Важен елемент от решаването на проблемите с промяната на климата и успеха на политиките за намаляване на вредните емисии е изучаването и анализа на потенциалните им социални последици. Необходими са също координация на усилията на различни нива на управление и активно участие на обществеността за да имат успех едновременно климатичните и социалните политики, да се минимизират несправедливите последици на въглеродните и енергийните данъци и да се максимизират ползите за здравето и околната среда.
Анализът е фокусиран върху ефекта за гражданите от прилагането на политики за справяне с климатичните проблеми в енергетиката, транспорта и строителството и влиянието им върху ежедневието на хората (заетост и работни места, мобилност, жилища и т.н.)
Основни послания:
1.Европейският съюз има за цел да стане климатично-неутрален до 2050 година. В тази връзка той разполага с набор от инструменти и политики както следва: регулации, икономически и финансови стимули, образование, преквалификация и научни изследвания. Някои от тези мерки влияят на нисковъглеродните опции и енергийно-ефективните подобрения като в същото време увеличават цената на изкопаемите горива.
2.Подобни мерки влияят директно върху качеството на живота на хората от икономическа и екологична гледни точки. Степента на влияние зависи от социално-демографския контекст и по-конкретно от равнището на доходите, местоположение, възраст и заетост.
3.Политиките за справяне с климатичните промени целят намаляване на вредните емисии и генерират също положителни паралелни промени като подобряване качеството на въздуха, здравето и благосъстоянието на обществото. Домакинствата с ниски доходи и уязвимите групи са облагодетелствани в по-голяма степен от тези ефекти като така се намаляват екологичните неравенства.
4.В същото време мерките, които водят до повишаване цената на енергията (въглеродни и енергийни данъци) имат тенденцията непропорционално да влияят на финансите на нискодоходните групи. Това може да постави под въпрос приемливостта и ефективността на подобни климатични политики.
5.За да се осигури справедлив преход към климатична неутралност следва да се постигнат три допълнителни цели: /1/ да се прилагат еднакво печеливши социални и климатични политики, които да намаляват социалните неравенства и емисиите на вредни газове (например, подобряване на енергийната ефективност на сградите или инвестиции в устойчив обществен транспорт и активна мобилност); /2/ да се минимизират паричните неравенства, произтичащи от прехода към въглеродно-неутрални икономики (например, да се използват приходите от въглеродните данъци за да се компенсират засегнатите от отрицателните последици групи); /3/ да се максимизират нефинансовите паралелни изгоди като положителните последици за здравето на хората.
6.Да се разработват, прилагат и проследяват такива политики за справяне с промените в климата, които да са ефективни, ефикасни, устойчиви и социално приемливи. Всичко това следва да се реализира чрез координирано управление на различни нива и в различните области на политики. Необходимо е и участието на всички засегнати страни и участници: социалните партньори, фирмите, представителите на академичната общност, неправителствените организации и други представители на гражданското общество.
7.Необходимо е да се положат и допълнителни усилия да се документират, измерват и анализират по-добре социалните последици и влиянието върху неравенствата от политиките за справяне с промените на климата.
Политиките все повече осъзнават и приемат необходимостта от интегриране на климатичните и социалните аспекти
Промяната на климата е планетарен екологичен проблем. На глобално ниво на този проблем е посветена Рамковата конвенция за промяната на климата на ООН. Като следваща стъпка в този контекст е приетото в Париж споразумение за климата, към което са се присъединили 196 участници. Основната цел е да се ограничи глобално повишаването на температурата до под 2 градуса – за предпочитане 1.5 градуса- в сравнение с пред-индустриалното равнище.
През юни 2021 г. ЕС прие Европейски закон за климата като се ангажира да постигне климатична неутралност до 2050 г. В закона се определя обвързваща цел да се намалят местните емисии на въглерод с поне 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г.
Тези цели са включени в Европейската зелена сделка, която отразява по-общия ангажимент на ЕС да допринася за реализиране на Целите на устойчивото развитие. Европейската зелена сделка предвижда приемането на последващо законодателство, целящо постигането на климатичните цели чрез повишаване на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници. По този въпрос виж пакета от мерки “Подготвени за цел 55” по-долу.
Пакет 1 „Подготвени за цел 55”
Този пакет от мерки е предложен от Европейската комисия през юли 2021 г. Той съдържа набор от взаимносвързани предложения, целящи постигането на европейските климатични цели с хоризонт 2030 като част от Европейската зелена сделка. Пакетът предвижда засилването значението на осем законодателни акта и предлага пет нови инициативи, обхващащи различни икономически сектори и области на политики: климат, енергия и горива, транспорт, сгради, използване на земята и горско стопанство.
