Европа и пазарът на труда
Възстановяването на трудовия пазар в ЕС от ефектите на кризата „Ковид-19“ продължи със стабилни темпове, като нивото на заетостта премина /надхвърли/ предкризисните стойности. В края на 2-то тримесечие на 2022 г. общият брой заети в ЕС достигна рекордните 213,4 млн. /164 млн. в Еврозоната/, което с е 3,5 млн. /с 2,7 млн. в Еврозоната/ над пиковите стойности досега от 4-то тримесечие на 2019 година. Секторът с най-голям растеж на заетостта е „информационни и комуникационни технологии“, следван от секторите „недвижими имоти“ и „професионални, научни, технически дейности“. В другият край на спектъра са сектори като „производство“, „настаняване“ и „административни дейности“, при които броят на заетите е по-малък от предкризисните резултати. През четвъртото тримесечие на 2022 г. в сравнение с предходното тримесечие броят на заетите лица се увеличава с 0,4% както в еврозоната, така и в ЕС. В сравнение със същото тримесечие на предходната година заетостта се увеличава с 1,5% в еврозоната и с 1,3% в ЕС през четвъртото тримесечие на 2022 г., след като през третото тримесечие показателят нарасна
с 1,8% в еврозоната и 1,5% в ЕС на годишна база, показват данните на Евростат. Според първата оценка на годишния растеж за 2022 г., базирана на тримесечни данни, заетостта се увеличава с 2,2% в еврозоната и с 2,0% в ЕС.
Източник: Евростат
През четвъртото тримесечие на 2022 г. от страните, за които има налични данни Ирландия отбелязва значителен ръст на заетостта от 3,5% спрямо предходното тримесечие, следвана от Дания и Румъния, които записват ръст на показателя от 1,1% всяка. Най-голям спад в заетостта е отчетен в Полша (-2,4%), Литва (-1,7%) и Швеция (-0,6%). За България данните на Евростат показват ръст в заетостта с 0,5 % на тримесечна и 2,1 % на годишна база през четвъртото тримесечие на 2022 г.
Източник: Евростат
Бързият растеж на заетостта показва, че условията на пазарът на труда в ЕС са благоприятни, като се очаква се ръстът на заплатите да надхвърли 5% тази година. Въпреки това обаче все още се забелязва спад в реалните доходи предвид високите нива на инфлация. Все пак с оглед добрите резултати за ръст на заетостта в своята зимна икономическа прогноза Европейската комисия повиши очакванията си за ръст на БВП в ЕС през тази година от 0,3% до 0,8%.
„Изненадващо голямото увеличение на заетостта през четвъртото тримесечие на миналата година е най-новата илюстрация на забележителната устойчивост на еврозоната срещу различни шокове“, смята Кен Уоттрет, икономист в S&P Global Market Intelligence, цитиран от Ройтерс. От друга страна коефициентът на безработицата в ЕС отбелязва слаб ръст от 6,0% до 6,1% през трите месеца от четвъртото тримесечие на 2022 г. През октомври 2022 г. сезонно коригираното ниво на безработица в еврозоната е 6,5%, което представлява спад от 0,1% в сравнение с нивото на показателя през септември 2022 г. На ниво ЕС коефициентът на безработица 6,0% през октомври 2022 г., намалявайки от 6,1% през септември 2022 г. През ноември 2022 г. сезонно коригираното ниво на безработица в еврозоната е 6,5%, оставайки стабилно в сравнение с октомври 2022 г. Равнището на безработица в ЕС е 6,0%, също стабилно в сравнение с октомври. В края на годината през декември 2022 г. коефициентът на безработица в еврозоната записва ниво от 6,6%, записвайки спад на годишна база, след като през декември 2021 г. показателят се намира на ниво то 7,0%. В ЕС показателят нараства до 6,1% през декември 2022 г., спадайки от нивото от 6,4%, регистрирано през декември 2021 г. Евростат изчислява, че 13,148 милиона души в ЕС, от които 11,048 милиона в еврозоната, са били безработни в края на 2022 г. Спрямо данните за последния месец на 2021 г. безработицата е намаляла с 518 хиляди в ЕС и с 494 хиляди в еврозоната
