Eвропа и пазарът на труда
През четвъртото тримесечие на 2023 г. 196,0 милиона души в ЕС са били заети. Сезонно коригираното ниво на заетост в ЕС за хората на възраст 20-64 години възлиза на 75,5 %, спрямо нивото от 75,4 % през третото тримесечие на 2023 г. За същия период сезонно изгладеното неудовлетворено търсене на труд, възлиза на 24,0 милиона души, което представлява 11,2 % от работната сила през четвъртото тримесечие на 2023 г. По отношение на безработицата – 12,1 милиона души са били безработни през четвъртото тримесечие на 2023 г., а сезонно коригираното ниво на безработица в ЕС е 5,8 %, оставайки непроменено в сравнение с третото тримесечие на 2023 г. Заетите на непълно работно време са 2,4 % от работната сила (+0,1 процентни пункта в сравнение с третото тримесечие на 2023 г.), тези, които са на разположение за работа, но не търсят работа, също са 2,4 % (-0,1 процентни пункта в сравнение с третото тримесечие на 2023 г.), а тези активно търсещи работа, но нямат възможност веднага да започнат работа, представляват 0,8 % (непроменено ниво в сравнение с третото тримесечие на 2023 г.).
Графика 1: Ниво на заетост (възрастова група 20-64 години, сезонно коригирани данни), ЕС, 2009Q1-2023Q4, в проценти
В сравнение с третото тримесечие на 2023 г. за страните, за които има сравними данни, разминаването между търсенето и предлагането на труд е намаляла в 13 държави членки през четвъртото тримесечие на 2023 г. Нивото на показателят остава стабилно в Германия, Франция, Люксембург и Португалия и се увеличава в 7 държави. Най-големи увеличения са отчетени в Литва (+1,2 п.п.), Белгия (+0,7 п.п.), както и във Финландия (+0,4 п.п.). Коефициентът на заетост се промени между третото тримесечие на 2023 г. и четвъртото тримесечие на 2023 г. във всички държави-членки на ЕС, с изключение на Франция, Холандия и Румъния. Най-голям спад е отчетен в Люксембург (-1,0 п.п.), Литва (-0,6 п.п.), България и Финландия (и двете -0,5 п.п.). За разлика от това, най-високите увеличения на заетостта са регистрирани в Хърватия (+1,5 процентни пункта), Гърция (+0,7 процентни пункта), както и в Италия и Унгария (и двете +0,5 процентни пункта).
Графика 2: Промяна в нивото на заетост и забавяне на пазара на труда (възрастова група 20-64 години, сезонно коригирани данни), 2023Q4 в сравнение с 2023Q3, в процентни пунктове
Разликата в заетостта между половете в ЕС е намаляла с 0,1 процентни пункта между третото тримесечие на 2023 г. и четвъртото тримесечие на 2023 г. Докато нивото на заетост на жените се е увеличило с +0,2 процентни пункта, нивото на заетост на мъжете при мъжете нараства с +0,1 процентни пункта. Най-големите промени в различията между половете сред държавитечленки на ЕС са установени в Хърватия (-2,6 процентни пункта поради увеличение от +2,8 процентни пункта за жените и увеличение от 0,2 процентни пункта за мъжете), Люксембург (-1,8 процентни пункта поради спад от -0,1 п.п. за жените и спад от -1,9 п.п. за мъжете), Гърция (-1,4 п.п. поради увеличение от +1,4 п.п. за жените и остава стабилен за мъжете), Кипър (-1,1 п.п. поради увеличение от +0,4 п.п. за жените и намаление от -0,7 п.п. за мъжете), Словения (+1,1 п.п. поради спад от -0,1 п.п. за жените и увеличение от +1,0 п.п. за мъжете), Финландия (-1,0 п.п. поради спад от -0,1 процентни пункта за жените и спад от -1,1 процентни пункта за мъжете) и Латвия (+1,0 процентни пункта поради спад от -0,6 процентни пункта за жените и увеличение от +0,4 процентни пункта за мъжете). В България заетостта при мъжете намалява с 0,2 п.п., а при жените – с 0,8 п.п. т.е. разликата в заетостта между половете в страната ни нараства от 7,4 п.п. до 8 п.п.
