От милионите хора, които бяха принудени да напуснат пазара на труда по време на пандемията от COVID-19, мнозинството са жени, които също поеха и по-голямата част от неплатената работа по грижите за нуждаещи се близки. Международната организация на труда (МОТ) изчислява, че глобална инвестиция в универсални грижи за деца и дългосрочни грижи ще създаде 280 милиона работни места до 2030 г. и още 19 милиона до 2035 г.
Същевременно Международната организация на труда (МОТ) изчислява, че през 2021 г. е имало 13 милиона трудово заети жени по-малко в сравнение с 2019 г., докато заетостта на мъжете се е възстановила до нивата от 2019 г. Това би означавало, че трудовият живот на жените ще бъде нарушен за дълъг период от време, освен ако не бъдат приети подходящи мерки. Данните показват още, че само 43,2% от жените в трудоспособна възраст в света са били заети през 2021 г., в сравнение с 68,6% от мъжете в трудоспособна възраст.
Ролята на работещите жени и техните синдикати в предприемането на мерки за здраве и безопасност на работното място, за равнопоставеност в заплащането, за недопускане на дискриминация и насилие, на ниво компания и сектор е от съществено значение, за да се гарантира, че тези политики отговарят на реалните нужди и изграждат ефективни подходи. Вече не може да се отрече, че натовареността и свързаните с работата рискове за жените на работното място често се подценяват и са съществено различни от тези, пред които са изправени техните колеги мъже. На 8 март, Международния ден на жената, европейската синдикална федерация UNI Europa подчерта тези различия, както и необходимостта от подобряване на безопасността и здравето на организациите (БЗР) в области, които засягат предимно жените.
Жените много често работят в сектори със специфични видове задачи. Те ежедневно се сблъскват с двойни отговорности- на работа и у дома. Трудят се на работни места, за които погрешно се смята, че са безопасни и лесни, и са недостатъчно представени на надзорно и управленско ниво. Работничките в сферата на грижите, услугите, търговията, почистването и други феминизирани сектори са изправени пред тези проблеми. Например, много доминирани от жените сектори и професии включват задачи, които излагат работниците на по-голям риск от развитие на мускулно- скелетни заболявания наред с други рискове.
През 2021 г. бяха предприети и редица кампании, като например Кампанията #WOMENOHS, имащи за цел да разяснят проблемите, които засягат жените на работното място, и да направят тези проблеми видими. Важни теми като репродуктивното и сексуално здраве, специфичното здраве на жените (рак на яйчниците, гърдата), душевното здраве, бременността и загубата на плода, високата експозиция на химикали при работни места, където доминират жени, също бяха поставени като приоритет.
UNI Europa приветства „нулевата визия“ за трудовите злополуки и така необходимия фокус върху безопасността и здравето на работното място, предложен от Европейската комисия. На Международния ден на жената 2021 г. отново се чу призив за директиви на ЕС относно свързаните с работата мускулно- скелетни разстройства (МСР) и психосоциални рискове (ПР), които ще защитят работниците в сектора на услугите в цяла Европа. Спешно е да се идентифицират рисковете и мерките за превенция за жените, мигрантите и ЛГБТИ+ работниците, които са особено уязвими и изложени на МСР и ПР, така че измерението на пола при прилагането на тези политики е от решаващо значение. UNI Europa приветства и знаковата Съвместна декларация на социалния диалог относно многообразието, приобщаването и недискриминацията в застрахователния сектор. Тази отлична инициатива е още по- навременна, тъй като въпросите за здравето и безопасността, обхванати от инструмента, са ключови приоритетни области на работа за институциите на ЕС и лицата, вземащи решения.
Генералният секретар на МКП Шарън Бъроу подкрепи виждането, че инвестирането в икономиката на обгрижването има смисъл. Според нея: „Инвестирането в сферата на полагане на грижи има и смисъл за повишаване на участието на жените в работната сила. Това ще повиши нивото на заетост на жените със 78%, а 84% от работните места ще бъдат официално признати като такива (формализирани). Инвестирането в грижи има смисъл за нашите общества, тъй като здравеопазването, образованието и грижите за деца, хора с увреждания и възрастни хора сега са признати като основа за устойчивост на нашите общности срещу национални или глобални сътресения и за изпълнение на обещанието на Целите на ООН за устойчиво развитие“ .
За да се случи всичко това, обаче е необходим Нов социален договор. Милионите работни места, които могат да бъдат създадени в сферата на грижите, ще имат пряко въздействие върху осигуряването на заетост и достойна работа за жените и работниците мигранти, както и за освобождаването на жените от тежестта на грижите и стимулиране на участието им в по- широки области на икономиката. Според Шарън Бъроу съществува необходимост от работни места и инвестиционни планове във всяка държава, за да се осигури напредък за жените.
