Издръжка на живота през март 2015 г.

Темпът на нарастване на издръжката на живота е с 0.5% в сравнение с предходния тримесечен период. На годишна база се отчита задържане на същите нива, след като година и половина се наблюдава тенденция на устойчиво намаление.

 Темпове на нарастване на издръжката на живота през МАРТ (в %)

Тримесечният темп на нарастване на издръжката на живота свидетелства за леки колебания нагоре, но това основно се дължи на поскъпването на хранителните стоки, обуславяни от сезонния характер на пресните зеленчуци и плодове.

При нехранителните стокови групи продължава тенденцията да се отчита спад в средните нива, както на тримесечна, така и на годишна база. Устойчивото намаление при тази група основно се дължи на международната динамика на цените на петрола от края на 2014 и началото на 2015г. Ефектите от продължителния спад на цените на петрола се отразяват най-вече в транспортния сектор и логистиката. В годишен аспект цените на горивата и смазочните материали за ЛТС са намалели с 13.9%.

Разширява се обхватът на страните от ЕС и еврозоната в дефлация, в 12 от държавите членки на ЕС28 през м. март се отчита дефлация на годишна база, а при останалите държави нивата се задържат или отчитат лек ръст в диапазон от 0.1 до 0.9%. В Еврозоната и средно за ЕС28 е измерена дефлация с еднаква степен от -0.1%. България продължава да заема водещи места с най-висока и трайно продължила дефлация (-1.1%), но вече след Гърция (-1.9%), Кипър (-1.4%) и Полша (-1.2%).

Друг важен показател е ограниченото потребление на домакинствата, трайно наложило се след 2007 г., когато отбелязва пик от 11.3%. През 2014 г. за едногодишен период се отчита нарастване на крайното потребление на домакинствата, но едва с 2.0%, след отчетен спад от 2.3% през 2013г. Тези данни красноречиво показват, че дефлацията не доведе до сериозна промяна в структурата на потреблението на домакинствата. Твърденията, че спадът на цените е в полза на потребителите, защото могат да купят повече стоки със същите доходи, се оказаха поне засега несъстоятелни. Де факто последователното задържане на дефлация вече 19 месеца, безусловно е показател за устойчиво свито потребление на населението. Основната причина за това състояние са ниските доходи, високите регионални нива на безработица и бедност. От друга страна, дефлационният натиск ограничава инвестициите и разходите на бизнеса, а това води до задържане на доходите на домакинствата и съответно до забавяне на икономическия растеж.

Динамика на цените в потребителски групи

Темпът на нарастване на средните стойности на издръжката на живота има различни измерения за отделните стокови групи.

При хранителните стоки се отчита ръст спрямо предходното тримесечие с 0.5%, а на годишна с 0.8%. За слабия ръст на цените основно влияние има сезонният характер на пресните зеленчуци и плодове.

През първото тримесечие на 2014 г. е регистрирано нарастване на цените на основни хранителни стоки, при групите:

• Зеленчуци и зеленчукови консерви нарастване – със 17.0%;
• Плодове и плодови консерви – с 5.4%;
• Риба и рибни продукти – с 0.5%;
• Хляб и зърнени храни – 0.3%.

Спад на цените се отчита при:

• Месо и месни произведения с – 0.4%;
• Захар и захарни изделия с – 0.1%;
• Мляко и млечни продукти с -0.1%.

Задържането на средните стойности на издръжката на живота основно се дължи на нехранителните стоки, като средно за групата се отчита намаление с 0.6%, а на годишна база с 0.9%.

Нарастване на цените е регистрирано при следните групите:

• Жилищни наеми и разходи за поддържане на жилището с 0.3%;
• Образование, свободно време и култура с 0.6%;
• Хотелиерски услуги и почивно дело с 0.2%.

По-силно изразено е намалението при групите:

• Облекло, обувки и лични принадлежности с -4.1%;
• Транспорт и съобщения с -1.5%;
• Жилищно обзавеждане и домакински уреди и принадлежности с -0.4%.

