Дигитализация

Навлизане в дигиталната ера

 

Дигитализацията е все още в началната фаза на своето развитие. 60% от световното население няма достъп до интернет, а от 3.2 млрд.души с достъп до интернет само 1 млрд. души са обхванати от високо скоростно широколентово покритие. През 2016 г. 79.2% от лицата в ЕС 28 използват редовно интернет (поне веднъж седмично), като сред държавите от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) единствено Естония (85.0%) отчита по-висок брой на интернет потребителите, а в останалите държави от региона процентът варира от 78.6% за Чехия до 56.3% за Румъния. Повечето от държавите в региона отчитат и по-висок спрямо средноевропейския дял на лица от населението, които никога не са използвали интернет- ако за ЕС 28 това са 14.4% от лицата, то този дял е два пъти по-висок в Румъния (30.3%) и България (33.3%). В ЕС 28 се наблюдава добро покритие на домакинствата със стандартен фиксиран широколентов достъп (97.4% през 2015 г.), както и съществен напредък при покритието им с широколентов достъп от следващо поколение(70.9% през 2015 г.).

В световен план все повече сектори биват засегнати от дигитализацията-банкиране, търговия на дребно, енергетика, транспорт, издателска дейност, образование, медии, здравеопазване. Наблюдава се разрастване на широколентовите пазари, намаляване на цените за мобилни услуги, поява на колаборативни методи на производство (crowdfunding platforms и sharing economy platforms). ИКТ секторът все повече се оформя като ключов фактор за растежа на националните икономики. За периода 2008-2013 г. между 15 и 52% от всички инвестиции в държавите от ОИСР се отнасят към ИКТ сектора. През 2013 г. над 5.5 млн. души в ЕС 28 са заети в ИКТ сектора; в ЦИЕ заетостта в сектора варира в широки граници- от 19 хил. души в Естония до 336 хил. души в Полша. ЕКП обаче сигнализира за по-слабото присъствие на жените в ИКТ и по-малък дял на жените, завършващи научни, технически и математически специалности.

Благодарение развитието на ИКТ сектора фирмите вече могат да излизат бързо на световната сцена, дори и разполагаемият персонал да е много малък. През 2016 г. 77.1% от предприятията в ЕС 28 са имали собствен уебсайт, но едва 17.8% от предприятията в съюза са продавали своя продукт/услуга онлайн. Повечето от държавите в ЦИЕ изостават от средноевропейското ниво на он-лайн продажбите- най-вече България (със стойност от 5.4%), Румъния (7.4%), Латвия (8.4%), Полша (10.7%).

 

Ефекти на дигитализацията върху съвременните общества

 

Съществуват противоречиви мнения относно ефекта от дигитализацията върху съвременните общества. Сред положителните страни от нейното разпростиране са: създаването на по-зелена икономика; индустриите и умните фабрики могат да се завръщат в страната на произхода си (да не се изнасят производства в чужбина); появата на нови работни места (компютърни инженери и учени, експерти по мрежи и др.); по-гъвкав и автономен труд; премахване на повторяеми и рутинни задачи; по-добро представяне при тежките и сложни задачи; нови форми на сътрудничество между работниците и по-висока свързаност и комуникация сред хората; по-доброто съвместяване на трудов и семеен живот. Новите технологии ще способстват за повишаване на фирмената производителност, а оттам и на конкурентоспособността. Така с по-ниски разходи и цени фирмите ще имат по-високо търсене на продукцията и оттук по-силно ще търсят труд, с което (частично) ще се компенсира намалялата заетост. В степента, в която новите технологии допълват работниците, то производителността на труда ще расте. Това може да доведе или до по-високи заплати, или до по-висока заетост, или и до двете; с по-висок трудов доход работниците могат да потребяват повече стоки и услуги, което отново ще доведе до нарастване търсенето на труд в икономиката. Отделни изследвания разглеждат дигитализацията и автоматизацията като и потенциални фактори за големи размествания на работната сила в отделни професии и индустрии.

