Европа и пазарът на труда
През първите месеци на 2023 г. наличните данни сочат устойчив пазар на труда, като на годишна база заетостта нараства с 0,5 процентни пункта. В сравнение със същото тримесечие на предходната година заетостта се е увеличила с 1,6% през първото тримесечие на 2023 г. Отработените часове се увеличават с 0,7% в ЕС през първото тримесечие на 2023 г. в сравнение с предходното тримесечие. В сравнение със същото тримесечие на предходната година отработените часове са се увеличили с 1,9%.
Въз основа на сезонно коригирани данни Евростат изчислява, че през първото тримесечие на 2023 г. 216,1 милиона души са заети в ЕС. На ниво държава най-висок ръст на заетостта отчитат Естония (+4,4%), Малта (+2,9%) и Ирландия (+1,6%). Най-голям спад на заетостта е регистриран в Литва (-1,5%), Румъния (-1,1%) и Гърция (-0,3%). След като достига нов минимум от 6,1% през декември 2022 г., нивото на безработица в ЕС намалява от 6,1% през януари до 6,0% от активното население (на възраст 15-74 години) през февруари и остава стабилна през март 2023 г. Евростат изчислява, че 13,046 милиона души в ЕС са били безработни през март 2023 г. Това означава, че за тримесечие безработицата е намаляла със 117 хиляди души. На годишна база безработицата в ЕС е намаляла с 267 хиляди души.
Източник: Евростат
Младежката безработица през март 2023 г. 2,763 милиона млади хора (под 25 години) са били безработни в ЕС. През март 2023 г. равнището на младежката безработица е било 14%, представляващо спад спрямо 14,2%, регистрирани през предходните два месец. В сравнение с януари 2023 г. младежката безработица е намаляла с 31 хиляди, а спрямо март 2022 г. младежката безработица се е увеличила с 32 хиляди.
Доклад на Евростат показва, че през 2022 г. повече от един на всеки десет (11,7%) млади хора на възраст от 15 до 29 години в ЕС не са били нито заети, нито учещи или обучавани (NEET), което е спад с 1,4 процентнипункта в сравнение с 2021 г. През последното десетилетие имаше значително намаление на дела на NEET. През 2012 г. показателят в ЕС е 16,0% и достига своя връх през 2013 г. (16,1%), а след това започва стабилен спад. Изключение е 2020 г., когато показателят достига 13,8% по време на пандемията (от 12,6% през 2019 г.), но оттогава продължава тенденцията си на спад, достигайки 11,7% през 2022 г. Намаляването на този процент е една от целите на Европейския стълб на социалните права. Целта е процентът на NEET на възраст 15-29 години да се намали до 9% през 2030 г.
Източник: Евростат
През март 2023 г. нивото на безработица при жените е било 6,3% в ЕС, което е спад от, регистрираните през януари и февруари 2023 г. 6,4%.
Коефициентът на безработица при мъжете е 5,6% през март 2023 г., което е спад, посочените 5,8% през предходните месеци. На годишна база безработицата при мъжете е намаляла с 0,1 процентни пункта, а тази при жените – с 0,3 процентни пункта. Очакванията на работодателите за заетостта в ЕС остават високи. В строителния сектор обаче заетостта вече намалява през втората половина на 2022 г. и намаляващите очаквания на мениджърите през първите месеци на 2023 г. водят до още по-голям спад. В същото време в бизнес проучванията на комисията през април недостигът на работна ръка все още се отчита като важен фактор, ограничаващ производството, особено в сектора на услугите. Анализът показва, че ръстът на производителността на труда варира около 1% за двете зони между 2013 г. и 2018 г., преди пандемията COVID-19 да причини висока волатилност през 2020 г. През първото тримесечие на 2023 г. производителността на труда на едно лице намалява с 0,5% в ЕС спрямо същото тримесечие на предходната година. Въз основа на отработените часове производителността спрямо същото тримесечие на предходната година намалява с 0,7% през първите три месеца на 2023 г.