Сравнявайки третото тримесечие на 2023 г. с четвъртото тримесечие на 2023 г., нивото на безработица на ниво ЕС (съвкупно от всички 27 държави членки) остава стабилно на ниво от 5,8%. Най-голямо намаление е регистрирано в Хърватия (от 6,1 % на 5,1 %), Естония (от 7,0 % на 6,2 %), Гърция (от 10,9 % на 10,4 %) и Италия (от 7,7 % на 7,3 %). Коефициентът на безработица се повишава в България минимално с 0,1 п.п. от 4,4 % на 4,5%. Най-голямо увеличение се наблюдава в Литва (от 6,7 % на 7,4 %), Латвия (от 6,8 % на 8,1 %) и Белгия (от 5,0 % на 5,3 %).
Таблица 1 Основни индикатори
Източник: Евростат
Друга важна черта на пазара на труда е младежката заетост. Във възрастовата група между 15 и 29 г. заетостта в ЕС през четвъртото тримесечие на 2024 г. е 49,7%, оставайки непроменена в сравнение с третото тримесечие. Този показател показва значителни флуктуации между различните страни, като най-високо е нивото му в Холандия (80%), а най-ниско в Румъния (35%). В България през последното тримесечие на миналата година нивото на показателят спада с 0,1 п.п. до 36,4%.
Графика 3: Младежка заетост
Проучване на Евробарометър за „Интегриране на младите хора на пазара на труда с фокус върху стажовете“ показва, че стажовете са важна стъпка за младите хора към пазара на труда. Мнозинството от младите европейци (76%), участващи в проучването, като цяло са съгласни, че по време на стажа си са научили неща, които са полезни в професионален план. Според проучването четирима от всеки пет млади хора (78%) от анкетираните са преминали поне един стаж, а за всеки пети (19%) първият им трудов опит е бил стаж. Седем от десет души (68%) са намерили работа след стаж, като повече от половината от тях (39%) са подписали договор със същия работодател, сочат данните. Проучването показва още, че повече от половината (55%) от младите европейци, които са били включени в стаж, са получили финансова компенсация, което показва увеличение в сравнение с 40% в проучването от 2013 г. В 70% от тези случаи работодателят е изплатил заплатата или друго финансово обезщетение. 61% от анкетираните заявяват, че са имали пълен (33%) или частичен (28%) достъп до социална защита по време на стажа си. Според проучването делът на младите европейци, които са се включили в стажове в друга държава, нараства: повече от един на всеки петима респонденти (21%) заявяват, че са преминали поне един стаж в друга държава от ЕС. През 2013 г. тези младежи са били 9%. Сред тези, които не са преминали стаж, 36% са посочили, че не са заинтересовани да го направят, 18% не са успели да намерят такъв, 16% смятат, че не са добре информирани за стажовете, а 10% нямат достатъчно финансови ресурси . Проучването не предоставя никаква индикация за произхода на респондентите, въпреки и това по-малко от половината (48%) като цяло са съгласни, че младите хора в неравностойно положение или мигрантски произход имат достъп до същите възможности за стаж като останалите. А 46% от респондентите като цяло не са съгласни, че младите хора с увреждания имат достъп до същите възможности за стаж.
Разходи за труд:
Средните разходи за труд на час през 2023 г. се оценяват на 31,8 евро в ЕС и на 35,6 евро в еврозоната. Тази средна стойност обаче прикрива значителни разлики между държавите-членки на ЕС, като разходите за труд на час варират между 9,3 евро в България и 53,9 евро в Люксембург.
Графика 4: Разходи за труд на час
Разходите за труд се състоят от разходи за заплати и разходи, различни от заплатите, като например социални осигуровки за сметка на работодателя. През 2023 г. делът на разходите, различни от заплатите, в общите разходи за труд за цялата икономика на ЕС е 24,7 %. Делът на разходите, различни от заплати, също варира значително в държавите-членки на ЕС: най-висок дял на разходите, различни от заплати, е регистриран в Швеция (32,2 %) и Франция (31,9 %), докато най-нисък дял е регистриран в Малта (1,4 %). Румъния (5,0 %) и Литва (5,4 %). В България този дел е 13,3%.
