Извън ръста на минималната заплата и тази на педагозите в бюджет 2022 няма друга политика по доходите. Точно сега е моментът това да се промени. Ако видите, че има 8,2 млрд. лв. капиталова програма и на този фон от другата страна на везната има едва 300 млн. лв. за работни заплати, то просто кантарът не го лови. Между първо и второ четене е време да се сложи баланс, правителството да помисли не само за пенсионерите, да помисли малко за работещите, за домакинствата, тъй като в крайна сметка потреблението е това, което движи растежа. Когато вдигнем заплатите и потреблението ще нарасне и реалният растеж също.
Това коментира в интервю за БГНЕС директорът на ИССИ и главен икономист на КНСБ Любослав Костов.
Той коментира още: „Истината е, че благодарение на КНСБ на НСТС постигнахме увеличение на обезщетението за безработица, тъй като то и без това е доста ниско. Не че сега ще стане много високо, но е стъпка в правилната посока. Имаме критики и по отношение на пенсиите – как тези 60 лв. ще бъдат вкарани след 1 юли. Едва ли има политик, който ще се наеме да каже, че ще вземе тези пари. Пенсионерите имат нужда от тези пари на фона на поскъпващите цени. Трябва да се намери работещ механизъм. Много въпроси останаха нерешени на НСТС. Предстоят сериозни месеци и дебати, тъй като тази година е първата в бюджетната история на България, в която имаме четири бюджета. Допреди няколко седмици гласувахме продължението на действието на Закона за 2021 г. , в момента обсъждаме бюджета за 2022 г. След 3 месеца Асен Василев казва, че ще вкарва актуализация, където ще има нови политики, нови разходи и края на годината есента най-вероятно ще има нова бюджетна процедура за бюджет 2023 г. Тази година през три месеца ще си планираме бюджети. Това не е добре, създава несигурност в бизнеса, у хората. Постоянно се променят някакви параметри. Хубаво е да се сложи ред. Тази година е първата от над 25 насам, в която бюджетната година не съвпада с календарната, което е прецедент. Цените нарастват, а казваме, че минималната заплата ще бъде валидна от 1 април, а ние още от октомври искаме ръст. Няма как да кажем на инфлацията да върви нагоре, но от 1 април„.
Костов коментира още, че личната инфлация на хората, които потребяват стоки от първа необходимост, е доста по-голяма от официалните 8%, тъй като и хлябът, и олиото, и другите основни малоценни блага поскъпват с над 15%.
„На този фон, ако погледнете в държавния бюджет, има едни 300 млн. лв. за работни заплати, които основно отиват за учителите. Не може само там. Има много други сфери като социални услуги и домове, като културни институти, читалища. Много обичам да давам пример с дърводелеца в затвора. Той също е държавен служител и едва ли ще бъде доволен, като разбере, че няма да има една стотинка увеличение на работната заплата, пък едва ли е много приятно да работиш в затвор. Хората в приходните агенции, които цяла година събираха данъци, хората в агенциите по заетостта, които спомогнаха да се занижи коефициента на безработица. Те всъщност произвеждат продукт. Не е вярно, че публичният сектор е непроизводствен. Хубаво е, ако не е да им се повишат доходите, поне да бъдат компенсирани и да са на същата реална покупателна способност, каквато бяха преди една година. Това е нашата основна критика в бюджета. Разбира се, има и хубави страни, от гледна точка на рекордните разходи, че не се стремим към строга фискална консолидация, ръстът на минималната работна заплата на 710 лв. ние го подкрепяме, като настояваме в предстоящата актуализация от 1 юли да стане 760 лв. не за друго, а защото това е 50% от средната заплата в момента и кореспондира с Директивата за адекватни и справедливи минимални работни заплати, която ЕС в момента обсъжда и до няколко месеца ще бъде факт“, каза още директорът на ИССИ.
Интервюто с него можете да видите тук: