Бюлетин „Пазар на труда“ (II тримесечие на 2023г.)

Бюлетин „Пазар на труда“ (II тримесечие на 2023г.)

Европа и пазарът на труда

В Съобщението на Комисията от 24 май 2023 г. относно пролетния пакет, включващ и препоръките към отделните държави, се посочва, че изпълнението на приетите национални планове за възстановяване и устойчивост е от съществено значение за изпълнението на приоритетите на политиката в рамките на Европейския семестър. В този контекст заключенията, които се съотнасят към политиката по заетостта, са:
Систематичното и ефективно участие на местните и регионалните власти, социалните партньори и други заинтересовани страни остава важно за успешното прилагане на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), както и на други икономически политики и политики по заетостта, за да се гарантира широко участие в цялостния процес на изпълнение на политиките;
Недостатъчното предлагане на труд и недостига на умения в сектори и професии, които са от ключово значение за зеления преход, включително производство, внедряване и поддръжка на технологии с нулеви нетни емисии, създават пречки в прехода към нисковъглеродна икономика;
Висококачествените системи за образование и обучение, които отговарят на променящите се потребности на пазара на труда, и
целенасочените мерки за повишаване на квалификацията и преквалификацията са от ключово значение за намаляване на недостига на умения и насърчаване включването на пазара на труда и трудовата мобилност. За да се отключи неизползваното предлагане на работна сила, тези мерки трябва да бъдат достъпни, по-специално за лица, сектори и региони, които са най-засегнати от зеления преход.

Заетост

Броят на заетите в Европейския съюз (ЕС) се увеличава с 0,2% през второто тримесечие на 2023 г. в сравнение с предходното тримесечие. Това обаче е забавяне на ръста на показателя, след като през първото тримесечие на 2023 г. заетостта се увеличи с 0,5%.
Спрямо същото тримесечие на предходната година заетостта се увеличава с 1,3% през второто тримесечие на 2023 г., отново забавяйки се след ръста от1,6% през първото тримесечие,това показват данните на Евростат, статистическата служба на ЕС.
През второто тримесечие на 2023 г. коефициентът на заетост на хората на възраст от 20 до 64 години е бил 75,4%, като предлагането на заетост е надхвърляло търсенето с 23,9 милиона души, което представлява 11,2 % от работна сила през второто тримесечие на 2023 г. Това е по-малко от регистрираните 11,3 % през първото тримесечие на 2023 г. По отношение на основния компонент, безработицата, 11,9 милиона души са били безработни през второто тримесечие на 2023 г., а сезонно коригираното ниво набезработица в ЕС е с 5,7 % по-малко от 5,8 % в сравнение с първото тримесечие на 2023 г. Заетите работници на непълно работно време представляват 2,4 % от работна сила, обезкуражените лица са 2,5 %, а тези, които активно търсят работа, но не са готови да поемат работа, представляват 0,8 %. Последните подиндикатори остават стабилни в сравнение с първото тримесечие на 2023 г. Когато се разглежда развитието на нивото на заетост, разликата в заетостта между половете в ЕС намалява с 0,1 процентни пункта между първото тримесечие на 2023 г. и второто тримесечие на 2023 г. Равнището на заетост при жените се увеличава с 0,2 процентни пункта, докато равнището на заетост при мъжете нараства с 0,1 процентни пункта. Най-големите промени в различията между половете сред държавите-членки на ЕС са установени в Литва (-1,9 процентни пункта поради увеличение от +1,7 процентни пункта за жените и намаление от -0,2 процентни пункта за мъжете), Словения (-1,8 процентни пункта поради увеличение от +2,2 процентни пункта за жените и увеличение от +0,4 процентни пункта за мъжете), Естония (+1,6 процентни пункта поради спад от 0,7 процентни пункта за жените и увеличение от +0,9 процентни пункта за мъжете), Латвия (-1,6 процентни пункта поради до увеличение от +1,8 процентни пункта за жените и увеличение от +0,2 процентни пункта за мъжете), Люксембург (+1,2 процентни пункта поради спад от 0,1 процентни пункта за жените и увеличение от +1,1 процентни пункта за мъжете), Ирландия (-1,1 процентни пункта поради увеличение от 0,7 процентни пункта за жените и намаление от 0,4 процентни пункта за мъжете) и Малта (+1,1 процентни пункта поради увеличение от +0,2 процентни пункта за жените и увеличение от +1,3 процентни пункта за мъжете).

