На заседанието на Координационния съвет на КНСБ днес бе представен и разгледан детайлен анализ, който представя оценката на КНСБ върху проведените антикризисни мерки на правителството през 2020 г. в подкрепа на бизнеса, работещите и домакинствата в резултат от кризата COVID-19. Анализът е изготвен от икономиста в ИССИ Любослав Костов.
Ситуацията в България
След сравнително лека и добре удържана първа вълна на епидемията, България претърпя тежка втора вълна от инфекции с четирицифрен брой ежедневно нови случаи, която през януари 2021 г. отбеляза известна тенденция към затихване. Извънредната епидемична ситуация, която на 14 май замени извънредното положение, въведено в средата на март миналата година, беше поетапно удължавана с настояща валидност до 30 април т.г., заедно с частично блокиране. Тъй като през последните няколко седмици броят на новозаразените отбеляза тенденция към намаляване, тече постепенно възобновяване, отразено най-вече от отваряне на детски градини, училища, спортни зали, културни събития и търговски центрове, но това става много внимателно под угрозата от евентуална трета вълна, причинена основно от появили се нови щамове на Корона-вируса.
Като цяло обаче, тъй като извънредната епидемична ситуация се удължава много повече от първоначално очакваното, правителството обяви на няколко пъти набор от социални и икономически мерки. Предварителните данни предполагат значително икономическо въздействие от пандемията. Българската икономика се сви с 4,3% на тримесечие през 2020Q3, след като регистрира тримесечен спад от 10,1% през 2020Q2 и леко увеличение от 0,4% през Q1. Към края на декември процентът на регистрирана безработица е 6.7%, което е с 0,5 процентни пункта по-високо от нивото му в края на февруари. Междувременно през 2020 г. бюджетът отчете дефицит от 3,5 млрд. лв. (3,0% от прогнозния БВП на правителството), включително прогнозен отговор на COVID (изразен като дефицит) от около 2,4% от БВП, който включва изцяло национално финансирани мерки и национално съфинансиране на средствата от ЕС, пренасочени за справяне с пандемията в България.
1. Основните отговори на фискалната политика, кумулативни за 2020 г. и планирани за 2021 г. (до февруари) включват:
А) Приходни мерки:
1) Данъчни облекчения за домакинства с деца с увреждания (143 млн. лв.);
2) Намалена ставка на ДДС от 20% на 9% за ресторантьорски услуги, книги, бебешки
храни, вино, бира, туроператори и туристически пътувания, спортни зали и спортни
съоръжения и доставка на храна до края на 2021 г. (343 млн. лв.);
3) Освобождаване от ДДС и мита на вноса на ключови медицински консумативи (3
млн. лв.).
Б) Разходни мерки:
Разходи в подкрепа на домакинствата:
4) Бонуси към пенсиите, както и минимално увеличение на пенсиите (1,32 млрд. лв.);
5) Подкрепа за родители (180 млн. лв.);
6) Активни политики на пазара на труда (14 млн. лв.);
7) Закупуване на ваксини и лекарства (106 млн. лв.);
8) Туристически ваучери от 210 лв. за хората от фронтовата линия (10 млн. лв.);
9) Увеличени обезщетения за безработица и други социални помощи (297 млн. лв.);
10)Държавна помощ от 290 лв. за запазване на 1 работно място (40 млн. лв.) – ОПРЧР
11) Месечна целева помощ на семейства с деца до 14 г. (73 млн. лв.)
Разходи за подкрепа на бизнеса:
12) Схема за субсидиране на заплата 60/40 (1 млрд. лв.);
13) Подкрепа за артисти, които са били засегнати от затварянето на икономиката (5 млн. лв.);
14) Подкрепа за сектор туризъм, хотелиерство и ресторантьорство и транспорт (47 млн. лв.);
15) Осигуряване на оперативен капитал за средни предприятия (200 млн. лв.) – ОПИК
16) Безвъзмездни средства на лица, извършващи туристическа и туроператорска
дейност (51 млн. лв.);
17) Подкрепа за МСП, извършващи автомобилни превози (30 млн. лв.) – ОПИК
18) Подкрепа за земеделските производители (85 млн. лв.).
19) Мярка „3-10 хил.“ за микро и малки предприятия (173 млн. лв.) – ОПИК
20) „Заетост за теб“ – приоритетно за „Хотелиерство и ресторантьорство“ и „Туризъм“ (50 млн. лв.)
21) „Заетост за теб“ – 110 млн. лв. за други сектор без „Хотелиерство и ресторантьорство“ и „Туризъм“
Разходи в сектора на здравеопазването и публичната администрация:
22) Предоставяне на оборудване на държавната администрация (35 млн. лв.);
23) Допълнително финансиране на медицински дейности (748 млн. лв.);
24) Предоставяне на допълнително оборудване на лечебните заведения (130 млн. лв.);
25) Субсидии и капиталови трансфери за лечебни заведения (70 млн. лв.);
26) Свързани с COVID разходи за образование (68 млн. лв.)