Източник: Евростат
Младежката безработица (лица под 25 г.) намалява слабо на месечна база, като коефициентът ѝ се понижава от 15,1% в ЕС и 15,0% в еврозоната през октомври 2022 г. до 15,0% в ЕС и 14,8% в еврозоната през декември 2022 г. На база пол безработицата остава стабилна през тримесечието на ниво 6,4% при жените и 5,8% при мъжете в ЕС. В еврозоната нивото на безработица при жените е 7,0%, а това при мъжете е 6,3%. Разглеждайки развитието на нивото на заетост, разликата в заетостта между половете в ЕС е намаляла с 0,1 процентни пункта между третото тримесечие на 2022 г. и четвъртото тримесечие на 2022 г. Равнището на заетост на жените остана стабилно, докато равнището на заетост при мъжете намаля с 0,1 процентни пункта. Най-големите промени в различията между половете сред държавите-членки на ЕС са установени във Финландия (+1,5 процентни пункта поради намаление от 0,8 процентни пункта за жените и увеличение от 0,7 процентни пункта за мъжете), Португалия (+1,5 процентни пункта поради намаление от -0,3 п.п. за жените и увеличение от 1,2 п.п. за мъжете) и Ирландия (+1,1 п.п. поради спад от -1,4 п.п. за жените и спад от 0,3 п.п. за мъжете). На тримесечна база се забелязва слаб ръст на общата безработица от 0,1%. Същия ръст забелязваме и за безработицата при мъжете, докато тези при жените остава стабилна. По-голямо показване на показателя се забелязва при младежката безработица, където коефициентът нараства с 0,5% от 14,6% пред септември до 15,1% през декември 2022 г. Нарастващата безработица води до загуба на доходи особено за толкова уязвима група като младежите, които обикновено са с по-ниска квалификация и по-често стават жертва на нелоялни трудови практики. Това създава повишен натиск по отношение на държавните разходи за социални помощи и намаляване на данъчните приходи.
Източник Евростат
България и пазара на труда
Основните резултати от Наблюдението на работната сила на Националния статически институт , през третото тримесечие на 2022 г.:
– Коефициентът на икономическа активност за населението на възраст 15 – 64 навършени години е 74.7%, като в сравнение с третото тримесечие на 2021 г. се увеличава с 1.8 процентни пункта.
– Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 – 64 навършени години нараства с 2.4 процентни пункта в сравнение със същото тримесечие на 2021 г. и достига 71.9% (75.5% за мъжете и 68.1% за жените).
– Коефициентът на безработица е 3.7%, или с 0.9 процентни пункта по-нисък в сравнение с третото тримесечие на 2021 година.
– Обезкуражените лица на възраст 15 – 64 навършени години са 50.8 хил., или 4.6% от икономически неактивните лица в същата възрастова група.
През четвъртото тримесечие на 2022 г., в сравнение с последното тримесечие на 2021 г., търсещите работа са намалели с над 18 хил.души поради което нивото на безработицата също е надолу с 0,6 процентни.пункта до 3,9%. Спрямо предходното тримесечие юли-септември се наблюдава покачване от 0,2 процента пункта поради сезонните фактори.
Заетост
През третото тримесечие на 2022 г. общият брой на заетите лица е 3 215.6 хил., от които 1 717.6 хил. мъже и 1 498.0 хил. жени. В сравнение с третото тримесечие на 2021 г. броят на заетите лица се увеличава с 2.6%. Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 55.4%, като при мъжете този дял е 61.8%, а при жените – 49.5%.
Данните за заетостта също показват нарастваща активност към края на миналата година. Броят на работещите е достигнал почти 3,2 млн. души към края на 2022 г., а увеличението е едно от най-бързите за последните години. Така делът на заетите от общото население е нараснал до близо 55% като при населението в трудоспособна възраст (15-64 г.) е достигнал 71,5%. Цялостно
делът на икономически активните лица леко се покачва и почти наближава ¾ от населението в трудоспособна възраст.