Безработица

Равнището на безработица в ЕС е 6,0% през април 2023 г., оставайки стабилно в сравнение с март 2023 г. и спадайки от нивото от 6,1%, регистрирано през април 2022 г., показват данните на Евростат, статистическата служба на Европейския съюз.Евростат изчислява, че 13,028 милиона души в ЕС, са били безработни през април 2023 г. В сравнение с март 2023 г. безработицата е намаляла с 18 хиляди души. На годишна база безработицата е намаляла с 212 хиляди души. През април 2023 г. 2,664 милиона млади хора (под 25 години) са били безработни в ЕС, от които 2,206 милиона са били в еврозоната. През април 2023 г. равнището на младежката безработица е било 13,8%, спадайки от нивото от 14,0%, регистрирано през предходния месец. Спрямо март 2023 г. младежката безработица е намаляла с 28 хиляди души. На годишна база показателят записва спад със 17 хиляди души.Ситуацията в нивото на безработица при жените, през април 2023 г. е било 6,3% в ЕС, оставайки стабилно в сравнение с март 2023 г. Нивото на безработица при мъжете е било 5,8% през април 2023 г., отчитайки слабо показване от 0,1 процентен пункт спрямо предходния месец. Равнището на безработица в ЕС е 5,9% през май 2023 г., което е спад от 6,0% през април 2023 г. и от 6,1% през май 2022 г. Евростат изчислява, че 12,937 милиона души в ЕС, от които 11,014 милиона в еврозоната, са били безработни през май 2023 г. На месена база безработицата е намаляла със 75 хиляди души, а спрямо май 2022 г. безработицата е намаляла с 257 хиляди души.
През май 2023 г. 2,696 милиона млади хора (под 25 години) са били безработни в съюза, което показва коефициент на младежка безработица от 13,9%. Спрямо април 2023 г. младежката безработица се е увеличила с 21 хиляди души, а спрямо май 2022 г. младежката безработица се е увеличила с 65 хиляди души. Нивото на безработица при жените е било 6,2% спадайки от регистрираните 6,3% през април. Нивото на безработица при мъжете е било 5,7%, оставайки стабилно спрямо предишния месец. Равнището на безработица в ЕС беше 5,9% през юни 2023 г., също стабилно в сравнение с май 2023 г. и спад от 6,1% през юни 2022 г. Евростат изчислява, че 12,802 милиона души, като на месечна база безработицата е намаляла с 2 хиляди души. Спрямо юни 2022 г. безработицата е намаляла с 387 хиляди души.
През юни 2023 г. 2,739 милиона млади хора (под 25 години) са били безработни в ЕС, от които 2,204 милиона са били в еврозоната. През юни 2023 г. коефициентът на младежка безработица е на ниво от 14,1%, нараствайки спрямо нивото регистрирано през предходния месец. Спрямо май 2023 г. младежката безработица се е увеличила с 28 хиляди души, но на годишна база е намаляла с 16 хиляди души. През юни 2023 г. нивото на безработица при жените е било 6,1% в ЕС, стабилно в сравнение с май. Коефициентът на безработица при мъжете е на ниво от 5,7%, също оставайки непроменен в сравнение с предходния месец.
Сравнявайки с данните от първото тримесечие на 2023 г. през второто тримесечие на 2023 г., нивото на безработица на ниво ЕС е намаляло от 5,8 % на 5,7 % от работната сила. Най-голям спад е регистриран в Литва (от 7,5 % на 6,4 %), Испания (от 12,4 % на 11,6 %), Хърватия (от 6,1 % на 5,6 %), Малта (от 2,6 % на 2,1 %) и Португалия (от 6,7 %). % до 6,2 %). Коефициентът на безработица остава непроменен в Белгия (5,4 %), Италия (7,6 %), Унгария (3,8 %), Латвия (6,5 %), Полша (2,7 %) и Швеция (6,2 %), докато се е увеличил в 10 други страни. Най-голямо увеличение се наблюдава в Естония (от 5,1 % на 6,2 %), Люксембург (от 4,2 % на 4,5 %), Гърция (от 11,1 % на 11,3 %) и Финландия (от 6,3 % на 6,5 %).

Разходи за труд

През второто тримесечие на 2023 г. разходите за труд на час се повишават с 5,0% в ЕС в сравнение със същото тримесечие на предходната година. Секторите, които записват най-големи увеличения на заплащането са: индустрия (+4,7 %), в строителство (+4,8 %) и услуги (+5,2%).
През второто тримесечие на 2023 г. в сравнение със същото тримесечие на предходната година най-високите увеличения на часовите ставки са регистрирани в Унгария (+17,3 %), Хърватия и Словения (и двете +14,5 %), Румъния (+ 14.4 %) и България (+14.2 %). Още четири държави-членки на ЕС отбелязват увеличение над 10%, а именно: Полша (+13,3%), Естония (+13,1%), Литва (+12,4%) и Латвия (+12,3%).