Негативните ефекти от дигитализацията включват: масово унищожаване на работни места, изискващи средно ниво на уменията; влошаващи се условия на труд (занижаване на стандартите за професионално здраве и безопасност) и ерозиране на трудовите стандарти; размиване на границата между личен и трудов живот (на разположение 24/7, повишаване на стреса и риск от прегряване); поляризация на работните места (от една страна, ИТ специалисти с висока добавена стойност и, от друга, работници със слаби умения, работещи за машините и контролирани от тях); създаване на дигитален мениджмънт и риск от загуба на доверието между мениджмънта и наетите;  разширяване на неравенствата в богатството; силна конкуренция и рефлектираща върху равнището на работната заплата; отслабване на колективните действия и индустриалните решения; разминаване между търсените и наличните умения и обучения на пазара на труда; световна конкуренция между работниците за работни места, неизискващи контакт лице-в-лице; ерозиране на данъчната основа и социалното осигурителното финансиране. Гарантирането на преход към справедливо дигитално общество е основното предизвикателство, решението на което ще доведе до по-равномерно разпределение на богатството (излизане от ситуацията, в която собствениците на технологиите и на информационните масиви ли ще вземат огромния дял от генерираните приходи) и до елиминиране задълбочаването на различията между държавите (от гл.т. степента на дигиталното им развитие), но и между работниците вътре в държавите.

 

Количествени и качествени ефекти на дигитализацията върху заетостта

 

Страховете за загуба на работните места в следствие на технологичния напредък датират още от 19-ти и 20-ти век, като отново се засилват с ускореното навлизане на автоматизацията и дигитализацията в набор от дейности на работните места. Все още няма надеждна статистика за това, колко работни места ще бъдат загубени вследствие на дигитализацията, поради различията в методологическите основи на изследванията. Влиянието на четвъртата индустриална революция върху трудовите пазари не бива да се свежда единствено до създаването на нови и заличаването на съществуващи работни места; според изследване на ETUI влиянието ще се проявява и по посока изменяне съдържанието на труда.

Рискът от промяна в нивото на заетостта с оглед на автоматизацията е изследван от Frey и Osborne (2013 г.). Резултатите от тяхното изследване показват, че 47% от заетите в САЩ са на работни места, които могат да бъдат изпълнявани от компютри и алгоритми през следващите 10 до 20 години.

Според Frey и Osborne най-висок е рискът от автоматизиране на работните места в сферата на услугите, продажбите, офис и административните дейности, сред ниско платените професии, а от гл.т. на работниците- сред нискоквалифицираните такива.  Известно припокриване на така формулираната прогноза има и с данните на ETUI: Институтът на ЕКП прогнозира, че най-рискови са позициите в: офис и чиновническите дейности; търговията и продажбите; транспорта и логистиката; преработващата индустрия; строителството; някои аспекти на финансовите услуги; някои видове услуги (преводи, данъчни консултанти). Съответно ETUI  представя и в кои сфери работните места ще са с най-нисък риск от автоматизация/дигитализация: образование, изкуства и наука; юридически услуги; управление на човешките ресурси; някои аспекти на финансовите услуги; доставчици на здравни услуги; компютърни инженери и учени; някои видове услуги (социални работници, фризьори, козметици).

Стъпвайки върху методологията на Frey и Osborne (2013 г.), европейският тинк-танк Bruegel отчита, че 54% от работните места в държавите от ЕС 28 подлежат на компютъризиране. Наблюдава се неравномерно разпределение на риска- по-богатите северно европейски държави ще бъдат по-слабо засегнати за разлика от работната сила в Южна Европа; повече от половината от държавите в ЦИЕ пък отчитат по-висок от средноевропейския риск за своите работници.

Критиките към изследването на Frey и Osborne (2013 г.) са в следните насоки: а) автоматизацията е насочена към определени дейности, а не към целите професии (професиите се състоят от набор от дейности, които не могат да бъдат лесно автоматизирани); 2) съществуват законови, икономически и дори етически обстоятелства, които пречат или поне забавят замяната на хората от машини на работното място.