Коефициенти на заетост (20 – 64 навършени години) 2021г. и 2022г. по тримесечия
През третото тримесечие на 2022 г. преобладаващата част от заетите лица работят в сектора на услугите – 2 007.9 хил., или 62.4%, в индустрията – 975.0 хил. (30.3%), а 232.7 хил. (7.2%) – в селското, горското и рибното стопанство.
От всички заети 4.0% (130.1 хил.) са работодатели, 7.0% (224.9 хил.)
– самостоятелно заети лица без наети, 88.5% (2 845.5 хил.) – наети лица, и
0.5% (15.1 хил.) – неплатени семейни работници.
От общия брой на наетите лица 2 213.1 хил. (77.8%) работят в частния сектор, а 632.4 хил. (22.2%) – в обществения. С временна работа (за определен период от време) са 139.6 хил., или 4.9% от наетите лица.
През третото тримесечие на 2022 г. заетостта в отделните възрастови
групи е следната:
– Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 – 29
навършени години е 39.9% (44.8% за мъжете и 34.7% за жените).
– Коефициентът на заетост за населението на възраст 20 – 64 навършени години е 77.2%, съответно 81.2% за мъжете и 73.2% за жените. В сравнение с третото тримесечие на 2021 г. коефициентът на заетост (20 – 64 навършени години) се увеличава с 2.7 процентни пункта, като увеличението е еднакво за мъжете и жените.
– Заетите лица на възраст 55 – 64 навършени години са 633.0 хил., или 69.9% от населението в същата възрастова група (75.3% от мъжете и 64.9% от жените). В сравнение с третото тримесечие на 2021 г.
коефициентът на заетост за възрастовата група 55 – 64 навършени години се увеличава с 3.7 процентни пункта.
Безработица
През третото тримесечие на 2022 г. броят на безработните лица е 122.5 хил., от които 70.8 хил. (57.8%) са мъже и 51.7 хил. (42.2%) – жени. В сравнение с третото тримесечие на 2021 г. броят на безработните лица намалява с 28.1 хил., или с 18.7%. За същия период коефициентът на безработица намалява с 0.9 процентни пункта и достига 3.7%.
Коефициентът на безработица намалява с 0.8 процентни пункта при мъжете и с 1.0 процентен пункт при жените и през третото тримесечие на 2022 г.
достига съответно 4.0 и 3.3%.
Коефициенти на безработица (15 и повече навършени години) 2021г. и 2022г. по тримесечия
От всички безработни лица 14.4% са с висше образование, 54.7% – със средно, и 30.9% – с основно или по-ниско образование. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно 1.6% за висше образование, 3.6% за средно образование и 9.4% за основно и по-ниско образование.
През третото тримесечие на 2022 г. продължително безработните лица (безработни от една година или повече) са 69.5 хил., или 56.8% от всички безработни. Коефициентът на продължителна безработица намалява с 0.3 процентни пункта в сравнение с третото тримесечие на 2021 г. и достига 2.1%, като е по-висок при мъжете (2.2%) в сравнение с жените (1.9%). От общия брой на безработните лица 19.6 хил., или 16.0%, търсят първа работа.
През третото тримесечие на 2022 г. коефициентът на безработица за възрастовата група 15 – 29 навършени години е 8.0% (9.1% при мъжете и 6.5% при жените), като в сравнение със същото тримесечие на 2021 г. е по-нисък с 2.3 процентни пункта. Намалението на коефициента на безработица (15 – 29 навършени години) при мъжете е с 1.6 процентни пункта, а при жените – с 3.3 процентни пункта.
Икономическа неактивност
През третото тримесечие на 2022 г. общият брой на икономически неактивните лица (лицата извън работната сила) на 15 и повече навършени години е 2 468.7 хил., от които 989.8 хил. (40.1%) са мъже и 1 479.0 хил. (59.9%) – жени. Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 1 098.5 хил. (467.9 хил. мъже и 630.6 хил. жени) и представляват 25.3% от населението в същата възрастова група (21.3% от мъжете и 29.5% от жените). От икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години 39.4% са неактивни поради участие в образование или обучение.
