Издръжка на живота през декември 2014 г.

В края на 2014 г. стойността на издръжката на живот достигна до  561,88 лв. на човек от 4-членно домакинство (2 възрастни с 2 деца). За да покрива задължителните си разходи за образование, здравеопазване и жилище и да се храни съобразно необходимите норми, месечните доходите на това домакинство трябва са около 2247 лв.

В сравнение с предходните изследвания темпът на нарастване на издръжката на живота е с 0.1% на тримесечна база, а на годишна се отчита намаление от 0.6%.

Темпове на нарастване/намаление на издръжката на живот през 2014г.,по тримесечия

Това е първото средногодишно намаление от 25 годишната история на периодичните изследвания за издръжката на живота. Основните индикации за задържането на ценовите нива бяха очертани още след втората половинана 2013 г., когато се отчете реален спад, така че по-ниските темпове на нарастване на издръжката на живота, бяха очаквани.

Основните фактори, които имат съществено влияние за устойчивото намаление на стойността на издръжката на живота, са както следва:

• Намалението на цените на електроенергията на три пъти от началото на 2013 г., като последното намаление влезе в сила от 01. 2014 г. с нови 1% за дневната тарифа и около 10% за нощната тарифа. В последното тримесечие на 2014 г., ефектът от намалението на цените на електроенергията се елиминира след увеличаването им през месеците юли и октомври, при това на годишна база се отчете ръст от 8.9%, а на топлоенергията ръст от  4.5%.  В този период обаче започна да се проявява в голяма степен ефектът от последователното намаление на цените на петрола на световните пазари, който в най-общ план компенсира увеличението на цените на електро и топлоенергията. Макар и не със същия темп на намаление, резкият спад на цените на петрола се отразява върху цената на бензин, дизел, пропан-бутан и др. В годишен аспект цените на горивата и смазочните материали за ЛТС са намалели с 14.7%;
• Понижението на цените на международните борси и стихващите темпове на резки промени на цените на захар, маслодаен слънчоглед, олио също допринасят за низходящата тенденция;
• Продължаващата ниска инфлация в страните от ЕС и еврозоната, към които е насочен основно българският износ. През изминалата година месечната инфлация в еврозоната има стихващи темпове на нарастване и през декември достигна спад от 0.2% на годишна база;
• Плахото нарастване на крайното индивидуално потребление по- скоро има догонваща функция след силния годишен спад през 2013 г. (-1.8%). През анализирания период се наблюдават стихващи темпове на нарастване на крайното индивидуално потребление. След отчетения ръст от 3.7% през първото тримесечие, следват темпове в диапазон от 0.6 до 1.7%.Тези темпове на нарастване на крайното индивидуално потребление са твърде недостатъчни, за да се очаква възраждане на българската икономика. Така наложилото се през последните години трайно ограничено вътрешно потребление е израз на обща рестриктивна политика по доходите. Ако обаче, този процес се задържи по-дълго, има опасност икономиката да навлезе в „дефлационна спирала“, а тя води до ограничаване на общата стопанска активност, намаление на печалбата, до фалити на фирми и закриване на работни места.

 

Динамика на цените в потребителски групи

Темпът на нарастване на средните стойности на издръжката на живот  има различни измерения за отделните стокови групи.

При хранителните стоки се отчита спад спрямо предходното тримесечие с 0.2%, а на годишна база ръст с 0.2%. Съществено влияние за задържане на цените не само в България, но и в други европейски страни имат и цените на международните борси на захар, маслодаен слънчоглед и олио, които като цяло през изминалата година следваха низходящи тенденции.

През четвъртото тримесечие на 2014г. на тримесечна база е регистрирано нарастване на цените при групите:

• Кафе, какао, чай – с 0.8%;
• Зеленчуци и зеленчукови консерви нарастване – с 4.8%;
• Хляб и зърнени храни – с 0.3%.

Спад на цените се отчита при:

• Животински и растителни масла с 1.8% (олио спад с 3.4%);
• Захар и захарни изделия с  0.5 % (захар спад с 2.6%);
• Плодове и плодови консерви със 7.6%;
• Месо и месни продукти с 1.6%.

Темпът на нарастване на издръжката на живота основно се дължи на нехранителните стоки, като средно за групата се отчита ръст с 0.4%, а на годишна база намаление с 1.3%.

Нарастване на цените е регистрирано при следните групите:

• Осветление, отопление и енергия с 2.4%;
• Услуги свързани с образованието с 0.9%;
• Облекло, обувки и лични принадлежности с 4.3%;
• Хотелиерски услуги и почивно дело с 1.0 %

По-силно изразено е намалението при групите:

• Транспорт и съобщения с 4%; като само „Автомобилни бензини, горива и моторни масла” са намалели с 14.3%.