Според МОТ показва работните места, заплатите, социалната защита, правата за всички работници, равенството и приобщаването- основните разпоредби, които синдикатите изискват в един нов социален договор- са свързани, постижими и желани. Въз основа на констатациите на МОТ, то МКП призовава за незабавен напредък от страна на правителствата за прекратяване на дискриминационните практики, като се подкрепят следните действия:
- Защита на майчинството: Това е обществено благо и колективна отговорност, но данните на МОТ сочат, че при сегашния темп ще са необходими 46 години, за да се постигнат минимални права за отпуск по майчинство в 185 от целево анализираните страни. И още- почти две трети от потенциалните бащи (1,26 милиарда мъже) живеят в държави, които нямат право на отпуск по бащинство. Услугите за отглеждане на деца са универсално право само в 21 държави, което дава на само един от десет души достъп до безплатни или достъпни услуги за грижи за деца.
- Отпуск за дългосрочни грижи, който може да играе ключова роля за нарастващите нужди от грижи на застаряващите общества. Само двама от всеки десет възрастни в световен мащаб имат законово право на отпуск за дългосрочни грижи и той се изплаща само в 43 държави. Само 16% от хората живеят в страни, където тези услуги са универсални и безплатни.
Стратегия за равенство между половете за периода 2020- 2025 г.
Стратегията на ЕС за равенство между половете е плод на ангажимента на Комисията на председателя Фон дер Лайен. В стратегията са представени политически цели и действия за постигане на значителен напредък до 2025 г., като целта е изграждане на Съюз, в който жените и мъжете, момичетата и момчетата в цялото си многообразие са свободни да следват пътя, който са избрали в живота си, разполагат с равни възможности да се развиват и могат да участват и ръководят европейското общество на равни начала.
Основните цели са: премахване на насилието, основано на пола, оспорване на стереотипите, свързани с пола, преодоляване на неравенството между половете на пазара на труда, постигане на равнопоставено участие в различните сектори на икономиката, преодоляване на разликите в заплащането и в пенсиите на жените и мъжете, преодоляване на разликите между жените и мъжете по отношение на полагането на грижи и постигане на равновесие между половете в политиката и ръководните длъжности.
В стратегията се следва двоен подход на интегриране на принципа за равенство във всички области, съчетано с целенасочени действия, като изпълнението ѝ се базира на хоризонталния принцип на интерсекционалност. Стратегията е съсредоточена върху действия в рамките на ЕС, но е съгласувана и с външната политика на Съюза за равенство между половете и овластяване на жените.
Като едно от първите действия за изпълнение на стратегията на 4 март 2021 г. Комисията предложи задължителни мерки за прозрачност в заплащането.
На 8 март 2022 г. с новото общоевропейско предложение за директива за борба с насилието над жени и домашното насилие Европейската комисия се стреми да въведе целеви минимални правила относно правата на тази група жертви на престъпления и да криминализира различни форми на насилие и кибернасилие срещу жените.
НЕРАВЕНСТВА И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ СЛЕД ПАНДЕМИЯТА: МЯСТОТО НА ЖЕНИТЕ В ЗДРАВНИЯ СЕКТОР
Жените поеха тежестта на COVID-19 във всички аспекти на нашия живот. В същото време те се справят с предизвикателството с героизъм, продължавайки да работят, да се грижат за семействата си и да служат на своите общности. Но глобалните изследвания показват, че последиците са широко разпространени и засягат жените по специфични начини в зависимост от тяхното местоположение, етническа принадлежност, семейни отношения, икономически статус и много други фактори. Историите на тези жени отразяват споделен опит за културна и политическа дискриминация, социална несигурност и изолация, икономическо неравенство и нестабилност и влошено психическо и физическо здраве.
Според Рупа Дат, изпълнителен Директор на Women in Global Health, когато историята на пандемията бъде написана, ще стане ясно, че жените, които са 70% от здравните и медицинските работници и 90% от медицинските сестри, са ни превели през тази глобална спешна здравна ситуация. В ранните етапи на пандемията жените здравни работници бяха аплодирани като „ангели“, но това не поправи дългогодишното неравенство между половете в здравната работна сила, което след две години дори се задълбочи (Dhatt, 2022). Към днешна дата глобалното здравеопазване е изградено върху това, че жените са в подчинена позиция в работна сила на здравеопазването: печелят по-малко от своите колеги мъже, често са обект на насилие и сексуален тормоз, но и са подценени и без равен глас при вземането на решения. Пандемията показа, че глобалната здравна сигурност е крехка, защото е изградена върху тази неравнопоставена основа. Жените заемат експертни позиции в здравните системи, но техният професионален опит и разнообразни гледни точки не винаги се оценяват достатъчно, за да им гарантират равно място в лидерството. (Dhatt, 2022).