БЪЛГАРИЯ И ПАЗАРА НА ТРУДА

В Съобщение на Комисията от 24 май 2023 г. относно пролетния пакет, включващ и препоръките към отделните държави, препоръките към България, които следва да се изпълняват през 2023 г. и 2024 г. са следните:
Да запази финансираните на национално равнище публични инвестиции и да гарантира, че безвъзмездните средства по ПВУ и другите фондове на ЕС се усвояват ефективно, по-специално с цел насърчаване на екологичния и цифровия преход; Да се увеличат усилията на политиката, насочени към предоставянето и придобиването на уменията, необходими за екологичния преход.За изпълнени на препоръките от 2023 г., за повишаване ефективността и ефикасността на политиката по заетостта и за изпълнение на поетите ангажименти във връзка с присъединяване на Република България към Валутния механизъм II (ERM II), са предприети конкретни действия, позначимите от които са:
Заделен е значителен финансов ресурс над 1 млрд. лв. за обучение на възрастни (лица над 16 г.) за периода 2023-2027 г.:380 млн. лв. по НПВУ – целта е до средата на 2026 г. 500 хил. лица да бъдат включени в обучение и да придобият дигитални умения на базово и средно равнище; планирано е да се разработи От началото на 2021 г. наблюдението на работната сила във всички държави – членки на ЕС, вкл. и в България, се провежда в съответствие с изискванията на Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, и свързаните с него прилагащи регламенти на Европейската комисия в областта на статистиката на работната сила. Тези регламенти налагат промени в методологията на наблюдението, свързани преди всичко с дефинициите за заетост и безработица, поради което резултатите от наблюдението на работната сила за 2021 г. не са напълно съпоставими с тези за предишни периоди и внедри до средата на 2026 г. национална виртуална платформа за електронно обучение за лица над 16 г., с която ще се осигурят възможности за прилагане на гъвкави форми на обучение; предвидено е и създаването на 760 дигитални клуба на територията на цялата страна, осигуряващи достъп, включително на лица в неравностойно положение, до виртуалната платформа и подкрепа за включване в онлайн обучения;
Над 623 млн. лв. по Програмата „Развитие на човешките ресурси“, финансирана от ЕСФ+, с цел подпомагане придобиването на нови умения, ключови компетентности, квалификация и преквалификация на работната сила за посрещане на предизвикателствата на пазара на труда;Значителен финансов ресурс в изпълнение на ежегодните Национални планове за действие по заетостта, по които ще бъдат осигурени възможности за включване в обучения за придобиване на професионална квалификация, придобиване и усъвършенстване на ключови компетентности и валидиране на професионални знания, умения и компетентности, включително с цел насърчаване зеления и дигиталния преход на работната сила.През първата половина на 2023 г. ръстът на заетостта, който през 2021 и 2022 г. почти постоянно надхвърляше 1% на годишна база, постепенно се забави. Според данните от Системата за Национални сметки средногодишният брой на заетите за периода януари-юни 2023 г. е 3495 хил.д. и се увеличава с 0.9% спрямо същия период на 2022 г. (като през второто тримесечие на 2023 г. годишният ръст на показателя е близък до 0%). Това забавяне в годишното изменение на заетите се дължи изцяло на динамиката на самонаетите лица, които през първото полугодие на 2023 г. намаляват с 1.4% спрямо първото полугодие на 2022 г. В същото време наетите лица продължават да регистрират относително висок ръст от 1.7% на годишна база. Недостигът на предлагане на труд продължава да бъде едно отосновните ограничения за разширяване на производствената дейност според оценките на работодателите. По данни на Наблюдението на работата сила на Националния статически институт през второто тримесечие на 2023 г. положителните тенденции на пазара на труда се прекъсват. Заетите лица намаляват, а безработните се увеличават на тримесечна и годишна база, което не е характерно за този период от годината когато заетостта обикновено се увеличава в резултат на сезонните дейности. Икономически активните лица на възраст 15-64 г. през второто тримесечие са 2 944.6 хил. като намаляват на тримесечна (с 0.2%) и на годишна база (с 0.3%). Коефициентът на икономическа активност запазва стойността си от първото тримесечие на 2023 г. – 73.7%, а в сравнение с година по-рано се увеличава с 0.3 процентни пункта (п.п.). Заетите на възраст 15-64 г. са 2 806.6 хил. Броят им намалява на тримесечна и на годишна база, съответно с 0.5% и с 0.4%. По-същественонамаление на заетите (15+) в сравнение с второто тримесечие на 2022 г. се отчита в икономически дейности „Операции с недвижими имоти“ (с 19.3%), „Селско, горско и рибно стопанство“ (с 10.5%), „Добивна промишленост“ (със 7.7%) и „Транспорт, складиране и пощи“ (със 7.0%). Коефициентът на заетост (15-64 г.) е 70.3%, като в сравнение с първото тримесечие на 2023 г. намалява с 0.1 п.п., а спрямо второто тримесечие на миналата година се увеличава с 0.3 п.п. Коефициентът на заетост за населението на възраст 20-64 г. запазва стойността си от първото тримесечие на 2023 г. от 75.9%, а в сравнение с второто тримесечие на миналата година се увеличава с 0.7 п.п. От всички заети 4.0% (116.2 хил.) са работодатели, 6.3% (184.8 хил.) самостоятелно заети лица без наети, 89.3% (2 601.1 хил.) – наети лица, и 0.4% (12.3 хил.) – неплатени семейни работници. От общия брой на наетите лица 1 986.8 хил. (76.4%) работят в частния сектор, а 614.3 хил. (23.6%) -в обществения. С временна работа (за определен период от време) са 90.2хил., или 3.5% от наетите лица. В сравнение с първото тримесечие на годината се наблюдава намаление на самостоятелно заетите с 0.7 п.п., а увеличение на наетите лица с 0.8 п.п. и на работещите за определен период от време с 0.9 п.п.
През първото тримесечие на 2023 г. заетостта в отделните възрастови групи е следната: Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 2 806.6 хил., като коефициентът на заетост е 70.3% (73.5% за мъжете и 67% за жените).
Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 – 29 навършени години е 35.87% (38.7% за мъжете и 32.6% за жените).
Коефициентът на заетост за населението на възраст 20 – 64 навършени години е 75.9%, съответно 79.5% за мъжете и 72.2% за жените.
Източник: НСИ
В сравнение с второто тримесечие на 2022 г. този коефициент се увеличава с 0.9 процентни пункта, с 1.8 процентни пункта при мъжете и 2.3 процентни пункта при жените. Заетите лица на възраст 55 – 64 навършени години са 621.2 хил., или 69.5% от населението в същата възрастова група (73.8% от мъжете и 65.5% от жените). В сравнение с второто тримесечие на 2022 г. коефициентът на заетост за възрастовата група 55 – 64 навършени години се увеличава с1.8 процентни пункта.Въпреки, че през второто тримесечие на годишна база коефициента на заетост като цяло бележи ръст във възрастовата група 15-29 години намалява с 2.3 процентни пункта. По данни на Евростат през второто тримесечие на 2023 г. равнището на заетост за населението на възраст 20-64 г. в България е по-високо от средното за ЕС (75.5%). Сред икономическите дейности с най-голям брой заети на възраст 15 и повече навършени години през второто тримесечие на 2023 г. са „Преработваща промишленост“ (551.2 хил.), „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ (481.8 хил.), „Строителство“ (233.4 хил.), „Държавно управление“ (203.0 хил.), „Транспорт, складиране и пощи“ (192.3 хил.), „Хуманно здравеопазване и социална работа“ (179.6 хил.), „Селско, горско и рибно стопанство“ (169.4 хил.) и „Образование“ (168.5 хил.).