27) Допълнително възнаграждение в здравеопазването (237 млн. лв.).
28) Национално съфинансиране на финансирани от ЕС мерки в размер на 168 млн. лева.
Сред мерките в подкрепа на домакинствата и населението, макар да няма изявен антикризисен характер, следва да се отбележи ежемесечната добавка към пенсиите на всички пенсионери в размер на 50 лв. с месечен разход от 105 млн. лв. за второто шестмесечие на 2020 г. (общ разход за 2020 г. над 500 млн. лв.), като тази мярка ще продължи да се прилага и през първите 3-4 месеца на 2021 г. Към тази група се предвижда и друга целева мярка през настоящата година, като 400 000 човека сред пенсионерите ще получат в добавка по 120 лв. към пенсията за м.април за целеви разходи за храна.
Една от най-големите като размер на средствата и ефект върху реалната икономика мярка, беше по-известна под наименованието „60/40“, където първоначално заделеният ресурс беше 1 млрд. лв. Към 31.12.2020 г. са изплатени общо по тази мярка 648 684 363 лв., в т.ч. (186 064 432 лв. по ПМС № 55 от 2020 г., 343 400 258 лв. по ПМС № 151 от 2020 г. и 119 219 673 лв. по ПМС № 278 от 2020 г.). Тази сума е 0,54% от прогнозния БВП за 2020 г. от 119 089 млн. лв. За 2021 г. по бюджета на НОИ са заложени 300,0 млн. лв. (четвърти етап), което представлява 0,24% от прогнозния БВП за 2021 г. от 124 500 млн. лв. Очакванията са, че тази сума ще бъде усвоена изцяло.
Косвен показател за ефективността на мярката е сравнението между дела на общия брой лица, включени в нея, които са в осигуряване към определен период. Данните сочат, че общо 258,1 хиляди лица са включени в мярката „60 на 40“ за поне един месец за периода от март 2020 г. до момента. От тях, през октомври 2020 г. са осигурени 232,8 хиляди лица, т.е. близо 90 на сто от участниците са заети и в момента. При същия работодател са заети 214,2 хиляди лица, т.е. 83% от всички, включени в мярката, и 92% от всички, които в момента са заети.
Погледнато в секторен план може да се каже, че от тази мярка най-силно са се възползвали секторите Преработваща промишленост (41,9% към декември 2020 г.), Хотелиерство и ресторантьорство (16,1% към декември 2020 г.), Транспорт, складиране и пощи (11,2% към декември 2020 г.), Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети
(10,1% към декември 2020 г.) и Добивна промишленост (6,2% към декември 2020 г.).
Останалите мерки също до голяма степен все още не са изчерпали средствата и предстои да продължат и през 2021 г. Така например:
– От предвидените 85 млн. лв. за подкрепа на земеделските производители, до момента са усвоени 70 млн. лв. (82%).
– От предвидените 200 млн. лв. по ОПИК за осигуряване на оперативен капитал за средните предприятия, до момента са усвоени едва 55 млн. лв. (около 27%).
– От предвидените общо 160 млн. лв. (за всички сектори) по мярката „Заетост за теб“, до момента са усвоени само 8 млн. лв. (едва 5% от общата сума). Все пак, по тази мярка може да се очаква значително подобрение през 2021 г., тъй като тя бе въведена сравнително скоро.
– От предвидените общо 47 млн. лв. по мярката за краткосрочна заетост на АЗ (290 лв. за запазване на работни места в компании от секторите „Туризъм“, „Хотелиерство и ресторантьорство“ и „Транспорт“), към момента общият размер на изразходваните средства е 23,8 млн. лв., което представлява 0,02% от БВП. Мярката е достигнала до 26 199
работници и 1831 фирми. От тях обаче само 151 са самонаети.
Има и положителни примери, където средствата се усвояват на 100% и търсенето на подкрепата е значително. Такива са например, безвъзмездни средства на лица, извършващи туристическа и туроператорска дейност, където първоначално отпуснатите 51 млн. лв. бяха усвоени в пълна степен, както и подкрепата за артистите, които са били
засегнати пряко от затварянето на икономиката (предвидените 5 млн. лв. бяха усвоени на 100% и предстои отпускането на допълнителни 5 млн. лв.).
Всички тези мерки за разписани и поети като ангажимент от изпълнителната власт с национално или европейско финансиране. Повечето от тях продължават да действат, тъй като не са усвоени всички средства, други вероятно ще бъдат удължени и допълнително финансирани през 2021 г. Общата стойност на всички тези мерки е приблизително 5,6 млрд. лв., което представлява 4,6% от БВП на България за 2019 г. Постигнатото бюджетно салдо към края на 2020 г. е значително по-ниско (3%, от които едва 2,4% са оценени като такъв тип разходи), което поставя страната ни в изключително благоприятна ситуация през 2021 г. на фона на всички останали икономики в ЕС. България разполага с
редица финансови възможности, които правителството ни може да използва, за да се справи по максимално ефективен начин с рецесията и управлението на публичните финанси. Това е така, защото правителството ни в продължение на няколко години изповядваше стръмна фискална консолидация, а бюджетното салдо беше или на излишък, или балансирано. Това позволи на страната ни да натрупа достатъчно собствени ресурси под формата на буфери. Откриха се също така допълнителни възможности по линия на европейското финансиране. Ако елиминираме средствата, които са осигурени по различните европейски програми (ОПИК и ОПРЧР основно), то сумата ще бъде
около 5 млрд. лв. или 4,1% от БВП на България за 2019 г.
