През месец юни необходимият нетен месечен доход на работещо лице от едночленно семейство е 1069,25 лв. Тази стойност е нужна за покриване на разходите за издръжка, включващи храна, жилище, образование, здравеопазване, облекло, транспорт и съобщения. Брутната заплата за издръжка е 1378 лв.
Това показва представено днес изследване на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ. Изчисляването на заплата за издръжка се прави от института от началото на тази година и и за първи път резултатите бяха посочени днес.
След 30-годишен опит в изчисляването на необходимите средства за издръжка на живота за 4-членно домакинство, през последните 2 години ИССИ работи за разработването на методика за изчисляване на заплата за издръжка. Между двете понятия „издръжка на живота“ и „заплата за издръжка“ има съществени различия, обясни Виолета Иванова от ИССИ. Изследването за издръжка на живот показва обективно необходимата за даден вид домакинство сума от средства, докато стойността на заплата за издръжка е израз на необходимия среден размер на работната заплата, която осигурява тези средства, в зависимост от броя на работещите и членовете на семейството на издръжка. И при двете понятия се използва потребителска кошница, а натрупаният през годините методически опит дава основание да се припознае и надгражда разработената вече методология за издръжка на живота.
Заплатата за издръжка е “измерител на доход от труд, който позволява на наетия работник и неговото семейство базисен, но социално приемлив стандарт на живот”. Доходите, получени от заплата, трябва да бъдат достатъчни, за да се осигури активно участие в обществения и социален живот; например, трябва да осигури „средствата и свободното време за участие в гражданския живот на нацията“ , както и осигуряване на адекватни средства от гледна точка на храна и подслон. Размерът на трудовите възнаграждения, необходим за осигуряване на достоен жизнен стандарт, е важен икономически критерий за адекватността на доходите. Заплатата за издръжка се изчислява като нетен доход, необходим за покриването на посочените разходи и пряко кореспондира с ценовите изменения в периода на наблюдението. Тя е функция на фиксираните тегла на потребление, от една страна, и потребителските цени – от друга.
Брутната сума – 1378 лв., е по-ниска от средната работната заплата за страната. Тя мина 1500 лв. и има дълбоки регионални различия – два пъти по-малка е във Видин, например. 2/3 от българските работници получават доход под средната работна заплата, така че необходимите средства за издръжка все още са недостижими за половината от работещите българи, те не достигат до нивото на Заплатата за издръжка, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той напомни, че в изготвения от конфедерацията меморандум за социално-икономическо развитие на България през следващите 4 г. са посочени ориентирите за необходимото движение на доходите нагоре – средната заплата да расте с 12-13 процента годишно, а минималната със 17 на сто. Ако минималната заплата расте изпреварващо, ще може медианната,която разделя на две целия пазар на труда, да мине още догодина Заплатата за издръжка и да кажем, че са повече работещите, които имат Заплата за издръжка в джоба си, обясни Димитров.
Заплата за издръжка за съответния тип семейство
Заплатата за издръжка е стойността за издръжка, която трябва да е достатъчна за нуждите и на работника, и на семейство му. Доходите за издръжка трябва да покрият нуждите не само на работника, но и на зависимите членове на домакинството. ЗИ трябва да бъде изчислена съобразна състава и типа на домакинството. Необходимият нетен доход се трансформира в заплата за издръжка (нетна и брутна), съобразно броя на работещите в семейството/домакинството.
Приемаме 3-членното семейство като типично за България. Близо 40% от модела „2 възрастни + 1 дете под 18 г.“ представляват от семействата от 2 съпрузи с неженени деца (НСИ, 2011).
