Издръжка на живота през юни 2014 г.

Издръжката на живот на 1 лице от 4-членно домакинство (2 възрастни + 2 деца) в края на м. юни достигна 559.95 лв. или общо за този тип домакинство месечно са необходими около 2 240 лв., за да посреща разходите си за храна, здравеопазване, образование, почивка спрямо средните български стандарти.

Продължава тенденцията да се отчита спад в средните нива на издръжката на живота, както на тримесечна, така и на годишна база. През второто тримесечие издръжката на живот отчита намаление с 0.6% спрямо предходното тримесечие, а на годишна база намалението е с 0.7%.

 

Темпове на нарастване/намаление на издръжката на живот през м. юни (в %)

 

Обичайно е през второто тримесечие да се отчита задържане и/или намаление на стойността на издръжката на живота, като основната причина за това е сезонният спад в цените на някои хранителни стоки и особено на пресните зеленчуци. Тримесечният темп разгледан в динамика не излиза извън характерните за този период параметри, но на годишна база трендът вече се обръща. За първи път през второто тримесечие на годишна база се отчита дефлация, след като в период от 2008-2013 г. се наблюдаваше инфлация, при това в диапазон от 2.8% до 16.8%.

Само за последните седем години издръжката на живот нараства с 22.6% (при база юни 2008 г.), като увеличението при хранителните стоки е с 26%, а при нехранителните стоки с 19.5%. Успоредно общият доход на лице от домакинството за периода 2008-2013 г. реално нараства с 20.7%, но от началото на 2014 г. на тримесечна база вече се отчита реално намаление с 3.3% (спрямо IV-то тримесечие на 2013 г.). Безработните лица (15+) през първото тримесечие на 2014 г. все още са повече с близо 205 хил., спрямо същия период на 2008 г., а равнището на безработица от 6.5% сега вече достигна два пъти по-високи размери (13%). В крайна сметка, при този натрупан през годините висок темп на нарастване на издръжката на живота, без чувствителен ръст на доходите и липса на мерки за ограничаване на безработицата и бедността, всяко по-нататъшно задържане на цените или дори спад на някои от тях, не води до осезаема промяна на статуквото на домакинствата.

Низходящата тенденция започна през второто полугодие на миналата година и вече 11 месец се поддържа дефлация измерена на годишна база. За устойчивото задържане на дефлацията съществено влияние оказват следните фактори:

• поетапното намаление на някои административно регулирани цени от началото на 2013 г. продължило и през 2014 г. Отчетеният кумулативен спад за изминалата година и половина при електроенергията е с (-13.6%), газообразни горива (-10.8%), топлоенергия (-7.5%);
• намалението на цените на суровините на основните зърнени култури на международните пазари (пшеница, царевица). Тези продукти имат съществено влияние за по-ниските цени на брашното и на фуражите, и съответно по веригата за по-ниските цени на хлебните и зърнени изделия, някои видове месо и месни продукти, яйца;
• продължаващата ниска инфлация в страните от ЕС и еврозоната, към които е насочен основно българският износ. От месец октомври на миналата година инфлацията в еврозоната има стихващи темпове на нарастване, като от 1.3% през септември 2013 г. достига до 0.5% през юни 2014 г. (на годишна база);
• през цялата 2013 г. потреблението на домакинствата беше свито и достигна спад от 2.3%. След трайното и продължително „затягане на колоните”, от началото на 2014 г. крайното потребление на домакинствата бележи ръст от 3.9% на годишна база, който по скоро има догонваща функция след едногодишен период на спад.

Важно е да се отчете, че от началото на годината се наблюдават някои положителни сигнали за съживяване на икономиката, макар да са плахи и недостатъчно убедителни. За първите три месеца на настоящата годината икономиката на страната бележи ръст от 1.2% на годишна база. Броят на заетите (население над 15г.) през същия период се увеличава с 39 100 лица, като от тях повече от 2/3 са самостоятелно заети лица (27 100 лица). Безработните лица за едногодишен период намаляват с 23 400 души, като коефициентът на безработица (през първото тримесечие на 2014 г.) достига до 13%, докато през същия период на 2013 г. е 13.8%. Обаче, все още, продължават да нарастват т.нар. продължително безработни, т.е. лицата, които си търсят работа повече от 1 година. Броят им на годишна база се увеличава с нови 4000 души и достига до около 255 хиляди души, а това представляват 58.8% от всички безработни лица. В същия период, средната работната заплата, като основен източник на доход, отбелязва ръст едва с 2.3%,а в някои от икономическите дейности бележи спад с повече от 10%. Средната пенсия отчита по-висок ръст на годишна база (9.6%), но като се има в предвид нейният нисък размер, този ръст не е достатъчен за да стимулира вътрешното търсене.

