България има нужда от растеж между 4-5%, за да възстанови заетостта от преди кризата. Все още 30 % от всички домакинства в страната, което е над 2 200 000 души, имат доходи под прага на бедност. Ние ще настояваме за 10-15% увеличение на доходите в частния сектор за тази година. Това е едно прилично увеличение, което трябва да дръпне средната работна заплата. Това обяви на пресконференция президентът на КНСБ Пламен Димитров, на която бяха представени основни резултати от наблюдението на потребителските цени и издръжката на живот на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) на КНСБ през декември 2015 г.

Според Димитров бедността е най-големият проблем у нас, който е взаимосвързан с демографската криза.
„Евростат” дава оценка, че 40% от българите са застрашени от социално изключване. За нас ключовото решение е доходите и данъкът върху доходите, за да се справим с бедността. Плоският данък поражда социални неравности“, каза още лидерът на Конфедерацията.
Според данни на изследването, представено пред журналисти от изследователя на института Виолета Иванова и директора на ИССИ Любен Томев, в края на 2015 г. стойността на издръжката на живот на 1 член от 4-членно домакинство (2 възрастни + 2 деца) достига сумата от 560,55 лв. За да покрива разходите за храна, за образование, здравеопазване и поддържане на жилище, следва общите месечни доходите на този тип домакинство да бъдат около 2 242 лв.
Виолета Иванова подчерта, че границата на бедност в страната достига 295,55 лева през последното тримесечие на 2015 година. По думите й с общ доход на едно лице от домакинството от 296 до 561 лева са 48% от населението или над 3,5 милиона души.

 

***

 

ОСНОВНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ НАБЛЮДЕНИЕТО НА ПОТРЕБИТЕЛСКИТЕ ЦЕНИ И ИЗДРЪЖКАТА НА ЖИВОТ НА ИССИ НА КНСБ ПРЕЗ ДЕКЕМВРИ 2015 Г.

В края на 2015г. стойността на издръжката на живот на 1 член от 4-членно домакинство (2 възрастни + 2 деца) достигна сумата от 560,55 лв. За да покрива разходите за храна, за образование, здравеопазване и поддържане на жилище, следва общите месечни доходите на този тип домакинство да бъдат около 2 242 лв.

В сравнение с предходното тримесечие се наблюдава задържане на същите нива на издръжката на живота, а на годишна база се отчита намаление от 0.1%.

 

Темпове на нарастване/намаление на издръжката на живот през 2015г.,

по тримесечия

  I II III IV
Издръжка на живота (лева) 563,21 561,90 560,81 560,55
При база предходно тримесечие (%) +0.5 -0.2 -0.2 0.0
При годишна база  (%) 0.0 +0.3 0.0 -0.1

 

Тримесечните темпове разгледани в динамика  отчитат колебания около и малко над нулата. Това показва,  че все още икономиката на България трайно и устойчиво не се е отдалечила от дефлационните процеси, които доминираха в страната през последните две години.

Основните фактори, довели до ново годишно намаление на нивата на издръжката на живота:

  • До настоящия момент общото ценово равнище се диктува основно от динамиката на цените на петрола. За едногодишен период цената на петрола на международните пазари намалява с 43.4 %. Този ценови спад обаче частично стига до потребителите. За същия период общото намаление за групата на горивата и смазочните материали за ЛТС е с 11.6%. Значителният дял на преките и косвените данъци в цената на горивата ограничават поевтиняването на суровината да имат директно изражение в понижаване на цената и на произведените петролни деривати.
  • Следствие от спада на цените на петрола е поетапното намаление на цените на природния газ, като в рамките на 2015 г. кумулативното намаление е с около 31%. Съответно тази ценова динамика доведе до намаление на цените на топлоенергията – средно с 15% от началото на годината.
  • Руското ембарго също оказа натиск за низходящата динамика, както  на международните борси, така  и на вътрешните цени на селскостопанските продукти. На българския аграрен сектор се отрази, както пряко – поради невъзможността за износ на определени български продукти за Русия, така и косвено – поради пренасочване на нереализираната на руския пазар европейска продукция към вътрешния пазар на ЕС. Това доведе до натиск за понижение на цените на съответните продукти на европейския пазар, а оттам и в България.
  • Освен прякото влияние на цените на основните суровини съществен принос за трайната дефлация има прилаганите икономически подходи на рестриктивно бюджетиране. Рестриктивните бюджети потискат заплатите и пенсиите, пречат за деблокирането на вътрешно потребление. Темпът на нарастване на работните заплати се задържа на ниски нива, а крайното потребление на домакинствата нараства едва с 2% (трето тримесечие на 2015 г.), след като през първата половина на годината поддържа низходящ тренд. Това са индикации, че доходите не нарастват с необходимите темпове, така че да доведат до такъв ръст на потреблението, който устойчиво да преодолее дефлационната спирала и съживи икономиката на страната.

