През изминалата вече 2023 г. доклад, изготвен за подкомисията по данъчни въпроси (FISC) към Европейския парламент (ЕП) показва, че българската икономика би била с над една трета по-голяма, ако сивият сектор излезе на светло. Делът на „сенчестата“ активност у нас е най-високият сред страните от ЕС. По предварителни оценки БВП на страната ни щеше да е с около 55 млрд. лв. по-висок през миналата година.Докладът посочва и че България се нарежда на второ място по големина на ръста на сивия сектор след Хърватия, където показателя нараства от 26,4% от официалния БВП (2019 г.) до 29,6% (2020 г.). В България нивото на сивата икономика нараства с 2,8 процентни пункта от 30,1% (2019) до 32,9% (2020). Най-слабото увеличение (-0,6 п.п.) е във Финландия от 10,69% до 11,3% (от БВП) и в Дания (-0,92 п.п.) от 8,92% на 9,84% (от БВП).Докладът също така цитира проучване на Баяр и колектив (2018), което използва панелна коинтеграция и тестове за причинно-следствена връзка, отчищи хетерогенността и междусекторната зависимост, за да изследват въздействието на корупцията и върховенството на закона върху сивата икономика в 11 икономики в преход в Централна и Източна Европа от 2003 до 2015 г. Коефициентите на коинтеграция показват положително взаимодействие между корупцията и степента на сивата икономика. Освен това, според анализа на причинно- следствената връзка всички срезови единици показват двустранна причинно- следствена връзка между сивата икономика и контрола на корупцията. Но само в България, Чехия, Полша и Румъния върховенството на закона и сивата икономика показват двупосочна причинно-следствена връзка. Техните открития подкрепят предишна литература за връзката между сивата икономика и корупцията. Връзката може да бъде заменена, ако наличието на сива икономика намали склонността на държавния персонал да иска подкупи (Dreher & Schneider, 2010). Взаимоотношенията обаче могат да приемат допълваща форма, когато данъкоплатците плащат подкуп на длъжностни лица в замяна на занижаване на техните данъчни задължения и корупцията е регулиране и данъци (Johnson et al., 1998; Hindriks et al., 1999). Следователно на теория се предвижда двустранно взаимодействие между корупцията и сивата икономика.
От друга страна, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) обяви слабо увеличение на композитния индекс „Икономика на светло“, който измерва светлата част на българската икономика. През 2022 г., индексът достига 78.58 пункта, в сравнение с 78.40 през 2021 г. Това е най-високата стойност от началото на измерването през 2010 г. Това означава, че делът на сивата икономика в страната ни е 21,4% от БВП. АИКБ акцентира върху необходимостта от комплексна програма за намаляване на сивата икономика, включително оптимизация на данъчната система, ефективно управление на публичните ресурси и санкции за нередовните практики.
Представителите на бизнеса изтъкват важността на ограничаване на нередовните практики при сключването на официални договори и подобряване на прозрачността при обществените поръчки. Работниците също изразяват загриженост от сивата икономика, особено що се касае до компоненти като неиздаването на касови бележки и заплащането „на ръка“.На фона на историческото наследство се появява обнадеждаващ резултат за 2022 г., особено във връзка с показателя „Акцизи- тютюневи изделия“. За разлика от статичните стойности през 2019 г., 2020 г. и 2021 г., през 2022 г. се отчита повишение с 0.13 единици. Този успех е важен, и надеждата е, че високото равнище на индекса ще бъде запазено и в следващите години.Под-показателят „Акцизи- алкохолни напитки“ показва минимален ръст през 2021 г., а през 2022 г. стойността на показателя е запазена. Този резултат се тълкува като продължение на тенденцията от последните години за активен контрол от страна на Агенция „Митници“ и Националната агенция по приходите. Този контрол включва засилени проверки и дистанционен контрол върху производителите и търговците на алкохолни напитки.Проблемите в тази област се дължат предимно на структурата на индустрията, която включва големи корпоративни производители, както и множество малки производители (селски казани) и дори домашни производители. Тази разнообразна структура прави контрола върху дейността трудна. Въпреки това, икономическата и пандемичната криза през 2020 г. и 2021 г. са ускорили търсенето на продукти с пониски цени и качество, което поддържа продажбите „на сиво“.През 2022 г. компонентът на индекса, формиращ се от оценките на работниците и служителите, намалява на годишна база в пет от ключовите показатели. Тези показатели и тяхната стойност са както следва: „Основна работа с договор“- от 1.40 на 1.35; „Допълнителна работа с договор на пълно възнаграждение“ – от 0.87 на 0.86; „Издаване на касови бележки за стоки“ – от 2.61 на 2.60; „Издаване на касови бележки за услуги“ – от 1.97 на 1.69 и „Коректно деклариране на данъци върху доходите на физическите лица“ – от 4.41 на 4.35. Въпреки че намаленията в стойността на показателите „Допълнителна работа с договор на пълно възнаграждение“ и „Издаване на касови бележки за стоки“ са само 0.01 единица, те се отчитат.