Наблюдава се напредък в интеграцията на пазара на труда на хората, бягащи от войната в Украйна. През февруари 2023 г. около 4 милиона души, бежанци от Украйна, се възползват от временна закрила в държавите-членки на ЕС. Около половината от тях са настанени в Германия и Полша, следвани от Чехия, Италия и Испания. Отнесено към общото население, делът на бенефициентите на временна закрила е най-висок в Чехия, Естония и Полша. В края на 2022 г. повечето бенефициенти на временна закрила в ЕС са украински граждани, като само около 70 хиляди са граждани на трети страни. Около 60% от бенефициерите са били възрастни в трудоспособна възраст (18-64) и около 75% от тях са жени. Непълнолетните (на възраст под 18 години) представляват около 35% от бенефициенти, докато 6% са възрастни (65 и повече години). Изчислено е, че около един на всеки четири пълнолетни лица, ползващи се с временна закрила, е бил нает на работа до март 2023 г. (което представлява около 600 хиляди души), в сравнение с около един на всеки пет през септември 2022 г. Над 400 хиляди души са били регистрирани като търсещи работа в службите по заетостта.
БЪЛГАРИЯ И ПАЗАРА НА ТРУДА
Основните резултати от Наблюдението на работната сила на Националния статически институт, през първото тримесечие на 2023 г.:
Коефициентът на безработица е 4.4%, или с 0.4 процентни пункта по-нисък в сравнение с първото тримесечие на 2022 година.
Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 – 64 навършени години нараства с 1.6 процентни пункта в сравнение със същото тримесечие на 2022 г. и достига 70.4%. Коефициентът на икономическа активност за населението на възраст 15 – 64 навършени години е 73.7%, като в сравнение с първото тримесечие на 2022 г. се увеличава с 1.4 процентни пункта. Обезкуражените лица на възраст 15 – 64 навършени години са 43.6хил., или 4.1% от икономически неактивните лица в същата възрастова група.
Заетост
През първото тримесечие на 2023 г. общият брой на заетите лица е 2 928.0 хил. – 1 545.5 хил. мъже и 1 382.5 хил. жени. В сравнение с първото
тримесечие на 2022 г. броят на заетите лица се увеличава с 2.1%. Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 53.1%, като при мъжете е 59.1%, а при жените – 47.8%. През наблюдаваното тримесечие преобладаващата част от заетите
лица работят в сектора на услугите – 1 905.3 хил., или 65.1%, в индустрията – 871.4 хил. (29.8%), а 151.3 хил. (5.2%) – в селското, горското
и рибното стопанство. От всички заети 4.0% (116.1 хил.) са работодатели, 7.0% (205.1 хил.) – самостоятелно заети лица без наети, 88.5% (2 590.3 хил.) – наети лица, и 0.6% (16.5 хил.) – неплатени семейни работници. От общия брой на наетите лица 1 992.3 хил. (76.9%) работят в частния
сектор, а 598.0 хил. (23.1%) – в обществения. С временна работа (за определен период от време) са 67.6 хил., или 2.6% от наетите лица.
През първото тримесечие на 2023 г. заетостта в отделните възрастови групи е следната: Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 2 819.9 хил., като коефициентът на заетост е 70.4% (73.5% за мъжете и 67.3% за жените). Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 – 29 навършени години е 37.8% (40.6% за мъжете и 34.9% за жените). Коефициентът на заетост за населението на възраст 20 – 64 навършени години е 75.9%, съответно 79.4% за мъжете и 72.4% за жените. В сравнение с първото тримесечие на 2022 г. този коефициент се увеличава с 2.0 процентни пункта, с 1.8 процентни пункта при мъжете и 2.3 процентни пункта при жените. Заетите лица на възраст 55 – 64 навършени години са 620.3 хил., или 69.2% от населението в същата възрастова група (74.3% от мъжете и 64.4% от жените). В сравнение с първото тримесечие на
2022 г. коефициентът на заетост за възрастовата група 55 – 64 навършени години се увеличава с 3.1 процентни пункта.