При тази ситуация, от 1 юли т.г. влиза в сила решение за увеличение на цените на електро- и топлоенергията. Това, което буди тревога, са очакванията, че ще продължи поетапно увеличение на тока до края на годината, а освен това се очаква и повишение на цената на питейната вода и горивата. Това са основните фактори, които ще повлияят за поскъпването на живота, защото ценовата динамика през следващите месеци ще бъде диктувана основно от преките и вторичните ефекти на поскъпването на цените на тези стоки. Всичко това поражда притеснението, че административното увеличение на цените на жизнено важни стоки за бита на домакинствата ще доведе отново до задържане и свиване на потреблението. Освен това, наводненията в България засегнаха зърнената реколта, както и насажденията със зеленчуци и овошки. Земеделските производители предупредиха, че има вероятност за поскъпване на селско стопанските продукти. Всичко това буди тревога и напрежение за поскъпване на живота, което ако не бъде съпроводено с нарастване на доходите, достатъчно за да окаже чувствителен ефект върху вътрешното търсене на домакинствата, се очаква да доведе отново до обрат и ново забавяне на икономическия растеж.

Друг важен показател, който дава основание за притеснение е влошаването на бизнес климата през м. юни, след силния възход от началото на годината. Причината е правителствената криза, която поражда несигурна икономическа среда, застой в реформите, забавяне на административните процедури. Това, естествено, ще доведе до забавяне на развитието на бизнеса, а оттам и на икономиката като цяло.

 

Динамика на цените в потребителските групи

В края на второто тримесечие на 2014 г. се наблюдават разнопосочни тенденции при двете основни групи на издръжката на живота. Спадът на стойността на издръжката на живота основно се дължи на хранителните стоки, като средно за групата се отчита намаление спрямо предходното тримесечие с 1.3%, а на годишна база се бележи намаление с 0.5%. Основната причина за спада на цените е сезонният характер на някои хранителни стоки и особено на пресните зеленчуци.

През вторототримесечие на 2014 г. ерегистрирано нарастване на цените на основни хранителни стоки, при групите:

• Плодове и плодови консерви с 10.1% (ябълки с 31.6%, лимони с 23.3%);
• Мляко и млечни продукти с 0.6% (сирена с 1.4%, кисело мляко 1.2%);
• Минерални води, безалкохолни напитки с 0.2%;
• Храни и напитки в заведения за обществено хранене с 0.1%.

Спад на цените се отчита при:

• Хляб и зърнени храни с 0.3% (брашно с 0.7%, хляб в диапазон между 0.6 и 0.7%, в зависимост от вида);
• Месо и месни произведения с 0.9% (свинско месо в диапазон от 4% до 8.7%);
• Захар и захарни изделия с 3.8 % (захар с 10.7%);
• Животински и растителни масла с 2.8% (слънчогледово олио с -4.9%);
• Зеленчуци и зеленчукови консерви с 15.1%;
• Яйца с 5.6%.

При нехранителните стоки се наблюдава задържане на нивата, като средно за групата се отчита увеличение с 0.1%, а на годишна база намаление с 0.9%. По-силно изразено е увеличението при групите:

• Облекло, обувки и лични принадлежности с 3.1%;
• Жилищни наеми и разходи за поддържане на жилището с1.3% (услуги за текущ ремонт и поддържане на жилище с 5.7%);
• Образование и свободно време с 0.5%;
• Хотелиерски услуги и почивно дело с 1.4%.

При останалите групи се наблюдава задържане на средните нива или леки колебания надолу спрямо предходното тримесечие.

 

Границата на бедност през второто тримесечие на 2014 г. (базирана на потребителска кошница от 77 жизнено важни стоки и услуги за физическо оцеляване) е 211,32 лв. и отчита тримесечно намаление с 1.1%, а на годишна база – с 1.2%.

При хранителните стоки се регистрира намаление спрямо предходното тримесечие с 2.2%, при нехранителните стоки намалението е с 0.4%.

За измерване на съотношението между необходимите средства за издръжката на живот и общия доход на лице от домакинството (НСИ), са използвани данни за разпределението на домакинствата по подоходни групи за първото тримесечие на 2014 г. Съпоставянето на данните показват следните констатации:

• под прага на бедност остават 23.2% от домакинствата в страната (с общ доход на 1 лице до 211 лв.). В абсолютно изражение това са над 1 млн. 670 хил. лица, като в сравнение със същия период на 2013 г. броят на лицата под прага на бедност се увеличава с около 58 хил. лица;
• с общ доход на 1 лице от домакинство до 340 лв. са 58% от домакинствата в страната (около 4 млн. 184 хил. лица). Наблюдава се увеличение с 12.2% или с около 454 хил. лица спрямо същия период на 2013 г., което основно се дължи на увеличаване на МРЗ от началото на 2014 г.;
• с общ доход на 1 лице от домакинство от 341 до 559,95 лв. са 21.3%, а това представлява над 1 млн. 536 хил. лица., при дял от 34% през същия период на м.г.;
• домакинствата с общ доход на 1 лице над издръжката на живот (т.е. над 559,95 лв.) са 20.7%, увеличение със 7 процентни пункта на годишна база.