България и пазара на труда
Основните резултати от Наблюдението на работната сила на Националния статически институт, през четвъртото тримесечие на 2023 г.:
– Коефициентът на безработица е 4.2%, или с 0.5 п.п. по-висок в сравнение с четвъртото тримесечие на 2022 година.
– Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 – 64 навършени години намалява с 1.2 п.п. в сравнение със същото тримесечие на 2022 г. и достига 70.5%.
– Коефициентът на икономическа активност за населението на възраст 15 – 64 навършени години е 73.7%, като в сравнение с четвъртото тримесечие на 2022 г. намалява с 0.8 п.п..
– Обезкуражените лица на възраст 15 – 64 навършени години са 38.8 хил., или 3.7% от икономически неактивните лица в същата възрастова група.
Заетост
Oбщият брой на заетите лица през четвъртото тримесечие на 2023 г. е 2 920.6 хил., от които 1 556.5 хил. мъже и 1 364.1 хил. жени. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2022 г. броят на заетите намалява с 2.0%, с 1.6% при мъжете и с 2.5% при жените. Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 53.1%, като при мъжете този дял е 59.6%, а при жените – 47.2%.
През четвъртото тримесечие на 2023 г. в сектора на услугите работят 1 906.0 хил. души, или 65.3% от заетите, в индустрията – 854.6 хил. (29.3%), а в селското, горското и рибното стопанство – 159.9 хил. (5.5%). По статус в заетостта заетите лица се разпределят по следния начин: 4.3% (125.3 хил.) са работодатели, 7.0% (205.3 хил.) – самостоятелно заети без наети, 88.2% (2 576.5 хил.) – наети, и 0.5% (13.5 хил.) – неплатени семейни работници. От общия брой на наетите 1 993.7 хил. (77.4%) работят в частния сектор, а 582.8 хил. (22.6%) – в обществения. С временна работа (за определен период от време) са 69.2 хил., или 2.7% от наетите лица. През четвъртото тримесечие на 2023 г. заетостта в отделните възрастови групи е следната: Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 2 808.4 хил. (1 490.6 хил. мъже и 1 317.8 хил. жени), а коефициентът на заетост е 70.5% (74.0% за мъжете и 66.9% за жените). Коефициентът на заетост за населението на възраст 20 – 64 навършени години е 76.1%, съответно 80.1% за мъжете и 72.1% за жените. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2022 г. този коефициент е с 0.9 пункта по-нисък. Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 – 29 навършени години е 36.5% (41.0% за мъжете и 31.8% за жените). Заетите лица на възраст 55 – 64 навършени години са 618.6 хил., или 69.1% от населението в същата възрастова група (73.8% от мъжете и 64.8% от жените). В сравнение с четвъртото тримесечие на 2022 г. коефициентът на заетост за възрастовата група 55 – 64 навършени години намалява с 0.3 п.п.
Графика 5 Коефициент на заетост па възрастови групи за четвърто тримесечиена 2021, 2022 и 2023 г
Наблюдението на работната сила във възрастов разрез показва, че коефициентът на заетостта на групата 15-29 г. и на групата 55-64 г. са причината за общото намаление на заетостта през последното тримесечие на 2023 г. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2022 г. коефициентът на заетост за възрастовата група 15 – 29 навършени години е 39.9%, а за 55 – 64 навършени години 69.4% и съответно намалението е с 3,4 п.п. и с 0.3 п.п.. Спадът в заетостта се дължи на няколко фактор – затварящи или намаляващи обем бизнеси в страната, включително IT, BP Outsorcing (това оптимизиране на персонал ще продължи до средата на 2024 г.), ограничена работна сила за определени професии и икономически сектори, европейската мобилност на работна сила. По данни на Агенция по заетостта за последния месец на 2023 г. започналите работа безработни лица през декември са 8 880. Най-голям е делът на устроените на пазара на труда в преработващата промишленост – 15,0%, следват търговията – с 13.6%, хотелиерството и ресторантьорството – с 11,4%, хуманното здравеопазване – със 7,0%, строителството – с 4.95% и др. През месеца работа с подкрепата на бюрата по труда намериха и 247 пенсионери, учащи и заети. В страни от Европейския съюз работа започнаха 782 безработни с посредничеството на бюрата по труда или това са 8,8% от всички преходи в заетост през месеца. Безработни от рисковите групи чрез субсидирани работни места са започнали работа – 195 по програми и мерки за заетост и 223 – по схеми на Програма „Развитие на човешките ресурси” 2020-2027. В този месец 405 безработни и заети са включени в различни обучения, а 5 366 души са завършили започнатото през предходни месеци обучение, като са придобили нова професия или ключова компетентност.