Този отрицателен тренд частично е компенсиран от годишното увеличение на стойността на показателя „Допълнителна работа с договор“ от 0.69 на 1.04, което представлява значителен скок. Показателят „Основна работа с договор на пълно възнаграждение“ остава непроменен през 2022 г., като същата стойност от 1.34 се поддържа и през 2021 г. Така претеглената стойност на приноса на работниците и служителите в социологическия компонент за 2022 г. се установява на 13.23, в сравнение с 13.29 за 2021 г.През 2022 г. разликите между стойностите на отделните показатели очертават области, в които са необходими допълнителни усилия за противодействие на сивата икономика. Бизнесът представя тези области като свързани предимно с укриването на доходи, непълното отчитане на реализираната продукция, нуждата от по-коректно възстановяване на ДДС, и подобряването на прозрачността и гарантирането на реална конкуренция при обществените поръчки и лицензионните режими.От гледна точка на работниците и служителите, най-проблемните области остават издаването на касови бележки при продажбите на услуги и работата с официални договори, но с неофициално „заплащане в плик“. Тези съображения подчертават необходимостта от усилия за по-ефективно и прозрачно функциониране на икономическата система в страната.
През 2022 г. под-индексът “Заетост на светло“ (ПИЗС), който измерва относителния дял на типичните форми на недекларираната заетост в българската икономика, отново намалява на годишна база, макар и само с 0.39 (при отчетено нарастване от 4.12 през 2021 г. спрямо 2020 г.). До 2021 г., съгласно състава и структурата на ПИЗС, впечатлението е, че както бизнесът, така и работниците и служителите споделят подобна оценка за сивите практики на трудовия пазар. И двата сегмента- работодатели и наети лица, изразяват мнението, че трудовият пазар изсветлява значително, особено по отношение на работата с договори и договори на пълно възнаграждение. Това съвпадение вероятно е резултат от действащите през 2021 г. правителствени програми за подпомагане, които са регламентирани така, че да стимулират изсветляването на реалните възнаграждения.Въпреки това, работниците изразяват мнение, че през 2021 г. има отстъпление по отношение на допълнителната работа с договор, което вероятно се дължи на фирми и лица, които са се натъкнали на по-големи финансови затруднения и не са възползвали от програмите за подкрепа в достатъчна степен.От своя страна, под-индексът „Заетост на светло“ на АИКБ, който измерва трудовия пазар, показва спад с 0.39 пункта спрямо предходната година. Въпреки този спад, стойността му за 2022 г. остава по-висока в сравнение с предкризисната 2019 г. На ниво е Европа, по данни на МОТ, България показва по-малък дял на недекларирана заетост от общата такава в сравнение с Молдова, Босна и Харцеговина, Италия, Литва и Чехия. В региона има основно четири основни теории, обясняващи разпространението на недекларираната заетост. Теорията за модернизацията е доминираща за този тип заетост през целия двадесети век. Според тази теория недекларираната заетост е резултат от слабо развитие и се очаква да изчезне с икономически напредък, модернизиране на управлението и намаляване на нивата на корупция. Тази теория обаче не е рентабилна, тъй като този тип заетост е неизменна част от съвременната икономика както на развиващите се, така и на развитите страни.Второто обяснение произтича от школата на мисълта за политическата икономика (известна също като теория за недостатъчната интервенция), която разглежда недекларираната заетост като генерирана от неправилната или неефективна държавна намеса в регулирането на работата и благосъстоянието, като по този начин тласка работниците да извършват труд без да декларират доходите, получени от него като стратегия за оцеляване. Обратно, неолибералната теория (известна също като теория за свръхнамесата) твърди, че това поведение не се ръководи от необходимостта, а е поскоро избор, направен от работника, за да избегне обременяващи разпоредби и високи
данъци, както и да спести време и усилия за деклариране на произведението. През последните години обаче институционалната теория се превърна в доминиращо обяснение на недекларираната заетост, тъй като тя синтезира и включва повечето от предположенията на предишните три теории. Според тази теория неформалната икономика се генерира от асиметрията между формалните изисквания (представени от правилата, законите и разпоредбите на обществото) и неформални критерии (представени от нормите, ценностите и вярванията на гражданите). Според теорията, за да се намали недекларираната заетост, трябва да бъдат идентифицирани характеристиките на формалните и неформалните критерии, които допринасят за повисоки ѝ нива. Правоприлагащите органи, особено в Източна Европа, се съсредоточават върху това да направят участието в недекларираната заетост по- малко привлекателно чрез увеличаване на възпиращите фактори или разходите за участие в такива дейности (напр. увеличаване на риска от залавяне и нивото на наказание) или чрез предоставяне на стимули за декларирани работа/икономика (напр. опростяване на съответствието, данъчни стимули). Това обаче не е достатъчно и тези мерки трябва да бъдат допълнени с мерки, които могат да намалят асиметрията между формалните и неформалните критерии.