ДОМАКИНСКИ БЮДЖЕТИ

Икономически обосновано е в условията на икономическа стагнация и дефлация, резултат от продължителната силно рестриктивна политика, да се предприемат незабавни мерки за увеличаване на доходите и социалните плащания. Анализирайки обаче данните за общия доход на лице, трябва да констатираме, че все още няма предприети държавни мерки за смекчаване на негативните ефекти от дефлацията.

Данните на НСИ за домакинските бюджети показват, че средномесечният общ доход на лице от домакинство през третото тримесечие на 2014 г. намалява с 3.7% на годишна база и достига среден размер около 398 лв., което представлява 70.9% от необходимите средства за издръжка на живота. Разгледан в динамика, през първото тримесечие на 2014 г. общият доход отчита ръст от 6.2%, но през следващите две тримесечия този тренд се обръща и общият доход средно на лице бележи  последователен спад съответно от -0.7% до -3.7% спрямо същия период на предходната година.

В номинално изражение през третото тримесечие (на годишна база) най-силно са намалели източниците на доходи от работна заплата с 1.2%, от извън работна заплата с 9.9%, обезщетения за безработни със 7.4%, от собственост с 61.5%.

За измерване на съотношението между необходимите средства за издръжката на живот и на общ доход на лице от домакинството (НСИ), използваме данните за разпределението на домакинствата по подоходни групи за третото тримесечие на 2014 г.

• с общ доход на 1 лице от домакинството до размера на МРЗ 340 лв. са 52.3% от домакинствата в страната (около 3 млн. 773 хил. лица). Наблюдава се увеличение с 26% или с около 779 хил. лица спрямо същия период на 2013 г., което основно се дължи на увеличаване на МРЗ от началото на 2014 г.
• с общ доход на 1 лице от домакинството до 251 лв. са 25.8% от домакинствата в страната. В абсолютно изражение са над 1 млн.861 хил. лица. В сравнение със същия период на 2013 г. са представлявали 25.2%;
• с общ доход на 1 лице от домакинството от 341 до 562 лв. са 28.4%,  това представлява около 2 млн.049 хил. лица. Техният дял намалява с около 729 хил. лица спрямо същия период на 2013 г. (38.5%);
• домакинствата с общ доход на 1 лице над издръжката на живот (562 лв.) са около 19.3%, което представлява около 1 млн. 392 хил. лица. При тази  група се отчита намаление с около 50 хил. лица, когато обхваща около 20% от домакинствата.

Запазва се тенденцията наложила се вече втора година около 80% от домакинствата в страната да живеят с общ доход на 1 лице под необходимите средства за издръжка на живота. Буди тревога фактът, че повече от половината са домакинствата са с доход на лице до МРЗ, а той представлява около 60% от необходимите средства за издръжка на живот. Това означава, че тези домакинствата са принудени да се самоограничават в разходите и отлагат плащания, за да могат да се поместят в месечния си бюджет. Всичко това води до свиване на потреблението, което в количествен и структурен разрез остава твърде далеч от рационалните физиологически норми.Това налага необходимостта от адекватни политики и социални мерки за нарастване на доходите на ниско платените работници, в частност за работещите бедни. Приетите правителствени мерки за реимбурсиране на платения през 2014 г. данък общ доход на наетите лица на МРЗ в страната се оказа недостатъчно ефективен, поради наложените ограниченията при ползване на облекчението. Очаква се едва около 10% от всички лица да могат да ползват данъчното облекчение, защото отговарят на условията, а именно не са получавали други необлагаеми доходи като добавки за гледане на дете, обезщетение за безработица, минимални лихви по дебитни карти, рента и др. В тази връзка, КНСБ продължава да настоява за необлагаем минимален доход до размера на МРЗ, което ще доведе до увеличаване на разполагаемия нетен доход на домакинствата.

Динамика на средната работна заплата (СРЗ)

Трайно продължилата рестрективна политика по доходите забави процеса на номинално и реално нарастване на СРЗ. Данните за СРЗ по тримесечия, показват че през целия анализиран период е налице номинално нарстване едва с 2.3% на годишна база. До голяма степен този ръст се дължи на динамичните промени в структурата и броя нанаетите лица. След като бизнеса приоритетно освобождава неквалифицирани работници, вече се наблюдава и практика за освобождаване на работници и назначаването на тяхно място на лица с по-ниски работни заплати. Така същите средствата за работната заплата се разпределят на оставащите наети лица. Средносписъчният брой на наетите лица за едногодишен период бележи намалениес 4 531лица, като по тримесечия спадът е в диапазон от 0.6% през първото тримесечие до 0.2% през третото тримесечие.

В реални изражения нарастванията на годишна база на СРЗ се дължи преди всичко на отрицателната инфлация, но с тези темпове не може да се очаква българската икономика да се справи с негативните дефлационни процеси.

Индекси на нарастване/намаление на СРЗ,  наети лица за 2014 г. по тримесечия, общо за страната

Източник: НСИ и изчисления на ИССИ на КНСБ

СРЗ в бюджетните организации

Като цяло дълготрайната дефлация води до по-ниски приходи в държавния бюджет от основния източник на приходи ДДС. По-ниските постъпления от данъци на стоки и услуги в държавната хазна се компенсират чрез ограничаване на публичните разходите, орязване на социални програми и инвестиции, съкращаване на издръжката на бюджетните организации. Намалението на наетите лица в бюджетните организации е с 4.1% на годишна база. Формулата за изчисляване на СРЗ създава илюзията за ръст при редуциране на персонала. Номиналното нарастване на работната заплата през третото тримесечие достига до 5.1% на годишна база. Тази оптимизация на персонала, с оглед изкуствено повишаване на СРЗ свежда числеността на персонала до нерационален минимум и е свързано с допълнително натоварване на работещите, което не се калкулира в разходите за труд.

Индекси на нарастване/намаление  на СРЗ , наети лица за 2014 г. по тримесечия, общо за  бюджетни организации

	I	II	III
СРЗ  в Бюджетни организации (лева)	766	810	790
Номинален ръст, при база същия период  на предх. г.=100	107,1	107,1	105,1
Реален ръст на работната заплата,  при база същия период  на предх. г.=100	107,7	107,6	105,3
Наети лица, Индекси, при база същия период  на предх. г.=100	95,9	94,5	95,7
Средногодишен ИПЦ, при база същия период  на предх. г.=100	99,4	99,5	99,8

Източник: НСИ и изчисления на ИССИ на КНСБ

Трябва да се отбележи обаче, че в някои браншове и отрасли се забелязва низходящ тренд на работната заплата през целия анализиран период. В 16.7% от общо 96 икономически дейности, се наблюдава последователен годишен спад на работната заплата, като  при някои от тях е съпроводен с траен спад и на наетите лица. Освен това, тримесечните данни отчитат намаление на работната заплатас повече от 20% дори и над 30%. Като пример, могат да се посочат: Воден транспорт с минус 26.5%,  Операции с недвижими имоти с  минус 14.4%, Даване под наем и операции с лизинг  с минус 30.8%.

 

Индекси на средна работна заплата за 2014 г., средно списъчен брой на наети лица за тримесечие, при база същия период на предх. година

Икономически сектори	Индекси на СРЗ			Индекси на среден списъчен брой за тримесечиена наетите по трудово и служебно правоотношение
	База периода на предх. г.=100
	I	II	III		I	II	III
Воден транспорт	67,6	69,0	73,2		56,7	51,5	51,0
Издателска дейност	94,7	91,1	97,2		98,3	97,3	99,7
Операции с недвижими имоти	81,6	83,5	85,6		98,8	99,4	101,7
Даване под наем и оператив лизинг	64,9	66,9	69,2		86,8	98,2	95,0
Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации	94,4	92,3	91,5		98,2	94,9	97,6

Източник: НСИ и изчисления на ИССИ на КНСБ

В някои браншове са налице индикатори за действително повишение на работните заплати, при това при нарастващ брой на наетия персонал. Такива са случаи се наблюдават при следните икономически дейности измерени през третото тримесечие на 2014 г. годишна база:

• Производство на лекарствени вещества и продукти – ръст на СРЗ с 10.7%, а на наетите лица с 2.7%;
• Производство на основни метали – ръст на СРЗ с 8.3%,  наети лица с 9.3%;
• Производство на превозни средства, без автомобили – ръст на СРЗ с 18.4%, наети лица с 12.2%;
• Ремонт и инсталиране на машини и оборудване – ръст на СРЗ с 14.3%, наети лица с 8.9%.

Все още се запазва високата степен на поляризация на доходите от работна заплата, въпреки лекото свиване на ножица, което е следствие от нарастването на МРЗ от началото на година, така също и на минималните осигурителни доходи. Съотношението между най-ниския размер (426 лв.) и най-високия (2353 лв.) е 5.5 пъти, като през същия период на 2013 г. е 6.2 пъти.

През анализирания период е налице устойчиво нарастване на наетите лица на минимална работна заплата при пълно работно време. След като през първото тримесечие на 2014 г. относителния дял на наетите лица на МРЗ е 10.9%, през следващите две тримесечия се задържа на 12%. Броят на наетите лица плавно нараства от началото на годината, за да достигне в края на трето тримесечие 272 682 лица, а това е нарастване с 12.6% и представлява малко повече от 30 хиляди лица. Значително нарастване в сравнение с първото тримесечие се наблюдава в икономическите дейности: Административни и спомагателни дейности с 36.3%, Хотелиерство и ресторантьорство с 24.3%, Култура, спорт и развлечение с 16. 5%.