Безработица

Безработните на възраст 15 и повече години се увеличават на тримесечна (с 4.5%) и на годишна база (с 1.6%) и броят им достига 141.0 хил. Коефициентът на безработица е 4.6%, като се увеличава с 0.2 п.п. в сравнение с първото тримесечие на 2023 г. и с 0.1 п.п. в сравнение с второто тримесечие на миналата година. По данни на Евростат равнището на безработица в България през второто тримесечие на 2023 г. продължава да е по-ниско от средното за ЕС (5.8%).Успоредно с това се наблюдават първи сигнали, че спадът на безработицата, който бе отчитан почти без прекъсване от началото на 2021 г. е възможно да е достигнал точка на пречупване. Данните за регистрираните безработни показват, че този процес може да е продължил и през третото тримесечие на годината, когато коефициентът на безработица обичайно е най-нисък за дадена календарна година поради повишеното сезонно търсене на труд. Безработните младежи на възраст 15-29 г. са 29.3 хил. през второто тримесечие на 2023 г. Броят им нараства и на тримесечна (с 19.6%) и на годишна база (с 9.3%). Коефициентът на безработица сред младежите (15-29 г.) е 8.8% – по-висок с 1.7 п.п. в сравнение с предходното тримесечие и с 1.0 п.п. в сравнение с второто тримесечие на 2022 г. По данни на Евростат през второто тримесечие на 2023 г. делът на младежите, които не са в заетост, образование и обучение в България е 14.9% при 11.1% средно за ЕС.
Източник: НСИ
В Коефициентът на безработица за възрастовата група 15 – 29 навършени години през второто тримесечие на 2023 г. е 8.8% (9.6% при мъжете и 7.7% при жените). В сравнение със същото тримесечие на 2022 г. този коефициент е по-висок с 1.8 процентни пункта.От всички безработни лица 14.2% са с висше, 55.0% – със средно, и 30.8% – с основно или по-ниско образование. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно 2% за висше, 4.5% за средно и 13.8% за основно и по-ниско образование.Продължително безработните лица (безработни от една година или повече) са 73.8 хил., или 52.3% от всички безработни. Коефициентът на продължителна безработица е 2.4%, като е по-висок при мъжете (2.5%) в сравнение с жените (2.3%). От общия брой на безработните лица 21.5 хил., или 15.2%, търсят първа работа.

Икономическа неактивност

Общият брой на икономически неактивните лица (лицата извън работната сила) на възраст 15 и повече навършени години през първото тримесечие на 2023 г. е 2 450.3 хил., от които 993.8 хил. (40.6%) са мъже и 1 456.5 хил. (59.4%) – жени. Икономически неактивните лица на възраст 15-64 г. намаляват до 1 050.2 хил. през второто тримесечие на 2023 г. Спад в броя им се отчита и на тримесечна (с 0.1%) и на годишна база (с 2.0%). Обезкуражените лица на възраст 15-64 г. намаляват до 29.6 хил. – с 32.1% в сравнение с първото тримесечие на 2023 г. и с 34.1% в сравнение с второто тримесечие на миналата година

ПАЗАРЪТ НА ТРУДА И ЗАПЛАЩАНЕТО

През второто тримесечие на 2023 г. номиналният годишен ръст на минималната работна заплата (МРЗ) е +9,9%. Съответно, отчитайки инфлационния натиск в страната, то реалният ръст на МРЗ е едва +1,1%. За разлика от 2022 г. реалния ръст на МРЗ вече не е отрицателно число, но нарастването остава незначително и не допринася за повишаване на покупателната способност на наетите на минималното трудово възнаграждение.Номинални и реални изменения МРЗ, предходна година (%) МРЗ, номинален ръст (%) спрямо предходната година МРЗ, реален ръст (%) спрямо предходната година 21 444 884 (или годишно намаление на наетите на МРЗ с -0,6%). Като дял от общо наетите в страната, то лицата, получаващи МРЗ, представляват 19,0%;съответно през март 2023 г. техният дял е бил 18,7%. Интересно е да се отбележи, че в определени икономически дейности около и над ¼ от наетите лица са именно лица, назначени на МРЗ. Така сектори като строителство, селско стопанство, търговия и транспорт отчитат висок дял на наети на МРЗ, докато в други много малък дял от наетите са на минималното трудово възнаграждение (напр. в енергийния сектор, в създаване и разпространение на информация, в държавното управление, образование, финанси). На базата на тези данни може да се допусне, че е налице висок процент на сива икономика именно в секторите, където има съществена концентрация на наети на МРЗ. Там е по- вероятно да се случи не осчетоводено заплащане на трудещите се, което от своя страна води до загуби и за държавната хазна.