Пазарът на труда и заплащането
През четвъртото тримесечие на 2022 г. размерът на минималната работна (МРЗ) заплата се запазва на нивото от 710 лв., което беше определено през април с ПМС № 37/24.03.2022 г. Отчитайки продължилия през годината инфлационен натиск, то по подобие на предходните три тримесечия реалният ръст на МРЗ е отрицателно число. През четвъртото тримесечие на 2022 г. реалната МРЗ се стопява с -6,6% на годишна база (при -8.0 п.п. през третото тримесечие на 2022 г.).
Изхождайки от данните на НСИ за средногодишната инфлация за 2022 г. (равняваща се на 15,3%) и отчитайки средногодишно ниво на МРЗ от 695 лв. , то реално МРЗ намалява с 7,3%. Това красноречиво показва, че извършената корекция в размера на МРЗ не успя да компенсира инфлационния натиск и не гарантира запазване на покупателната способност на трудещите се.
Назначените на минимална основна работна заплата в края на месец декември 2022 г. достигат 441 266 лица, след като през същия период на 2021 г. са 477 958 (или годишно намаление на наетите на МРЗ с -7,6%). Като дял от общо наетите в страната, то лицата, получаващи МРЗ, представляват 19.5%; съответно през декември 2021 г. техният дял е 21,1%. През четвъртото тримесечие на 2022 г. съотношението на МРЗ към средната брутна месечна заплата (СБРЗ) е 37,8%. Съотношението спада дори до 36,1%, ако МРЗ се отнесе към СБРЗ, включваща и годишните премии (т.е. СБРЗ с годишни премии в размер от 1966 лв. през четвърто тримесечие на 2022 г.).
През последните 10 години България поддържа съотношение на МРЗ към СРЗ в диапазон 40-44%, като негативните последици от военния конфликт и наслагващите се кризи промениха тренда през изминалата година и се наблюдава вече сериозно изоставане на МРЗ спрямо средната заплата. Преследването на петдесет процентно съотношение между двете величини е препоръчано в приетата в края на 2022 г. Директива относно адекватните минимални работни заплати в ЕС. Спрямо нормативния документ, оценката на адекватността на МРЗ е възможно чрез използване на международно признат двоен праг за оценяване. Той предполага МРЗ да се съотнесе към 60% от брутната медианна работна заплата и 50 % от брутната средна работна заплата. Положителна стъпка, предприета в рамките на служебното правителство, е възприемането на петдесет процентно съотношение МРЗ към СБРЗ като механизъм за определяне на минималното трудово възнаграждение в страната. Спрямо допълненията, нанесени в чл. 244 на КТ, то през септември 2023 г. следва да се определи размер на МРЗ за 2024 г., представялващ 50% от СБРЗ „за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година“: т.е. МРЗ ще се съотнесе към стойността на СБРЗ, изчислена за период от време, обхващащ месеците юли-декември 2022 г. и януари-юни 2023 г. Взимайки в предвид данните на НСИ за СБРЗ през третото и четвъртото тримесечие на 2022 г. и прогнозните разчети на КНСБ за темпа на нарастване на СБРЗ за първото и второто тримесечие на 2023 г., то може да се допусне, че при прилагане на автоматичния механизъм ще бъде МРЗ за 2024 г. ще достигне ниво от 950- 1000 лв. По този начин България може да се оттласне от дъното на европейската класация спрямо размера на МРЗ в абсолютна стойност (363 евро през второто полугодие на 2022 г.) и по паритет на покупателна способност. Тук следва да се отбележи, че и в други европейски държави е възприето разбирането на фиксиране на МРЗ към средната заплата. Например в Словакия законодателството, касаещо МРЗ, гласи, че социалните партньори договарят МРЗ. Ако те не постигнат споразумение до 15 юли на текущата година, то правителството може да я определи на 57% от средната номиналната заплата за последните две години. Опитът на Испания при определянето на МРЗ за 2022 г. стъпва на неуспешни тристранни преговори, последвани от споразумение само между синдикатите и правителството. Постигнатото увеличение се основава на препоръката, направена от специалната експертна комисия за минималната работна заплата и преследваната цел МРЗ да достигне 60% от средната заплата (както е заложено в Европейската социална харта)