Динамика на цените в потребителски групи

Темпът на нарастване на средните стойности на издръжката на живот  има различни измерения за отделните стокови групи.

При хранителните стоки се отчита спад спрямо предходното тримесечие с 0.1%, а на годишна база ръст с 1.0%. Нарастване на тримесечна база се наблюдава при групите:

  • Зеленчуци и зеленчукови консерви нарастване – с 5.5%;
  • Захар и захарни изделия с 9% (захар  с 2.5%);
  • Яйца с 0.5%

Спад на цените се отчита при:

  • Плодове и плодови консерви с 9.0%, (цитрусови плодове в диапазон между -23 до 42%);
  • Месо и месни продукти с 0.5%;
  • Кафе, какао, чай с 1.2%.

При нехранителните стоки се отчита задържане на ценовите нива спрямо предходното тримесечие, а на годишна база намаление с 1%.

Нарастване на цените е регистрирано при групите:

  • Образование и свободно време с 0.9% (книги, учебници, спортни дейности и услуги свързани с образованието в диапазон от 0.3 до 1% );
  • Облекло, обувки и лични принадлежности с 3.6%;
  • Хотелиерски услуги и почивно дело с 1.5 %.

По-силно изразено е намалението при групите:

  • Транспорт с 0.7% ( „Автомобилни бензини, горива и моторни масла” са намалели с 2.4%);
  • Осветление, отопление и енергия с 2.9%.

 

Границата на  бедност в стойностно изражение достига до 295,55 лв. на 1 лице. Наблюдава се темп на нарастване на тримесечна база с 0.1%, а на годишна с 0.6%. Групата на хранителните стоки от типа на потребителска кошница на ограниченото потребление, в която не са включени цигари, алкохол, обществено хранене, бележи ръст от 1.3% на годишна база. Това показва че по-скоро нарастват цените на жизнено важни стоки от първа необходимост, които имат висок относителен дял в потреблението на бедните домакинства.

Необходимите средства за издръжката на живот, сравнени с данните за разпределението на домакинствата по подоходни групи на тримесечен общ доход (за трето тримесечие 2015 г., НСИ), показват следните тенденции:

  • 0% са с общ доход на 1 л. от домакинство под издръжката за бедните домакинства (до 296 лв.), или около 2 млн. и 200 хиляди лица.;
  • с общ доход на 1 лице от домакинство от 296 до 561 лв. са 48% (или над 3,5 млн. лица). Тази група запазва относително стабилност на годишна база. Доходите за около 1/3 от тези домакинства гравитират по-близо до издръжката на бедните домакинства, което предполага, че е голяма вероятността да попаднат отново в групата на бедните домакинства при непредвидени ситуации, като загуба на работа, навършване на пенсионна възраст, болен член в семейството и др.
  • домакинствата с общ доход на 1 л. над издръжката на живот (561 лв.) са 22% (около 1 млн. 500 хил. лица).