Икономическа дейност Наети на МРЗ към общия брой на наетите по И, в %

Селско, горско и рибно стопанство (28,2) ; Добивна промишленост (7,1) ;  Преработваща промишленост (22,6) ;  Производство и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ (3,4) ;  Дейности, свързани с води; управление на отпадъци и възстановяване (17,0) ;  Строителство (35,6) ;  Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети  (27,1) ;  Транспорт, складиране и пощи (26,9) ;  Хотелиерство и ресторантьорство (13,9) ;  Създаване и разпространение на информация 5,4 Финансови и застрахователни дейности 6,3 Операции с недвижими имоти 22,2 Професионална дейност и научни изследвания (11,5) ;  Административни и спомагателни дейности (30,3) ;  Държавно управление; държавно обществено осигуряване (4,8) ;  Образование (5,0) ;  Хуманно здравеопазване и социална дейност (7,6) ;  Култура, спорт и развлечения (20,6) ;  Други дейности, некласифицирани другаде (24,5)
Източник: НСИ и собствени изчисления
През второто тримесечие на 2023 г. съотношението на МРЗ към средната брутна месечна заплата (СБРЗ) е 39,9%. Наблюдаваното ниво гравитира около стойността за 2022 г., но като цяло е показателно за непрекъснатото стопяване на съотношението от 2019 г. насам.
Източник: НСИ и собствени изчисления. Процентът на съотношението през 2023 г. е на база второ тримесечие на годината (МРЗ= 780 лв., СБРЗ= 1957 лв.). Наблюдава се значително изоставане на съотношение МРЗ/СБРЗ от преследвания международно признат двоен праг за измерване адекватността на минималната заплата, представляващ съотношение на МРЗ към средната работна заплата (СРЗ) от 50% и съотношение на МРЗ към медианната работна заплата от 60%. Прагът е признат като инструмент за оценяване адекватността на МРЗ в приетата през октомври 2022 г. Директива относно адекватните минимални работни заплати в ЕС. Положителна стъпка, предприета в рамките на предходното служебно правителство, е възприемането на петдесет процентно съотношение МРЗ към СБРЗ като механизъм за определяне на минималното трудово възнаграждение в страната. Спрямо допълненията, нанесени в чл. 244 на КТ, правителството одобри през октомври 933 лв. размер на минималната работна заплата от 1 януари 2024 г. Размерът й ще се повиши с 19,6% (или със 153 лв.) спрямо действащата за 2023 г. стойност от 780 лв. Изчисляването на новата стойност
Година Тримесечия (лв.) 2022 първо тримесечие – 1605 ; второ тримесечие – 1730 ; трето тримесечие – 1743 ; четвърто тримесечие – 1879 ;
2023 първо тримесечие – 1882 ;  второ тримесечие – 1957
Източник: НСИ
Въпреки очаквания ръст на МРЗ за следващата година, то България едва ли ще се оттласне от дъното на европейската класация по абсолютен размер на МРЗ: дори и ако МРЗ в Румъния се запази без промяна през първото полугодие на 2024 г. спрямо второто полугодие на 2023 г., то актуализираният размер на МРЗ в България няма да достигне 600 евро на месец. Измерена дори по стандарт на покупателна способност (т.е. с изчистени ценови различия), то минималното трудово възнаграждение в България остава най- ниско в целия ЕС.
През второто тримесечие на 2023 г. средната брутна работна заплата (СБРЗ) за страната е 1957 лв. и отчита номинален ръст от 13,1% на годишна база. Все пак, отчитайки инфлацията в страната през настоящата година, то реалната СРЗ бележи реален спад на годишна база от -1,6%. Номиналният годишен ръст през второто тримесечие на 2023 г. показва по- високо нарастване на СБРЗ в частния сектор (+14,2%) отколкото в обществения сектор (+10,1%.) Това се дължи на факта, че в индустрията заплатите нарастват с по-ускорени темпове в сравнение с тези в обществения сектор. Наблюдава се свиване на ножицата в размера на СБРЗ между двата сектора, като отново частният сектор (с 1961 лв. през второто тримесечие на 2023 г.) е с по- високо ниво на заплащане спрямо обществения сектор (с 1944 лв.). През второто тримесечие на 2023 г. съотношението между размера на най- ниската СБРЗ (в икономическа дейност „Производство на текстил, кожи и изделия от тях“) и най- високата СРЗ („Дейности в областта на информационните технологии и услуги“) е близо 5 пъти. Това е знак за висока поляризация на доходите и способства за задълбочаване на социалните неравенства в страната. Сред икономическите дейности с най- високи нива на СБРЗ (нива над 2.5 хил. лв.) през второто тримесечие на 2023 г. са „Издателска дейност, филмопроизводство, радио и телевизия“ (2 526 лв.), „Добивна промишленост“ (2 794 лв.), „Рекламна и ветеринарномедицинска дейност; други професионални дейности“ (2 868 лв.), „Научноизследователска и развойна дейност“ (2 905 лв.), „Финансови и застрахователни дейности“ (2 915 лв.), „Производство и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ“ (3 061 лв.), „Производство на кокс и рафинирани нефтопродукти“ (3 136 лв.) и др.