Средна работна заплата: годишни данни
НСИ публикува предварителни данни за средната работна заплата (СРЗ) през 2022 г. на наетите по трудово и служебно правоотношение. През изминалата година общо за страната СРЗ достига 1761 лв. (при 1561 лв. през 2021 г.), което представлява номинален ръст на годишна база от 12,8%. Съответно СРЗ в частния сектор (1742 лв.) нараства с 13,9% спрямо 2021 г., докато СРЗ в обществения сектор (1818 лв.) отчита 9,5% годишен прираст. Взимайки в предвид отчетената от НСИ инфлация за 2022 г. (на ниво от 15,3%), то през 2022 г. СРЗ в страната намалява с 2,2%. СРЗ губи своята покупателна способност на годишна база, както в обществения, така и в частния сектор- съответно намалява с -5,0% и с -1,2%
Средна работна заплата: тримесечни данни
През четвъртото тримесечие на 2022 г. средната работна заплата (СРЗ) за страната е 1879 лв. и отчита номинален ръст от 16,6% на годишна база (при ръст от 14,7% през третото тримесечие на годината). Все пак, отчитайки инфлацията в страната, то реалната СРЗ бележи спад от -0,3% на годишна база.
Номиналният ръст разгледан по сектори, показва предимствено нарастване в частния сектор с 17.7%, докато в обществения сектор размера на СБРЗ нараства едва с 13.5%. Това се дължи на факта, че в индустрията заплатите нарастват с по-ускорени темпове в сравнение с тези в обществения сектор. Наблюдава се свиване на ножицата в размера на СРЗ между двата сектора, но все още през четвъртото тримесечие на 2022 г. водещ по размер на заплащане остава обществения сектор с 2015 лв., което е с 182 лв. повисоко от регистрираното в частния сектор (1833 лв.). През четвъртото тримесечие на 2022 г. съотношението между размера на най- ниската СРЗ (в икономическа дейност „Рибно стопанство“) и найвисоката СРЗ („Дейности в областта на информационните технологии“) е 6 пъти. Това е знак за висока поляризация на доходите и способства за задълбочаване на социалните неравенства в страната. Сред икономическите дейности с най- високи нива на СРЗ (нива над 2 хил. лв.) през четвъртото тримесечие на 2022 г. са „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ (2935 лв.), „Дейности в областта на информационните технологии“ (5248 лв.), „Информационни услуги“ (3039 лв.), „Дейност на централни офиси; консултантски дейности в областта на управлението“ (3053 лв.), „Застраховане, презастраховане и допълнително пенсионно осигуряване“ (3085 лв.), „Далекосъобщения“ (2951 лв.), „Предоставяне на финансови услуги, без застраховане и допълнително пенсионно осигуряване“ (2921 лв.) и др. Най- ниско платените дейности (със СРЗ под прага от 1000 лв.) са „Рибно стопанство“ (871 лв.), „Други персонални услуги“ (915 лв.), „Дейности по обслужване на сгради и озеленяване“ (933 лв.), „Производство на дървен материал и изделия от дървен материал и корк, без мебели; производство на изделия от слама и материали за плетене“ (953 лв.), „Производство на облекло“ (966 лв.), „Дейности по охрана и разследване“ (с 992 лв.). През четвъртото тримесечие на 2022 г. на годишна база най- силно нараства СРЗ в икономическите дейности „Горско стопанство“ (+57,5%), „Спомагателни дейности в добива“ (+38,4%), „Ремонт на компютърна техника, на лични и домакински вещи“ (+32,6%). Спрямо различни изследвания в страната, то резкият ръст на заплатите в някои сектори не е учудващ от гл.т. желанието на работодателите да задържат квалифицираните кадри, да зaпълнят cвoбoднитe пoзиции (като се има впредвид изключително ниския дял на безработните общо в страната) и да запазят конкурентоспособността на пазара (с оглед повишаване на заплащането на компаниите, опериращи в един и същ бранш/ отрасъл). Част от дейностите, които регистрират по- висок ръст на заплатите от средния за страната (т.е. над прага от 16,6%), са едни от най- засегнатите от икономическите сътресения през последните години, но и са едни от дейностите със сравнително ниско равнище на заплащане (напр. „Социална работа без настаняване“, „Други персонални услуги“).