Безработица
Безработните лица през първото тримесечие на 2023 г. са 134.9 хил., от които 72.8 хил. (54.0%) са мъже и 62.1 хил. (46.0%) – жени. В сравнение с първото тримесечие на 2022 г. броят на безработните лица намалява с 8.7 хил., или с 6.1%. От всички безработни лица 12.4% са с висше, 57.7% – със средно, и 30.0% – с основно или по-ниско образование. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно 1.6% за висше, 4.5% за средно и 13.3% за основно и по-ниско образование. Продължително безработните лица (безработни от една година или
повече) са 70.3 хил., или 52.1% от всички безработни. Коефициентът на продължителна безработица е 2.3%, като е по-висок при мъжете (2.6%) в сравнение с жените (1.9%). От общия брой на безработните лица 19.3 хил., Коефициентът на безработица за възрастовата група 15 – 29 навършени години през първото тримесечие на 2023 г. е 7.1% (8.1% при мъжете и 5.8% при жените). В сравнение със същото тримесечие на 2022 г. този коефициент е по-нисък с 1.1 процентни пункта, което изцяло се дължи на намалението му при жените – с 2.6 процентни пункта.
Икономическа неактивност
Общият брой на икономически неактивните лица (лицата извън работната сила) на възраст 15 и повече навършени години през първото
тримесечие на 2023 г. е 2 446.8 хил., от които 996.7 хил. (40.7%) са мъже и 1 450.0 хил. (59.3%) – жени. Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 1 051.4 хил. (464.2 хил. мъже и 587.2 хил. жени) и представляват 26.3% от населението в същата възрастова група (23.0% от мъжете и 29.6% от жените). От икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години 39.1% са неактивни поради участие в образование или обучение.
ПАЗАРЪТ НА ТРУДА И ЗАПЛАЩАНЕТО
От началото на 2023 г. размерът на МРЗ се повиши с 9.8% и размерът достигна до 780 лв. съгласно ПМС № 497 от 29.12.2022 г. Докато през
изминалата година инфлационният натиск направи така, че реалния ръст на МРЗ да бъде отрицателно число, то през март 2023 г. трендът се обръща и се наблюдава годишен ръст от +5,3%. Тук обаче е важно да се подчертае, че като базов период за изчисляване на годишната инфлация е взет месец март. Поради факта, че МРЗ се задържа до април 2022 г. на ниво от 650 лв., то това рефлектира върху по-високия номинален ръст (+20,0%), който все още е над отчетеното ниво на инфлацията за периода март 2023- март 2022 г. (от +14,0%). Очакванията са през следващото тримесечие тази положителна разлика да се стопи при продължаваща инфлация, макар и със затихващи темпове.
Източник: НСИ и собствени изчисления
Номинални и реални изменения МРЗ, предходна година (%) МРЗ, номинален ръст (%) спрямо предходната година
МРЗ, реален ръст (%) спрямо предходната година При изчисляването на реалния ръст за първото тримесечие на 2023
г. е използвана годишната инфлация за периода от март 2023 г. до март 2022 г. (+14,0%).
Назначените на минимална основна работна заплата в края на месец март 2023 г. достигат 430 888 лица, след като през същия период на 2022 г. са 444 919 (или годишно намаление на наетите на МРЗ с -3,2%). Като дял от общо наетите в страната, то лицата, получаващи МРЗ, представляват 18,7%; съответно през декември 2022 г. техният дял е бил 19,5%. Интересно е да се
отбележи, че в определени икономически дейности около и над ¼ от наетителица са именно лица, назначени на МРЗ. Така сектори като строителство и селско стопанство се оказват с висок дял на наети на МРЗ, докато в други
много малък дял от наетите са на минималното трудово възнаграждение (напр. в енергийния сектор, в образованието, в държавното управление). На базата на тези данни може да се допусне, че е налице висок процент на сива икономика именно в секторите, където има съществена концентрация на наети на МРЗ. Там е по- вероятно да се случи не осчетоводено заплащане на трудещите се, което от своя страна води до загуби и за държавната хазна. разбивка по икономически дейности за март 2023 г.