Най- ниско платените дейности (със СРЗ под прага от 1300 лв. или намиращи се близо до този праг) са „Производство на текстил, кожи и изделия от тях“ (1 124 лв.), „Хотелиерство и ресторантьорство“ (1 189 лв.), „Медико-социални грижи с настаняване и социална работа без настаняване“ (1 241 лв.), „Други дейности, некласифицирани другаде“ (1 261 лв.).
През второто тримесечие на 2023 г. на годишна база най- силно нараства СБРЗ в икономическите дейности „Производство на изделия от каучук, пластмаси и минерални суровини“ (+20,7%), „Производство и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ“ (+22,3%), „Производство на химични продукти“ (+22,6%). Спрямо различни изследвания в страната, то резкият ръст на заплатите в някои сектори не е учудващ от гл.т. желанието на работодателите да задържат квалифицираните кадри, да зaпълнят cвoбoднитe пoзиции (като се има впредвид изключително ниския дял на безработните общо в страната) и да запазят конкурентоспособността на пазара (с оглед повишаване на заплащането на компаниите, опериращи в един и същ бранш/ отрасъл и задоволяване на растящото потребителско търсене на произвеждания продукт/ услуга). При част от дейностите, които регистрират по- висок ръст на заплатите от средния за страната (+13,1%), може да се допусне, че стимулирането на заплащането е вследствие и на колективното трудово договаряне. Номинален спад на СБРЗ на годишна база не се отчита в нито една икономическа дейност. Най- слаб годишен ръст на СБРЗ се отчита в дейностите „Финансови и застрахователни дейности“ и „Други дейности, некласифицирани другаде“ (и при двете +6,4%). Отчитайки инфлационния натиск в страната, започнал още от миналата година, то реалната СБРЗ бележи на годишна база спад в 23 икономически дейности. Съответно най- съществено намалява реалната СРЗ в: „Финансови и застрахователни дейности“
Ръст СБРЗ, II-ро тримесечие 2023 г. при база същия период 2022 г.= 100 (в %) (-7,5%), „Други дейности, некласифицирани другаде“ (-7,4%), „Образование“ (-6,6%), „Производство на машини, с общо и специално предназначение“ (-6,5%), „Държавно управление; държавно обществено осигуряване“ (-6,3%), „Далекосъобщения“ (-6,2%), „Издателска дейност, филмопроизводство, радио и телевизия“ (-5,9%) и др. Ако направим справка за размера на СБРЗ в тези ИД спрямо СБРЗ за страната, то картината е разнопосочна- има както високоплатени дейности (с ниво на СБРЗ около и над СБРЗ за страната), така и такива, които са с едни от най- ниските нива на заплащане. Т.е. видно е, че ръста на доходите изостава както сред лицата с високо ниво на доходи, така и сред тези, които са с ниски такива.
През второто тримесечие на 2023 г. в страната са наети 2 223 627 лица, като най- голяма част от наетите са концентрирани в дейностите: „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ (9,0% от всички наети в България), „Образование“ (7,4% от наетите), „Търговия на едро, без търговията с автомобили и мотоциклети“ (6,2% от наетите), „Държавно управление“ (5,0%) и „Хуманно здравеопазване“ (4,9%). Най- малък брой наети (или помалко от 0,2% от общо наетите в страната) са концентрирани в дейностите: „Рибно стопанство“, „Спомагателни дейности в добива“, „Производство на тютюневи изделия“, „Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води“, „Възстановяване и други услуги по управление на отпадъци“, „Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика“, „Ветеринарномедицинска дейност“ и др. През второто тримесечие на 2023 г. броя на наетите в страната бележи годишен ръст от +1,1% (т.е. ръст спрямо второ тримесечие на 2022 г.). Все пак в определени икономически дейности се отчита значително нарастване на персонала в предприятията/ организациите. Това са „Социална работа без настаняване“ (+33,3%), „Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета“ (+22,9%), „Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика“ (+17,3%).