Изменение (в %) на СРЗ през четвъртото тримесечие на 2022 г. спрямо четвъртото тримесечие на 2021 г.
Номинален спад на СРЗ на годишна база се отчита в икономическа дейност (ИД) „Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители“ (-1,3%). Регистрираното намаление може да се разглежда като сигнал за проблеми във финансово- икономическото състояние на предприятията (вследствие пиковете при цените на енергоносителите) и/ или формирането на разходните пера (инвестиционните и оперативните разходи) на бизнеса. Отчитайки инфлационния натиск в страната, то през четвъртото тримесечие на изминалата година реалната СРЗ бележи на годишна база спад в 44 икономически дейности. Съответно най- съществено намалява реалната СРЗ в: „Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители“ (-15,6%), „Хуманно здравеопазване“ (-13,5%), „Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води“ (-9,9%), „Дейности по обслужване на сгради и озеленяване“ (-9,8%), „Специализирани строителни дейности“ (-8,8%). Ако направим справка за размера на СРЗ в тези ИД спрямо СРЗ за страната, то картината е разнопосочна- има както високоплатени дейности (с ниво на СРЗ над СРЗ за страната), така и такива, които са с едни от най- ниските нива на заплащане. Т.е. видно е, че ръста на доходите изостава както сред лицата с високо ниво на доходи, така и сред тези, които са с ниски такива.
Наети лица: годишни данни
По предварителни данни на НСИ през 2022 г. в страната са били наети 2 195 533 лица. Основния дял от заетите е концентриран в частния сектор. Спрямо 2021 г. наетите намаляват с -2,4%, като по- съществен е спадът в
частния сектор (-2,9%) отколкото в обществения (-0,7%).
Наети лица: тримесечни данни
През четвъртото тримесечие на 2022 г. в страната са наети 2 181 299 лица, като най- голяма част от наетите са концентрирани в дейностите: „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ (8,9% от всички наети в България), „Образование“ (7,5% от наетите), „Търговия на едро, без търговията с автомобили и мотоциклети“ (6,4% от наетите), „Държавно управление“ и „Хуманно здравеопазване“ (с около 5% от наетите). Най- малък брой наети (или по- малко от 0,2% от общо наетите в страната) са концентрирани в дейностите: „Рибно стопанство“, „Спомагателни дейности в добива“, „Производство на тютюневи изделия“, „Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води“, „Възстановяване и други услуги по управление на отпадъци“, „Воден транспорт“, „Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика“, „Ветеринарномедицинска дейност“, „Ремонт на компютърна техника, на лични и домакински вещи“, „Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации“.
През четвъртото тримесечие няма съществена промяна в броя на наетите (статистиката представя -0,2% спад за страната). Все пак в определени икономически дейности се отчита значително нарастване на персонала в предприятията/ организациите. Това са „Даване под наем и оперативен лизинг“ (+13,3%), „Административни офис дейности и друго спомагателно обслужване на стопанската дейност“ (+12,2%), „Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика“ (+10,7%).
Изменение (в %) на наетите лица през четвъртото тримесечие на 2022 г. спрямо четвъртото тримесечие на 2021 г.
В редица дейности обаче на годишна база намаляват наетите лица. Така през четвъртото тримесечие на 2022 г. се наблюдава повече от 5% спад на наетите в „Производство на облекло“ (-7,0%), „Строителство на съоръжения“ (-9,6%) и „Рибно стопанство“ (-13,5%). Доколкото в някои дейности пандемията повлия за намаляване и текучество на персонала, то в други двигател зад спада на наетите може да е нерантабилността на извършвания труд с оглед ръста на цените на енерго носителите и използваните суровини/материали, размера на предлаганата работна заплата (напр. в дейностите с ниски нива на СРЗ като „Рибно стопанство“, Производство на облекло“), така и невъзможността за намиране на нови кадри (непривлекателност на професиите) и задържане на квалифицираните такива.
