Анализ, проследяващ дъгогодишните борби за защита на трудовите и социалните права в България, беше публикуван през 2004 г. по повод на сто години от началото на организираното работническо движение.
Читателите ще имат възможността да се запознаят с първите институционални структури на синдикатите в страната. Това са създадените през 1904 г. синдикални централи – Общ работнически синдикален съюз и Свободен Общ работнически синдикален съюз, които са под прякото влияние на двете крила в социалдемократическата партия. Това разделение на върха не попречва на работниците и синдикалните организации за съвместното организиране на стачните борби през първото десетилетие на ХХ век, довели до приемането през 1905 г. на първия трудов закон за защита на детския и женския труд и подписването на първия колективен трудов договор. Следват още два периода на развитие на синдикализма (до 1989 г.), които прикрепят синдикатите към властта и им отреждат функцията на проводник на определени работнически политики. От 1990 г. се поставя началото на съвременния етап, етапа на възраждане на автентичния синдикализъм без партийни обвързаности, който насочва своята дейност в истинското поле на синдикализма – защитата на хората на наемния труд.
За заинтересованите читатели текстът на анализа е достъпен ТУК