Икономическа дейност % наети на МРЗ към общия брой на наетите по ИД
Селско, горско и рибно стопанство 26,8
Добивна промишленост 7,2
Преработваща промишленост 22,6
Производство и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ 3,7
Дейности, свързани с води; управление на отпадъци и възстановяване13,6
Строителство 35,3
Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети 26,6
Транспорт, складиране и пощи 24,9
Хотелиерство и ресторантьорство 15,7
Създаване и разпространение на информация 5,3
Финансови и застрахователни дейности 6,7
Операции с недвижими имоти 22,8
Професионална дейност и научни изследвания 11,2
Административни и спомагателни дейности 28,3
Държавно управление; държавно обществено осигуряване5,0
Образование 4,8
Хуманно здравеопазване и социална дейност 8,4
Култура, спорт и развлечения 19,8
Други дейности, некласифицирани другаде 23,3
Източник: НСИ и собствени изчисления
През първото тримесечие на 2023 г. съотношението на МРЗ към средната брутна месечна заплата (СБРЗ) е 41,4%. Наблюдаваното ниво
гравитира около стойността от 2021 г. Като цяло за периода 2019- 2022 г. съотношението непрекъснато се стопяваше, достигайки през 2022 г. ниво под 40%. При това, се очаква да се задълбочава това съотношение, като следствие от продължаващия ръст на СРЗ и през следващите тримесечия на годината. Източник: НСИ и собствени изчисления за съотношението през първото тримесечие на 2023 г.
Наблюдава се значително изоставане на съотношение МРЗ/СРЗ от преследвания международно признат двоен праг за измерване адекватността на минималната заплата, представляващ съотношение на МРЗ към СРЗ от 50% и съотношение на МРЗ към медианната работна заплата от 60%. Прагът е признат като инструмент за оценяване адекватността на МРЗ в приетата през октомври 2022 г. Директива относно адекватните минимални работни заплати в ЕС. През последните 10 години България поддържа съотношение на МРЗ към СРЗ в диапазон 40- 44%, като негативните последици от военния конфликт и наслагващите се кризи промениха тренда през изминалата година и се наблюдава вече сериозно изоставане на МРЗ спрямо средната заплата. Положителна стъпка, предприета в рамките на служебното правителство, е възприемането на петдесет процентно съотношение МРЗ към СБРЗ като механизъм за определяне на минималното трудово възнаграждение в страната. Спрямо допълненията, нанесени в чл. 244 на КТ, то през септември следва да се определи размер на МРЗ за 2024 г., представляващ 50% от СБРЗ „за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година“: т.е. МРЗ ще се съотнесе към стойността на СБРЗ, изчислена за период от време, обхващащ месеците юли- декември 2022 г. и януари- юни 2023 г. Взимайки в предвид данните на НСИ за СБРЗ през третото и четвъртото тримесечие на 2022 г. и първо на 2023 г., успоредно с прогнозните разчети на КНСБ за темпа на нарастване на СБРЗ за второто тримесечие на 2023 г., то може да се допусне, че при прилагане на автоматичния механизъм МРЗ за 2024 г. ще достигне ниво около 940 -950 лв. Проблемът е че ръста на средната работната заплата се забави от началото на годината, който основно се дължеше на задържането на работните заплати в обществения сектор, следствие от липсата на държавен бюджет за 2023г. от началото на годината. Докато все още текат дебатите за размера на МРЗ за следващата година, то следва да се напомни, че България остава страната с най- ниската абсолютна стойност (398 евро) в сравнение с останалите държави- членки от Както ИССИО отбеляза в своя предходен бюлетин, в някои други европейски държави също е възприето разбирането на фиксиране на МРЗ към средната заплата. Например в Словакия законодателството, касаещо МРЗ, гласи, че социалните партньори договарят МРЗ. Ако те не постигнат споразумение до 15 юли на текущата година, то правителството може да я определи на 57% от средната номиналната заплата за последните две години. Опитът на Испания при определянето на МРЗ за 2022 г. стъпва на неуспешни тристранни преговори, последвани от споразумение само между синдикатите и правителството. Постигнатото увеличение се основава на препоръката, направена от специалната експертна комисия за минималната работна заплата и преследваната цел МРЗ да достигне 60% от средната заплата (както е заложено в Европейската социална харта).
През първото тримесечие на 2023 г. средната работна заплата (СРЗ) за страната е 1882 лв. и отчита номинален ръст от 17,3% на годишна база. Все пак, отчитайки инфлацията в страната през настоящата година, то реалната СРЗ бележи по- малко от 1% ръст на годишна база.