ДОМАКИНСКИ БЮДЖЕТИ

В условията на икономическа стагнация и дефлация икономически обосновано е да се предприемат незабавни мерки за увеличаване на доходите и социалните плащания. Анализирайки данните на НСИ за домакинските бюджети, следва да се мисли, че такива мерки не са предприети. Годишният общ доход на лице от домакинството през 2014 г. остава непроменен спрямо 2013 г. Средномесечният размер на общия доход на лице е 401 лв., което представлява около 71% от необходимите средства за издръжка на живота.

В номинално изражение най-силно са намалели източниците на доходи от извън работна заплата с 9.2%, от домашно стопанство 13.0%, обезщетения за безработни с 18.7%, от собственост с 25.0%, от продажба на имущество с 62.5%.

Домакинствата все по-малко разчитат на доходи от домашно стопанство. През 2014 г. едва 1.4% от общите доходи на семействата се е формирал от такива източници, при 1.6% през 2013г. Всъщност делът им намалява стабилно от 2002 г., когато е отбелязан пик от 19.7%. Все още обаче за голяма част от домакинствата, особено от селските райони, натуралните доходи имат решаващо значение за „връзване” на бюджета и осигурява прехраната вътре в домакинството.

За измерване на съотношението между необходимите средства за издръжката на живота и на общ доход на лице от домакинството (НСИ), използваме данните за разпределението на домакинствата по подоходни групи за четвърто тримесечие на 2014 г.

• с общ доход на 1 лице от домакинството до размера на МРЗ- 360 лв. са 53% от домакинствата в страната (около 3 млн. 800 хил. лица). Наблюдава се намаление с 4% или с около 159 хил. лица спрямо същия период на 2014 г. (55.2%);
• с общ доход на 1 лице от домакинството от 361 до 563 лв. са 6%. Техният дял се увеличава с около 108 хил. лица спрямо същия период на 2014 г. (25.1%);
• домакинствата с общ доход на 1 лице над издръжката на живот (563 лв.) са около 20.4%, което представлява около 1 млн. 471 хил. лица. При тази група за едногодишен период се отчита нарастване с 3.6% или около 50 хил. лица (при 19.7% през март 2014 г.).

Гореизложените данни показват, че движението е по-скоро от нискодоходните групи към високодоходните, което е положителна индикация, но доколко този процес има конюнктурен характер или се обуславя от нарастването на доходите в края на годината в резултат от допълнителните плащания, ще може да се анализира със следващите периодични изследвания.

Въпреки че при нискодоходните групи е регистрирано намаление в абсолютно изражение, все още техният дял има превес в сравнение с останалите групи. Повече от половината са домакинствата са с доход на лице до 360 лв., а той представлява около 64% от необходимите средства за издръжка на живот. Това означава, че тези домакинстватаса принудени да се самоограничават в разходите и свиват потреблението, което в количествен и структурен разрез остава твърде далеч от рационалните физиологически норми. Това налага необходимостта от адекватни политики и социални мерки за нарастване на доходите на ниско платените работници, в частност за работещите бедни.

Динамика на средната работната заплата (СРЗ)

През 2014 г. средномесечният размер на работната заплата е 828 лв. (предварителни данни на НСИ), нарастването за едногодишен период е от 6.8%. Същият ръст се регистрира при обществения и частния сектор (6.8%).

С по-висок ръст на СРЗ на годишна база се отличават следните икономически дейности: „Хотелиерство и ресторантьорство” с 18.4%, „Административни и спомагателни дейности” с 11.4%, „Търговия: ремонт на автомобили и мотоциклети с 10.5%”, „Други дейности” с 10.4%, но дори и при този ръст тези икономически дейности продължават да заемат последните места по размер на СРЗ в диапазон между 567 до 750 лв.

За едногодишен период спад на средната работна заплата се наблюдава при „Операции с недвижими имоти” с 1.9% или с 14 лв. по-малко в сравнение с предходната година, когато достига до 760 лв. Намалението се обуславя по-скоро от частния сектор, в който се регистрира спад на СРЗ при тази дейност от -2.1%, докато в обществения сектор нараства с 1.0%.

Спад на ръста на работната заплата също се регистрира и при „Култура, спорт и развлечения” с 0.3%, а размерът й продължва да остава под нивата на СРЗ за страна (676 лв.)

