Институтът за социални и синдикални изследвания към КНСБ проведе днес Първа годишна научна конференция, посветена на пазара на труда, жизнения стандарт и социалното разделение. Научният форум бе в партньорство с Фондация Фридрих Еберт България и бе разделен тематично в три панела – „Пазар на труда и индустриални отношения“, „Дигитализация на труда“ и „Неравенства в достъпа до пазара на труда или до публични блага; неравенства, основани на пол и етнос“. Освен изследователи от института, участие взеха и представители на БАН, УНСС, Русенски университет „Ангел Кънчев“, СУ „Св. Климент Охридски“, Universidad Autónoma de Madrid.
Конференцията бе открита от президента на КНСБ Пламен Димитров, който изрази надежда, че ще стане регулярна и ще има конкретен принос към ключовите теми в икономиката и социалната сфера. Амбицията на ИССИ е да привлича все повече съмишленици и различни гледни точки, които да търсят даденото решение, подчерта Димитров. Според него един от ключовите въпроси е икономическият модел, по който се развива България, и дали той е без алтернатива.
Димитров обърна внимание на задълбочаващата се демографска катастрофа и тежките неравенства, които растат и се задълбочават. Разкъсването на социалната тъкан на обществото, социалното разслоение не вещаят нищо добро и създават ясни проблеми във функционирането на демокрацията въобще, предупреди президентът на КНСБ.
Редно е да си сверяваме часовниците по социалните теми, неравенствата, динамиката на пазара на труда и дигитализацията, отбеляза Любослав Костов, директор на ИССИ и главен икономист на КНСБ. Той изрази надежда, че конференции като тази ще доведат дебатите на експертно ниво, защото са „всеки ден в обществото и всички се упражняват върху тези проблеми“.
Калина Дренска от Фондация Фридрих Еберт България обърна внимание, че зад всички числа за неравенства в обществото стоят хора, които не могат да отопляват жилищата си, докато други могат да си позволят да прекарат студените дни в екзотични курорти. „Повтаря ни се, че няма пълно равенство, но нека вземем пример с движението на пътя. Трябва да имаме ограничения, рамки, в които да се движим, за да няма произшествия. Това би трябвало да важи и за социалните ни взаимоотношения“, добави Дренска.
Не е единствено важно да произведеш голям по обем брутен вътрешен продукт, важното е какви са целите пред икономиката и обществото и как този продукт се разпределя, каза Любен Томев, директор на ИССИ от 1999-2021 г., който също участва в конференцията. Според него трябва да се прилагат комплексни политики за преодоляване на неравенствата.
Любослав Костов изнесе доклад, фокусиран върху демографските проблеми и тенденции в страната. За период от 60 г. човечеството се разви толкова, колкото не го е правило за предходните 2000 – не само в технологичен план, включително и като демографски промени, посочи той.
Като глобални демографски тенденции Костов посочи застаряването и увеличаването на населението, промяна на числеността и структурата на работната сила, промяна на съотношението между населението под в и над трудоспособна възраст. Според Костов тенденциите са толкова тревожни, че България е пропуснала шанса да обърне кривата. „Ако изведнъж всички жени във фертилна възраст започнат да раждат, пак няма да може да се възпроизведем математически над това, което сме били преди 20 или 30 години“, посочи той. Колкото е по-висок жизненият стандарт в едно общество и са по-високи доходите в отделните домакинства, в толкова по-висока степен нараства и алтернативната цена от дейностите, свързани с възпроизводството на човека и отглеждането на децата, отбеляза директорът на ИССИ.
През 2020 г. са регистрирани 124 735 смъртни случаи, което прави по 10 394 души на месец, 346 души на ден или 14 души на всеки 60 минути. Прогнозите сочат, че до 2040 г. България ще се стопи до 6,1 млн., а през 2080 г. българите в страната ще са едва 4,8 млн. – малко повече от населението преди Втората световна война.
Докладът показва още, че броят на сключените бракове намалява от средно 35 000 през 2000 г. до около 26 000 през 2021 г., а средната възраст за раждане на първо дете на майката за България и София – столица е съответно 27,5 и 30,5 години.
