Гласът за интеграция на Западните Балкани
Темата за интеграцията на държавите от Западните Балкани е важна не само за региона, но и за целия Европейски съюз, и неслучайно е във фокуса на българското председателство на Европейския съвет.
За първи път от години насам ЕС заявява, че е готов за ново разширяване, като това разширяване може да стане със 6-те държави от Западните Балкани. За Европа присъединяването на Западните Балкани означава преди всичко геополитика и сигурност, а за Западните Балкани означава правова, икономическа и финансова стабилност.
Публикуваната Стратегия на Европейската комисия за Западните Балкани е навременен документ, подчертаващ стратегическата цел на ЕС за присъединяване на региона и очертава конкретни параметри на засилено сътрудничество и изграждане на отношения на добросъседство. Ключово значение за успеха на Стратегията е лансирането на шестте конкретни области на партньорски инициативи, които адресират най-сериозните проблеми на региона и сред които с най-голяма важност са върховенството на закона, социално-икономическото развитие, сигурността и миграцията и особено помирението и добросъседските отношения. Тази Стратегия съответства и подкрепя дългосрочните стратегически цели на България за сигурност и стабилна среда, която да насърчава икономическия просперитет на всички страни от региона.
Публикуваните през април 2018 г. Годишни оценки на програмите за икономически реформи за страните от Западните Балкани и Турция показват траен икономически растеж и усилия за укрепване на макроикономическата и фискалната стабилност с оглед на актуалните уязвимости. Стабилните политики следва да бъдат запазени, а реформите- ускорени с цел намаляване на продължаващите макроикономически рискове, отключване на източници за устойчив дългосрочен растеж и по-бързо сближаване с ЕС.
Икономически трудности под въздействието на различни фактори, слаба конкурентоспособност, ниски инвестиции, слаби институции и трудна бизнес среда, съпътстваха през последните години значителна част от държавите от Западните Балкани. Тези икономически промени доведоха до драстични различия в стандарта на живота. Ако в Хърватия се поддържа относително добър жизнен стандарт, в останалите държави от Западните Балкани положението не е същото.
Показателите характеризиращи жизнения стандарт очертават задълбочаване на социалните неравенства в шестте кандидатки и потенциални кандидати от Западните Балкани за членство в ЕС, като следствие от по-високите нива на безработица, слаб ръст на доходи, по-високи ценови нива. Така например, докато нивата на безработицата през последните две години намалява в повечето страни от ЕС, то делът на хората без работа в Западните Балкани продължи да се задълбочава и варира от 14.1% в Сърбия и Албания до 30.5% в Косово.
Коефициенти на икономическа активност, заетост и безработица, за 2017 г.
* данни по BiH (Agency for Statistics of BiH)
** Източник: Евростат
Вече втора поредна години ЕКП настоява за по-високи заплати в целия континент и най-вече в държавите от Източния блок, където възнагражденията са в пъти по-ниски спрямо останалите държави. Корпоративна Европа се възстановява от кризата, но в същото време едва 1% от населението на континента се ползва от увеличената печалба. Заплатите на работниците нарастват с бавни темпове и пропастта между Източна и Западна Европа се задълбочава. Това се отразява не само на социалното неравенство, а и на икономиката като цяло. Ниските възнаграждения в Източна Европа вредят на икономиката на ЕС, свободното движение на хора и капитали, на трудовия пазар.
• Минимална работна заплата
Повишаването на минималните заплати е една от мерките за повишаване на доходите, макар и не достатъчна, тъй като в държавите от Източния блок, включително и България, тя е твърде ниска спрямо заплащането в другите държави от ЕС. Минималната заплата в България (260,76 евро) е най-ниската в Европа. За сравнение в Люксембург – 1999 евро или около 8 пъти по-висока от нашата.
В сравнение с минималните възнаграждения в страните от Западните Балкани, с най-нисък размерът на МРЗ са в Албания (180,52 евро) и Македония (239,74 евро). Тези стойности са значително по-малки от най-ниската минимална работна заплата в съюза – тази в България. Изоставането на МРЗ в Албания и Македония е по-ниско от тази в България съответно с 30.8% и 8.1%.
Сред първенците с най-висок размер на минимални трудови възнаграждения на Западните Балкани са заплатите в Хърватия с 462 евро, Черна гора с 288 евро и Сърбия с 285 евро. При това и трите държави надхвърлят размера на МРЗ в България, но все още значително изостават от средните нива на ЕС. През последната година Сърбия регистрира най-висок ръст на МРЗ с 15.1% и това я изтласква на по-високи нива от тези на България.
Минималната работна заплата в България се увеличи от 1 януари 2017 г. с 9.5% (от 420 на 460 лв.), а от началото на 2018 г. бе реализирана и следващата стъпка – ново увеличение с 10.9% и размер от 510 лв. В същото време увеличението на минималната и средната заплата не промени съотношението между тях – през 2017 г. по предварителни данни то е 43.4%.
За сравнение в Сърбия през 2017 г. съотношението на МРЗ от средното възнаграждение в индустрия, строителство и услуги достига до 46.3% (Евростат).