Назначени на минимална основна работна заплата по трудов договор и пълно работно време (списъчен брой в края на месеца)

Иконом. дейност	I	II	III	Индекси, III –то трим2014, при база I-во =100
Селско, горско и рибно стопанство	5548	6147	6341	114,3
Добивна промишленост	565	635	654	115,7
Преработваща промишленост	70386	77037	77865	110,6
Производство и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ	122	353	476	389,4
Дейности, свързани с води; управление на отпадъци и възстановяване	3133	3570	3513	112,1
Строителство	19871	21449	22920	115,3
Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети	32089	30524	32048	99,9
Транспорт, складиране и пощи	12603	12949	13466	106,8
Хотелиерство и ресторантьорство	7722	9304	9600	124,3
Създаване и разпространение на информация	1797	1914	2092	116,4
Финансови и застрахователни дейности	633	461	548	86,6
Операции с недвижими имоти*	3503	3814	4043	115,4
Професионална дейност и научни изследвания	5549	5963	6199	111,7
Административни и спомагателни дейности	33913	39982	46218	136,3
Държавно управление; държавно обществено осигуряване	4891	4635	4671	95,5
Образование	15544	15318	14454	93,0
Хуманно здравеопазване и социална дейност	14655	16835	17389	118,7
Култура, спорт и развлечения	4398	6383	5124	116,5
Други дейности, некласифицирани другаде	5168,	6177	5060	97,9
Общо	242093	263450	272682	112,6

Твърденията, че бързото нарастване на МРЗ спрямо средната работна заплата може да намали шансовете на нискоквалифицираните работници  за заетост, поне засега остават несъстоятелни. През анализирания период данните за равнището на безработица показват тенденция на плавен спад. След като през първото тримесечие коефициента на безработица достигна до 13%, през следващите две тримесечия се наблюдава плавен спад съответно от 11.4% до 10.8%. Тези данни са красноречив аргумент, че увеличение на МРЗ с 9.7% от началото на годината не е пряко свързана с равнището на безработица.

Продължава да се задълбочава проблемът с високия относителен дял на трайно безработните лица. При това нараства делът на лица безработни повече от 1 година. В сравнение със същия период на предходната година този дял плавно нараства, за да достига през третото тримесечие до 61.3%  от общата съвкупност безработни лица. Тази група обхваща  над 226 хиляди лица и до голяма степен  това са лица загубили своите трудови навици и умения, което означава, че адаптацията и реинтеграцията им ще изисква допълнителни средства и усилия.

 

Относителен дял на безработни лица повече от 1 година,  по тримесечия за 2013 и 2014 година

Другият голям проблем е младежката безработица. Независимо че е налице тенденция на плавен спад, нейните нива остават около два пъти по високи от нивата през 2008 г. (12.7%) и далеч изостават от отчетените от Евростат за месец ноември 2014 г. равнища в Германия (7.4%), Австрия (9.4%) и Холандия (9.7%)

Коефициенти на младежка безработица ( 15-24 г.), по тримесечия за 2013 и 2014 г.

Данните за нарастването на БВП през третото тримесечие показват, че дори и при ръст от 1.5%на годишна база, не се наблюдават индикация за значителен  напредък на икономиката.През този период икономиката на ЕС 28 нарасна с 1.3%, но България значително изостана от ръста на Унгария (3.1%), Словения (3.1%), Румъния (3%),  Полша (3.4%), Литва (2.6%).

Важна причина за забавяне развитието и за възстановяване на икономиката в България е продължилите повече от година и половина дефлация. В сравнение със страните членки на ЕС -28 България заема първите места с най-висока средногодишна дефлация (-1.6%), следвана от Гърция (-1.4%), Кипър (-0.3%), Португалия и Испания ( -0.2%), Словакия (-0.1%). В действителност цените падат, но това означава, че икономиката се свива, производството намалява и бизнесът ще започне да съкращава работни места. Затова са необходими разработване и прилагане на пакет от мерки за борба с дефлацията. Единственият начин за борба с дефлацията е чрез нарастване на вътрешното потреблението. С продължаваща рестрективна политика на доходите, правителството не осъзнава новата икономическа ситуация и потребността от контра-мерки срещу дефлацията. В най-общ вид тези мерки следна да са насочени към:

• провеждане на целева политика за повишаване размера на МРЗ и достигане на съотношение със средна работна заплата – не по-малко от 50%;
• въвеждане на необлагаем минимум до размера на МРЗ;
• държавни инвестиции в публичния сектор, особено в онези сектори, които не очакват да получат средства от еврофондовете в следващите години (БДЖ);
•  увеличаване на замразените от години заплати в бюджетната сфера с 10-15%.

В дългосрочен план тези първи стъпки ще стимулират потреблението и повишаването на доходите на населението, като в същото време ще създадат благоприятна икономическа среда за производството и бизнес.