Девет са основните фактора за задълбочаване на неравенствата в доходите в България през последните десетилетия – преминаването от планова към пазарна икономика и бързото развитие на частния сектор след 1990 г.; световната финансова и икономическа криза в периода 2007 – 2009 г.; промяната в данъчната система през 2008 г.; преразпределителната роля на държавата в икономиката като дял от БВП; структурата на икономиката; все
още неприемливо високият дял на сивата икономика спрямо БВП и на недекларираната заетост; демографските детерминанти и концентриране на работна сила в няколко региона; бързите темпове на навлизане на технологичните промени и дигитализацията и недостатъчните инвестиции и стимули за тях, както и ковид кризата от последните 2 години.

Това се посочва в становище на Икономическия и социален съвет „Доходни неравенства в България: Икономически политики и превенция“, прието на пленарната му сесия на 1 февруари и разработено по собствена инициатива. Докладчик по него от страна на Втора група – на работниците и служителите, е директорът на ИССИ и главен икономист на КНСБ Любослав Костов, а от Първа група – на работодателите, Румяна Георгиева от КРИБ.

В становището се казва:

  • ИСС винаги е изхождал от разбирането, че работниците трябва да могат да живеят от работата, която извършват. Разширяването на обхвата на системите на колективно договаряне при спазването на принципа „равно заплащане за еднакъв труд“ са ключът към справедливото разпределение на плодовете от икономическия прогрес. Това е начинът за намаляване на все още високите равнища на работещите бедни и на работещите в несигурни форми на заетост без необходимата защита и без достатъчно средства. По този начин, нарушеният социален договор може да бъде възстановен.
  • ИСС счита, че е от изключителна важност да има минимални социални стандарти, които да гарантират достойно заплащане и условия на труд, както и адаптивна социална подкрепа. Тези минимални стандарти трябва да съответстват на разбиранията за издръжка на живота и в сферата на труда да бъде оценена под формата на заплата за издръжка, която да бъде договорена посредством конструктивен и обективен социален диалог.
  • Според ИСС социалният диалог и колективното договаряне допринасят за справедливото разпределение на добавената стойност в икономиката, както и за намаляването на неравенствата. Липсата на работещи правно-охранителни норми, които да гарантират правата на сдружаване и колективно договаряне, както и нарушаването на тези права, водят до намаляване на членството в синдикати и обхвата на колективното трудово договаряне. Това допринася за увеличаване на неравенствата в заплащането. ИСС поставя особен акцент върху факта, че колективното договаряне може да допринесе за по-тясно обвързване на равнищата на заплащане с икономическата ефективност и социална справедливост, което ще доведе до намаляване на подоходното неравенство.
  • Когато разслоението е твърде голямо, т.е. малка част от обществото притежава голяма част от националният доход, може да възникне риск от неравнопоставеност от гледна точка на достъп до качествено образование, здравеопазване, правораздаване и стоки и услуги от базов характер. Това може да застраши икономическия растеж, особено когато е съчетано с нарастване на бедността на групите с най-ниски доходи и да подхранва цикъла на неравностойно положение в тези групи.
  • Според ИСС е наложително да се проведе широк обществен дебат за необходимостта от промени в подоходното облагане, включително относно разширяване на принципа на семейното подоходно облагане и въвеждане на необлагаем минимум. Подобна политика би оказала значим, социален и икономически ефект, който потенциално би подобрил показателите за доходно неравенство в България. От една страна, и у хората с ниски доходи ще останат повече разполагаеми средства и „ножицата на неравенствата“ би се затворила, но от друга страна, изхождайки от пределната склонност към потребление на хората с ниски доходи, то съвкупното търсене би се засилило значително, което би предизвикало по-висок ръст на реалния БВП.

В становището се посочва още, че в България разпределението на финансовото богатство e неравномерно, като най-богатият персентил притежава 31% от финансовото богатство, измерено чрез банковите депозити (Пешев, 2019). Освен
това, страната ни е с най-висок коефициент на Джини сред всички страни-членки на ЕС вече повече от десетилетие. През 2011 г. този индикатор за България (35,0%) е бил близо до средния за ЕС (30,7%), а през 2019 г е 30,7% при 40,8% за България.

Страните с най-ниско неравенство са Словакия – 20,9%; Словения – 23,4% и Чехия – 24,0%. И въпреки че през 2020 индексът за България показва лек спад (40.0%), оставаме на последно място. ИСС обръща внимание, че в България е налице и сравнително голяма поляризация по доход между най-бедните 20% от обществото и най-богатите 20%. Десетилетие назад разликата е била близо до средното ниво за Европа.

Текстът на цялото становище може да бъде прочетен на интернет страницата на ИСС.