Презентация по доклада можете да видите тук
Научният секретар на Института Росица Макелова представи доклад „Механизъм за определяне на минималната работна заплата на национално ниво в контекста на проектодирективата на ЕС за минималната работна заплата“. Тя посочи, че в рамките на Френското председателство на Съвета на Европейския съюз беше постигнато предварително политическо споразумение по съдържанието на проектодирективата за адекватни минимални заплати в ЕС. Проектът на законодателния акт беше предложен още през октомври 2020 г., като от този момент беше обект на множество дискусии от страна на Съвета и Парламента. Инициативата за тази директива, която ще насърчи и колективното трудово договаряне на заплатите, е на КНСБ.
В момента държавите в ЕС с нормативно определени минимални заплати са общо 21. Съответно в останалите шест членки на Съюза – Австрия, Кипър, Дания, Финландия, Италия и Швеция равнището на заплащането се определя през колективно договаряне. Разликите в заплащането между тях достигат 6,8 пъти.
Хората, които получават минимална заплата в България към края на март тази година, са 444 884.
Презентация по доклада за минималната заплата можете да видите тук
По време на конференцията бе засегнат и проблемът с реализацията на пазара на труда на граждани на трети страни, на жени, преживели домашно насилие. Последните наблюдения, основно на неправителствения сектор, показват, че при състояние на COVID пандемия и социална изолация всяка трета жена е жертва на домашно насилие, каза Диана Георгиева от Русенски университет „Ангел Кънчев“. Тя представи потенциалните възможности на пазара на труда за жени, преживели домашно насилие, хора в пенсионна и предпенсионна възраст с фокус върху Северна България. Според нея възможното решение е социалното предприемачество. Тя даде пример с процеса по създаване на социалното предприятие „АСТРЕЯ“ в Русе, което ангажира жени, преживели домашно насилие, преминали през Кризисния център към Сдружение „Център Динамика“, социални работници от центъра (също преживели домашно насилие) и студенти.
Атанаска Тодорова от ИССИ коментира пък тенденциите и перспективите, свързани с достъпа на гражданите от трети държави до европейския и български пазар на труда. По думите ѝ европейският пазар на труда е разнороден откъм равнища на безработица. През 2019 г. от общо предоставени 36 806 разрешения за пребиваване и работа на квалифицирани кадри в Европейския съюз 28 858 са издадени в Германия, което е над 78% от всички. Тодорова представи данни от НАП, според които броят на сключените договори на граждани на трети държави през 2019, 2020 и 2021 г. са съответно 24 283, 14 677, 21 283. Изследване на ИССИ през 2020 г. показва наличието на езикова бариера, несправедливи условия на труд и дискриминация на база религия и култура. От 2017 до 2022 г. се наблюдава ежегоден ръст на работниците, граждани на трети държави, получили разрешително за работа.
Гл. ас. Моника Моралийска от УНСС коментира пък темата за дигиталното разделение в ЕС. Когато сме първите отзад напред и отделим по-малко средства от тези, които са по-напред от нас, дигиталното разделение ще се задълбочи, подчерта експертът. Моралийска цитира данни на НСИ от 2021 г. относно причините, поради които домакинства нямат достъп до интернет. 12,5 % от тях отбелязват, че „нямат нужда“ от този достъп, 10,4% посочват като аргумент липсата на умения за работа с интернет, а 6% не ползват заради високи разходи.
Процентът българи с основни умения в областта на цифровите технологии не се е променил от 2019 до 2021 г. – 29 %, посочи Моралийска на база индекса на цифровата икономика и общество DESI. По думите ѝ страната ни е най-добре по отношение на жени-специалисти по информационни и комуникационни технологии – 28 %, като средното за Съюза е 19 на сто.
Общо 30,5 % от гражданите се информират за предлагани електронните услуги от близки, роднини и познати, посочи друга статистика проф. дфн Оля Харизанова от Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Цитираните данни са за 2020 г. от проекта „Идентифициране на нагласите и оценките на гражданите за достъпа, качеството и използването на електронните публични услуги“, финансиран от Фонд научни изследвания. 40,8 % от попитаните граждани са посочили, че се информират за предлаганите е-услуги от сайтовете на самите организации. Според 80 % от анкетираните публикуваната информация в сайтовете е на видно място.