Безработица
През четвъртото тримесечие на 2023 г. коефициентът на безработица е 4.2% (при 3.7% през четвъртото тримесечие на 2022 г.) и e един и същ при мъжете и при жените. От всички безработни лица 14.2% са с висше образование, 52.6% – със средно, и 33.3% – с основно или по-ниско образование. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно 1.8% за висше образование, 4.0% за средно образование и 13.0% за основно и по-ниско образование. На годишна база се запазва нивото на безработните лица с висше образование, повишаване на безработните има сред завършите средно образование (от 0,3 п.п.) и основно (2 п.п.).
Графика 6 Коефициент на безработица според образователната степен за четвърто тримесечие на 2021, 2022 е 2023 г.
Коефициентът на безработица за възрастовата група 15 – 29 навършени години през четвъртото тримесечие на 2023 г. е 7.9% (7.4% при мъжете и 8.5% при жените). В сравнение със същото тримесечие на 2022 г. този коефициент е по-висок с 0.4 процентни пункта, което изцяло се дължи на увеличение при жените.
Икономическа неактивност
Общият брой на икономически неактивните лица (лицата извън работната сила) на възраст 15 и повече навършени години през четвъртото тримесечие на 2023 г. е 2 455.5 хил., от които 988.3 хил. (40.2%) са мъже и 1 467.2 хил. (59.8%) – жени. Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 1 049.0 хил. (455.3 хил. мъже и 593.6 хил. жени) и представляват 26.3% от населението в същата възрастова група (22.6% от мъжете и 30.1% от жените). От икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години 41.0% са неактивни поради участие в образование или обучение.
Пазарът на труда и заплащането
През четвъртото тримесечие на 2023 г. номиналният годишен ръст на минималната работна заплата (МРЗ) е +9,9%. Съответно, отчитайки инфлационния натиск в страната, то реалният ръст на МРЗ е +5,0%. За разлика от 2022 г. реалният ръст на МРЗ вече не е отрицателно число, но нарастването остава незначително и не допринася за повишаване на покупателната способност на наетите на минималното трудово възнаграждение.
Графика 7: Номинални и реални изменения (в %) на МРЗ за периода 2019 – 2023 г.
Изхождайки от данните на НСИ за средногодишната инфлация за 2023 г. (равняваща се на 9,5%), то реално МРЗ през 2023 г. расте с 2,5%. Това красноречиво показва, че увеличението на МРЗ през 2023 г. успява слабо да компенсира инфлационния натиск и не способства за силен ръст в покупателната способност на трудещите се. Нещо повече, МРЗ реално расте с много по- слаб темп, отколкото през кризисната 2020 г.
Графика 8: Номинални и реални изменения (в %) на МРЗ за периода 2019- 2023 г.