За да се намали недекларираната заетост обаче трябва да знаем колко е тя. Недекларираната заетост заема две форми– работа без договор и работа на договор, но с допълнително възнаграждение „на ръка“. Върху втория тип недекларирана заетост може да се влияе чрез увеличаване на минималната работна заплата, което ще доведе до намаляване на възнагражденията, давани „в плик“, но точния размер на този тип заетост е труден за изчисляване. Един начин за изчисляване на част от заетостта без договор е сравнение между данните за безработицата на Агенцията по заетостта и Националния статистически институт. Данните на Агенцията по заетостта отчитат регистрираните като безработни, а за изчисляване на безработицата НСИ използва Наблюдението на работната сила1- анонимно анкетно проучване. Разликата между двата вида данни ни дава броят на лицата, които официално са регистрирани като безработни, но работят без договор и без да декларират доходите си. По данни на Агенцията по заетостта равнището на безработица в страната през третото тримесечие на 2023 г. е 5.3%. По области данните показват, че то е по-ниско от общото за страната в десет области – София-град, Варна, Бургас, Добрич, Перник, Габрово, Пловдив, Стара Загора, Ямбол и София. В останалите 18 области равнището е над средното за страната, като най-високите му стойности продължават да се отчитат в Северозападния район: Видин, Монтана и Враца.От друга страна данните на НСИ показват коефициент на безработица от 4% през третото тримесечие на 2023 г. Тази разлика от 1.3 процентни пункта показва, че през третото тримесечие на 2023 г. 24 349 души са извършвали недекларирана заетост през трето тримесечие на 2023 г., а в същото време са били официално регистрирани като безработни. Ако приемем, че за извършения труд тези лица са получавали минимално възнаграждение, това означава, че в случай на официални
Наблюдението на работната сила е извадково статистическо изследване, провеждано чрез домакинствата. Основната цел на изследването е да осигури данни за икономическата активност на населението на 15 и повече навършени години и за основните характеристики на заетите и безработните лица и лицата извън работната сила в Република България.договорености, на тримесечна база в хазната на държавата щяха да влязат допълнителни 23 543 779 лв. от техните осигуровки.
Заключение
Резултатите от анализа показват обнадеждаваща тенденция. Изчисленията на работодателите, през 2022 г. отбелязват намаления на сивия сектор в някои ключови области. От своя страна обаче, работниците изразяват загриженост за размера на сивата икономика, особено що се касае до неиздаването на касови бележки и плащането „на ръка“.Докладът за сивата икономика в Европейския парламент показва, че българската икономика би била значително по-голяма, ако сивият сектор бъде ограничен. Въпреки усилията за изсветляване през последните години, България остава със значителен дял на сивата икономика.Този комплексен анализ подчертава необходимостта от съгласуван подход от страна на бизнеса, работниците и държавните институции. Програми за оптимизация на данъчната система, контрол на обществените поръчки и санкции за нарушения са ключови елементи за справяне с предизвикателствата на сивата икономика и за подобряване на икономическата стабилност в България.За намаляване на недекларираната заетост, необходимо е не само увеличаване на санкциите, но и създаване на стимули за деклариран труд. Разглеждането на конкретни мерки, като повишаване на минималната работна заплата и допълнителни данъчни стимули, може да допринесе за постигането на по-голяма прозрачност и ред в икономиката.
Приложението на институционалната теория в практиката включва идентифициране на стимулите за неформалната икономика и предприемане на персонализирани коригиращи мерки. Това може да включва инициативи, които променят формалните критерии, като модернизиране на правителството и намаляване на корупцията, подобряване на държавната намеса в труда и социалната сфера, усъвършенстване на капацитета за прилагане на закони и разпоредби, както и използване на стимули, за да се насърчат гражданите да декларират своя труд.Мерки, насочени към промяна на неформалните критерии, могат също да са необходими, за да направят неформалната икономика по-малко приемлива от гледна точка на гражданите. Такива инициативи включват образователни и осведомителни кампании относно предимствата на декларирания труд и рисковете от участие в неформалната икономика, и мерки за засилване на доверието на гражданите в правителството.