Настояваме в актуализацията на бюджета за 2022 от 1 юли минималната работна заплата да стане 760 лева. Аргументирали сме това искане с два процеса. Единият е ръстът на доходите заради горещия пазар на труда – около 12% е повишението на средната работна заплата на годишна база. Нарастването на минималната трябва да е с поне толкова, като всъщност е нужно да е изпреварващо. Вторият е свързан с това, че ръстът на доходите непременно трябва да покрива инфлацията, която за месец февруари е 10,4%. За да получим компенсация на този инфлационен удар, повишението трябва да е не с 10, а с 20%. Увеличението на заплатите няма алтернатива.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров на среща с делегатите на 9-ия Конгрес на конфедерацията от областите Враца, Плевен, Ловеч и Видин, която се проведе в гр. Враца. На срещата присъстваха областните координатори и членове от регионалните съвети в четирите града.
Националните секретари Даниела Алексиева, Тодор Капитанов и Огнян Атанасов, както и директорът на ИССИ Любослав Костов, представиха пред аудиторията предизвикателствата в различните сфери през следващите пет години, действията за преодоляването им, целите, които трябват да бъдат постигнати, а също и резултатите от дейността на конфедерацията за периода 2017-2022 година.
Увеличението на СРЗ с 12-13% и на МРЗ със 17% на ежегодна база е постижима цел при нормална инфлация, каза още Димитров. Определящи фактори за това са ресурсите по линия на Плана за възстановяване и устойчивост, Фондът за справедлив преход и оперативните програми, чрез които през следващите години в държавата ще влязат над 50 млрд. лева, както и тенденцията пазарът на труда да продължава да е дефицитен. Той припомни, че увеличението на МРЗ и СРЗ до 2022 година е изключително близо до стойностите, прогнозирани в програмата на синдиката преди пет години.
„Няма как някой да ни даде, ако ние не искаме“, заяви Пламен Димитров. Той подчерта, че благодарение на действията на синдиката бяха увеличени максималното и минималното обезщетение за безработица, коефициентът на всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула и др. Що се отнася до пенсиите, президентът на КНСБ заяви, че конфедерацията е устойчив критик на плащането на калпак и че призовава за диференциация. Синдикатът ще настоява коефициентът на всяка година осигурителен стаж да достигне 1,5%, да бъде спазван принципът принос-права, а също и за 15% ежегоден ръст на пенсиите.
Основна цел на КНСБ е и постигането на ефективно колективно трудово договаряне. Президентът на конфедерацията отбеляза, че Директивата за адекватни и справедливи МРЗ и насърчаване на колективното трудово договаряне е нужният инструмент, който изисква минималното покритие с КТД да е 70%, а държавата ще бъде задължена да отчита пред Брюксел действията си по изискванията на директивата.
Пламен Димитров коментира пред делегатите и Националния план за възстановяване и устойчивост. КНСБ е поддръжник на немалко от точките в плана, но няколко от тях президентът определи като изключително опасни. За да бъде постигнато заложеното за 2026 година 40-процентно намаление на въглеродните емисии спрямо 2019 г., ще се стигне до затваряне на 2-3 големи теца. За тези по-малко от 4 години е невъзможно да бъдат изградени алтернативни централи, които да осигурят текущата базова мощност. Ако АЕЦ „Козлодуй“ започне да произвежда електроенергия само за вътрешно ползване, западните ни съседки ще трябва да преминат на режим на тока, предупреди Димитров. „Още по-тревожният въпрос за нас е либерализацията на пазара на електроенергия на дребно. В момента цената на тока за бита е три-четири пъти по-ниска от тази на свободния пазар. Няма да има ресурс, който да подкрепя по-бавното увеличение на цената на тока за бита и приближаването ѝ към свободния пазар е непосилно”, предупреди още президентът на КНСБ.
Любослав Костов обясни позицията на конфедерацията относно макроикономическите процеси в страната. КНСБ настоява за необлагаем минимум, равен на МРЗ, и данъчна реформа чрез въвеждане на 15% ставка на ДДС, корпоративния налог и данък общ доход. Сред целите на КНСБ са и трайната интеграция на безработните лица на пазара на труда, създаването на нови „зелени“ и „бели“ работни места, поддържането на ефективен социален диалог и ръст на доходите, който да не даде по-малка реална покупателна способност.
Огнян Атанасов обяви пред делегатите, че през изминалата година е имало 20% по-малко трудови злополуки спрямо предходната. Също така той разясни визията на КНСБ за постигането на справедлив зелен и дигитален преход. Цел на синдиката е картографирането на уменията на българските работници, което да спомогне създаването на „зелени“ работни места, които да гарантират по-добри условия на труд и по-високо заплащане.
За последните пет години конфедерацията организира над 20 протеста. Това заяви Тодор Капитанов, който представи приоритетите, свързани с гарантирането на основните трудови права. Ново предизвикателство са формите на защита на дигиталния труд. Националния секретар обясни, че атипичните и платформени работници все още не са защитени чрез ясно дефинирани трудови и социалноосигурителни норми.
Даниела Алексиева коментира организационното състояние и развитието на синдиката. Тя представи пред делегатите данните от преброяването на членовете на конфедерацията, както и изводите от него. Цели на КНСБ са предприемане на нови подходи за синдикализация, разширяване на пакета от придобивки за членовете, усъвършенстване на дигиталните инструменти на синдиката като дигитална приемна, електронен синдикат, платформата VOX. Сред най-успешните кампании на КНСБ пък е „Моето първо работно място“, чрез която за последните 11 години са обучени над 18 000 учители и 330 000 ученици.
Синдикалистите от четирите региона се включиха в дискусии относно проблема в колективното трудово договаряне на държавните служители, ниските доходи в различни сфери и обученията по кампанията „Моето първо работно място“.