По предварителни данни на НСИ, назначените на минимална основна работна заплата в края на месец декември 2023 г. достигат 418 042 лица, след като през същия период на 2022 г. са 441 266 лица (или годишно намаление на наетите на МРЗ с -5,3%). Като дял от общо наетите в страната, то лицата, получаващи МРЗ, представляват 18,3%. В сравнение с м. септември 2023 г. техният дял техният дял намалява с -0.7 п.п. (при 19,0% наети на МРЗ през септември), а спрямо м. декември 2022 г. с -2.5 п.п. (при 20,8% през декември 2022 г.). Интересно е да се отбележи, че в определени икономически дейности около и над 1/5 от наетите лица са именно лица, назначени на МРЗ. Така сектори като строителство, селско стопанство, търговия, транспорт, административни и спомагателни дейности отчитат висок дял на наети на МРЗ, докато в други сектори този дял е незначителен (напр. създаване и разпространение на информация, държавно управление, образование, производство и разпространение на електрическа енергия). От тези данни, може да се предположи, че при по-високо платените отрасли, минималното възнаграждение е над законоустановена МРЗ, но също може да се допусне, че е налице висок процент на сива икономика именно в секторите, където има съществена концентрация на наети на МРЗ. Там е по- вероятно да се случи не осчетоводено заплащане на трудещите се, което от своя страна води до загуби на права за наетото лице и съответно за държавната хазна.
Таблица 1: Дял (в %) на наетите на МРЗ спрямо общия брой на наетите: разбивка поикономически дейности за декември 2023 г.
През четвъртото тримесечие на 2023 г. съотношението на МРЗ към средната брутна месечна работна заплата (СБРЗ) е 36,7%. Наблюдаваното ниво вече е съществено под стойността за 2022 г. (при отчетено тогава ниво от 39,5%) и това е показателно за непрекъснатото стопяване на съотношението от 2019 г. насам.
Графика 9: Съотношение (в %) на МРЗ към СБРЗ през периода 2019- четвърто тримесечие на 2023 г.
Наблюдава се значително изоставане на съотношение МРЗ/СБРЗ от преследвания международно признат двоен праг за измерване адекватността на минималната заплата, представляващ съотношение на МРЗ към средната работна заплата (СРЗ) от 50% и съотношение на МРЗ към медианната работна заплата от 60%. Прагът е признат като инструмент за оценяване адекватността на МРЗ в приетата през октомври 2022 г. Директива относно адекватните минимални работни заплати в ЕС. Положителна стъпка, предприета в рамките на предходното служебно правителство, възприемането на петдесет процентно съотношение МРЗ към СБРЗ като механизъм за определяне на минималното трудово възнаграждение в страната. Механизмът понастоящем е обект на сериозна критика от работодателските организации в страната- нещо повече, възприема се като нарушаване на правото на участие на социалните партньори в договарянето на минималното възнаграждение. Липсата на позиция на правителството относно целесъобразността на исканията за отмяна на механизъма, предизвика ново изостряне на отношенията между социалните партньори в края на 2023 г. КНСБ настоява за надграждане на прилагания автоматичен механизъм, вкл. чрез тестване на неговата адекватност спрямо индикатора „Заплата за издръжка“. В същото време работодателите апелират за премахване на индексацията и договаряне на МРЗ от социалните партньори, като се договори един възможен коридор с максимална и минимална стойност на МРЗ на база на икономически и социални критерии. Въз основа на така произведените изчисления да се определи и нивото на МРЗ за съответната година. Поради съществените разминавания в позициите, договарянето на нов механизъм за МРЗ изглежда все по- непостижима задача. С доближаването на крайния срок за транспониране на Директивата относно адекватните минимални работни заплати, все пак се очаква постигане на някакъв напредък през 2024 г.
Таблица 2: Тримесечни данни за средна брутна месечна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през 2022 г. и 2023 г.
Средна работна заплата: годишни данни за 2023 г.
НСИ публикува предварителни данни за средната работна заплата (СРЗ) през 2023 г. на наетите по трудово и служебно правоотношение. През
2023 г. общо за страната СРЗ достига 2012 лв. (при 1770 лв. през 2022 г.), което представлява номинален ръст на годишна база от 13,7%. Съответно СРЗ в частния сектор (1991 лв.) нараства с 13,2% спрямо 2022 г., докато СРЗ в обществения сектор (2077 лв.) отчита 14,9% годишен прираст. Взимайки в предвид отчетената от НСИ средногодишна инфлация за 2023 г. (на ниво от 9,5%), то през 2023 г. СРЗ нараства с 3,8%. На годишна база СРЗ нараства както в обществения, така и в частния сектор- съответно намалява с +4,9% (обществен сектор) и с +3,4% (частен сектор).