Изменение (в %) на наетите лица през четвъртото тримесечие на 2022 г.
спрямо четвъртото тримесечие на 2021 г.
При редица дейности намаляването на броя на наетите лица способства за повишаване на работната заплата- т.е. тук движението на СРЗ се повлиява от дефицита на кадри. В някои дейности наетите намаляват по- осезаемо на годишна база, което води до осезаем ръст на заплащането, напр. в „Строителство на съоръжения“, „Рибно стопанство“, „Производство на хартия, картон и изделия от хартия и картон“ и др.
Предизвикателства и тенденции на пазара на труда
Заетостта в еврозоната нарасна повече от очакваното до ново рекордно ниво през последното тримесечие, тъй като изненадващо устойчивата икономика избегна рецесия, сочейки по-голям инфлационен натиск, който може да задържи лихвените проценти високи за по-дълго време. Очакваше се икономиката на еврозоната да се свие през зимните месеци, но падащите цени на енергията, меката зима и неочакваната гъвкавост в икономиката подкрепиха доверието, ограничавайки щетите до малка група държави, които все още са изправени пред трудна 2023 г. По данни на Евростат растежът в 19-те страни, от евро зоната, в края на 2022 г. се увеличи с 0,1% на тримесечна база за 1,9% ръст на годишна база, в съответствие с предварителната оценка от 31 януари. Истинската изненада през последното тримесечие на 2023 е заетостта, която се увеличи с 0,4% за тримесечието, два пъти по-бързо от очакваното, тласкайки общия брой на работниците до 165 милиона. Спрямо година по-рано ръстът на заетостта е 1,5% през последното тримесечие на 2022 г. Бързият растеж на заетостта подчертава колко стегнат е пазарът на труда и сигнализира за проблем в Еврозоната в борбата й да върне инфлацията до 2%. Изненадващо голямото увеличение на заетостта през четвъртото тримесечие на миналата година е най-новата илюстрация на забележителната устойчивост на еврозоната в лицето на различни насрещни ветрове. Очакваната рецесия, която да повиши нивото на безработицата, да охлади пазара на труда и да ограничи заплатите не се случи. Фирмите, които се бореха да наемат отново работници след пандемията, изглежда се задържат на персонала дори по време на спад. Устойчивостта на растежа на заетостта ще влоши притесненията на ЕЦБ относно вторичните ефекти върху инфлацията и ще засили натиска за удължаване на цикъла на нарастване след март.
Основни тенденции в динамиката на заетостта през 2022 г. са:
- Бавно и стабилно повишаване на общият брой отработени часове
в ЕС – спрямо 2021 г. - Растеж на брутната работна заплата /но той не кореспондира с
растежът на реалната такава/ – данните за доходите показват спад на реалната
работна заплата в ЕС с 3,3% през 2-то тримесечие на 2022 г., заради
изпреварващият темп на инфлацията, измерена през ХИПЦ. - По отношение на самонаетите лица, и тези на временни договори,
не е налице каквото и да е значително увеличение, като резултатите са пониски от тези през 4-то тримесечие на 2019 г. - Растежа на заетостта е в пряка връзка с повишаване ѝ на броя на
незаетите работни места – като секторите с най-голям недостиг на работна
сила са: индустриално производство, строителство и сектор „услуги“. - Коефициентът на безработица в повечето страни в ЕС e близо до
или под предкризините резултати – като общо за всички страни в ЕС той е
6,1% за 2-то тримесечие на 2022 г. - Налице е нарастване на коефициента на заетост при жените,
който е по-висок от пиковите досега стойности от 4-то тримесечие на 2019 г. - Наблюдава се постепенно възстановяване и на младежка заетост.
Въпреки това, в някои от страните-членки, тя остава все още далеч от нивата
в края на 2019 г.