Задържане на ръста на СРЗ около същите нива спрямо предходната година се наблюдава при високо платените икономически дейности с размер на трудовото възнаграждение в диапазон от 1537 лв. до 1849 лв., или значително над средното за страна:

• Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения – ръст с 0.9% на годишна база;
• Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива- ръст от 1.1%;
• Финансови и застрахователни дейности -ръст от 2.3%.

Продължава тенденцията и през 2014 г. нарастването на средната заплата основно да се дължи на свиване на заетостта. За едногодишен период наетите лица намаляват с 2.7% (60 204 лица). Спад сред наетите лица се наблюдава както в обществения, така и в частния сектор, съответно с минус 3.9% и с минус 2.3%. Тази оптимизация на персонала с оглед изкуствено повишаване на СРЗ свежда числеността на персонала до нерационален минимум и е свързано с допълнително натоварване на работещите, което не се калкулира в разходите за труд.

Източник: Годишна статистика на заетостта и разходите за труд, НСИ за 2014 г. предварителни данни

Секторният анализ е красноречиво доказателство, че все още се запазва практиката нарастването на средната работна заплата да бъде съпроводено със спад на наетите лица. Примери за такива случаи се наблюдават при следните икономически дейности:

• „Транспорт, складиране и пощи” – спад на наетите лица с 6.0% за едногодишен период, а СРЗ нараства със 7.3%;
• Строителство – наетите лица намаляват с 6.5%, СРЗ бележи ръст едва с 2.1%;
• „Административни и спомагателни дейности” – спад на наетите лица с 14.3%, СРЗ отчита ръст от 11.4%.;
• „Операции с недвижими имоти” – спад на наетите лица с 5.9%, съпроводен със спад и на СРЗ с 1.9%.

Сравнителният анализ между двата основни индикатора, наети лица и работна заплата, разгледани в динамика, показват разчнопосочни тенденции. Темпът на нарастване на СРЗ спрямо предходната година задържа нивата си около 6% през целия наблюдаван период от 2010 до 2014 г. Докато при наетите лица по-скоро се наблюдава низходяща крива, следствие от постоянен последователен спад спрямо предходната година. Изключение прави динамиката на наетите лица през 2013 г., когато се регистрира незначителен ръст от 0.3%, а през 2011г. нивата се задържат.

В сравнение с 2008 г. наетите лица отчитат намаление от 12.2% или с около 300 653 броя. В периода 2008-2014 г. съкратените работни места в частния сектор са около 227 хил. броя, а в обществения сектор са 74 хил. Тези данни са доказателство, че достигнатият ръст на СРЗ основно се дължи на динамичните промени в структурата и броя на наетите лица.

СРЗ по области

Анализът на СРЗ по области показва, че в 8 от 28 области размерът на средната работна заплата представлява около 75% от СРЗ за страната. Тези области се очертават с най-голяма концентрация на нископлатени работници. Водещи в класацията са Видин със СРЗ от 568 лв, Благоевград (588лв), Кюстендил (610 лв.), Хасково (611 лв), Силистра (623 лв.). Разгледани в динамика проблемите се задълбочават. В сравнение с 2008 г. се наблюдава увеличение на броя на областите, когато само в 6 от 28 области размерът на СРЗ е около 75% от СРЗ за страната (545 лв.). През 2008 г.водещо място заемат областите: Благоевград със СРЗ от 402 лв., Търговище (409 лв), Силистра (410 лв.). Това предполага задълбочаване на социалните неравенства между регионите и висока степен на поляризация на доходите.

В динамичен аспект, средната годишна работна заплата не нараства със сходни темпове във всички наблюдавани области. За едногодишен период в две от областите се наблюдава нарастване на средната работна заплата с повече от два пъти над средния за страната ръст. Такива са: област Разград средната работна заплата нараства с 15.0% и област Ловеч с 16.9%, но въпреки това нарастване абсолютният им размер остава под нивото на средната за страната ( съответно 722 лв. и 676 лв). Тревожен остава фактът, че за набюдавания период наетите лица намаляват съотвено за област Ловеч с 1.9%, а за Разград с 3.9%. Коефициентът на заетост също остава значително под средния за страната (48%), като при област Ловеч достига равнище под критичния минимум от 36.9%, а за Разград до 41.4%. Тези данни са показателни – въпреки отчетения ръст на СРЗ, който се дължи преди всичко на редуцирането на персонала, все още пазарът на труда в тези области не се е възстановил от шоковите ефекти на кризата.