Средна работна заплата: данни за четвърто тримесечие на 2023 г.
През четвъртото тримесечие на 2023 г. средната брутна работна заплата (СБРЗ) за страната достигна 2123 лв. и отчете номинален ръст от +13,0% на годишна база. Все пак, отчитайки инфлацията в страната, то реалната СБРЗ бележи ръст на годишна база от +3,2%. Номиналният годишен ръст през четвъртото тримесечие на 2023 г. показва по- високо нарастване на СБРЗ в обществения сектор (+14,0%) отколкото в частния сектор (+12,7%.) Наблюдава се разтваряне на ножицата в размера на СБРЗ между двата сектора, като общественият сектор (с 2297 лв. през четвъртото тримесечие на 2023 г.) е с по- високо ниво на заплащане спрямо частния сектор (при СБРЗ в него от 2065 лв.). За сравнение в началото на 2023 г. общественият сектор (с 1861 лв. през първото тримесечие на 2023 г.) изоставаше като заплащане спрямо частния сектор (отчитащ съответно 1889 лв.). През четвъртото тримесечие на 2023 г. съотношението между размера на най- ниската СБРЗ (в икономическа дейност „Други персонални услуги“) и най- високата СРЗ („Дейности в областта на информационните технологии“) е близо 6 пъти. Това е знак за висока поляризация на доходите и способства за задълбочаване на социалните неравенства в страната. През четвъртото тримесечие на 2023 г. сред икономическите дейности с високи нива на СБРЗ (нива над 3 хил. лв.) попадат още: „Информационни услуги“ (3 534 лв.), „Добив на метални руди“ (3 407 лв.), „Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика“ (3 207 лв.), „Научноизследователска и развойна дейност“ (3 271 лв.), „Дейност на централни офиси; консултантски дейности в областта на управлението“ (3 477 лв.) и др. Сред най- ниско платените дейности (със СБРЗ под прага от 1200 лв. или намиращи се близо до този праг) са още „Други персонални услуги“ (978 лв.), „Рибно стопанство“ (1 014 лв.), „Производство на облекло“ (1 100 лв.), „Дейности по обслужване на сгради и озеленяване“ (1 126 лв.), „Дейности по охрана и разследване“ (1 106 лв.), „Обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм“ (1 071 лв.) и др.
През четвъртото тримесечие на 2023 г. на годишна база най- силно нараства СБРЗ в икономическите дейности „Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води“ (+34,8%), „Строителство на сгради“ (+27,6%), „Производство на тютюневи изделия“ (+25,7%). Спрямо различни изследвания в страната, то резкият ръст на заплатите в някои сектори не е учудващ от гл.т. желанието на работодателите да задържат квалифицираните кадри, да зaпълнят cвoбoднитe пoзиции (като се има в предвид изключително ниския дял на безработните общо в страната) и да запазят конкурентоспособността на пазара (с оглед повишаване на заплащането на компаниите, опериращи в един и същ бранш/ отрасъл и задоволяване на растящото потребителско търсене на произвеждания продукт/ услуга). При част от дейностите, които регистрират по- висок ръст на заплатите от средния за страната (+13,0%), може да се допусне, че стимулирането на заплащането е вследствие и на колективното трудово договаряне.
Графика 10: Номинално изменение (в %) на СБРЗ през четвъртото тримесечие на 2023 г. спрямо четвъртото тримесечие на 2022 г.