Номиналният ръст годишен ръст през първото тримесечие на 2023 г. показва по- високо нарастване на СБРЗ в частния сектор (+17,5%) спрямо
отчетения ръст в обществения сектор (+16,5%.) Това се дължи на факта, че в индустрията заплатите нарастват с по-ускорени темпове в сравнение с тези в обществения сектор. Наблюдава се свиване на ножицата в размера на СБРЗ между двата сектора, като отново частния сектор (с 1889 лв. през първото тримесечие на 2023 г.) е с по- високо ниво на заплащане спрямо обществения сектор (с 1861 лв. или разлика от почти 30 лв. във възнагражденията между секторите). През първото тримесечие на 2023 г. съотношението между размера на най- ниската СРЗ (в икономическа дейност „Други персонални услуги“) и най- високата СРЗ („Дейности в областта на информационните технологии“) е 6 пъти. Това е знак за висока поляризация на доходите и способства за задълбочаване на социалните неравенства в страната. Сред икономическите дейности с най- високи нива на СРЗ (нива над 3 хил. лв.) през първото тримесечие на 2023 г. са „Дейности в областта на информационните технологии“ (5 383 лв.), „Застраховане, презастраховане и допълнително пенсионно осигуряване“ (3 350 лв.), „Информационни услуги“ (3 257 лв.), „Дейност на централни офиси; консултантски дейности в областта на управлението“ (3 167 лв.), „Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика“ (3 178 лв.), „Рекламна дейност и проучване на пазари“ (3 097 лв.), „Далекосъобщения“ (3 188 лв.),„Предоставяне на финансови услуги, без застраховане и допълнително пенсионно осигуряване“ (3 046 лв.) и др.Най- ниско платените дейности (със СРЗ под прага от 1000 лв. или намиращи се близо до този праг) са „Рибно стопанство“ (с 918 лв.), „Дейности по обслужване на сгради и озеленяване“ (991 лв.), „Други персонални услуги“ (898 лв.), „Обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм“ (1 036 лв.), „Производство на облекло“ (1 018 лв.), „Дейности по охрана и разследване“ (1 033 лв.), „Ремонт на компютърна техника, на лични и домакински вещи“ (1 041 лв.). През първото тримесечие на 2023 г. на годишна база най- силно нараства СРЗ в икономическите дейности „Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води“ (+50,3%), „Горско стопанство“ (+45,6%), „Воден транспорт“ (+41,6%). Спрямо различни изследвания в страната, то резкият ръст на заплатите в някои сектори не е учудващ от гл.т. желанието на работодателите да задържат квалифицираните кадри, да зaпълнят cвoбoднитe пoзиции (като се има впредвид изключително ниския дял на безработните общо в страната) и да запазят конкурентоспособността на пазара (с оглед повишаване на заплащането на компаниите, опериращи в един и същ бранш/ отрасъл). При част от дейностите, които регистрират по- висок ръст на заплатите от средния за страната (+17,3%), може да се допусне, че стимулирането на заплащането е вследствие на колективното трудово договаряне. Номинален спад на СРЗ на годишна база се отчита в икономическа дейност (ИД) „Ремонт на компютърна техника, на лични и домакински вещи“ (-13,8%). Регистрираното намаление може да се разглежда като сигнал за
проблеми във финансово- икономическото състояние на предприятията и/или формирането на разходните пера (инвестиционните и оперативнитеразходи) на бизнеса. Това е и икономическа дейност, която като цяло сехарактеризира с ниво на СРЗ значително под СРЗ за страната.
