Проектът ImproCollBar Подобряване на колективното договаряне в Европейския съюз. Сравнение на различни режими на индустриални отношения . Проектът на КНСБ ImproCollBar е иницииран и подкрепен от изследователския екип на ИССИО и включва обединение на изследователски екипи от 8 държави членки на ЕС (Белгия, България, Гърция, Италия, Румъния, Хърватия и Франция, както и Ирландия като неформален партньор). Стартиралият на 1 август 2022 г. проект цели да разшири експертния опит в областта на индустриалните отношения чрез сравнително изследване на факторите и механизмите, които подобряват обхвата и покритието на колективното договаряне, вкл. в контекста на Директива 2022/2041 относно адекватните минимални работни заплати в ЕС.
На заключителната конференция присъстваха представители на редица синдикални федерации, съюзи и синдикати към КНСБ. Сред тях са представители на Синдикат на българските учители (СБУ), Национална федерация на енергетиците (НФЕ), Федерация на независимите синдикални организации от леката промишленост (ФНСОЛП), Федерация на независимите федерации от земеделието (ФНСЗ), Федерация на независимите строителни синдикати (ФНСС), Национален синдикат на пожарникарите и спасителите „Огнеборец“ (НСПС „Огнеборец“), Синдикат „Бира, храни и напитки“ (СБХН). От страна на социалните партньори, в конференцията се включиха и представители на Българска стопанска камара и КТ „Подкрепа“. Представителите на основните членове бяха активни участници във всички панелни дискусии и ясно изразиха интерес към успешните модели за договаряне в Европа.
Заключителната конференция на 15 юли беше открита от Директора на ИССИО, г-н Любослав Костов. В своето слово, той подчерта необходимостта от провеждането на проекти за колективното договаряне, които да подпомагат националните синдикати в откриването на нови и иновативни методи за разширяване на синдикалната членска маса и постигане на по- висок брой подписани колективни трудови договори (КТД). В случая на България ефектите от колективното договаряне са неоспорими. Според Любослав Костов, КТД гарантира ръст на трудовото възнаграждение с поне 14%, което трудно би могло да се извоюва при разпростиране на неолибералните възгледи за регулиране на заплащането. Също така той подчерта трансформиращата роля, която Директивата за адекватни минимални работни заплати ще има за всички държави, които не са постигнали 80% обхват на колективното договаряне.
Главният изследовател по проекта Ивайло Динев, ИССИО, представи основните резултати от завършилия проект. Като основни фактови и възможности за развитие на колективното договаряне той очерта:
- Осигуряване на механизъм за разпростиране на секторните колективните трудови договори (както е в Белгия, Франция, Италия)
- Синдикална плътност. По-високата синдикална плътност, каквато се наблюдава в Белгия (50 %) и Италия (40 %), корелира с по-голямо покритие на колективното договаряне, което подчертава значението на силното синдикално присъствие за ефективен социален диалог. И в двете страни профсъюзите получават подкрепа от значителни човешки ресурси и доброволчески мрежи.
- Обществени властови ресурси: коалициите между синдикатите и прогресивни социални движения и организации на гражданското общество по трудови въпроси, права на работниците и икономически протести позволява на работническите движения да увеличат видимостта си и да оказват по-голям натиск върху работодателите и политиците. Примери за това са историческата мобилизация във Франция срещу пенсионната реформа, в Хърватия синдикатите се включват в инициатива за провеждане на референдум относно повишаването на законоустановената пенсионна възраст, в Италия коалициите на синдикатите постигнаха значителни резултати за сключване на КТД за „доставчиците, ползващи велосипеди“.
- Протестна активност: значителните общонационални протестни кампании са трансформиращи за механизмите на системата на социалния диалог и баланса на силите и ключови за имиджа, стратегиите, идентичността и репертоара на синдикатите.
- Подкрепа за членство: разширяване на дейността на синдикатите с оглед привличане на нови членове. Проектът идентифицира напр. създаване на стачни фондове, правни съвети и подкрепа, обучение и образование, както и професионално ориентиране, национални кампании за информиране и консултиране относно трудовите права.
- Културата на участие и солидарност: фондовете за подпомагане на синдикалните членове, синдикалните кампании за най-слабо представените и уязвими социални групи, както и солидарността, изразена от други синдикати и/или други социални участници по време на стачка или колективен спор, са основни механизми за засилване на връзките и доверието между синдикатите, различните организации и широката общественост.
- Директивата за адекватна минимална работна заплата като възможност на синдикатите да възвърнат своята решаваща роля в колективното договаряне.