Правителствата, които работят за възстановяване след пандемията, трябва да се възползват от тази историческа възможност да премахнат дългогодишните структурни бариери пред равенството на жените. Съществуват опасения, че въздействието на пандемията COVD-19 може да върне часовника назад към 50- те години на миналия век, като много жени потенциално могат да напуснат пазара на труда завинаги. Жените страдат от „Голямо изтощение“ след две години на пандемията, като въздействието на COVID-19 представлява голям риск за равенството между половете и за икономическото възстановяване, ако жените не постъпят отново на работа или останат с ниско заплащане и на нискоквалифицирани работни места. Това е ключов момент, за да осъзнаем факта, че нашите икономики и общества зависят от платения, но и от неплатения труд в здравеопазването, грижите за деца, образованието, дългосрочните грижи и домашните грижи, осигурени от така наречените работници на първа линия, които са изложили собствения си живот на значителен риск по време на пандемията.
В страните от ОИСР жените съставляват по-голямата част от общата здравна и социална работна сила- около 75% от хората, работещи в здравеопазването и социалните грижи, са жени, т.е. 20 милиона жени в сравнение с 6,3 милиона мъже. Жените заемат около 90% от работните места в сектора за дългосрочни грижи, често на по-ниско платени работни места и с лоши условия на труд, с висок риск от заразяване с COVID-19 и под значителен стрес поради повишените нива на отсъствие по време на пандемията (OECD, 2019).
Елизабет Адамс, президент на Европейската федерация на медицинските сестри, посочва, че повече от 50% от здравните специалисти са медицински сестри, по-голямата част от които са жени, но малко лидерски позиции в здравеопазването се заемат от жени. Мнозина се борят за признание, дори и тези със специализирана следдипломна квалификация. Докато делът на жените лекари нараства стабилно през последните десетилетия в страните от ОИСР – от около 30% от всички лекари през 1990 г. до около 40% до 2000 г. и до 47% през 2015 г., жените лекари по- често заемат по- нископлатени места, защото са недостатъчно представени в най- високо платените специализации като хирургия.
Същото важи и за сферата на образованието. Средно в страните от ОИСР 70% от учителите са жени (в т.ч. всички нива на образование взети заедно). Най- високият дял на учителките е концентриран в по- ранните години на училище, като делът намалява на всяка по-висока степен на образование. Докато жените представляват 97% от преподавателския персонал на предучилищно ниво и 83% на начално ниво, те съставляват 60% в гимназията и само 44% на висшето ниво средно в страните от ОИСР. В повечето страни от ОИСР заплатите на учителите са по-ниски спрямо доходите на работниците с висше образование или спрямо заплатите на работниците с подобно образование. От финансова гледна точка жените главни учители печелят средно с 13% по-малко от колегите си мъже. За съжаление, работните места в доминирани от жените области са по- скоро подценявани, както по отношение на социалното, така и по отношение на финансовото признание. Джо Ан Милър и Мерилин Чембърлин в статията си, наречена „Жените са учители, мъжете са професори“ твърдят, че студентите постоянно подценяват образователните качества и академичния ранг на жените и преподавателите от малцинствата.
Значението на равенството между половете никога не може да бъде надценено- дори само поради факта, че от хуманна гледна точка, то дава на момичетата и жените по-добър живот и бъдеще. Изследвания, проведени в Швеция, показват, че равнопоставеното общество означава по-богат живот и за момчетата, и за мъжете. Неравноправните общества са по- малко сплотени- те имат по- висок процент на антисоциално поведение и насилие. Държавите с по- голямо равенство между половете са по-свързани помежду си- техните граждани са по- здрави и имат по- добро благосъстояние. Освен това неравенството между половете е и въпрос на икономика. Когато повече жени работят, икономиките бележат ръст. Икономическата равнопоставеност на жените е добра и за бизнеса. Компаниите имат голяма полза от увеличаването на възможностите за заетост и лидерство за жените, тъй като подобряват както организационната ефективност, така и растежа. Бизнесите с най- малко 30% жени на ръководни позиции обикновено са с 15% по- печеливши от тези, в които има само мъже.
Справянето с неравенството между половете в здравната работна сила, включително недостатъчното представяне на жените в ръководството, е от решаващо значение за задържането на жените в този сектор и привличането на нови кандидати за запълване на свободните работни места. „Голямата оставка“ на жените здравни работници в държавите с високи доходи заплашва здравните системи в тези страни, но също и в Глобалния юг, тъй като здравните работници в страни с ниски доходи предпочитат да мигрират към по- развити държави. Жените здравни работници не могат да чакат възстановяване на равнопоставеността на половете от пандемията, те се нуждаят от нов социален договор сега със сигурна и достойна работа, равно заплащане, еднакво израстване в кариерата и еднакво мнение при лидерството.