Според данните най-голям дял от респондентите са попълвали и подавали онлайн декларации за доходи или осигуровки към НАП – 41,8 %. 33,8 на сто получават онлайн заплати, хонорари или пенсии, а 23,2 % са платили онлайн данък общ доход или осигуровки към НАП, от които 22,4 % – за имот и автомобил, 18,2 % за административни глоби. Харизанова отбеляза, че има страхове откъм злоупотреба с данни, финансови средства и достоверност на информацията, като значително притеснение е изискването за електронни подпис или удостоверение.
Общо 30 на сто от хората в ЕС използват интернет за трупане на доходи, като действителните платформени работници (тези, които изпълняват труд изцяло онлайн или получават поръчки онлайн, а ги извършват физически на място) са 12 млн. – 4,3 %, посочи д-р Ивайло Динев от Център за източноевропейски и международни изследвания, Берлин и ИССИ. Данните са от допитване на ETUI сред 14 държави в Съюза за 2021 г.
В панел 3 на конференцията се засегнаха темите за неравенствата в достъпа до пазара на труда или до публични блага и тези, основани на пол и етнос. Гл. ас. д-р Стоян Шаламанов от Софийски университет “Св. Климент Охридски“ представи доклад по темата за „Икономическите и социалните измерения на смесената публично – частна собственост“. Той коментира различните форми на собственост и заяви, че управлението на собствеността във всяка една форма има своите предимства и недостатъци, както и че би било перспективно би било да се насочи изследователското внимание и към междинни форми на собственост и управление.
След това гл. ас. д-р Леа Вайсова от Софийски университет “Св. Климент Охридски” продължи дискусията с доклада си за “Грижа и социални неравенства. Изследване за влиянието на недостига на места в общинските ясли и детски градини в Столична община върху живота на жените (2021-2022 г.)”. Тя засегна много важни и представи данни, че най-често домакинствата с едно или повече от едно дете до 6-годишна възраст се налага да чакат 1 година, а онези с 1 дете дори 2 години, за да успеят да се класират в общинска ясла или детска градина. Домакинства с едно дете често не посещават детски градини, защото не е било класирано. Тя сподели, че 41 % от домакинствата, обхванати в изследването, с едно дете до 6 години не са се сблъсквали с проблема, но останалите 69 % са били потърпевши. Детето на 31 % от домакинствата не е посещавало от месец до 1 година общинско детско заведение, 20 % – 2 години, 7 % – 3 години, само 1 % – 4 години и 0 % – 5 години.
Д-р Стоянка Енева от Universidad Autónoma de Madrid представи доклад за “Последствия от COVID-19 и неравенства, основани на пола в България”. Тя представи данни за разликата в заплащането, основано на пол след пандемията от Ковид-19. За 2020 г. се откриват разлики от 32,5 % в сектор финансови и застрахователни дейности, 10,2 % в сектор държавно управление, 27,1 % в сектор хуманно здравеопазване и социална работа и в сектор култура, спорт и развлечения – 23,1 %.
Доц. Алексей Пампоров от Института по философия и социология при БАН засегна проблема с експлоатацията на труд и представи темата за„Доброволно приетата експлоатация като форма на трафик, поради бедност и изключване“. Той коментира какви индикатори за риск от трафик на хора съществуват и как това се превръща в модел за експлоатация на труд. Даде примери и за взаимовръзки между конкретна страна и различни сектори, в които най-често се среща доброволно приета експлоатация, като например Испания, Франция и Германия това се случва най-често в строителството. В Гърция и Италия – в селското и горско стопанство, а в Белгия и Холандия в ресторантьорството и хотелиерството.
Накрая на програмата бе гл. ас. д-р Никола Венков от Института по философия и социология при БАН, който представи доклад за “Количествени проучвания на труда и предприемачеството в малцинствени квартали. Методологически проблеми и данни от кв. „Столипиново“.