Научният секретар на ИССИО, г-жа Росица Макелова, и изследователят в ИССИО Борис Божилов взеха участие в 17-та Годишна конференция на научните институти, работещи със синдикалното движение в Европа- TURI Network- ETUI. Събитието се проведе в Копенхаген, Дания на 06-07.10.2025 г.
В рамките на първия конферентен ден бях представени социалните приоритети на Датското председателство на Съвета на Европейския съюз, което стартира юли 2025 г. и ще завърши декември 2025 г. ИССИО следи с интерес развитията на европейската правна рамка по време на председателството и очаква завършването на диалога по ревизиране на директивата за европейските работнически съвети- инструмент за представителство на интересите на работещите в мултинационалните компании.
През втория конферентен ден г-жа Макелова и г-н Божилов представиха мащабно изследване на КНСБ с участието на ИССИО, проведено през 2024 г. в рамките на Програма „Развитие на човешките ресурси“, проект „Адресиране на предизвикателствата на пазара на труда”. Изследването е сред наетите лица във въгледобивните компании в България и топлоелектрическите централи, ползващи се от добитите въглища. Основните резултати от изследването целят подпомагане на правителствените политики на пазара на труда за запазване на заетостта в изследваните предприятия по време на зеления преход.
В рамките на конференцията се представиха множество изследвания и научни публикации, засягащи темите за зеления и дигиталния преход, както и състоянието на социалния диалог в Европейския съюз, вкл. с оглед на отчитания ръст на крайно десните политики.
Aida Ponce Del Castillo, ETUI, представи публикацията на европейския синдикален изследователски институт ETUI “Artificial intelligence, labour and society”. В нея се съдържат коментари на ефекта от технологията върху различни аспекти на трудовия живот, но и практики на колективно договаряне за регулиране на изкуствения интелект (ИИ) във Франция, Италия, Испания, Швеция. Представено е и текущо изследване, в което ETUI изследва навлизането на изкуствен интелект в публичната администрация. Според първоначалните резултати от анкета сред членовете на EPSU се вижда, че синдикатите в държавната администрация рядко биват консултирани относно въвеждането на ИИ в администрацията и че не им е предоставяна информация относно ефектите върху заетостта при въвеждане на ИИ.
Titus Udrea, Austrian chamber of labour, акцентира как при новите технологии се наблюдава т.нар. Закон на Амара, когато краткосрочните ефекти се надценяват, а дългосрочните се подценяват.
Anna Ilsoe, FAOS, разгледа платформената компания за почистване HILFR, която обслужва територията на Дания. Те имат сключени вече два колективни трудови договора (КТД) за платформените работници (2019 и 2024 г.), като вторият покрива темата за ИИ. В КТД от 2019 г. е договорена часова ставка на заплащане (вкл. осигуровки), както и правила за изтриване на профилите и намаляване на рейтинга на служителите. През 2024 г. в КТД се приемат и правила за алгоритмичното управление и в частност, че работниците не могат да бъдат уволнявани от алгоритмите. КТД въвежда и колективното право на представителство на работещите чрез дигитален синдикат (синдикалните услуги се предоставят чрез електронно пространство, осигурено от самата платформа). КТД също така защитава личните данни на работниците, като не позволява на приложението, използвано за насочване към клиенти на компанията, да се свързва с другите приложения на телефона на работещия и да събира информация от други профили на служителя.
Salvo Leonardi, FDI, представи изследователски резултати за Италия относно навлизането на ИИ в секторите производство, медии, финанси и образование, изследвани. Резултатите са получени чрез проекта TransformWork2, ръководен от КНСБ в партньорство с синдикални, работодателски и изследователски организации от още 6 европейски държави. В производството италианските работници непрекъснато биват наблюдавани, което води до повишаване на стреса. В същото време няма прозрачност как се взимат решенията и синдикатите се изключват от процеса на определяне на производствените квоти. В медийния сектор ИИ се използва за замяна на повтарящи се дейности, но вече демонстрира възможност за пълна замяна на журналистите. Остава обаче въпросът за управление на фалшивите новини и собствеността върху произведената новина, също така няма креативност в написаните статии (омаловажава се креативността на човека). Като политически насоки към социалните партньори в Италия са представени препоръки за налагане на етични граници на ИИ, налагане на принципа на човешкия контрол, осигуряване на обучения, договаряне на условията на труд (вкл. ръст на работните заплати, когато след използване на ИИ се наблюдава ръст в печалбите), укрепване на системите за информиране и консултиране.
Miikel Mailand and Christian Lyhne Ibsen, FAOS, очертаха възходът на популистките партии в Дания, като на последните избори около 20% от електоралната подкрепа в страната отива за Danish People’s Party (DPP). Развитието на популисткото движение е интересен феномен в рамките на датската икономика, залагаща на т.нар. модел на балансирания растеж. Този модел се крепи на два стълба: първият е износът (износ на стоки с висока стойност, създадени чрез иновации и високо производителен труд), а другият е вътрешното търсене (подхранвано от високото ниво на заплащане, висок коефициент на икономическа активност на населението и социални инвестиции за квалифициране на трудещите се). Синдикалното движение и подкрепата, която неговите членове предоставя на популистките искания в сферата на пенсионната реформа (Дания е сред страните с най- висок възрастов праг на пенсиониране) и намаляване на социалните плащания за неосигурените лица (в страната има много мигранти), може да обясни частично растящата подкрепа за популистките движения, които имат сходни разбирания по тези теми. Остава въпросът дали ръстът на подкрепата за популистките партии ще застраши и моделът на балансирания растеж в Дания, оттам и социалния диалог.
Serife Erol, WSI, очерта, че обхватът на колективното договаряне в Германия намалява от 81% през 1995 г. до 49% през 2024 г. Намалява и синдикалната плътност от 27% на 14% за същия период. В индустрията по производство на месо в Германия се използва евтин труд от Източна Европа, който се наема чрез подизпълнители на големи месо комбинати. Нарушават се БЗР разпоредбите, а жилищното настаняване е също на ниско ниво; липсва и работническо представителство в сектора. Специални поправки от 2021 г. в Закона за трудовите инспекции обаче започва да изсветлява условията на труд в сектора. Компаниите- подизпълнители и агенциите за временна заетост вече имат официални договори с месокомбинатите, създават се и работнически съвети в тези компании с цел представителство на интересите на трудещите се. В резултат се отчита намаляване на трудовите инциденти в сектора, започват да се договарят и работните заплати и да се гарантира минимално трудово възнаграждение, равняващо се на законоустановената минимална заплата.
Sasika Boumans and Rein Nolting, De Burcht, представиха секторното колективно договаряне и като цяло колективното договаряне на отделните нива като един от стълбовете на икономиката в Нидерландия. През 2010 г. обхватът на договарянето е 75,8%, но намалява до 71,8% през 2024 г. Намаляването на обхватът е поради и поради липсата на договаряне в новосъздадените компании, разпространението на нестандартните форми на заетост, но и липсата на интерес от договаряне сред младите хора и тези с високо ниво на образование. Също така колективните трудови договори в много индустрии се превръщат в инструмент на мениджмънта за налагане на определени политики, като се създават т.нар. алтернативни синдикални структури (yellow unions), близки до мениджмънта.
Програма на събитието е достъпна ТУК