Не можем да се върнем към бизнеса и неравенството между половете, както обикновено, след като пандемията най- накрая приключи, защото COVID-19 разкри крехкостта на нашата здравна сигурност и показа ясно какво трябва да се поправи, за да направим нашите здравни системи по- устойчиви за бъдещи спешни здравни ситуации.
РЕШЕНИЯТА
Ето четири основни начина, по които лидерите могат да подкрепят гласа на жените и да се справят с неравенствата, пред които са изправени.
Необходимо е да бъде разбран специфичният опит на разнообразното женско население. Жените са 50% от световното население, но всеки индивид има уникални нужди. Политиките трябва да се справят със специфичните бариери и възможности, които жените срещат въз основа на тяхната икономическа, социална, расова и етническа идентичност. Проучвания, използващи платформата за управление на опита на Qualtrics (XM), установяват, че някои жени са преживели непропорционално високо финансово напрежение, посттравматично стресово разстройство и злоупотреба от интимни партньори по време на COVID-19- включително злоупотреба чрез блокиране на достъпа до пари. Жените с по- ниски доходи например са изпитали най-голям брой от тези материални трудности по време на пандемията (Johnson 2021). Комбинирането на качествени изследвания с административни мерки помага на правителствата да разкрият основните причини за проблемите, които жените срещат. Въоръжени с такъв подход, правителствата ще са по- добре подготвени да проектират иновативни решения за предизвикателствата, пред които са изправени жените.
Да се идентифицира как политиките и културните фактори се сблъскват, като създават негативни преживявания. Глобалните проучвания постоянно показват, че изолираното прилагане на политики създава негативни преживявания за отделните хора- особено за жените. И макар, че данните сочат пряката връзка между овластяването на жените и икономическия успех, поради специфичните проблеми по време на COVID-19, намерението на жените да останат при настоящия си работодател е спаднало от 71% през 2021 г. на 63% през 2022 г. (Heimbrock and Sheibley, 2022). Перспективното мислене за начините, по които мерките за обществено здравеопазване се пресичат с други социални области, като образованието и труда, може да помогне на лидерите да решават проактивно проблемите. Създателите на политики трябва да си сътрудничат на институционално равнище, за да идентифицират възможните кризи в живота на жените- като загуба на работа, загуба на съпруг или партньор поради COVID-19 или дори закриване на училището на децата, и да запълнят пропуските в досегашния опит. Създателите на политики могат да използват различни технологии, за да предскажат как вероятните сценарии ще засегнат конкретни групи и да създадат по-добри системи за осигуряване на подкрепа за тях.
Правителствените лидери трябва да поставят психичното здраве в центъра на своите планове за възстановяване и конкретно да се насочат към психичното здраве на жените като приоритет на общественото здраве. Жените са с 65% по-склонни от мъжете да кажат, че психичното им здраве се е влошило в хода на пандемията. Според проучване на Mind Share Partners в партньорство с Qualtrics и ServiceNow (Mind Share Partners, 2021), жените и лицата, които се грижат за тях, са значително по-склонни да изпитат поне един симптом на разстройство на психичното здраве, включително тревожност, депресия и бърнаут. И техните симптоми продължават по-дълго. Допълнителни изследвания показват, че служителите казват, че първото нещо, което ги възпира да се грижат за психичното си състояние, е, че лидерите не говорят достатъчно за това. За да премахнат стигмата, лидерите трябва да говорят открито за този проблем. По същия начин е важно лидерите да слушат чрез множество канали- като проучвания на общественото мнение, лични разговори и социални медии- какво изпитват техните служители или избиратели, за да разкрият рисковете и предизвикателствата за психичното здраве. Най -важно е предприемането на бързи действия, като свързване на хората към здравните услуги, от които се нуждаят, и проследяване, което да покаже дали положението им се подобрява.
Ролята на правителствата е да създадат условия за развитие и благоденствие на всички членове на обществото. Успехът на отделните страни, предприятия и общности изисква представяне на различни гледни точки на масата- включването на половете означава създаване на култура, в която жените могат да изразят своята визия и да проектират бъдеще, което работи по- добре за всички членове на обществото. Това започва с привличането на повече жени в ръководни роли във всички обществени институции.
ТЕМАТА ЗА НАСИЛИЕТО
Мерките за потискане на насилието срещу жени на работното място бяха до голяма степен пренебрегнати в плановете на ЕС, въпреки че работничките съобщават за високи нива на този проблем. Разочароващо е да видим липсата на действия по отношение на насилието на работното място и липсата на подкрепа за осъществяване на практически решения (вкл. записването на по- отговорни клаузи в колективните договори), в момент, когато:
16% от жените в ЕС казват, че най-сериозното насилие от страна на не- партньор е на работното място;
63% от жените работници в транспорта в цяла Европа са преживели насилие на работното място и една четвърт смятат тормоза за част от работата си;
Работниците в услугите и продажбите, които са предимно жени, страдат от насилие и малтретиране „значително по-често“.