2. Основните отговори под формата на монетарна политика от БНБ, кумулативни за 2020 г. и планирани за 2021 г. включват:
1) Увеличаване на ликвидността на банковата система със 7 млрд. лв. (6% от БВП за 2019г.) чрез намаляване на чуждестранните експозиции на търговските банки;
2) Отмяна на увеличението на антицикличния капиталов буфер, планирано за 2020 и 2021 г., с ефект в размер на 0,7 млрд. лв., или около 0,6% от БВП за 2019 г.;
3) Споразумение за мораториум върху плащанията по банкови заеми за срок до 6 месеца, но не по-късно от декември 2021 г. с краен срок за искания – март 2021 г.;
4) Създаване на Суап линия на стойност 2 млрд. евро с ЕЦБ до края на 2020 г. или толкова дълго, колкото е необходимо, с максимален матуритет от 3 месеца за всяко теглене.
3. Правителството предложи мерки за подпомагане на ликвидността, използвайки основно ресурси на ЕС, но също така и национални такива, а именно:
5) Увеличение на капитала на държавната Българска банка за развитие (ББР) със 700 млн. лв. (0,6% от БВП за 2019 г.), от които 500 млн. лв. да бъдат използвани за издаване на портфейлни гаранции на търговски банки за удължаване на корпоративни заеми, а останалите 200 млн. лв. за предоставяне на безлихвени заеми на служители в неплатен отпуск, самостоятелно заети лица и сезонни работници (с лимит до 4500 лева). С решение на МС от 10.12.2020 г. се увеличи лимитът на гарантираните от ББР безлихвени заеми за едно лице от 4 500 лева на 6 900 лева. Удължи се и срокът за
кандидатстване до 30 юни 2021 г. или до изчерпване на гаранционните лимити на търговските банки-партньори по Програмата.
6) Отпускане на 1 млрд. лв. на държавната компания „Фондът на фондовете“ за предоставяне на субсидии на микропредприятия, самостоятелно заети лица, предприемачи от уязвими групи и допустими МСП и компании;
7) Отпускане на 800 млн. лв. за организация по съвместна инициатива между Европейския инвестиционен фонд и Европейската комисия за предоставяне на гаранция/кредит на МСП;
Тук особен интерес представлява мярката за увеличение на ликвидността на ББР, с цел отпускане на кредити на фирми и домакинства, тъй като там участието на държавата беше най-силно изразено. Всички останали мерки касаят или европейско финансиране или операции на БНБ и други институции, с цел облекчаване на финансовата ситуация у нас. Към януари 2021 г., малко над 40 000 физически лица са кандидатствали за безлихвени заеми, а други 1240 молби все още се разглеждат. Общата сума на одобрените кредити към момента е около 110 млн. лв. (55% от общата сума), като средната стойност на един кредит е в размер на около 4 200 лв.
По отношение на кредитите към бизнеса, към края на януари 2021 г., общата стойност на потвърдените кредити е около 160 млн. лв. (32% от общата стойност). Секторите, които най-много са се възползвали от такъв тип кредити, са „Туризъм“, „Търговия“ и „Транспорт“. Усвояването на средства по останалите монетарни политики, които бяха предприети, е изключително ниско, а по много от тях все още липсва подходяща статистика за оценка поради спецификата на мярката. Общата сума на средствата за ликвидна подкрепа, отпусната от държавата, е около 2,5 млрд. лв., което е 2,1% от БВП за 2019 г.
В заключение, добавяйки средствата за ликвидна подкрепа към всички останали фискални мерки, които бяха описани вече, то общият размер (фискални и парични стимули) на отпуснатите средства от държавата по линия, както на национално, така и на европейско финансиране, достига около 8 млрд. лв. или 6,7% от БВП за 2019 г. Останалите страни членки на ЕС, освен фискални и ликвидни мерки, проведоха и сериозна парична политика.
България е ограничена в това отношение, тъй като: първо – не е членка на Еврозоната и не може да се възползва от монетарните политики на ЕЦЖ и второ – страната ни се намира в „Валутен борд“, който значително ограничава паричния ни инструментариум за въздействие. Поради тази причина, следващата точка разглежда и резюмира само
фискалния и ликвиден отговор на останалите страни-членки на ЕС, без да взима под внимание мащабните парични реформи, които бяха направени в рамките на самата Еврозона. Целта е да се направи сравнение на фискалните мерки като стойност спрямо фискалните мерки на останалите страни-членки в ЕС и да се види къде е България.