Сходна е ситуация и в други области, които отчитат ръст на СРЗ над 10% на годишна база, но въпреки това размерът на заплащането продължава да остава под средния за страната:

• Велико Търново и Варна, ръст на СРЗ с 10.2% на годишна база, спад на наетите лица съответно с 1.6% и 1.8%;
• Кърджали, ръст на СРЗ с 12.2%, спад на наетите с 3.3%;
• Видин, СРЗ ръст с 10%, наети лица спад с 5.3%;
• Хасково, СРЗ раст с 11.4%, наети лица спад 1.7%;
• Шумен, СРЗ ръст с 10.4%, спад на наети с 0.1%;
• Сливен, ръст на СРЗ с 10.1%, намаляване на наетите с 1.9%;
• Пловдив СРЗ ръст с 11.0%, спад на наетите с 0.1%.

В 7 от областите се наблюдава ръст на СРЗ под средния за страната, но в 3 от тях се отчита ръст на наетите лица. Такива случаи, се наблюдава в Бургас, Ямбол, Габрово, в които ръстът на наетите лица е в диапазон от 0.9 до 7.2%.

Средната годишна работна заплата по области

Източник: НСИ и изчисления ИССИ на КНСБ за 2014 г. предварителни данни

От изложените данни по области може да се обобщи, че причините за различията в заплащането и трайната концентрация на нископлатени работници в определи областите могат да бъдат комплексни. От една страна, това са проблеми, свързани с намаляващо и застаряващо население в по-малките населени райони, а от там и с намаляването на трудоспособните контингенти и липсата на достатъчно квалифицирана работна ръка. От друга страна, са проблемите, свързани с недостатъчно добре развитата бизнес среда, както и липсата на мерки и инициативи за стимулиране на местните инвестиции, насочени към постигане на разнообразие от работни места и реална конкуренция на пазара на труда.

Установените различия в равнището на заплащане между областите в България подчертават необходимостта от предприемане на политика за целенасочено и диференцирано териториално въздействие, отчитащо местните социално-икономически условия. По-задълбоченото проучване на регионалната специфика би позволило предприемането на подходящи мерки и политики за преодоляването на драстичните различия в стандарта на живот и за ограничаване на бедността и риска от бедност в тях.

Динамика на наетите лица на МРЗ

През анализирания период е налице устойчиво нарастване на наетите лица на минимална работна заплата при пълно работно време. След като през 2008 г. относителният дял на наетите лица на МРЗ е 9.9%, през 2014 г. достига до 11.6%. Броят на наетите лица плавно нараства през годините, за да достигне до 260 991 лица или с около 11 хиляди лица повече спрямо 2008 г.

Наети лица на МРЗ и Коефициент на безработица по области, за 2014 г.

Източник: НСИ изчисления ИССИ на КНСБ за 2014 г. предварителни данни

Анализът по области, показва че се наблюдават области, в които делът на наетите лица на МРЗ е почти два пъти по-висок от средния за страната. Като такива се очертават областите: Монтана (23.5%), Видин (21.3%), Търговище (20.0%). Сравнителният анализ с данните за коефициента на безработица в тези области, ясно показва, че тези два индикатора не са взаимно свързани. Коефициентът на безработица регистрира по–ниски нива спрямо предходната година в област Търговище (11.4%), като отчита намаление с 4.3 процентни пункта, в Монтана (16.3%) намаление с 0.4 процентни пункта. Като цяло, преобладават областите, в които се отчита спад на безработицата през 2014 г., въпреки увеличението на размера на МРЗ с 9.7% от началото на същата годината. В крайна сметка, тези данни опровергават твърденията, че нарастването на МРЗ спрямо средната работна заплата може да увеличи броя на безработните лица.

В тази връзка КНСБ продължава да настоява за провеждане на целева политика за повишаване размера на МРЗ и достигане на съотношение със средна работна заплата – не по-малко от 50%, както и въвеждане на необлагаем минимум до размера на МРЗ. Нарастването на МРЗ ще има изтласкващ ефект (макар и не еднакъв) за всички доходи от труд да вървят нагоре. Това е подход, който съществено може да стимулира и самия процес на договаряне на по-високи заплати.