Европейската комисия предложи проект за Директива за борба с насилието срещу жени, която съдържа множество необходими мерки и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) приветства факта, че комисарите отбелязаха Международния ден на жената с действия, а не просто с думи. Същевременно обаче проекта за Директива се нуждае от съществени допълнения:
В предложението липсват практически решения, които да направят работните места безопасни от насилие и тормоз, тъй като не се подчертава необходимостта работодателите да прилагат и актуализират политики за борба с насилието и тормоза, основано на пола, включително кибер- насилие, като кибер- преследване и кибер- тормоз;
Предложението също така не признава връзката между домашното насилие и света на труда (в същото време синдикатите вече прилагат решения за подкрепа и защита на жертвите и преживелите домашно насилие чрез колективните трудови договори);
Във времена, когато все повече и повече държави- членки ратифицират Конвенция 190 на МОТ, е изненадващо да видим липсата на подкрепа от страна на Европейската комисия за Конвенцията. Заместник- генералният секретар на ЕКП Естер Линч споделя мнението, че насилието и тормозът на жените на работа избухнаха по време на пандемията, като продавачите в магазините, транспортните работници и болногледачите са изправени пред засилено злоупотреба лице в лице, но също така жените, работещи у дома, са изправени пред нови форми на кибертормоз, улеснени чрез натрапчиви инструменти за наблюдение, които все повече се използват от работодателите.
ЕЙДЖИЗЪМ
В своя доклад „Към подобрени резултати при пенсионните спестявания за жените“ ОИСР предприе революционни стъпки за справяне с разликата в пенсиите между половете, с която жените днес се сблъскват. Тази разлика в пенсиите се е акумулирала поради дискриминацията, пред която са изправени жените въз основа както на техния пол, така и на възраста, наричана възрастово отношение към пола. Понятието „ейджизъм“ е измислено от известния гериатър Робърт Бътлър през 1969 г., за да опише „отвращението към остаряването“. Едва около четвърт век по-късно терминът „джендъризиран ейджизъм“ е въведен и приет като описание на пресечната точка на възрастта със сексизма. И все пак, неговият всеобхватен и вреден ефект върху по-възрастните жени, които съставляват по- голямата част от по- възрастното население, е останал до голяма степен неразпознат и некоригиран. С възрастта мъжете често увеличават социалния си статус чрез натрупване на богатство, докато жените често се чувстват невидими с напредване на възрастта, като се оценяват само по външния им вид. Подобно на бедността, възрастта е немедицински фактор, оформящ здравето на човека, и затова сега се счита за социален детерминант на здравето.
Преодоляването на възрастовата зависимост от пола по отношение на работата е непрекъснат процес. Дори когато различни програми се изпълняват в полза на жените, те често се фокусират върху нуждите на по- младите жени. Програмите на работното място в много страни предоставят подкрепа на по- млади жени в отпуск по майчинство, но по- малко са предназначени да подкрепят по- възрастните жени, грижещи се за по-възрастните членове на семейството.
ОИСР публикува ключова цифра, която подчертава разликата в пенсиите, която получават по- възрастните жени сега- средно с 26% по-ниски от тези, получавани от мъжете (Rochon, Surbhi and Higgs, 2022). Не само пенсиите са по- ниски, но тъй като жените живеят по- дълго от мъжете, те ще живеят по- дълго с по-малко доходи. Разликата в пенсиите отчасти обяснява защо повече възрастни жени, отколкото мъже, живеят в бедност
Множество са факторите, свързани с пола- жени с липса на финансово образование в млада възраст, по- малка вероятност да влязат в платената работна сила, а когато го правят, печелят по- малко, вземане на повече отпуск за отговорности за грижи, по-малка вероятност да бъдат повишени на работното си място: всички това допринася за разликата в заплащането на половете, която води и до разликата в пенсиите между половете.
За справяне с този сложен проблем действията, препоръчани от ОИСР очертават многостранен подход за подобряване на пенсионните спестявания и преодоляване на разликата в бъдещите пенсии за младите жени, които в момента са в работната си сила.
КЛИМАТИЧНИ ПРОМЕНИ
Поставянето на равенството между половете в центъра на решенията за изменението на климата означава интегриране на различни гледни точки в цялостни и трайни политики и програми за защита на климата, околната среда и риска от бедствия. Пълното и равноправно участие на жените и момичетата в процесите на вземане на решения е основен приоритет в борбата срещу изменението на климата. Без равенство между половете днес устойчивото, по-равнопоставено бъдеще остава извън нашия обсег.