- Държавно управление
Складиране на товари и спомагателни дейности в транспорта
Добив на неметални материали и суровини
Производство на дървен материал и изделия от дървен материал и корк, без мебели; производство на изделия
Производство на метални изделия, без машини и оборудване
Производство на текстил и изделия от текстил, без облекло
Производство, некласифицирано другаде
Воден транспорт
Горско стопанство
Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води
Отчитайки инфлационния натиск в страната, започнал още от миналата година година, то реалната СРЗ бележи на годишна база спад в 36 икономически дейности. Съответно най- съществено намалява реалната СРЗ в: „Ремонт на компютърна техника, на лични и домакински вещи“ (-26,0%), „Даване под наем и оперативен лизинг“ (-10,1%), „Добив на метални руди“ (-12,1%), „Хуманно здравеопазване“ (-9,0%), „Издателска дейност“ (-9,3%), „Дейност на централни офиси; консултантски дейности в областта на управлението“ (-6,5%), „Научноизследователска и развойна дейност“ и „Далекосъобщения“ (с по -6,1%) и др. Ако направим справка за размера на СРЗ в тези ИД спрямо СРЗ за страната, то картината е разнопосочна- има както високоплатени дейности (с ниво на СРЗ над СРЗ за страната), така и такива, които са с едни от най-ниските нива на заплащане. Т.е. видно е, че ръста на доходите изостава както сред лицата с високо ниво на доходи, така и сред тези, които са с ниски такива. През първото тримесечие на 2023 г. в страната са наети 2 212 806 лица, като най- голяма част от наетите са концентрирани в дейностите: „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ (9,0% от всички наети в България), „Образование“ (7,5% от наетите), „Търговия на едро, без търговията с автомобили и мотоциклети“ (6,3% от наетите), „Държавно управление“ и „Хуманно здравеопазване“ (с около 5% от наетите). Най- малък брой наети (или по- малко от 0,2% от общо наетите в страната) са концентрирани в дейностите: „Рибно стопанство“, „Спомагателни дейности в добива“, „Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации“, „Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води“, „Възстановяване и други услуги по управление на отпадъци“, „Воден транспорт“, „Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика“, „Ветеринарномедицинска дейност“, „Ремонт на компютърна техника, на лични и домакински вещи“.
През първото тримесечие на 2023 г. броя на наетите в страната бележи годишен ръст от +1,2% (т.е. ръст спрямо първо тримесечие на 2022 г.). Все пак в определени икономически дейности се отчита значително нарастване на персонала в предприятията/ организациите. Това са „Социална работа без настаняване“ (+30,0%), „Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика“ (+25,9%), „Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета“ (+23,5%). В редица дейности обаче на годишна база намаляват наетите лица.
Така през първото тримесечие на 2023 г. се наблюдава повече от 3% спад нь
- Даване под наем и оперативен лизинг
Горско стопанство
Дейности по обслужване на сгради и озеленяване
Спомагателни дейности в добива
Организиране на хазартни игри
Дейности в областта на информационните технологии
Възстановяване и други услуги по управление на отпадъци
Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета
Производство на филми и телевизионни предавания,
звукозаписване и издаване на музика
Социална работа без настаняване
Ръст на наетите през I-во тримесечие на 2023 г., база същия
период на 2022 г.= 100 (в %)
наетите в „Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води“ (-29,5%),
„Производство на електрически съоръжения“ (-13,7%) и „Производство на
облекло“ (-6,8%). Доколкото в някои дейности пандемията повлия за
намаляване и текучество на персонала, то в други двигател зад спада на
наетите може да е нерантабилността на извършвания труд с оглед ръста на
цените на енерго носителите и използваните суровини/материали, размера на
предлаганата работна заплата (напр. в дейностите с ниски нива на СРЗ като
„Производство на облекло“, „Дейности по охрана и разследване“), така и
невъзможността за намиране на нови кадри и задържане на квалифициранитетакива.
Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води
Производство на електрически съоръжения
Производство на облекло
Производство на лекарствени вещества и продукти
Производство на текстил и изделия от текстил, без облекло
Обработка на кожи; производство на обувки и други
Спомагателни дейности във финансовите услуги
Дейности по охрана и разследване
Производство на тютюневи изделия
Ремонт и инсталиране на машини
„Производство на електрически съоръжения“ и „Производство на облекло“.
Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води
Производство на електрически съоръжения
Производство на облекло
Производство на лекарствени вещества и продукти
Производство на текстил и изделия от текстил, без облекло
Обработка на кожи; производство
на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм
Спомагателни дейности във финансовите услуги и застраховането
Дейности по охрана и разследване
Производство на тютюневи изделия
Ремонт и инсталиране на машини и оборудване
Ръст на СРЗ при отчетен спад на наетите
Изменение на наетите (в %), I тримесечие на 2023 г. спрямо I тримесечие на 2022 г.