Размерът на заплата за издръжка за съответния тип семейство през юни е както следва:
| Тип семейство/домакинство | Еквивалентни единици | Необходим нетен доход – лева месечно | ЗИ (нето) на 1 работещо лице – лева месечно | ЗИ (бруто) на 1 работещо лице – лева месечно |
| 1 възрастен, работещ, сам живеещ | 1 | 1069 | 1069 | 1378 |
| 2 възрастни, работещи + 1 дете до 14 г. | 1.8
(1 + 0.5 + 0.3)
|
1925
(1069 х 1.8) |
962
(1925 : 2) |
1240
|
През месец юни абсолютният размер на Заплатата за издръжка нараства с 22 лв. от началото на годината, като отчита ръст с 2,1%. Основните фактори, които влияят за нарастване на цените, са външни. Силен фактор е повишаването на цената на природния газ на европейските газови пазари и поетапното отражение на българския пазар. Друг фактор е движението нагоре на международните котировки на петрол, които имат отражение на горивата у нас. Цената на горивата влияе директно на транспорта, а оттам се пренася и към голяма част от останалите икономически сектори.
По-силно изразен е темпът на нарастване при групата на хранителните стоки, която запазва възходяща тенденция, като достига ръст от 3% спрямо декември 2020 г.
Темповете на изменение на Заплатата за издръжка основно се диктуват от нарастването на хранителните стоки. Важен фактор са международните борси и задържането на високи нива цените на зърнените култури и слънчогледа, които съответно имат отражение на основните хранителни стоки. По-забележимо нарастване от началото на годината се наблюдава при групите:
- хляб и зърнени храни с 2,2%. Увеличението на цените на хлебните изделия е с 1,3%, докато при брашното и тестените изделия е в диапазон 5-7%.
- мляко и млечни продукти с 1,2%, като по-силно изразено е нарастването при сирената с 2,3%;
- животински и растителни масла (с 14,9%), като слънчогледовото олио се повиша с около 25%;
- захар и захарни изделия ( с 2,3%), а само захарта регистрира ръст от 3,6%.
- Повишението на хранителните стоки се отрази върху нарастването на цените на услугите в заведения за обществено хранене, които достигат ръст до 2%. По-силно е изразено нарастването в заведения за бързо хранене с 5,7% и ресторанти с 3,4%.
Като цяло, нарастват стоките от първа необходимост, които традиционно присъстват на българската трапеза и имат по-високи нормативни разходи в потребителската кошница за Заплатата за издръжка. Колкото по-бързо нарастват цените на стоки от първа необходимост, толкова повече се увеличава техният дял в ЗИ, а това води до намаляване разходните пера в други групи.
Групата на нехранителните стоки и услуги, като цяло нарастването е по-слабо с 1,7%, но и в тази група се запазва възходящият тренд. Приносът е на по-високите котировки на петрола на международните пазари, а оттам и на вътрешните цени на бензина и горивата. Горивата за ЛТС регистрират ръст с 15,8% от началото на годината. Групата на транспорт като цяло нараства със 7,5%.
Увеличение се наблюдава в групите:
- природен газ с 25,7%.;
- образование и услуги свързани със свободното време с 1,5%,
- фризьорски услуги с 3,6%
Очакванията са през следващите месеци на по-ускорен ръст на цените, като следствие от увеличението от 1 юли на цените на природния газ с 10%, електроенергията с 4,4%, топлоенергия средно с 16,23%. Цената на енергоносителите влияят директно на някои основни хранителни продукти и зеленчуци, които се очаква да допринесат нарастване на ЗИ в края на годината с около 3,5-4%, прогнозира Виолета Иванова.
Представена бе и динамиката на Средната работна заплата в страната през последните години. Под въздействие на пандемията темпът на нарастване на работните заплати се забавя до 9,4% през 2020 г., а броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение намалява със 157 хил. (-6,8%). Този темп на СРЗ съвсем не е нисък и е под влияние на структурните промени в заетостта. Засегнати от епидемията са най-вече отрасли с ниски работни заплати. А през първото тримесечие на 2021 г. ръстът е още по-голям.
През първата половина на 2021 г. продължава спадът на наетите лица по трудово и служебно правоотношение. Тримесечните данни на годишна база отчитат намаление с около 60 хил. лица (-2,7%). През този период, размерът на СРЗ нараства с 11% и изпреварва същия преди пандемията (9%). Съществена роля има структурата в заетостта – остават на пазара на труда по-добре платените работници, дори се увеличава броя на наетите от високо квалифицирани икономически дейности, които носят по-висок прираст на СРЗ.