Минимална работна заплата за държави от Западните Балкани, в евро
Източник: Евростат
• Средни брутни и нетни трудови възнаграждения
Последните данни показват, че средната работна заплата в България изостава номинално между 5 и 10 пъти спрямо старите държави членки и около 1.8-2.2 пъти спрямо новите държави членки. През последните години се наблюдава ускорено нарастване на работните заплати и това доведе до сближаването на заплатите със средните на ЕС, но това се дължи в немалка степен на забавените темпове на ръст на заплатите в старите държави членки на ЕС, както и на задържащото се ниско ценово равнище на България.
През м. Декември 2017 г. в България за едногодишен период средната работна заплата се е увеличила с 11% и достигна 574 евро., което спрямо 2016 г. нараства с около 57 евро. За същия период номиналното нарастване на брутното възнаграждение в държавите от Западните Балкани е в диапазон от 1.1% за Босна и Херцеговина до 1.9% за Черна гора.
Поради по-високите индекси на потребителските цени реалните измерения на СРЗ в Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина са с отрицателни нива спрямо предходната година. За сравнение в България реалното нарастване на СРЗ е от 8.7% (м. декември 2017 г.), като това се дължи на по-чувствителния номинален темп на нарастване, както и на ниското ценово равнище (след три години поредна дефлация).
Ускореният темп на нарастване на доходите от труд в България почти изравни нетния размер на СРЗ на България (448 евро), с тази на Сърбия (456 евро). Принос има по-високата осигурителна и данъчна тежест в Сърбия (27.5%) от тази в Българи (22%) и въпреки това нетните трудови възнаграждения в Сърбия са по-високи с 1.9% от тези в България.
Разрезът по икономически дейности показва още по-големи различия в заплащането между България и Сърбия. С около 66% е по-висока нетната СРЗ в „Производство на лекарствени вещества и продукти” в Сърбия (874евро) от тази в България (526) евро), със 63% е по-висока в „Производство на тютюн” (1021 евро).
На другия полюс са икономически дейности със значително по-ниско равнище на нетното възнаграждение от това в България. С 23.7% е по-ниско нетното трудово възнаграждение в „Образование” (371 евро), в „Здравеопазване и социални дейности” с 15.4%.
Брутна и нетна СРЗ за държави на Западните Балканите
Източник: Националните статистически служби и Народни банки за съответните държави
Допълнителни изчисления: ИССИ на КНСБ
Водещи в класация с най-висок размер на нетното заплащане са Хърватия (792 евро) и Черна гора (512 евро) спрямо останалите държави от западните Балкани. С 76,9% нетното възнаграждение в Хърватия е по-високо от това в България , а при Черна гора е с 14.3%.
С най-нисък размерът на нетна СРЗ са работещите в Албания (339 евро) и Македония (387 евро). В сравнение с България изоставането е съответно с 31%, а с Македония с 13.6%.
С най-висока данъчно осигурителна тежест се отличава Босна и Херцеговина (35.6%). Въпреки по-високия размер на брутното заплащане (685 евро), след приспадане на осигуровки и данъци, нетното възнаграждение (441 евро) спада под равнището на България с 1.6%.
Македония е държавата с по-ниски равнища на заплащане, както бруто, така и нето. За едногодишен период нарастването е с 1.9%, но реално отчита спад с 0.5%. (м. Декември 2017 г.). В някои икономически дейности от промишлените отрасли номиналният ръст е над средния за страната. С 20.5% се увеличава СРЗ (бруто) в „Производство на текстил и изделия от текстил, без облекло” и достига до 620 евро, или с 218 евро по-висока от тази в България, а нетното заплащане е по-високо с 104 евро. Така равнището на заплащане е с 33.1% по-високо от това в България.
В други икономически дейности се отчита намаление на заплащането, при това със значителен спад от 16.8% при „Далекосъобщения”, спад с 12.9% при „Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика”, с -7.2% „Производство на основни метали”. Тези драстични различия в междусекторната динамика води до задържането на нисък среден ръст на нарастване на СРЗ.
В сравнение със страните членки на ЕС, България е държавата с най-ниски доходи от труд. Процесът на конвергенция на заплатите в СПС е сравнително устойчив, но това се дължи в немалка степен на забавените темпове на ръст на заплатите в старите държави членки на ЕС.
Сравнителният анализ на трудовите възнаграждения в България и Западните Балкани, дава основание да се твърди, че заплащането на труда, както в България, така и на държаните от Западните Балкани остава на изключително ниско ниво, в сравнение със страните членки на ЕС. В същото време, се наблюдава по-бърза конвергенция на цените спрямо средните нива на ЕС, като ценовото равнище за хранителните стоки и безалкохолни напитки в България представлява 71.4% от средното равнище за ЕС, Черна гора -78%, Албания е 71.9%, Косово 71.3%, Босна и Херцеговина 74.2%, в Сърбия 69.1%, Македония 58.2%.
Това означава, че въпреки по-ниското заплащане в България и Западните Балкани процесът на сближаване на ценовите равнища към средните европейски нива се оказа много бърз в сравнение работните заплати. Това ни мотивира да отстояваме призива на европейските синдикати за увеличението на заплатите, особено в Източна Европа, където те са в пъти по-ниски от тези в Стария континент. При тези условия е възможно да се постигне, от една страна, по-бърза конвергенция в европейски мащаб, но и от друга, да се постигне обществена и социална справедливост.
Присъединяване на Западните Балкани към Европейския съюз би било ползотворно за тях, за България и за целия регион. Очакванията са по-висок обмен на стоки и услуги, по-големи инвестиции и икономически ползи, които да доведат до по-висок просперитет на хората от Западните Балкани.