Изменение на СРЗ (в %), I тримесечие на 2023 г. спрямо I тримесечие на 2022 г.
Реални изменения на СРЗ за периода първо тримесечие на 2021- 2023 г.
За периода 2021 -2023г първо тримесечие, размерът на СРЗ номинална нараства с 28.7%, като при частния сектор е с 32.5%, докато при обществения сектор се наблюдава значително забавяне от 18.6%. Наред с това измерената кумулативна инфлация за периода МАЙ 2023 спрямо Януари 2021г е от 29.2%. Тези данни красноречиво показват, че реално СРЗ бележи спад за
наблюдавания период с -0.4%. Слаб ръст се наблюдава в частния сектор от 2.5%, докато при обществения сектор реално СРЗ намалява с 8.2%. Тези изчисления са достатъчен аргумент за спада на покупателната способност на работещите в редица икономически дейности, следствие от недофинансиране на сектора и задържане на нивата от 2020г. Затова КНСБ настоява в Бюджет 2023 да се осигурят:
Допълнителни средства за ръст на заплатите на всички работещи в обществения сектор, които да компенсират натрупаната
кумулативната инфлация от 01.2021 г. до 05.2023 г. навсякъде, където не е компенсирана. Ръст на заплатите на всички работещи в обществения сектор с минимум 10% за 2023 г. с оглед прогнозираното равнище на инфлация до края на годината. Ръст на МРЗ от 01.07.2023 г. от 780 лв. на 850 лв.Връщане на 20% ДДС ставки за хляб, брашно и ресторантьорски услуги. Ръст на заплатите за педагогическия персонал за 2023 г., гарантиращниво на заплатите от поне 125% от СРЗ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ТЕНДЕНЦИИ НА ПАЗАРА ТРУДА
В Европейския съюз през тази година се очаква се растежът на заетостта да достигне 0,5%, преди да спадне до 0,4% през 2024 г. Очаква се растежът на заетостта да се забави през 2023 г. във всички държави членки с различни темпове. Прогнозиран растеж на заетостта (в национален условия на сметки) варира между -0,6% в Литва и 2,4% в Ирландия. След връщането към умерен икономически растеж, през 2024 г. се очаква растежът на заетостта да се повиши до известна степен в повечето икономики на ЕС, макар и с темпове, които са значително под тези, наблюдавани през 2022 г. Като се има предвид този приглушен растеж на заетостта, напредък по отношение на надминаването на нивата на заетост преди пандемията в четирите държави членки, които все още не са се възстановили ще бъде ограничен. Прогнозира се, че през 2024 г. броят на заетите лица в Словакия ще се върне на нивото си отпреди пандемията, в Латвия, България и Румъния заетостта все още ще бъде по-ниска в сравнение с годините преди пандемията. Очаква се още растежът в броят на работните места да бъде по-слаб в сравнение с 2022 г. Това, съчетано с очакваното забавяне на вътрешната трудова миграция в някои икономики на ЕС и с демографските процеси, ще доведе до ограничение за растежа на заетостта. Очаква се отработените часове да продължат да изпреварват нарастването на броя на заетите, което щедоведе до отработените часове на човек да възстановят допълнително нивата си преди пандемията, макар и не напълно.Нивото на безработица (по дефиницията на Евростат) се очаква да остане като цяло стабилно на 6,2% в ЕС през 2023 г., преди да се понижи до 6,1% през 2024 г. Предвижда се забавянето на икономическия растеж да доведе до увеличаване на годишните нива на безработица в повече от половината държави-членки на ЕС през 2023 г., като най-голямото увеличение ще бъде в Естония, Литва, Чехия и Унгария. През 2024 г. равнищата на безработица се очаква да намалеят в повечето държави-членки и в някои оттях да се върнат до нивата от 2022 г. или дори да достигнат по-ниски такива, също поради демографските тенденции (напр. застаряване на населението). Очаква се растежът на номиналните заплати да се ускори допълнително, но без да компенсира напълно отчетените загуби в реалните доходи. Продължителното стягане на пазарите на труда, силното увеличаване на властта ще продължат да оказват натиск върху заплатите. Освен това, тъй като инфлацията обикновено се отразява на увеличенията на заплатите с известно закъснение, поради графиците за договаряне на заплатите, не