В редица дейности обаче на годишна база намаляват наетите лица. Така през второто тримесечие на 2023 г. се наблюдава над 10% спад на наетите в „Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води“ (-34,1%), „Производство на електрически съоръжения“ (-14,4%) и „Производство на тютюневи изделия“ (-12,3%). ; Спомагателни дейности в добива ; Организиране на хазартни игри ; Производство на метални изделия, без машини и оборудване ; Специализирани строителни дейности ; Горско стопанство ; Хотелиерство ; Дейности в областта на информационните технологии ; Въздушен транспорт ; Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика ; Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета ; Социална работа без настаняване
Ръст на наетите през II-ро тримесечие на 2023 г., база същия период на 2022 г.= 100 (в %)намаляване и текучество на персонала, то в други двигател зад спада на наетите може да е нерантабилността на извършвания труд с оглед ръста на цените на енергоносителите и използваните суровини/материали, размера на предлаганата работна заплата (напр. в дейностите с ниски нива на СРЗ като „Производство на облекло“, „Производство на текстил и изделия от текстил, без облекло“), така и невъзможността за намиране на нови кадри и задържане на квалифицираните такива. ; Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води ; Производство на електрически съоръжения ; Производство на тютюневи изделия; Обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм ; Производство на облекло ; Производство на текстил и изделия от текстил, без облекло ; Административни офис дейности и друго спомагателно обслужване на стопанската дейност ; Спомагателни дейности във финансовите услуги и застраховането ; Производство на лекарствени вещества и продукти ; Ремонт и инсталиране на машини и оборудване
Спад на наетите през II-ро тримесечие на 2023 г., база същия период на 2022 г.= 100 (в %)
При редица дейности намаляването на броя на наетите лица способства
за повишаване на работната заплата- т.е. тук движението на СБРЗ се повлиява от дефицита на кадри. В някои дейности наетите намаляват по- осезаемо на годишна база, което води до осезаем ръст на заплащането, напр. в „Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води“, „Производство на електрически съоръжения“ и „Производство на тютюневи изделия“. ; Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води ; Производство на електрически съоръжения ; Производство на тютюневи изделия ; Производство на облекло ; Производство на текстил и изделия от текстил, без облекло ; Административни офис дейности и друго спомагателно обслужване на стопанската дейност ; Спомагателни дейности във финансовите услуги и застраховането ; Производство на лекарствени вещества и продукти ; Ремонт и инсталиране на машини и оборудване ; Производство на превозни средства, без автомобили ; Дейности по наемане и предоставяне на работна сила
Ръст на СБРЗ при отечетен спад на наетите (разбивка по икономически дейности) ; Изменение на СБРЗ в %, II-ро тримесечие на 2023 г. спрямо II-ро тримесечие на 2022 г. ; Изменение наетите в %, II-ро тримесечие на 2023 г. спрямо II-ро тримесечие на 2022 г.
Реални изменения на СБРЗ за периода август 2023- януари 2021 г.От началото на 2021 г. размерът на СБРЗ номинално нараства с 33,9%, като при частния сектор е с 37,5%, докато при обществения сектор се отчита ниво от 23,9%. Наред с това измерената кумулативна инфлация за периода юни 2023 г. спрямо януари 2021 г. е от 28,7%. Реалният ръст на СБРЗ за този период е едва 4,0% (като в частния сектор СБРЗ реално нараства с +6,9%, докато при обществения сектор СБРЗ намалява с -3,7%)%. Тези изчисления са достатъчен аргумент за спада на покупателната способност на работещите в редица икономически дейности, следствие недофинансиране на секторите и/или задържане или слаб темп на нарастване на СБРЗ през изминалите две години.