Лица с доходи под линията на бедност и издръжката на живот, по тримесечия за 2015 г., в %

  I тр. II тр. III тр. IV тр.
До ЛБ 31.7 34.1 32.3 30.0
От ЛБ до ИЖ 47.9 46.7 48.2 48.0
Общо 79.6 80.8 80.5 78.0

 

Делът на лицата под линията на бедност разгледан по тримесечия редува периоди на намаление и увеличение, което основно се дължи на динамиката на общия доход. За деветмесечието общият доход на лице средно нараства с 3.4% на годишна база, като най-висок пик от 5.6%, отчита през трето тримесечие (след като през първото бележи ръст от 0.8%, а през второто 3.7% на годишна база). За нарастването на доходите съществен принос имат увеличението на доходи от регулярни трансфери от други домакинства с 23.7%, от други обезщетения и помощи с 16.7%, от собственост с 10.1%. До голяма степен това обуславя символичното намалението на делът на лицата под ЛБ в последното тримесечие на годината, защото бюджета на  този тип домакинства силно се влияе и зависи от тези източници доходи.

Около 78% от домакинствата в страната живеят с общ доход на 1 лице под необходимите средства за издръжка на живота, в края на 2015 г. Тези  данни показват, че продължава статуквото на самоограничаване и отлагане на плащания, защото жизнения стандарт остава непроменен, поради липса на динамично и устойчиво нарастване на доходите.  Това налага необходимостта от адекватни политики и социални мерки за нарастване на доходите на ниско платените работници, в частност за работещите бедни.

 

Динамика на средната работната заплата (СРЗ) и наетите лица

 

След продължилата повече от шест години политика на „замразяване на доходите” и тенденциозно поддържане на ниска цена на труда, през анализирания период е налице относително умерено нарастване на средната работна заплата. Все още обаче повишението на работната заплата почти не се усеща, тъй като базовия й размер е на изключително ниски нива. Това показва, че нарастването на работната заплата не е с необходимите темпове, за да се достигне по-висок стандарт на живота и да повлияе за задържането на квалифицираните работници в България.

Допълните изчисления въз основа на официалните данни за наети лица и средна работна заплата позволяват да се очертаят някои по-важни констатации за деветмесечието на 2015 г.:

  • Размерът на средната работна заплата отчита нарастване средно със 7.8% спрямо същия период на предходната година. През този период наетите лица нараства едва с 9%, или с около 19 хил. лица.
  • По-осезаемо намаление на наетите лица, съпроводено с намаление на средната работна заплата се наблюдава в „Производство на тютюневи изделия” съответно със спад от 5.8% на наетите лица и спад на СРЗ със 7%,  „Добив на нефт и природен газ”, наетите намаляват с 11.2%, а СРЗ с 0.8%, „Производство на основни метали” наетите намаляват с 5.6%, а СРЗ с 0.2%.

Източник: НСИ и изчисления ИССИ на КНСБ

  • Отрасловият анализ показва разнопосочни тенденции. Въпреки че са налице индикации за нарастване на промишленото производство, в редица браншове не е налице готовност за повишаване на работната заплата и заетостта. На годишна база промишленото производство отбелязва положителни знаци вече 13-и пореден месец, като през м. Ноември отчита ръст с 1.7%. В определени отрасли, при това с отчетен двуцифрен ръст на промишленото производство (ПП), нарастването не е намерило отражение в същата степен при ръста на СРЗ. Това е поредното доказателства за несправедливото разпределение между това, което се произвежда и това, което остава за заплащане на труда. По характерни са тези показатели към м. септември при следните икономически сектори от промишлеността:

Добив на въглища – ръст на ПП с 25.8%, съответно спад на СРЗ с -5.8% и на наетите с – 1.2%;

Производство на изделия от други неметални минерални суровини – ръст на ПП с 15.4%, ръст на СРЗ с 9.6%, и спад на наетите с 1.8%;

Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета – ръст на ПП с 12.3%, при спад на СРЗ с -5.9%, и ръст на наетите с 15.1%;

Производство на превозни средства, без автомобили – ръст на ПП с 54.1%, съответно ръст на СРЗ с 15.7%, и ръст на наетите с 3.7%.