Предварителните данни на НСИ за заплатите и числеността на наетите работници и служители през първото тримесечие на 2021 г. позволяват да се очертаят следните по-важни констатации:
- Икономическите дейности (ИД), които остават най-силно засегнати от коронакризата, а и продължават да изпитват затруднения за преодоляване са от текстилната индустрия, транспорт, туризъм, услуги, спорт и развлечения. Загубените работни места от тези ИД представляват близо 60% от общото намаление на наетите лица за едногодишен период. Данните от диаграма по-долу, показват, че:
- Наред със силния спад на наетите лица се запазва тренда на спада на работните заплати. В „Ресторантьорство“ спад на СРЗ с 13,9%, на наетите лица с 17,6%; „Организиране на хазартни игри“ спад на СРЗ с -40,2%, наетите лица намаляват с 16,6%; „Въздушен транспорт“ СРЗ спад с -26,1%, наетите лица с -26,8%.
- Тревожен е проблема за икономическите дейности от текстилната индустрия, характерни с нисък среден размер на заплащане. За едногодишен период наетите лица намаляват в „Обработка на кожи“ с 21,5%, „Производство на облекло“ с 10,1%. Намалението на броя на лицата не е съпроводено с ускорен ръст на работните заплати. Ръстът на СРЗ е значително по-нисък от средния за страната (в диапазон 7,9 – 3,2%). При това средният размер на РЗ е около 782 -791 лв. и представляват едва около 64% от заплата за издръжка за 1 работещ от семейство с 2 възрастни +1 дете (1240 лв.). Това предполага от една страна, трудно възстановяване на сектора след коронакризата, а от друга наличието на съществени проблеми в разпределението и преразпределението на създадения продукт.
- За определени икономически дейности (ИД) коронакризата не оказа влияние. Наред с нарастване на наетите лица се наблюдава значителен ръст на СРЗ, при това във високо платени ИД със средна заплата повече от два пъти от средната за страната, с изключение на „Социална работа без настаняване“(882 лв.). Новите работни места са в „Производство на кокс и рафинирани нефтопродукти“ ръст на наети лица с 22,9% и СРЗ с 24,5%. Информационните технологии и услугите свързани с тях, като водещи са: „Дейности в областта на информационните технологии и услуги “ ръст на наети лица с 10,7%, СРЗ с 10,7%; „Информационни услуги” ръст на наетите лица с 7,9%, при ръст на СРЗ с 11,6%. Тези данни отново доказват тезата, че постигнатия ръст се дължи основно на високо платени отрасли, поради дефицит на квалифицирани кадри и силният конкурентен натиск на европейския трудов пазар.
Що се отнася до Минималната работна заплата от 1 януари 2021 г. тя се увеличи с 6,5% (от 610 на 650 лв.), и в условия на пандемия бе реализирано увеличението, предвидено в средносрочната бюджетна прогноза на МФ, посочи Любослав Костов от ИССИ. През първо тримесечие 2021 г. съотношението на МРЗ спрямо СРЗ е от 44,5%.
Настоящата ситуация показва, че обхватът на броя на наетите лица на минимална заплата продължава да нараства. В определена степен нарастването на броя е следствие от увеличаването на размера на МРЗ, но не трябва да изключваме всички наети в ниско платени икономически дейности, които са близо да размера на МРЗ, както и тези които са част от сивия сектор. В края на март 2021 г. назначените лица на МРЗ достигат 493 012 и представлява 21,8% от всички наети лица, при 20,1% през същия период на 2020г. Нарастването и с около 40 хил. лица за годишен период. Най-висок дял на минимална заплата в общо наетите за съответната икономическа дейност са: Строителство – 36,4%, „Транспорт, складиране и пощи“ – 30,7%, „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 30,4%, „Административни и спомагателни дейности“ – 33,8%.
Запис от представянето на изследването можете да видите във фейсбук страницата на КНСБ.
Презентация можете да видите тук, а пълното изследване е достъпно тук.