Тези, които днес са най- засегнати от изменението на климата- жени, момичета и маргинализирани общности- трябва да бъдат включени в проектирането и прилагането на действия за решаването на този проблем. Тъй като жените притежават уникални знания и опит, особено на местно ниво, тяхното включване в процесите на вземане на решения е от решаващо значение за ефективните действия в областта на противодействието на климатичните промени. Проучване от 2019 г. установи, че увеличаването на представителството на жените в националните парламенти води до приемането на по- строги политики за изменението на климата, което води до по- ниски емисии. На местно ниво участието на жените в управлението на природните ресурси е свързано с тяхното по- добро управление и по- добри резултати от опазването на природата. Разширяването на достъпа на жените до производствени ресурси може да увеличи селскостопанското производство и продоволствената сигурност и да намали емисиите на въглероден диоксид.
Ако всички жени от селското стопанство получат равен достъп до производствени ресурси, добивите в техните ферми ще се повишат с 20 до 30 процента и 100 до 150 милиона души вече няма да гладуват (UN Women, 2022a). Увеличаването на добивите във фермите може да намали натиска за обезлесяване на повече земя, намалявайки допълнителните емисии.
На работното място лидерството на жените се свързва с повишена прозрачност по отношение на въздействието върху климата- по- високият процент на жените в корпоративните бордове корелира положително с разкриването на информация за въглеродните емисии. Ефективните, колективни действия срещу изменението на климата ще изискват големи промени в начина, по който произвеждаме и измерваме икономическата стойност. Увеличаването на инвестициите в сектора на грижите е ефективен начин за изместване на фокуса към колективно благополучие и укрепване на икономиките без увеличаване на емисиите.
И накрая, сексуалното и репродуктивното здраве и правата на жените са от съществено значение за равенството между половете в действията за климата. Чрез укрепване на здравните системи за посрещане на текущото търсене на услуги за сексуално и репродуктивно здраве, нациите биха могли да защитят последните постижения, постигнати в опазването на околната среда и биологичното разнообразие, адаптирането към промените и подобряването на климата в здравеопазването, образованието и равенството между половете.
Решенията за климата трябва да имат подход към финансирането, съобразен с пола. „Действията, ръководени от жени, трябва да бъдат достатъчно и справедливо финансирани, за да се постигне справедлив, зелен преход“, казва Нора Магеро, машинен инженер и експерт по възобновяема енергия от Кения с опит в проектирането и управлението на енергийни технологии. За по- устойчиво бъдеще трябва да инвестираме и да насърчаваме технологии, които подобряват възобновяемите и чисти енергийни източници и подкрепят участието на жените в тяхното развитие и използване.
РАВНОПОСТАВЕНОСТТА НА ЖЕНИТЕ И МЪЖЕТЕ В БЪЛГАРИЯ. ДАННИ ОТ НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА РАВНОПОСТАВЕНОСТТА НА ЖЕНИТЕ И МЪЖЕТЕ 2021- 2030 Г.
През годините в България постепенно е изградена правна, институционална и стратегическа рамка на политиката по равнопоставеност на жените и мъжете, формиран е управленски, експертен и координационен капацитет. Целта на провеждането на последователна политика е насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете във всички области на живота. Държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете има хоризонтален характер и обединява действията на централните и териториалните органи на изпълнителната власт на всички нива. Тя е съобразена с националната специфика и произтичащите ангажименти от международните договори, по които България е страна.
Повишаване на участието на жените на пазара на труда и равна степен на икономическа независимост
За насърчаване на пълноценното участие на жените и мъжете на пазара на труда са проведени редица мерки за тяхното активиране, подобряване на квалификацията, съвместяване на професионалния и личния живот, въвеждане на гъвкави схеми на работа, регламентиране на надомния труд и дистанционната работа, споделяне на семейните отговорности и от страна на мъжете.
Въпреки това, жените продължават да участват по-малко на пазара на труда (за 2021 г. жените са 46,6% от всички заети на 15-64 г., по данни на НСИ). Коефициентът на заетост на мъжете и на жените на 15-64 г. нараства за последните пет години и достига съответно 74,1% и 66% за 2021 г., като за жените с най-малко едно дете под 7 години той е с 6 пр. п. по-нисък- 60%. Жените по-често от мъжете работят на непълно работно време, надомно или в други нетипични форми на заетост, което води до по-ниски нива на заплащане. Въпреки по-високото образователно равнище на работещите жени спрямо работещите мъже, жените съставляват 39% от ръководителите, по данни на НСИ.