  • С нови 37 хил. лица се увеличават нископлатените работници за едногодишен период. Около 462 хил. лица. са наети лица с работна заплата, която представлява 75% от средната за страната. Техният дял достига до 21.1%, след като същия период на 2014 г.  представляват 19.5%. Като такива продължават да бъдат наетите лица в 17 икономически дейности (А96), като размера на средните работни заплати в тях варира в диапазона от 465 лв. до 653 лв.
  • По ускорено нарастване се наблюдава в икономически дейности с най-нисък размер на средна работна заплата, като:Дейности по обслужване и озеленяване”(475лв.) с ръст от 13.3%, „Производство на мебели” (537 лв.) и „Производство на дървени материали и изделия от тях”(528 лв.), съответно с 13.3% и 13.5%. Въпреки отчетено нарастване, разликата между най-ниската и най-висока заплата се запазва около 5 пъти, което е показател за задълбочена междуотрасловата диференциация в заплащането на труда.
  • Съществен принос за положителна динамика на работната заплата оказва нарастването на МРЗ (+8.8%), което е доказателство, че тя има изтласкващ ефект върху доходите в страната. Броят на наетите на МРЗ лица достига около 260 хил. лица, и представлява 11.8% от общо наетите. За едногодишен период бележи намаление с 283 лица. Броят на наетите лица на МРЗ продължават да имат най-висок дял в следните икономическите дейности: „Преработваща промишленост” с 29.3%,„ Административни и спомагателни дейности” с 13.9%, „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” с 11.3%.
  • Регионалната диференциация на СРЗ все още буди тревога и задълбочава социалните неравенства между областите. В 10 от 28 области размерът на средната работна заплата представлява около 75% от СРЗ за страната. Тези области се очертават с най-голяма концентрация на нископлатени работници. Водещи в класацията са Видин (588 лв), Благоевград (602лв), Кюстендил (627 лв.), Хасково (631 лв.), Силистра (610 лв.).
  • В динамичен аспект, средната работна заплата не нараства със сходни темпове във всички наблюдавани области. 31.6% от общо наети лица са регистрирани в София-столица, при това с най-висок размер на СРЗ (1189 лв.) и най-висок темп на нарастване от 11.4% на годишна база. Тези данни са аргумент, че темпът на нарастване на СРЗ в столицата има силно влияние върху нарастването на средните нива за страната.
  • В 22 от областите се отчита по-нисък от средния темп на нарастване на СРЗ, като за 3 от тях дори и намаление (Смолян с -1,5%, Кърджали с -0,3%, Силистра с -0.3%). Това е доказателство, че ако се изключи София-столица от общата съвкупност, тогава ръста на СРЗ няма да бъде със същите измерения. Така че все още е твърде рано да се говори за постигнати успехи в областта на заплатите.
  • Причините за силната междурегионална диференциация могат да бъдат свързани както с трудовата емиграция, така също и със застаряващо население в по-малките населени райони, а от там и с намаляването на трудоспособните контингенти и липсата на достатъчно квалифицирана работна ръка. От друга страна, са проблемите, свързани с недостатъчно добре развитата бизнес среда, както и липсата на мерки и инициативи за стимулиране на местните инвестиции, насочени към постигане на разнообразие от работни места и реална конкуренция на пазара на труда
  • Регионални различия се наблюдава и при наетите лица. Ако средно за страна за деветмесечието се отчита ръст от 0.9%, то в 12 от областите се очертава намаление при това в диапазон от -4 до -0.3%. Най-силно изразено намаление на наетите лица се наблюдава в Видин ( -4.2%), Враца (-4%), Монтана (-3%), В.Търново (-2.9%).
  • Очертаните регионални различия в равнището на заплащане и заетостта между областите в България подчертават необходимостта от предприемане на политика за целенасочено и диференцирано териториално въздействие, отчитащо местните социално-икономически условия. По-задълбоченото проучване на регионалната специфика би позволило предприемането на подходящи мерки и политики за преодоляването на драстичните различия в стандарта на живот и за ограничаване на бедността и риска от бедност в тях.

Източник: НСИ и изчисления на ИССИ на КНСБ