Директивата за справедливите и адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз и насърчаване на колективното договаряне е фундаментална. Чрез нея държавата получава задължения, чрез които да бъде подсигурена свободата на сдружаване, гарантирана възможността за силни браншови колективни трудови договори, което да доведе до растящото им покритие, и да бъдат договаряни заплатите в КТД, а самата директива дава рамките как да се определя МРЗ, за да бъде тя справедлива.

Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров вчера на заседание на регионалните съвети на КНСБ в Бургас, Сливен, Ямбол и Хасково. На 14 декември такова се проведе и със синдикални председатели от Пловдив, Пазарджик, Кърджали и Смолян. Срещите протекоха в хибриден формат. На тях Димитров посочи важността на социалния диалог и необходимостта да има реални гаранции, че се спазва конституционното право на сдружаване и колективно договоряне. За целта от години конфедерацията настоява нарушаването на това право да се криминализира и да има изрично записани текстове в Наказателния кодекс.

Димитров коментира още, че за да е възможен справедливият преход, конфедерацията трябва да успее да се бори на всички фронтове както в страната, така и в Европа. Това изисква мобилизацията и на отделните федерации, които имат представителство в европейските. Трябва да имаме мощни индустриални федерации или поне една единна и здрава, която да има ресурса да разпространява идеите и да действа, както у нас, така и в Европа. Той заяви, че ще настоява за консолидационни мерки и стъпки с цел по-голяма ефективност, събиране на ресурсите и по-качествена браншова експертиза.

Вицепрезидентите Пламен Нанков и Чавдар Христов, националните секретари Огнян Атанасов, Тодор Капитанов, Величка Микова, Юлия Симеонова, консултантът към ИССИ Любен Томев и изследователят Ивайло Динов, както и главният експерт-юрист в отдел „Социална защита“ Михаела Тодорова представиха пред участниците от регионалните съвети целите и задачите на конфедерацията в социално-икономическата сфера за периода от 2022 до 2027 година.

Огнян Атанасов обяви, че от началото на идната година ще бъдат подготвени модули за обучение, свързани с предизвикателствата на Зелената сделка и всички иновативни актове, свързани с нея, с цел повишаване на квалификацията на синдикалните членове. Това ще създаде условия на секторно ниво да стартира преглед на последиците от инициативите на Зелената сделка, кои ще бъдат засегнатите работни места, къде има възможност за създаване на „зелени“ работни места, „зелени“ умения, „зелени“ продукти. „Всички тези нови термини трябва да влязат в нашия речник, когато водим колективно трудово договаряне, да бъдат в основата на това, за което ние ще искаме да преговаряме оттук нататък с работодатели или в тристранен диалог“, каза националният секретар по безопасност и здраве при работа и екология.

На ниво общини трябва бъдат мобилизирани светите за регионално развитие, които може би ще станат „регионални съвети за справедлив преход“, заяви Атанасов. Там трябва да се търсят отговори на общинско ниво какво ще се случва със съответните региони, например създаване на енергийни кооперативи, подобряване на градската среда и всичко, свързано с нисковъглеродната икономика.

По темата за екологията Огнян Атанасов припомни, че тази година ООН прие ново човешко право – на чист въздух, на чиста храна и на чиста вода.

Любен Томев изрази мнението, че достигане на по-високо равнище на заетост, което е сред предизвикателствата пред синдиката, не е достатъчен показател за качеството на пазара на труда. Намаляването на младежката безработица и на хората в предпенсионна възраст е основен приоритет, както и създаването на „зелени“ и „бели“ работни места. Юлия Симеонова засегна Резолюцията на Международната конференция на МОТ в Женева, гласувана на 11 декември, която касае ученето през целия живот, а водеща тема в нея е чиракуване, стажуване и учене на работното място, защото световната криза показа, че бързата адаптивност и модернизация е ключова. Величка Микова каза, че е нужно уреждане в Кодекса на труда на въпросите, свързани с онлайн труда и съобщи за Предложението за директива  на ЕК за регулиране условията на труд за работещите чрез дигитални платформи от 9 декември 2021 г. Пламен Нанков коментира необходимостта от консолидация, дигитализацията на синдикалната дейност.

Участниците от осемте региона се включиха в дискусии по проблемите в колективното трудово договаряне на места, дейностите в сектор образование, като програмата на СБУ и МОН за връщането в клас на ранно напуснали училище хора и проекта „Моето първо работно място“, предизвикателствата на Зелената сделка.