Източник: Bruegel calculations based on Frey & Osborne (2013), ILO, EU Labour Force Survey

 

Изследване на Arntz, Gregory  and Zierahn (2016) сред 21 държави членки на ОИСР (включително САЩ) преизчислява дела на работните места в риск от автоматизиране  на 9%, като сред отделните държави се наблюдават съществени различия: от около 12% в Австрия, германия и Испния до около 6% и по-малко във Финландия и Естония. Най-застрашени от автоматизацията са ниско квалифицираните и имащи нисък доход работници. При групата на нискоквалифицираните работници връщането на конкурентното предимство пред машините чрез надграждане на уменията и обучение може да бъде трудно постижим процес, тъй като скоростта на настоящата технологична революция надвишава темпото, с което са се появили предходните революции. Ето защо фокусът трябва да е много повече към потенциалните неравенства и изисквания за (пре)квалификация спрямо технологичната промяна, отколкото към това доколко технологичния процес ще доведе до безработица сред населението. Извадката на европейските държави показва следните данни:

 

Източник: Arntz, M., T. Gregory  and U.Zierahn (2016), “The Risk of Automation for Jobs in OECD countries: A Comparative Analysis”, OECD Social, Employment and Migration Working Papers No.189, OECD Publishing, Paris

 

Макар и изследването на Arntz, Gregory  and Zierahn да подчертава, че не всички задачи могат да бъдат лесно автоматизирани, то все пак дигитализацията ще засегне работните места във всички индустриални сектори и професии, и то с интензифициращи се темпове.

Фокусирането върху рисковете относно съществуващите работни места не трябва да е за сметка пренебрегването на факта, че в бъдеще работните места ще допълват новите технологии (ще се трансформира съдържанието на труда), ще се търсят работници в нови сектори и за нови професии.

Според Институтът на ЕКП новите работни места, появили се вследствие от автоматизацията/дигитализацията, ще са поляризирани: от една страна, ще има топ позиции (анализатори и архитекти на база данни, разработчици на софтуер и приложения, мрежови специалисти и специалисти по изкуствен интелект, дизайнери и производители на нови интелигентни машини, роботи и 3D принтери, специалисти по дигитален маркетинг и електронна търговия); от друга страна, ще са т.нар. дигитални роби, заети в дигитални платформи, както и лица в споделената икономика (шофьори в Uber, майстори по домовете, гледачи на животни и др.).

С дигитализацията се фрагментират и пренареждат задачите на работните места, все по-малко предвидима става натовареността на работниците, появяват се нови организационни модели в подкрепа на мобилността (напр. проектните задачи, работата от разстояние), изтънява границата личен-трудов живот. Много от работните места стават хибридни- хора си сътрудничат с роботи или с интелигентни производствени системи.

Дигитализацията несъмнено ще прекрои облика на пазара на труда, но несъмнено същото направи и икономическата криза от 2008 г. Така през последните години нарасна изследователското внимание, посветено на нестандартните форми на труд (макар и все още да няма универсално приета дефиниция какво представляват те). В доклад на Европейската Комисия се посочва, че през 2014 г. 42% от заетите лица в ЕС 28  са били в нестандартна форма на заетост, като се наблюдават съществени вариации между държавите: от 60% в Нидерландия и над 50% в Гърция, до под 20% в България, Естония и Латвия. Докладът проследява каква част от заетите лица се намират в риск от това да не бъдат покрити от социално-осигурителните системи (поради факта, че попадат в някаква форма на нестандартна заетост, която вероятно не се покрива от обезщетения) и по-точно от някои от следните три вида обезщетения: за безработица, за болничен и за майчинство. Данните за страните от ЦИЕ са следните:

Източник: European commission “Non-standard employment and access to social security benefits”Research note 8/2015, January 2016

Източник: European commission “Non-standard employment and access to social security benefits”Research note 8/2015, January 2016

Източник: European commission “Non-standard employment and access to social security benefits”Research note 8/2015, January 2016

 