След очертаване на основните методи за стимулиране на договарянето, държавите партньорки по проекта представиха националните си доклади и изводите за развитие на социалния диалог. От страна на България, Росица Макелова (ИССИО) представи следните приоритетни направления за синдикатите с оглед разпростиране на договарянето:
- Ефективно осъществяване на правото на стачка: стачката е право на работниците, уредено в чл.50 от Конституцията. Целеви действия за отмяна на действащия Закон за уреждане на колективните трудови спорове и приемане на нов (съобразен с чл.50 от Конституция и международните стандарти) Закон за упражняване на конституционното право на стачка.
- Ограниченият обхват на секторното договаряне се влияе и от невъзможността за синхронизиране на различните работодателски интереси, както и от несъответстващ секторен обхват на част от синдикалните структури на тези на работодателите. В процеса на колективно договаряне на ниво предприятие, синдикатите разпознават като проблемни области надграждането на секторни КТД (вкл. по отношение на заплащане), трудностите по обезпечаване на информация за преговорите.
- Държавните служители не участват в колективни преговори и се налага синдикатите да преговарят за подписването на споразумения за тях.
- Ръст на синдикалното членство и натрупване на критична маса в конкретните сектори.
- Провеждането на национални кампании по информиране и консултиране за трудовите права. Благодарение на организирани срещи из цялата страна (вкл. такива с несиндикализирани членове) се подпомага развитието на гражданското самосъзнание и адаптация на трудовия пазар.
Конференцията продължи с разглеждане на предимствата и предизвикателствата при транспонирането на Директивата за адекватни минимални работни заплати (ДАМРЗ). Представителят на Европейската фондация за подобряване условията на труд и живот- Виктория Коджокариу посочи, че минималните работни заплати (МРЗ) в ЕС се повишават през последната година в номинален и реален аспект. Тя също сподели, че дебатите дали да се обвърже МРЗ със Заплата за издръжка (ЗИ) продължават, предвид че МОТ вече има дефиниция за Заплата за издръжка (например в Румъния имат и Закон за определяне на МРЗ спрямо заплатата за издръжка). В. Коджокариу подчерта също така, че секторното договаряне доминира в държавите, в които е достигнато другото изискване по директивата за 80% покритие с КТД.
Заместник директорът на ИССИО, Виолета Иванова, насочи вниманието на аудиторията към транспонирането на друга директива – Директивата за прозрачност в заплащането (ДПЗ), която следва да се въведе в националното ни законодателство до юни 2026 г. Директивата подкрепя синдикатите в процеса на колективното договаряне за намаляване на несправедливите и/или ненужно големи разлики в заплащането. Колективното договаряне има съществена роля за ефективно прилагане на принципа на равното заплащане. Към момента България има 20% разлика в пенсиите мъже- жени, а 44% са жените на ръководни позиции. Виолета Иванова акцентира още върху:
- 12,7% е разликата в заплащането между мъжете и жените в ЕС;
- При нулева разлика в заплащането, бедността сред работещите жени ще се намали наполовина и около 2,5 милиона деца в ЕС ще излязат от бедност;
- През последните години се наблюдава свиване на разликите в заплащането между половете, което в голяма степен се дължат на увеличаване на МРЗ;
- Практики за прозрачност на заплащането в някои европейските държави: Швеция прави сериозни стъпки работи по приемане на нова глава в шведския Закон за дискриминацията; Испания налага по- строги закони за отчитане на данните за заплащането; Италия има закон за равното заплащане, който изисква работодателите с 50 или повече служители да предоставят отчети с данни за заплатите; Франция вече въведе законодателни мерки за решаване на проблема с неравното заплащане.
- КНСБ предприе конкретни действия за организацията на работата на работната група по ДПЗ, която трябва да разработи и създаде конкретни предложения за транспонирането на директивата.
- КНСБ разчита тази Директива да подкрепи в максимална степен прозрачността в заплащането на труда, създавайки норми, които надхвърлят обсега на едно предприятие и/или важат за всички поделения на една и съща компания, вкл. МНК.
- КНСБ настоява за по-бързото транспониране на Директивата за прозрачност на заплащането, с оглед ускоряване на процеса за сближаване с европейските нива на заплащане и постигане еднакво заплащане за равен труд или труд с една и съща стойност
Величка Микова, национален секретар на КНСБ, представи процеса по транспониране на ДАМРЗ в България. Сформирани са две работни групи в МТСП по чл.4 и чл.5, т.е. занимаващи се с изработване на механизъм за МРЗ и с насърчаване на колективното договаряне за определяне на работните заплати. Срокът за транспонирането на ДАМРЗ е съвсем кратък (до 15.11.2024 г.), затова бяха представени и предложенията на КНСБ за реформи в законовата рамка за договарянето.