Номинален спад на СБРЗ на годишна база се отчита в следните три икономически дейности: „Ремонт на компютърна техника, на лични и домакински вещи“ (-13,5%), „Горско стопанство“ (-4,1%) „Издателска дейност“ (-2,1%). Отчитайки инфлационния натиск в страната, породен от няколкото последователни кризи през последните няколко години, то реалната СБРЗ бележи на годишна база спад в 27 икономически дейности. Намалението на реалната СБРЗ е най- съществено в: „Ремонт на компютърна техника, на лични и домакински вещи“ (-21,0%), „Горско стопанство“ (-12,5%), „Издателска дейност“ (-10,6%), „Спомагателни дейности в добива“ (-8,3%), „Спомагателни дейности във финансовите услуги и застраховането“ (-7,9%), „Дейности на организации с нестопанска цел“ (-6,7%) и др. Ако направим справка за размера на СБРЗ в тези ИД спрямо СБРЗ за страната, то картината е разнопосочна- има както високоплатени дейности (с ниво на СБРЗ около и над СБРЗ за страната), така и такива, които са с едни от най- ниските нива на заплащане. Т.е. видно е, че ръста на доходите изостава както сред лицата с високо ниво на доходи, така и сред тези, които са с ниски такива.
Наети лица: годишни данни за 2023 г. По предварителни данни на НСИ през 2023 г. в страната са били наети 2 218 004 лица. Основният дял от заетите е концентриран в частния сектор. Спрямо 2022 г. наетите намаляват с -2,7%, което се дължи на спад на заетостта в частния сектор (-3,7%). В същото време на годишна база расте броя на наетите в обществения сектор (с близо 3 хил. лица или +0,5%).
Среден списъчен брой на наетите по трудово и служебно правоотношение през 2022 г. и 2023 г.
Наети лица: данни за четвърто тримесечие на 2023 г.
През четвъртото тримесечие на 2023 г. в страната са наети 2 202 792 лица, като най- голяма част от наетите са концентрирани в дейностите:
„Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ (9,1% от всички наети в България), „Образование“ (7,6% от наетите), „Търговия на едро, без търговията с автомобили и мотоциклети“ (6,3% от наетите), „Държавно управление“ (5,1%) и „Хуманно здравеопазване“ (5,0%).
Най-малък брой наети (или по- малко от 0,2% от общо наетите в страната) са концентрирани в дейностите: „Рибно стопанство“, „Спомагателни дейности в добива“, „Производство на тютюневи изделия“, „Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води“, „Възстановяване и други услуги по управление на отпадъци“, „Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика“, „Ветеринарномедицинска дейност“ и др. През четвъртото тримесечие на 2023 г. броя на наетите в страната бележи годишен ръст от +1,0% (т.е. ръст спрямо четвърто тримесечие на 2022 г.). Все пак в определени икономически дейности се отчита значително нарастване на персонала в предприятията/ организациите. Това са „Социална работа без настаняване“ (+40,4%), „Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета“ (+21,9%), „Въздушен транспорт“ (+12,7%).
Графика 11: Изменение (в %) на наетите лица през четвъртото тримесечие на 2023 г. спрямо четвъртото тримесечие на 2022 г
В редица дейности обаче на годишна база намаляват наетите лица. Така през четвъртото тримесечие на 2023 г. се наблюдава най- силен спад на наетите в „Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води“ (-34,2%), „Производство на електрически съоръжения“ и „Производство на превозни средства, без автомобили“ (с по -15,9%). Доколкото в някои дейности пандемията повлия за намаляване и текучество на персонала, то в други двигател зад спада на наетите може да е нерантабилността на извършвания труд с оглед ръста на цените на енерго носителите и използваните суровини/материали, размера на предлаганата работна заплата (напр. в дейностите с ниски нива на СРЗ като „Производство на облекло“, „Производство на текстил и изделия от текстил, без облекло“), така и невъзможността за намиране на нови кадри и задържане на квалифицираните такива.
Графика 12: Изменение (в %) на наетите лица през четвъртото тримесечие на 2023 г. спрямо четвъртото тримесечие на 2022 г.
При редица дейности намаляването на броя на наетите лица способства за повишаване на работната заплата- т.е. тук движението на СБРЗ се повлиява от дефицита на кадри. В някои дейности наетите намаляват по- осезаемо на годишна база, което води до осезаем ръст на заплащането, напр. в „Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води“, „Производство на електрически съоръжения“, „Дейности по обслужване на сгради и озеленяване“ и др.
Графика 13: Годишно изменение (в %) на СБРЗ и на наетите в страната, данни за четвъртото тримесечие на 2023 г
Предизвикателства и тенденции на пазара на труда.