Вследствие на обществените, икономическите и технологичните развития се наблюдава появата и на нови форми на нестандартен труд, които трансформират традиционната взаимовръзка работодател-работник. Изследване на Eurofound (март 2015 г.) представя девет нови форми на заетост, част от които се срещат в държавите от ЦИЕ: временен мениджмънт (Чехия), споделяне на служители (Унгария), работа в тълпа/краудуърк (Литва, Чехия, Латвия), мобилен ИКТ труд (Латвия, Словения), споделяне на работно място (Чехия, Полша, Словения, Словакия); непостоянен труд (Словакия, Унгария, Румъния), осъществяван чрез ваучери труд (Литва).:

Размиването на границите на работното място в дигиталната ера доведе до развитието на телеуъркинга, ИКТ-базирания мобилен труд и работата в тълпа (краудуъркинга). Изследване на Eurofound и International Labour Office от 2017 г. се съсредоточава върху феномена на телеуърк/ИКТ мобилния труд (Т/ИКТМ). Изследването показва, че наличието на Т/ИКТМ се обуславя от нивото на технологично развитие на държавите, но и от културата на работното място. Т/ИКТМ е по-често срещан сред ръководителите и специалистите, но се наблюдава и при помощния административен персонал и персонал, зает с търговия. Позитивните страни на този вид труд включват намаляване на времето за пътуване, по-висока автономност при организирането на работното време, по-добър баланс между трудов и семеен живот и по-висока производителност. Сред недостатъците на Т/ИКТМ обаче са: удължаването на работните часове, припокриването между платен труд и личен живот, поради размиването на границите между труда и личното време, интензифицирането на труда.

 

Нарастващата роля на уменията в дигиталното общество

 

С прилагането на дигиталните технологии част от работните места ще изискват адаптиране на съществуващите умения и въвеждане на повече когнитивни задачи, оттук ще се повиши търсенето на работници с умения за решаване на проблеми и с креативно мислене. Едновременно с това нараства риска от това съществена част от хората без елементарни е-умения да не бъдат пригодни за заетост в новата дигитализирана трудова среда.

Необходимостта от придобиване на умения не произтича вече просто от риска за загуба на работните места- работниците трябва да подобрят е-уменията си, за да завършват работните си задачи и да осигурят ръст в производителността (което може да има положително отражение и върху работните задачи). Фрикционната безработица (преходът от едно на друго работно място) ще е следствие от различията в образованието и квалификациите на отделните групи работници.

Най-сериозни трудности в намиране на ново работно място ще изпитват лицата с ниско образование и по-възрастните лица. Ето защо в този преходен период е необходимо прилагане на навременно обучение и преквалификация с оглед избягване на структурната дългосрочна безработица. Основното предизвикателство за правителствата ще е как да осъществят масови инвестиции в усвояване на дигитални умения както в образователната система, така и на работните места. При провал на политиките по преквалификация или преназначаване на работниците, то биха се повишили неравенствата в доходите и в социален план.

Според “The Survey of Adult Skills (PIAAC) of OECD (2013)“в съществена част от държавите от ОИСР лицата нямат никакъв опит или им липсват основни умения за използване на ИКТ. Слабото владеене на умения за информационна обработка ограничава достъпа на лицата до много от основните услуги, по-доброто заплащане и по-добрите работни места, до възможността за участие в продължаващо образование и обучение, което е от ключово значение за поддържане на уменията през целия трудов живот. Ключови политически послания от изследването са:

• Държавите трябва да осигурят висококачествено първоначално образование и едновременно с това достъпни за цялото население възможности за УЦЖ;
• Необходимост от развиване на връзка между обучение и работно място- улесняване на прехода образование-пазар на труда;
• МСП може да имат нужда от публична помощ, за да осигурят обучение на персонала; работодатели и синдикати играят важна роля за оформяне на образованието и обучението спрямо нуждите на пазара на труда и от гл.т. повишаване пригодността за заетост на работниците;
• Необходимост от идентифициране на лицата с неравностойни шансове за обучение (имигранти, възрастни работници, лица в неравностойно положение) и насърчаване надграждането на уменията им;
•  Необходимост от осигуряване на лесно достъпна информация за обучения на възрастни в комбинация с консултантски услуги;
• Признаване и сертифициране на компетенциите (сертифициране на неформалното обучение);
• Насърчаване реинтегрирането на временно отсъствали от пазара на труда лица, както и задържането на възрастните работници на пазара на труда и на работниците с увреждания или тези, имащи ангажимент за полагане на грижа към други лица;
• Разминаването между притежавани и търсени умения може да бъде преодоляно чрез събиране на навременна информация относно търсенето и предлагането на умения; чрез обществените служби за заетост или чрез други специалисти може да се насочват лица към обучителни програми, отговарящи на бъдещето им професионално развитие.