Неравномерна е концентрацията на жените и мъжете в различните сектори на пазара на труда. Около 18% от жените работят в сферата на образованието, здравеопазването и социалните дейности, в сравнение с 4% от мъжете, по данни на ЕИРП. Съгласно данни на НСИ за 2021 г. икономическите дейности с най-висок дял на жените сред заетите са следните: образование (79,6%), хуманно здравеопазване и социална работа (78,3%) и финансови и застрахователни дейности (69,5%), а най-нисък в строителството (6%), транспорта, складирането и пощите (17,9%), както и производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива (22,4%).
Все още предимно жените разполагат с по-малко свободно време спрямо мъжете, защото са натоварени с грижите по отглеждането на децата, с грижите за възрастни и зависими членове на семейството. Жените посвещават средно два пъти повече време на ден за грижи за домакинството и семейството отколкото мъжете и отделят за почивка, спортни и физически мероприятия, хобита и игри половината от времето, което мъжете отделят на такива занимания (по данни на НСИ). По-честите прекъсвания в кариерата или отсъствия от работа на жените по семейни причини се отразяват неблагоприятно върху кариерното им израстване.
Намаляване на разликите по пол в заплащането и доходите
Данните показват, че жените продължават да печелят средно по-малко от мъжете в България. Въпреки плавното намаляване на разликите по пол в заплащането през 11 годините те се запазват на национално и европейско ниво (2015 г. – 15,4%, 2016 г.- 14,4%, 2017 г.- 13,6%, 2018 г.- 13,5% за България при 15,7% средно за ЕС за последната година). Това рефлектира и върху размера на пенсиите в България, като по данни на Евростат разликата е 26,45% в полза на мъжете при средноевропейско ниво от 30,1% за 2021 г.
Пенсионната възраст на жените и мъжете плавно нараства, като през 2037 г. се планира тя да бъде изравнена. Очаква се това да доведе до намаляване на риска от бедност при жените в трудоспособна възраст и след пенсиониране, тъй като данните на НСИ за 2021 г. показват, че близо една трета от жените и една четвърт от мъжете на 65 и повече години живеят с материални лишения.
Разликата в заплащането се дължи основно на хоризонтално и вертикално сегментирания по пол пазар на труда. Затова подобряването на баланса по пол в икономическите дейности и професиите, по-добрата реализация на жените във високоплатени сектори и в процесите на вземане на решения, прозрачността при заплащането и др., са значим фактор за нейното намаляване.
Съгласно изданието от 2019 г. на Индекса за дигитална икономика и общество на ЕК 26,5% от специалистите по информационни и комуникационни технологии в България са жени (спрямо 17,2% в ЕС). Делът на жените, завършващи ИКТ специалности в България е близо 30%, при 16% средно за ЕС. Сред учените и инженерите у нас жените са 53%, при 40,5% средноевропейско равнище. В България делът на жените, работещи в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката е най-големият (11%) в ЕС (в сравнение с 28% при мъжете). Равнопоставеността между жените и мъжете в тази област е с втория най-добър резултат в ЕС. Въпреки това, 58% от младите хора в България на възраст между 16 и 24 години имат основни или над основни цифрови умения, при 80% средно за ЕС (по данни на Евростат). Ето защо е необходимо привличането на повече студенти по ИКТ и STEM. Това се налага от новите предизвикателства пред динамично развиващата се цифровизация на икономиката и обществото, при които цифровата грамотност придобива все по-голямо значение не само в индивидуален план, но и за бъдещето на България и конкурентоспособността на нейната икономика. Във връзка с това следва да се обърне повече внимание върху преодоляване на стереотипите при избора на образование и професия и насърчаване на професионалната реализация и кариера специално в областта на STEM.
Насърчаване на равенството между жените и мъжете в процесите на вземане на решения
Жените продължават да бъдат по- слабо представени на висши ръководни длъжности в политиката, в бизнеса и в публичните организации. От това губят всички, тъй като решенията за съответните политики не отчитат в достатъчна степен специфичните потребности на жените. В същото време България има своите постижения в сферата на икономическата власт, където страната ни заема 3-то място в ЕС. В сравнителен план този резултат ни нарежда на 6-то място в ЕС в област „Власт“, според изданието на Индекса на Европейския институт за равенство между половете от 2020 г . В сферата на политиката към месец юли 2021 г., жените съставляват 35% в правителството и 27% в парламента. Представителството на жените в управлението на бизнеса към края на 2020 г. е все още недостатъчно за оказване на влияние върху вземаните решения. По данни на Евростат делът на жените ръководители е 26,9%27 . Използването на талантите на всички и поощряването на тяхното развитие в икономическия, политическия и обществения живот, независимо от наличните предразсъдъци, има потенциал да допринесе не само за икономическия растеж, но и за повишаването на качеството и индивидуалната удовлетвореност от живота.