В Европейския съюз през 2014 г. с Препоръката на Съвета относно рамка за качество на стажовете се определят 21 принципа, чрез които да се гарантират условията на учене и труд. При оценяването на тази препоръка на Съвета от 2023 г. Комисията установи, че тя е оказала положително въздействие върху качеството на стажовете в ЕС. Въпреки това има аспекти, които могат да се подобрят особено в условията на стажовете. Според работодателите стажовете представляват възможност да привличат, обучават и задържат младежите. Качествените стажове могат да помогнат на младите хора да придобият практически професионален опит и нови умения и в крайна сметка да си намерят качествена работа. Този стаж предполага наличието на справедливи и прозрачни условия на труд и адекватно учебно съдържание по време на стажа. Според последните налични, през 2019 г. стажантите в ЕС са наброявали 3,1 милиона. Около половината от всички стажанти (1,6 милиона) са били включени в платени стажове. В тази връзка Европейската комисия предприе действия за подобряване условията на условията на труд стажантите и премахването на неплатените стажове. Конкретните действия на Комисията са:
- предложение за директива относно подобряването на условията на труд на стажантите и осигуряване на спазването и борбата с редовните трудови правоотношения, прикрити като стажове, както и
- предложение за преразглеждане на Препоръката на Съвета от 2014 г. относно рамка за качество на стажовете с цел решаване на въпроси, свързани с качеството и приобщаването, като например справедливото заплащане и достъпа до социална закрила.
Следващите стъпки са: предложената от Комисията директива да бъде приета от Европейския парламент и държавите членки. След това държавите членки ще разполагат с две години, за да я транспонират в националното си законодателство. А препоръката на Съвета ще бъде представена на Съвета за разглеждане и приемане. След това Комисията ще подкрепи държавите членки при зпълнението на препоръката и ще ги прикани да предоставят актуална информация относно националните инициативи, реформи, найдобри практики и статистически данни.
България
През 2023 г. започва видим спад на регистрираните в бюрата по труда свободни работни места. От една страна, годишният пик на търсенето на труд през пролетта е по-слаб и по-кратък в сравнение с 2021 и 2022 г., а оттам насетне търсенето на работници през цялото лято и есен остава на значително по-ниски равнища. Особено отчетливо е това през последните два месеца на 2023 г., когато регистрираните свободни работни места спадат дори под нивото от периода на най-строги ограничителни мерки. Това, от една страна, може да отразява намалени очаквания на работодателите на потенциала за експанзия през 2024 г., от друга – напасване към невъзможността за запълване на работните места. Традиционно през декември има рязък спад на обявите за работа заради почивните дни по време на празниците. Но спрямо декември на предходната година обявите за работа са с 9% повече, като почти във всички сектори има повече предложения.
През декември обявите за работа в страната са намалели с 19% спрямо предходния месец, по информация на сайт за оферти за работа. Това е спад от 7000 предложения, като общият им брой е около 30 хил. Спрямо месец ноември най-голям е спадът на обявите за работа в “Търговия и продажби” (1520 предложения по-малко, 17% спад), Производство” (25% спад) и “Хотелиерство и ресторантьорство” (13% спад). Но спрямо месец декември на 2022 г. в почти всички сектори има повече обяви. Най-голямо е търсенето на хора в “Търговия и продажби” (25% от обявите), “Производство” (15%) и “Хотелиерство и ресторантьорство” (13%). Изключение са секторите “Маркетинг и реклама” и “Информационни технологии” (ИТ), в които има годишен спад съответно от 1% и 34%. Съществена промяна има в сектора “ИТ” – той заемаше второ място по дял на обявите през декември 2022 г. с 15%, а през същия месец в 2023 г. е на 6-то място с 9% дял. Това се дължи на затрудненията на големи технологични компании по света, които съкращават служители с цел да намалят разходи и се отразяват в българския сектор със спад на растежа. Разпределението на обявите за работа по градове показва, че най-много са обявите за работа в София – 45% от всички. На следващите места по дял на обявите са Пловдив (10%), Варна (8%), Бургас (4%), Русе (3%) и Стара Загора (3%).