 

Синдикатите като фактор за формиране политиката относно дигитализацията

 

Четвъртата индустриална революция няма да е справедлива по своята същност, което налага необходимостта от намесата на синдикатите, за да се предотврати нарастване на неравенствата. Според доклад на МОТ (“Inequalities and the World of Work: What role for industrial relations and social dialogue?’, 2017) координираните системи за колективно трудово договаряне в Европа успешно предотвратяват ръста на неравенствата на пазара на труда; ерозирането на договарянето води до нарастване на броя на нископлатените работни места или до ръст в неравенствата сред работната сила.

За синдикатите дигитализацията поставя следните въпроси, на които трябва да се търси отговор:

• в кои сектори какъв вид обучение трябва да се проведе по повод на новите работни места;
• какво да бъде направено за работниците, които ще бъдат изключени от пазара на труда- (нови) форми на социално подпомагане, доходно подпомагане;
• по повод връзката човек-машина- какви принципи могат да се приложат за запазване квалификацията на работника и поддържане на поносима натовареност на труда;
• по повод на дигиталния мениджмънт- как да се гарантира, че работникът няма да е обект на постоянен мониторинг, как да се оценява труда;
• как да бъдат регулирани новите форми на заетост- да се създават ли нови трудови договори, каква защита може да бъде предложена на работника и как да се контролират условията на труд (правилата относно работното време, здравето и безопасността, балансът между трудов и семеен живот, защитата на личните данни), как да се подсили договорната сила на платформените работници;
• как да се избегне деструктивната конкуренция между паралелните регулирани и нерегулирани трудови пазари;
• възможно ли е към Т/ИКТМ да се приложат ясни разпоредби и/или национални/секторни колективни договори, свързани с: работното и извън работното време (ограничаване на неплатения извънреден труд и гарантиране на минималните периоди за почивка); здравето и безопасността на работното място (при работни места, изнесени извън помещенията на работодателя)

 

На европейско ниво синдикалните усилия по повод на дигитализацията могат да се насочат към: (европейските) работнически съвети и представителите на работниците да проследяват процеса на аутсорсинг и доколко се прилагат условията на труд и договорените работни заплати; договаряне на Транснационални рамкови споразумения относно дигитализацията; участие във фирмения борд (така синдикатите ще имат достъп до нивото, на което се вземат решенията и на което се определят стратегическите направления за компанията); извоюване правото синдикатът да налага временно суспендиране на решенията на мениджмънта относно организацията на труда при представяне на нови технологии; стартиране синдикализацията и и по-добрата защита на самонаетите в атипичните форми на труд.

Редно е обаче да се постави въпроса в състояние ли са синдикатите да се включат активно за гарантиране на един справедлив преход към дигитална икономика, при положение, че в отделните европейски държави се наблюдава: цялостно намаляване на синдикалните членове; децентрализация на колективните трудови договори на фирмено ниво; нарастващ брой на работещите в несигурна заетост, които не са покрити от КТД; промени във вътрешните структури на синдикатите. Тези тенденции отслабват ролята на синдикатите в процеса на колективно трудово договаряне.

Синдикалната плътност намалява в държавите членки на ОИСР от 21% през 1999 г. до 16.7% през 2014 г.Същевременно в държавите от ЕС (плюс Норвегия и Исландия) нивата на синдикална плътност през 2013 г. варират съществено от около 85% в Исландия, в диапазона 66%-69% във Финландия, Швеция и Дания, до близо 8% във Франция.

Данните на ОИСР за синдикалната плътност в държавите от ЦИЕ през 2013 г. са следните: Чехия 12.7% (22.3% през 2003 г.), Естония 5.7% (съответно през 2003 г. 11.7%), Унгария 10.5% (съответно 17.9%), Полша 12.7% за 2012 г. (съответно 18.8%), Словакия 13.3% (съответно 26.1%), Словения 21.2% (съответно 43.7%).