Борба с насилието, основано на пола и защита и подкрепа на жертвите
През последните години са въведени изменения в нормативната база за защита на жертвите на насилие, включително домашно насилие, с цел подобряване на превенцията и противодействието на тези прояви, както и за въвеждането на международни стандарти. Проведени са редица инициативи за повишаване на капацитета на специалистите от различни сфери, които имат отношение към работата по случаи на насилие. Непрекъснато се укрепва взаимодействието между различните институции и организации за координиран и интегриран подход както за превенция, така и при работата по случаи на насилие, чрез информационни кампании, срещи, дискусии, обучения.
Данните от проведеното през 2019 г. национално представително изследване „Насилието в България“ показват, че 17.5% от българските граждани са били подложени на някаква форма на насилие през последната година, а 42% са преживели ситуация на насилие някога в живота си. Три четвърти от всички случаи на насилие са случаи на домашно насилие, а за 56.6% от респондентите най-тежката ситуация на насилие, което някога са преживели, също е била в дома им. Всеки втори български гражданин определя проблема с домашното насилие като много съществен – 54% оценяват сериозността му между 8 и 10 по десетобална скала. Това мнение споделят почти в еднаква степен различните социално-демографски групи, включително мъжете и жените.
Насилието, основано на пола, се определя като сериозен обществен проблем- 45% от анкетираните му придават значимост между 8 и 10 по десетобалната скала. Важна тенденция от еволюцията на насилието, валидна за редица страни по света, включително и за България, е пренасянето на феномена насилие и в онлайн пространството. Обръща се внимание на засилващите се тенденции да се използват нови технологии при домашното насилие – следене на електронни пощи, профили в социалните медии, електронно проведени гласови и писмени разговори и др. 16.4% от интервюираните заявяват, че им се е случвало да получават заплахи, или неприятни съобщения по интернет. 5.2% декларират, че подобни ситуации са възниквали в интернет с техните деца. Данните от изследването показват, че професионалистите вече са изправени пред качествено нови предизвикателства, които изискват не само допълнителна и адекватна квалификация, но и различен тип сензитивност в работата им по новите форми на насилие.
Промяна на съществуващите в обществото стереотипи по пол в различни сфери на икономически живот
Работата по този дългосрочен приоритет преминава като хоризонтален аспект през дейностите на различни институции и организации. По данни на Европейски институт за равенство между половете, през октомври 2020 г. в ЕС делът на жените в управителните съвети на най-големите дружества, регистрирани на фондовата борса, е 28,8%, делът на жените на старша изпълнителна длъжност е 18,6. Текущо се провежда фокусиран мониторинг върху програми и излъчвани търговски съобщения на доставчици на медийни услуги, за идентифициране и предотвратяване на излъчването на елементи съдържащи стереотипи по пол, подбуждане на ненавист и омраза, сексизъм. Целта е да се повишава отговорността на медиите и рекламния сектор за преодоляването на стереотипи по пол и внушаващи едностранчиви поведенчески, социални и визуални модели по отношение на жените и мъжете.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Напоследък видяхме въздействието на COVID-19 в увеличаването на неравенствата, стимулирането на бедността и насилието срещу жени и момичета, и връщането назад на напредъка им в заетостта, здравеопазването и образованието. Ускоряващите се кризи в изменението на климата и влошаването на околната среда подкопават непропорционално правата и благосъстоянието на жените и момичетата. Те умножават несигурността на всички нива, от индивидуално до национално. Повишаващите се температури, продължителните засушавания, силните бури и наводненията водят до загуба на препитание, изчерпват ресурсите и подхранват миграцията и разселването. Последният голям доклад на IPCC (IPCC, 2021) за изменението на климата ни предупреждава, че „почти половината от човечеството живее в опасната зона- сега“, „и че „много екосистеми са в точката без връщане- сега“. Изменението на климата е умножител на заплахата. Но жените могат да бъдат ключ към решения.
Днес виждаме как известния икономически напредък през 2021 г. се подкопава от множество, взаимосвързани и усложняващи се кризи. В момента сме свидетели на ужасяващата ситуация в Украйна, кoято отново показва, че при всички конфликти най-високата цена заплащат жените и момичета.
Сега имаме възможността да поставим жените и момичетата в центъра на нашето планиране и действие и да интегрираме перспективите за пола в глобалните и национални закони и политики. Имаме възможност да преосмислим, преструктурираме и преразпределим ресурсите. Имаме възможността да се възползваме от лидерството на жени и момичета, защитници на околната среда и активисти за климата, за да ръководят опазването на нашата планета.
Имаме план, който да следваме. Той включва пълно и равноправно участие и лидерство на жените във вземането на решения, техния достъп до зелени работни места и техния