Потреблението движи икономическия растеж в България и ние смятаме, че така ще бъде и занапред. Износът има своето място, но не и в измерението на парадигмата от 90-те години, според която България разчита единствено и само на износ.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров днес на среща с представителите на обединение „Демократична България“ Владислав Панев – съпредседател на „Зелено движение“, и д-р Константин Гърневски от ДСБ.
Димитров изтъкна, че няма причина в Закона за публичните финанси да има ограничение от 40% от БВП за разпределяне на публични средства през бюджета – разпределението би трябвало да е съобразено с нуждите на бизнеса и домакинствата, за да могат да се справят с кризата, с икономическите и социални предизвикателства. Няма такъв праг никъде – нито в Пакта за стабилност и растеж, нито в Еврозоната, нито в европейските или международни документи. Премахването му би дало възможност да бъде разпределена по-голяма сума, така че да генерира именно допълнително потребление.
Димитров припомни, че според прогнозите в меморандума, изготвен от КНСБ за следващите 4 години управленски мандат, БВП на България ще достигне 160 млрд. лева по текущи цени с известна корекция на числата поради инфлацията, която дава своите ясни отражения върху номиналния растеж на брутния продукт. Тези изчисления се правят на базата на очакваните 50 млрд. лева постъпления в БВП през Плана за възстановяване и устойчивост, ресурси от оперативните програми, както и през Фонда за справедлив преход. През следващите 4 години конфедерацията очаква ръст на брутния продукт от 5% на ежегодна база.
От тази хипотеза следва, че към БВП ще бъдат добавяни между 4 и 6 млрд. годишно за допълнителни разходи. Президентът на КНСБ добави, че целевите стойности са 12-13 % ръст на средната работна заплата ежегодно. Цел е и изпреварващо нарастване на минималната работна заплата, като до 2025 година ръстът трябва да е 17-18% на годишна база. Така тя ще достигне ниво от 1240 лева. Димитров каза, че за това ще допринесе и новата директива за адекватните минимални работни заплати. Очаква се тя да бъде приета догодина и в нея да залегне изискване МРЗ да бъде не по-малко от 50% от средната и 60 на сто от медианната заплата за съответната страна. Мярка за адекватност пък ще е издръжката на живота като много важен измерител. Директивата предвижда още поставяне на цел обхватът на колективното договаряне да достигне поне 70% при сегашните около 28% в България. Минималната заплата няма негативен ефект върху нискоквалифицираната заетост и това в наши дни е емпирично доказано, посочи още Димитров.
В дискусията се включи и директорът на ИССИ Любослав Костов. Той обясни, че сегашната данъчна система води до неравенства и затова синдикатът предлага преструктуриране на данъците. Първото предложение е въвеждането на необлагаем минимум, като то съвпада с визията на част от партиите, включително и на „Демократична България“. КНСБ предлага той да бъде равен на МРЗ. Според предложената от конфедерацията реформа, данък общ доход трябва да стане 15%. С намаляването на данъчната основа с размера на необлагаемия минимум всъщност българинът ще получава повече пари и ще плаща по-малко данъци. Така неговата реална покупателна способност ще нарасне.
Костов посочи, че средната ставка за корпоративния налог в ЕС е 23 процента, в Евроната – 26 на сто. В България е 10%, което означава, че бизнесът плаща най-малко. Предложението на КНСБ е данък печалба да стане 15 на сто. Според директора на ИССИ бизнесът няма да фалира – през изминалата година е отчел печалба от 19,5 млрд. лева. Също 15 на сто трябва да стане и ставката на ДДС, напомни друго предложение на конфедерацията Любослав Костов. С това се цели подкрепа за потребителите, намалявайки крайната цена на стока или услуга.
Пламен Димитров засегна и темата за енергийната реформа. Според него е нужно възможно най-скоро по време на следващия парламент управляващи и синдикати да изготвят енергийна стратегия на България, която да определи бъдещето на енергетиката през следващите две десетилетия. Ако това не се случи, каза Димитров, има опасност от разпад на цялата енергийна система, не само поради предизвикателствата на Зелената сделка, но и защото инвестиционният процес ще стане неясен.
Запис от срещата с „Демократична България“ можете да видите във фейсбук страницата на КНСБ.
Тя бе част от традиционните дискусии, които конфедерацията провежда преди парламентарни избори с представители на основните политически партии.