Общо Обществен сектор

Частен сектор: Номинални и реални изменения (в %) на СБРЗ спрямо първо тримесечие на 2021 г. Номинален ръст (%) второ тримесечие 2023- първо тримесечие 2021 г.Реален ръст (%) при ИПЦ януари 2021- юни 2023 г.= 128.7
С Бюджет 2023 , който влиза в сила от 1.08.2023г. КНСБ успя да извоюва средства в размер на 1,1 млрд. лева, които повлияха за повишаване на заплатите в секторите с бюджетно финансиране, но тези ръстове ще се отчетата през третото тримесечие.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ТЕНДЕНЦИИ НА ПАЗАРА ТРУДА

За 2023 г. очакванията са растежът на БВП да се забави до 1.8%. Освен забавянето на частното потребление и на инвестиционната активност, допълнителен фактор ще бъде и по-слабият ръст на потреблението на правителството, както и по-слабият ръст на износа поради ниското външно търсене. Все пак, очаква се нетният износ да има положителен принос за динамиката на БВП поради очаквания реален спад на вноса на стоки и услуги. След като през 2022 г. инфлацията достигна най-високи стойности за последните двадесет години, през 2023 г. се очаква постепенно забавяне в нарастването на потребителските цени, което ще се дължи на намалението на приносите на групите храни и енергийни стоки. Инфлацията в края на 2023 г. се очаква да се понижи до 6.9%, а средногодишната да бъде 9.1%.Забавянето в растежа на българската икономика през 2023 г. ще обуслови и очакваното забавяне в темпа на растеж на заетостта, който се очаква да е 0.5%. Очаква се през 2024 г. броят на заетите в страната да достигне равнището, регистрирано през предкризисната 2019 г. През 2023 и 2024 г. не се очакват съществени изменения в коефициента на безработица и той ще се запази около равнището от 4.4%