Тази публикация е резултат от проведено през 2020-2021 год.изследване от екипа на Института за социални и синдикални изследвания и обучение, в рамките на проекта на КНСБ „Подобряване адаптивността на заетите лица и укрепване на колективното трудово договаряне чрез съвместни действие на социалните партньори на национално, секторно и браншово равнище“, 2019-2022 г., осъществен съвместно с работодателски организации и финансиран по Оперативна програма „Развити ена човешките ресурси“ -2014-2021 г.
Многонационалните компании (МНК) и развитието на индустриалните отношения в тях са предмет на изследователския интерес на Института за социални и синдикални изследвания от 2022 г. (Институт за синдикални и социални изследвание и обучение) повече от двадесет и пет години. През 1998 г. ИССИ проведе първото си изследване в 8 поделения на мултинационални компании на територията на България, през 2003 г. със същата методика бяха изследвани вече 18 поделения на МНК, а през 2008 г.- 23 поделения на МНК. През 2013 – 2014 г. обхватът на поредното изследване е разширен до 27 поделения. Настоящото изследване от 2020- 2021 г. обхваща 32 поделения на МНК в България.
Днес броят на поделения на МНК в България е значително по- голям от този през 90-те години на миналия век, макар и да е по- малък в сравнение с другите нови държави членки на ЕС. Въпросът за тяхната роля в трансформацията на организационната култура на предприятията и индустриалните отношения обаче продължава да е актуален. Една от основните цели на изследването и разработката е да установят до каква степен европейските МНК разширяват пренасянето на европейските социални ценности и модели на кооперативен мениджмънт и доколко може да се говори за европеизация на трудовите отношения или дали трудовите и индустриални отношения в България не са донякъде застрашени да бъдат ерозирани от прилагането на социален дъмпинг.
Практиката в България показва, че индустриалните отношения и социалният диалог по правило са по- добре развити в приватизираните от чуждестранни инвеститори предприятия, особено ако компаниите- майки са големи, с утвърден престиж и традиции, отколкото в създадените с чуждестранни инвестиции нови предприятия, в голяма част от които синдикатите не са допуснати или това става с огромни усилия и натиск. Спазването на правата на синдикатите и поддържането на социален диалог са по-характерни за производствените поделения, особено ако са приватизирани или изкупени от други инвеститори, отколкото в услугите – независимо дали са приватизирани, изкупени или новосъздадени предприятия.
Изследването отчита влиянието на редица международни и вътрешни фактори, които имат значение през годините след провеждане на предшестващото изследвване, в т.ч. „позеленяването“ на икономиката, дигитализацията, последиците от пандемията КОВИД, процесите в икономиката и правата на работниците в ЕС; прилагането на Декларация на ОИСР за международни инвестиции и мултинационални предприятия и Правилата на ОИСР за многонационалните компании.България се присъедини към посочената декларация на 9 юни 2022 г.
Основни теми на изследвнето са: икономически въпроси, в т.ч. промяна в собествеността и движението на капитали; труд и човешки ресурси в поделенията на МНК и тяхното управление; индустриалните отношения, с акцент на колективните преговори и договаряне и транснационалниге аспекти на тяхното развитие.
Публикацията е достъпна ТУК