От изложените данни може да се обобщи, че се запазва тенденцията около 80% от домакинствата в страната да живеят с общ доход на 1 лице под необходимите средства за издръжка на живота. Делът на крайно бедните домакинства отчита нарастване, както на тримесечна, така и на годишна база. Разбира се, преодоляване на състоянието на бедност е изключително сложен процес на фона на високата безработица, унизително ниските доходи, не справедливото данъчното облагане, недостатъчните социални трансфери.

 

Динамика на доходите

Доходите на домакинствата (по данни на НСИ) през първото тримесечие на 2014 г. отчитат намаление с 4.1% спрямо последното тримесечие на 2013 г., но на годишна база бележат ръст от 6.2%. Средномесечният брутен общ доход на лице от домакинство(392 лв.) представлява 70% от необходимите средства за издръжка на живота. На тримесечна база се наблюдава запазване на същите нива на доходите от работната заплата, а при доходите от пенсии се отчита спад с 0.4%. Значимо намаление на тримесечна база се наблюдава при доходите от други обезщетения и социални помощи (34.1%), извън работна заплата (17.8%), от собственост (26.8%), обезщетения за безработица (18.7%).

Средната работната заплата (СРЗ), като основен източник на доходи през първото тримесечие на 2014 г., достига до среден размер от 796 лв. (предварителни данни на НСИ) и отчита нарастване за едногодишен период от 2.3%,а спрямо предходното тримесечие – намаление с 3.9%.

Наетите лица се увеличават с 8,5 хил. (с 0.4%) в края на март 2014 г. спрямо края на декември 2013 г., но остават с 14,5 хил. (с 0.7%) по-малко от март 2013 г.

Наблюдаваното забавяне на ръста на работната заплата се обуславя преди всичко от частния сектор, където номинално нараства едва с 0.5%, докато в обществения сектор, ръстът на работната заплата отбеляза своя пик от 7.0% на годишна база. Успоредно с нарастването на работната заплата, бележи увеличение и броят на наетите лица с 0.5% в частния сектор, докато в обществения сектор се отчита спад от 3.5% спрямо първото тримесечие на м.г. Тези данни са индикация, че постигнатият по-висок ръст на СРЗ в обществения сектор е следствие на намаляване на броя на персонала.

Наблюдава се забавен темп на нарастване на СРЗ в повечето икономически дейности през първото тримесечие на 2014 г., като в някои от тях дори се отчита значителен спад като: Търговия на едро и дребно с автомобили и мотоциклети, техническо обслужване и ремонт (-20.5%); Воден транспорт (-32.4%); Операции с недвижими имоти(-18.4%); Добив на неметални материали и суровини (-8.6%); Дейности в областта на информационните технологии (-7.4%) и др.

Сравнителният анализ между трите основни индикатора – промишлено производство, наети лица и работна заплата – дават основание да се твърди, че в някои от икономическите дейности има възможности за договаряне на по-високи равнища на заплащане по съответните браншове и отрасли. През първото тримесечие на 2014 г. общо в промишлеността производството е нараснало с 2.8% на годишна база, при намаляващ брой на наетите с 0.3%. Темпът на нарастване на промишленото производство (ПП) показва, че за 41.3% от икономическите сектори са налице индикации за съживяване на производството. Най-големи постижения на годишна база се отчитат при:

• „Производство на компютри и комуникационна техника, електронни и оптични продукти” –  ръст на ПП от 32.3%, но този ръст е съпроводен с намаление на персонала с 0.5%, и ръст на работната заплата (РЗ) едва със 7.4%.;
• „Производство на машини и оборудване, с общо и специално предназначение” – ръст на ПП с 28%, наетите остават без промяна (0.1%), а ръстът на РЗ е с 9.1%;
• „Производство на електрически съоръжения” – ръст на ПП с 15%, наетите с 3.2%, а РЗ с 3.6%;
• „Производство на лекарствени вещества и продукти” – ръст на ПП с 15%, наетите лица – с 3.7%, ръст на РЗ с 6%;
• „Производство и разпределение на електрическа и топлоенергия” бележи ръст в ПП от 20.5%, ръст на наетите с 0.9%, и отчита намаление на РЗ с -2.9%.

Изложените данни показват, че в някои от икономическите сектори все още ръстът на РЗ значително изостава от ръста на промишленото производство. Важно е да се отбележи, че в 48.7% от икономическите сектори се отчита спад на промишленото производство, но въпреки това в някои от тях се наблюдава ръст на работната заплата.

Продължава да се задълбочава диференциацията между най-ниската (406 лв.) и най-висока работна заплата, достигайки до 5.7 пъти. През същия период на м.г. това съотношение е 5.5 пъти. Тези данни са аргумент, че темпът на нарастване на ниските работни заплати значително изостава от този при високо платените работници.

На минимална работна заплата (МРЗ) при пълно работно време през първото тримесечие на 2014 г. са наети 242 093 души или 10.9% от всички наети. Наблюдава се нарастване на броя на наетите на МРЗ спрямо същия период на м.г., когато техният дял е 9.4%. Най-силно изразена концентрация на наети с на МРЗ се наблюдава в „Преработваща промишленост” (29.1%), следвани от „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” (13.2%), „Административни и спомагателни дейности”(13.9%). Увеличението на размера на МРЗ от началото на 2014 г. е с 9.7%, но все още е твърде недостатъчно, за да сме отново на последно място в класацията на ЕС-28.

Въпреки някои положителни промени, от началото на годината темповете на възстановяване на икономиката в България значително изостават от средните за Европейския съюз и еврозоната:

Данните на Евростат за нарастване на БВП през първото тримесечие показват, че дори и при ръст от 1.2% на годишна база, България е по-скоро в средата, отколкото сред водещите страни по икономически растеж. През този период икономиката на ЕС-28 нарасна едва с 1.4%, но България значително изостана от ръста на Румъния (3.8%), Полша (3.5%), Чехия (2%), Германия (2.3%) Латвия (2.4%), Литва (3%), Унгария (3.2%).

По равнище на безработица от 11.9% (през май 2014 г.), България отново заема средните позиции в класирането с останалите членки на ЕС-28. За сравнение равнището на безработица за ЕС 28 е 10.3%, като най-ниски нива са регистрирани в Австрия (4.7%), Германия (5.1%), Малта (5.7%) , Люксембург (6.3%), Румъния (7.3%).

Равнището на младежка безработица в България все още запазва високи нива. Отчетено е равнище от 24.6% при средно за ЕС-28 от 22.2%. През май 2014 г. най-ниските равнища на младежка безработица са наблюдавани в Германия (7.8%), Австрия (8.9%) и Холандия (10.8%), докато най- високите са в Гърция (57.7% през март 2014 г.), Испания (54.0%) и Хърватия (48.7% през първото тримесечие на 2014 г.).

През м. юни дефлация на годишна база се отчита само в пет от държавите членки на ЕС-28: България (-1.8%), Гърция (-1.5%), Португалия (-0.2%), Словакия (-0.1%) и Унгария (-0.1%). Важно е да се отбележи, че само в България и Гърция годишната дефлацията се задържа последователно най-продължителен период във времето (11 и повече месеца). Средно за ЕС-28 през юни 2014 г. ХИПЦ (хармонизиран индекс на потребителските цени) е 0.7% при годишна база, а в еврозоната е 0.5%. Като цяло при всички останали държави се наблюдават ниски нива на инфлация в диапазон от 0.2 до 1.9%.

Тримесечните данни на разходите за труд на европейско равнищепоказват, че по размер България продължава да заема последно място в ЕС-28. През първото тримесечие на 2014 г. на годишна база, часовите разходи за труд са се повишили с 1.2% в ЕС 28. За България нарастването е с 3.6%, а най-високо е в Латвия (7.0%), Естония (6.8%), Румъния (5.3%) и Полша (4.2%).

Индексите на ценовото равнище за храни и безалкохолни напитки в Българияпрез 2013 г. бележат нарастване и вече представляват 69% от средноторавнище за ЕС-28, докато през 2012 г. са 68%. Процесът на сближаване на ценовите равнища в България със средните европейски се оказа много бърз за цените на потребителската електроника (95%), транспортни превозни средства за лично потребление (85%), домакински уреди (83%), облекла (82%).

Изключително ниското равнище на заплатите в България е съпроводено с най-ниската покупателна способност в сравнение със страните членки на ЕС-28. В Полша, Чехия и Хърватия с една брутна средна работна заплата успява да се купи между 3-3.4 пъти повече мляко, над 2 пъти повече картофи, 2.3 пъти повече яйца (в Чехия), в сравнение с България. Това се дължи най-вече на увеличението на цените на основните хранителни продукти, с оглед догонване на европейските ценови равнища и изоставането при увеличението на работната заплата.

 

Покупателна способност на СРЗ

Източник: СРЗ по данни на UniCredit, прогноза за 2014 г. Изчисления ИССИ на КНСБ

 

Сравнителният анализ със страните членки на ЕС има смисъл, когато търсим корективи на развитие, иначе той е безполезен – ще установим само, че ние сме най-бедните и като такива ще си останем дълго време в периферията на Европа.