Кевин О‘Кели, изследовател, институт IDEAS, представи МРЗ в Ирландия като през 2020/2021 г е взето решение до 2026 г. МРЗ да е равна на ЗИ. Той постави акцент и на разликата в заплащането между мъжете и жените в страната: за 2023 е 8,2%, а 2022 е бил 9,6%. През последните години правителството на Ирландия насърчава секторното договаряне, макар и работодателите да остават резервирани и да настояват за доброволното влизане и завършване на колективното договаряне.
Салво Леонарди, главен изследовател, FDV, Италия представи перспективи за транспониране на ДАМРЗ и прилагане на международните трудови стандарти. Подчерта, че обхватът на КТД в Италия е почти 100% и това е едно най- високите нива в ЕС. Все пак обаче в страната около 24% от работниците получават под прага на минималното заплащане, тъй като работят извънредно и извънредните часове често не се заплащат. Средната работна заплата в страната в същото време се развива със слаби темпове.
Маартен Жерар, ръководител на политическия департамент, синдикат ACV/CSC Белгия, сподели, че в Белгия системата на социален диалог е силно централизирана. Все пак МРЗ в Белгия се влияе от инфлационните развития и се надгражда с инфлационния индекс, след което може социалните партньори да договорят и по- висок ръст с оглед реално повишаване на покупателната способност. Най-динамично е секторното договаряне, което задава конкретни минимални нива на заплащане. Страната се характеризира още и с изключителна демократичност на функциониране на синдикалните структури- така в секторния диалог всеки един редови член може да участва с предложения и да следи диалога с работодателите. Отделно, правото на стачка не се сблъсква с юридически и административни трудности, поради което е лесно приложимо и е ефективен инструмент за поддържане на синдикалните искания. Представянето за Белгия беше допълнено от Ноа Вангел, изследовател в KU HIVA, Льовен. Той подчерта, че в рамките на проекта е установил, че за синдикатите стачките са повече емоционални събития, отколкото рационално решение. Все пак, синдикатите успешно овладяват тълпите и превръщат това чувство в нещо рационализирано, в търсене на по- добра среда за труд. Той очерта също така вкорененото разбиране на социалните партньори за стойността на диалога и че държавата предоставя чрез секторни комитети възможността за разгръщане на този диалог. Социалните партньори имат културата да участват в секторните комитети и налагат разбирането, че те са тези, които имат най- ясна представа за състоянитео на секторите и ефективно договарят условия на труд над законово установените.
Ромен Ласер, конфедерален секретар, Force Ouvrière, Франция очерта системата на социален диалог в страната. Подчерта, че има 8 големи синдиката, които са постигнали синдикална плътност от едва 10% (18% в публичния сектор и 7% в частния) От друга страна, обхватът на колективното договаряне е 98%. Отбелязва се и увеличение на секторните колективни трудови договори: за 2022 г. са сключени 1495, докато за 2021 г. 1063. Във Франция предстои нова реформа на трудовото законодателство през есента, нова децентрализация на договарянето към ниво предприятие.
Иванина Янкова, национален секретар КНСБ, представи състоянието на колективно договаряне в България и протестните действия на КНСБ след 11 май 2022 г. По данни на НИПА за 2024 г, действащи КТД на равнище предприятие са 1482, на ниво бранш/отрасъл 16 и на общинско равнище 43. Проведени протести през 2022 са 24 бр. национални, регионални и браншови; 2023г 18 бр. протестни и стачни действия, за 2024г 7 бр.
Венцислав Станков, председател на Национален синдикат на пожарникарите и спасителите „Огнеборец“ (НСПС „Огнеборец“) представи различните форми на социалния диалог в системата на МВР. Направи анализ на КТД за работещите на трудов договор и постиженията при организирането на протести от 2020 до 2024 г. свързани с работните заплати и условията на труд.
В резултат от проекта е изготвен сравнителен доклад, който е достъпен ТУК (на български) и ТУК (на английски). Също така в Карта с добри практики са описани успешните политически ходове на синдикатите за подпомагане правото на сдружаване и на колективно договаряне. Картата е достъпна ТУК (на български) и ТУК (на английски). Отпечатаните копия на доклада и картата са налични в Ресурсния център на ИССИО (пл. Македония 1, ет. 14) и се разпространяват безплатно за всички заинтересовани експерти в сферата на социалния диалог.