Източник: OECD Stat., Trade Union Density

* Данните за Полша са за 2003 и 2012 г.

 

Европейски инициативи, насочени към дигитализацията

Европейската комисия идентифицира завършването на Единния дигитален пазар като един от политическите си приоритети. На 6 май 2015 г. е приета Стратегията за цифровия единен пазар, включваща набор от целенасочени действия, изпълнявани от Комисията до януари 2017 г. Стратегията се основава на следните три стълба: 1) по-добър достъп за потребителите и предприятията до цифрови стоки и услуги в цяла Европа; 2) създаване на подходящи условия и равнопоставеност за развитието на цифровите мрежи и новаторските услуги; 3) максимизиране на потенциала за растеж на цифровата икономика. С оглед осъществяването на политиките по единния европейски дигитален пазар и наблюдаване дигиталния напредък на отделните държави, Европейската комисия разработи отделна секция на своя сайт, съдържаща две големи бази данни с разнообразни индикатори .

На европейско ниво има изградени две референтни рамки за политическите стратегии, целящи засилване на дигиталните умения в населението. Първата е Европейската рамка за е-умения, целяща задаването на референтна рамка за комопетенциите в ИКТ сектора. Втората е Европейската рамка за дигитална компетентност на гражданите (позната още като DigiComp, представена е през 2013 г. и обновена през 2016 г.), която представлява инструмент за подобряване на дигиталните компетенции на гражданите, за формулиране на политики за изграждане на дигитални компетенции и за планиране на образователни инициативи сред отделни групи от населението. Чрез рамката се измерва дигиталната компетентност на лицата (на базата на разработени 21 компетенции в 5 ключови области)- тя действа като он-лайн инструмент за самооценка.

Някои държави членки на ЕС вече са стартирали инициативи за дигитализиране на индустрията и услугите, като примери в това отношение могат да бъдат намерени в: Германия (инициативата ‘Industrie 4.0’; изготвяне на т.нар. Зелен доклад с цел осъществяване на широк обществен дебат относно бъдещето на труда), Италия (инициативата “Fabbrica Intelligente”), Финландия, Франция (“Nouvelle France Industrielle” (Industrie du Futur)), Люксембург, Швеция, Нидерландия (“Smart Industry”), Австрия (общ политически документ на ÖGB, UNI-Europa and GPA-DJP относно дигитализацията и заетостта в ЕС- в текста са засегнати темите за социалния диалог, защитата на лични данни, правата и защитата на краудуъркърите, образованието и Европейския социален модел; в Австрия се провеждат още самостоятелна изследователска инициатива от Университета във Виена за краудуъркърите), Белгия (Министъра на дигиталния дневен ред, телекомуникациите и пощите представя през април 2015 г. План за действие „Дигитална Белгия“, очертаващ дългосрочната визия и цели на страната по повод на дигитализацията).

ЕКП активно участва в инициирания от Европейската комисия дебат за Европейския дигитален ред и публикува в тази връзка своя резолюция . В периода декември 2015-април 2016 г. ЕКП организира и серия от работни групи за дигитализацията. Европейските социални партньори организират през февруари 2017 г. и общ семинар за дигитализацията. На европейско секторно ниво също са осъществени редица инициативи по повод на дигитализацията с участието на industriAll (Приета официална позиция от декември 2015 г., озаглавена ‘Digitalisation for equality, participation and cooperation in industry – More and better industrial jobs in the digital age’ ), UNI-Europa (семинар от септември 2015 с ÖGB относно икономическия и социалния потенциал на дигитализацията), EPSU (семинар от септември 2015 г. относно дигитализирането на публичните служби в Европа), EFFAT (становище от ноември 2015 г. относно появата на нови участници в туристическия сектор като Couchsurfing, Airbnb, Uber, BlaBlaCar, Greeters и др.).

