Третата научна конференция на ИССИО бе посветена на зеления и дигитален преход.
През последните две години развихме отношенията си с УНСС, миналата година подписахме споразумение за партньорство. По силата му 50 студенти от втори до четвърти курс проведоха преддипломни стажове в ИССИО, а двама от тях вече работят в института. Това каза днес, 26 септември, при откриването на Третата годишна научна конференция на Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ, президентът на КНСБ Пламен Димитров. Конфедеренцията се проведе съвместно с Фондация Фридрих Еберт България, като темата ѝ бе „Икономическа трансформация в контекста на зеления и дигитален преход – тенденции и предизвикателства“.
Във фокуса на научната конференция, в която участват изследователи и преподаватели от УНСС, СУ „Св. Климент Охридски“, БАН, РУ „ Ангел Кънчев“, НБУ, ИССИО, експерти и председатели на федерации към КНСБ, бяха индустриалната трансформация и социалната сигурност в контекста на зеления и дигитален преход, промените и предизвикателствата пред пазара на труда.
Участие в събитието взе и ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров. „Има нужда от подкрепа на устойчиви научни изследвания в тази област, политики и действия, които синдикатите провеждат“, каза той в контекста на Зелената сделка. Той подчерта, че е впечатлен от задълбочената експертиза на КНСБ по темата.
Преходът трябва да бъде социално поносим, заяви Калина Дренска от Фондация Фридрих Еберт България, която посочи, че думата „преход“ няма особено позитивна конотация.
Във фокуса на научната конференция, в която участват изследователи и преподаватели от УНСС, СУ „Св. Климент Охридски“, БАН, РУ „ Ангел Кънчев“, НБУ, ИССИО, експерти и председатели на федерации към КНСБ, бяха индустриалната трансформация и социалната сигурност в контекста на зеления и дигитален преход, промените и предизвикателствата пред пазара на труда.
Директорът на ИССИО и главен икономист на конфедерацията Любослав Костов представи пленарен доклад „Демография и Технологии: 90 секунди до полунощ“. Според данните в него до края на този век Европа ще намалее с няколко десетки милиона в момент, когато населението във всички други континенти нараства. Така европейското население ще бъде по-малко от 7% от глобалното.
Макар всички да си мислим, че планетата е пренаселена, ще се стигне до ситуация, в която в резултат на дигитализацията и новите технологии страни с висок жизнен стандарт ще имат ниска раждаемост, а тези с не толкова висок жизнен стандарт – висока, показват изводите в доклада на Костов.
Представените на конференцията доклади ще бъдат издадени в сборник.