може да се очаква незабавно, пълно възстановяване на покупателната способност и се очаква натискът върху заплатите да продължи до 2024 г., въпреки забавянето на инфлацията. След нарастване с 5,0% през 2022 г., годишният темп на растеж на компенсацията на служител (въз основа на националните сметки) се очаква да нарасне до 5,9% през 2023 г., преди да спадне до 4,6% през 2024 г.. Това е значително повече от очакваното в есенната прогноза (+0,6 процентни пункта през 2023 г. и 0,7 процентни пункта през 2024 г. за ЕС). Все пак, в реално изражение, ръстът на възнаграждението на служител се очаква да се свие още малко през 2023 г. в ЕС и последващото увеличение през 2024г. ще остави реалните заплати с почти 1 процентен пункт под нивото имХетерогенността между държавите е голяма, като се имат предвидсилните разлики в развитието на инфлацията, както и специфичните за отделните държави характеристики на пазара на труда, като напримерналичието на автоматично индексиране на заплатите и синдикалното покритие на трудовите договори. Перспективата за производителността на труда леко се е подобрила. Растежът на производителността на труда на заето лице (въз основа на националните сметки) намалява от 3,9% през 2021 г. на1,5% през 2022 г. поради забавяне на икономическата активност. Очаква се ръста на показатела да се забави допълнително до 0,5% през 2023 преди да нарасне до 1,2% през 2024 г. През 2023 г. за България се очаква броят на заетите лица да се повиши с нови 0,4% спрямо 2022 г., а средногодишният коефициент на безработица да намалее до 4,1%. Като цяло, положителната тенденция от предходните години се очаква да се затвърди. Безработицата ще продължи да следва своята посока на намаление през целия прогнозен период, но през последните години намалението на стойността на показателя ще бъде относително ограничено, поради ограничените възможностите за преход от безработица към заетост без допълнителни мерки и програми за повишаване на вероятността на реализацията на твърдото ядро безработни. Основният източник за по-нататъшно увеличение на заетостта през следващите години ще е привличането на лица извън работната сила обратно на пазара на труда. Според проучване на Агенцията по заетостта за потребностите на бизнеса от работна сила следващите пет години над 123 хиляди кадри с висше образование ще са нужни. Най-много ще са свободните места за педагогика – 11 144, като тези кадри ще са нужни във всички области. Нуждата ще е найосезаема в Пловдив, където са заявени 1542 места. Следват Варна с 892 и Бургас – със 784. В София обаче работодателите са заявили, че в следващите от 3 до 5 г. ще имат нужда само от около 300 педагози.
В здравеопазването ще са нужни 18 838 подготвени специалисти. Ще има необходимост от 4843лекарите. Нуждата от тях ще е най-остра във Варна, Враца и Търговище. В други три области ще има нужда от повече от 1000 подготвени медицински специалисти – Благоевград – 1226, Пазарджик – 1034, и Пловдив – 1030. Нито една позиция не е заявена в Кюстендил, Разград, Сливен и Смолян. На следващо място в сектора е посочена необходимостта от медицински сестри – 4300. Всяка трета свободна позиция тук ще е в София. През следващите от 3 до 5 г. 1686 ще са търсените зъболекари в страната. През 2021 г. бизнесът е заявил потребност от 5188 икономисти, а през 2020 г. – 8101. Най-много икономисти ще се търсят в София – 1532. Варна заема второто място, но се наблюдава сериозен спад на заявките от работодателите. Сега бизнесът е посочил нужда от 1530 души. А през 2021 г. са били нужни 2005 души. В Пловдив пък ще трябват 1028 икономисти. Работодатели в Габрово, Ловеч, Перник и Разград не са заявили нужда от висшисти със специалност “Икономика” през следващите 3-5 г.Търсените специалисти от направление “Икономика” и “Администрация и управление” са общо 11,2% от заявените нужди на работодателите от специалисти с висше образование. Това обаче е наполовина по-малко от нуждите през 2021 г. Нужните кадри в администрацията ще бъдат 5090. В четири области те няма да са нужни – Видин, Кюстендил, Плевен и Шумен