 

Инициативи, насочени към дигитализацията в района на ЦИЕ

 

Министерството на икономиката в Хърватия е приело стратегическа рамка за развитие на дигиталната икономика, която е съгласувана с целите на стратегията Европа 2020 и с  Програмата в областта на цифровите технологии за Европа. В страната се провежда още и Годишна ИКТ национална среща на високо равнище, както и различни инициативи за насърчаване на предприемачеството в ИКТ сектора. В Хърватия е създадена т.нар. Лига на създателите (Croatian Makers League), целяща развитието на роботиката и програмирането в образованието.

В Унгария чрез европейските структурни фондове се осигурява финансиране за доставка на ИТ оборудване в училищата. В страната компаниите Vodafone (с Програмата за дигитално училище) и компанията Telenor (с програмата Hyper school) влизат в училищата с цел стимулиране на дигиталната култура и развиване на ефективни методи за обучение- осигуряват се устройства за използване от учениците и обучение за учителите.

През 2015 г. Министерството на икономиката в Словакия публикува стратегията „Умна индустрия за Словакия“, целяща адаптирането на националната икономика към дигиталните тенденции и модернизирането на индустриите, бизнес моделите и обществото, за да остане конкурентоспособна и печеливша икономиката.

В Естония е създаден е-Съвет, направляващ развитието на дигиталното общество, е-управлението и приложението на Националния дигитален ред. През 2000 г. парламента в Естония въведе като основно право за всички граждани достъпа до интернет. Парламентът на страната също взема решение, че ИТ инфраструктурата ще бъде надграждана на всеки 7 години. Естония заема водеща роля в Европа по отношение на дигиталната администрация- през 2001 г. в страната е представена децентрализираната он-лайн платформа “X-Road”(позволяваща взаимодействието между електронните бази данни в публичния и частния сектор), която в момента покрива около 1000 институции и предлага широк набор от дигитални услуги. Същевременно всеки гражданин на Естония има електронна карта за самоличност, която от 2007 г. става достъпна и за мобилни устройства. От 20002 г. естонците могат да правят плащания чрез мобилните си телефони, а от 2005 г. да гласуват он-лайн (първоначално на общинско ниво, а след това и на парламентарните избори). През 2016 г. Университетът в Талин провежда проучване относно готовността за споделяне на пътуването с кола- 30% от интервюираните естонци заявяват готовност да осигурят подобна услуга с личния си автомобил.

През август 2015 г. Чехия приема План за действие за развитието на дигиталния пазар (в оригинал Action Plan for the Development of the Digital Market). Планът е развит в детайли в рамките на два документа: Стратегията за дигитална грамотност 2015-2020 г. и в Стратегията за дигитално образование 2015-2020 г. За изпълнението на посочените две стратегии е необходимо трансформиране на чешката образователна система. През септември 2016 г. е създадена и Чешка национална коалиция за дигитални работни места (като част от Стратегията за дигитално образование). Основната цел на коалицията е регулиране на сътрудничеството в сферата на дигитално образование между публичен и частен сектор, академични среди и други партньорски организации- в резултат ще бъдат изготвяни препоръки, касаещи дигиталните работни места, дигиталното образование и дигиталните технологии. Планира се в училищата правителството да финансира прилагането на курсове за дигитални умения и да осигури ИТ оборудване и позиции за ИКТ медиатори. На 24 август 2016 г. правителството в Чехия приема и инициативата „Индустрия 4.0“, подадена от Министерството на индустрията и търговията. Дългосрочната цел на инициативата е поддържане и увеличаване на конкурентоспособността на страната при масовото разпространение на т.нар. Четвърта индустриална революция; предвижда се прилагането на мерки за насърчаване на инвестициите и приложните изследвания, както и третиране на темата за кибер сигурността. През август 2016 г. по линия на Инициативата е приет доклад, включващ следните предложения: засилване подкрепата за приложни изследвания; осигуряване на кибер сигурност; въвеждане на релевантно законодателство; изграждане на мрежова база данни от ново поколение.  Синдикатите в Чехия са наясно, че технологичната промяна не може да бъде спряна- обмислят се начини, по които е-комуникирането и е-организацията да се приложат в синдикалните структури.