десетилетия (и особено през настоящата година, като се има предвид продължаващата пандемична обстановка и започналата война в Украйна). Поради по- малкия професионален опит и заемането на по- ниски позиции във фирмената йерархия, те са по- слабо адаптивни при настъпване на икономически шокове, отколкото другите по- опитни работници. Така младите хора е по-вероятно да загубят работата си по време на криза; това е продиктувано и от факта, че повечето от тях заемат позиции в сферите най- засегнати от пандемията като например сферата на услугите(ресторантьорство, хотелиерство, туризъм и др.). Доказателство за това твърдение може да се открие в изследването на Европейската комисия „Employment and Social Developments in Europe“, където се посочва че цената на колебанията в бизнес цикъла в ЕС пада непропорционално върху младите хора. Равнищата на заетост и безработица за младите хора (на възраст 15- 24 години) са значително по- чувствителни към колебанията в икономическата активност в сравнение с основното ядро от работещите (обхващащо възрастовия диапазон 25- 54 години): изчислено е, че младежката заетост реагира 1,8 до 2,4 пъти по-силно на отрицателни или положителни шокове в икономиката спрямо заетостта при 25- 54 годишните

Друга интересна група, която заслужава да бъде разгледа са младежите, които са част отт.нар. група NEETs (съкращение от английски за лицата на възраст 15- 29 години и поконкретно, намиращи се в ситуация „not in employment, education or training“). Това определение се отнася за лица, които са безработни и не участват никакво образование или професионално обучение към дадения момент. През последните две десетилетия държавите- членки се опитват да насърчават младите работници да участват в образованието, за да се намали вероятността да попаднат в групата на NEETs. Тези усилия дават някакъв резултат като се има предвид, че участието на младите хора в образованието се е увеличило през последните години. Между 2011 г. и 2020 г. делът на заетите лица на възраст 15- 29 години, участващи в образование или обучение в ЕС, се е увеличил от 11,9% на 13,5% , докато делът на NEETs е намаляло с почти 3 процентни пункта (до 12,6%) през 2019 г.
Последните данни на Евростат показват, че през 2021 г. в категорията на NEETs попадат 13,1% от младежите (15- 29 години) в ЕС 27 и 13,0% от младежите в Евро зоната. С настъпването на Ковид пандемията стойностите на показателя се влошиха и през 2020 г.
Европа направи крачка назад, като делът на NEETs се повиши, връщайки се на нивата от 2017 г.
Съществуват големи различия между държавите- членки по отношение процентът на младите хора, попадащи в категорията на NEETs. Кипър (15,4%), Гърция (17,3%), България (17,6%), Румъния (20,3%) и Италия (23,1%) отчитат най- високите нива на показателя през 2021 г. Съответно Нидерландия (5,5%), Швеция (6,0%) и Словения (7,3%) регистрират нива на показателя под 8%. Разликата между минималната (Нидерландия) и максимално отчетената стойност (Италия) достига 4 пъти и очертава силните диспропорции между държавите.

Увеличаването на образователната активност е важен елемент в борбата с неактивността сред младежите. Смята се, че младите хора с по- ниско ниво на образование са изложени на по- голям риск от това да останат без работа или да им отнема много повече време за намирането на такава. На ниво ЕС вероятността младите хора на възраст 25- 29 години да попаднат в групата NEETs е приблизително с 19 процентни пункта по- ниска за тези в средно образование и с 28 процентни пункта по- ниска за тези във висше образование. Съществуват и други фактори, които въздействат върху това дали един млад човек би попаднал в групата на NEETs като например социално-икономическия произход и образованието на родителите. Например млади хора, чиито родителите са с висок образователен статус и добри професии са с почти 10 п.п по-малко вероятно да попаднат в групата NEETs

Основни изводи от представените данни

От изложените данни по- горе може да се забележи положителна тенденция за действия от страна на ЕС, насочени към намаляване на неактивността сред младите хора. Усилията дават резултат, но с недостатъчно бърз темп. Въпреки че, младежките години са период на преход, водещ от детството към зряла възраст, то съществуващите и очакваните предизвикателства на пазара на труда налагат политиците да осъществяват по- задълбочени изследвания сред младите хора (като уязвима група) и по- конкретно какви трудности срещат при търсене/ намиране на заетост и какви нужди имат в качеството им на част от работната сила. Усилията на ЕС за включването им към пазара на труда и обществения живот дават своя резултат, но все още се забелязва по-голям риск сред младите от загуба на заетост или невъзможност за трудова реализация при настъпване на икономическа криза. Всъщност развитието на икономиките поставят въпроси и изискват спешна политическа реакция: сред тях са например ръста на несигурните и нестабилни работни места (нетипичната заетост) сред младото поколение в сравнение с по-възрастните работници, оттук и по- слабата защита посредством социалната система и плащания. Съществуват данни и за отрицателното въздействие на кризите върху психичното здраве на младежите, което в комбинация със споменатите по- горе проблеми допринася за забавяне на икономическата независимост и формирането на семейства.