От гледна точка на енергията, пакетът предлага:
1.Да се приемат по-високи европейски цели за енергийна ефективност и те да станат обвързващи, да се постигне общо намаляване на началното и крайното потребление на енергия с 36-39% до 2030 г.;
2.Да се приеме по-висока задължителна цел до 40% възобновяеми енергийни източници в енергийния микс;
3.Да прилага търговия с емисии от 2026 г. за шосейния транспорт и сградите.
Документът разглежда също притесненията на тези, чиито заетост и доходи ще бъдат засегнати от този преход. Предложенията включват нов Социален фонд за климата. Предвижда се чрез него да се финансира временна директна подкрепа за доходите на уязвимите домакинства както и подкрепящи мерки и инвестиции, чрез които да се намаляват вредните емисии от шосейния транспорт и сградите. Идеята е по този начин да се намалят разходите за уязвимите домакинства, микро-предприятията и ползвателите на транспорта. Размерът на средствата във фонда ще отговаря на специално определен дял от приходите от търговията с емисии съгласно новата Система за търговия с емисии за шосейния транспорт и сградите.
Подобни политики предполагат фундаментална трансформация на енергийната система с дълбоки последици върху икономиките, обществата, териториите и живота на хората най-общо. Въпросите на социалната справедливост и социалното включване на европейско равнище се разглеждат в Европейския стълб на социалните права (ноември 2017 г.). Въпреки това екологичните права там не са включени.
Европейската зелена сделка цели да обхване социалните и икономическите ефекти от прехода и да гарантира, че никой не е забравен. Ключов инструмент за това е Механизмът за справедлив преход, който се фокусира върху подкрепата за регионите, индустриите и работниците, за които се очаква да се срещнат с най-големите предизвикателства. Социалният фонд за климата също е предвиден да адресира част от социалните и преразпределителните предизвикателства, породени от прехода на ЕС към въглеродна неутралност.
Напоследък има все по-голямо настояване от страна на гражданите за справедливи климатични политики – такова например бе движението на „жълтите жилетки“ във Франция. Увеличава се и загрижеността на взимащите решения да осигурят изпълнението на Европейската зелена сделка по един справедлив начин в условия когато икономическите и социалните неравенства значително нарастват през последните десетилетия. Очакванията са, че те ще се засилят под влияние на КОВИД-19 кризата.
В приетите от някои държави членки дългосрочни стратегии за намаляване емисиите на парникови газове през следващите 30 години са идентифицирани и потенциалните социално-икономически предизвикателства като резултат от предвидените мерки за постигане на необходимия преход към въглеродно-неутрална икономика. Примери за това са Австрия, Белгия, Франция, Германия, Гърция, Латвия, Литва, Холандия и Португалия. По-конкретно те посочват следните предизвикателства и притеснения във връзка с прехода към въглеродно-неутрална икономика:
необходимост да се гарантира сигурен и поносим енергиен преход;
необходимост да се съблюдава социалната справедливост при прехода;
необходимост да се държи сметка и да се разбират специфичните последици върху заетостта, пазара на труда и работните места в хода на прехода.
Някои климатични политики биха могли да повлияят положително на хората като подобрят тяхното благосъстояние. Други, например въглеродните данъци, може да навредят непропорционално на нискодоходните домакинства. Така те биха довели до бъдещи неравенства и проблеми със социалната поносимост на политиките. Същинското предизвикателство не е само в това да направим производството по-ефективно. За да се постигне реална и дълготрайна устойчивост следва да се адресират и социалните неравенства. Политиките на ЕС за справяне с климатичните промени идват в отговор на глобалните екологични предизвикателства в глобалния икономически контекст. Затова социалните последици на Европейската зелена сделка не спират пред границите на ЕС. Те също се нуждаят да бъдат разглеждани в глобален мащаб за да се осигури справедлив преход.
Политиките за справяне с промените на климата имат положителни и отрицателни последици, които са неравномерно разпределени
В зависимост от различни фактори политиките за справяне с промените на климата биха могли да засегнат някои категории домакинства повече от други.
Към момента съществуват множество инструменти и мерки, които подпомагат развитието на възобновяемите енергийни източници, подобряването на енергийнта ефективност, насърчаването на ниско-въглеродните технологии и промените в поведението в тази област: икономически инструменти като Европейската система за търговия с емисии, въглеродните и енергийните данъци целящи намаляването използването на изкопаеми горива и насърчаването на енергийната ефективност, икономически стимули и други инструменти – например стандарти (за колите, сградите, домакинските електроуреди), регулации (етикети за енергията), образование, повишаване осведомеността, квалификация, трансфер на технологии, научни изследвания и накрая- публични инвестиции в нисковъглеродна и с активна мобилност инфраструктура.
Някои икономически инструменти може да повлияят върху условията на живот на различните категории домакинства като се въздейства върху цените на енергията и се осигуряват екологични и социално-икономически паралелни ползи. Това влияние върху домакинствата и по какъв начин им се отразява зависи от съществуващите преди това фактори- възраст, равнище на доходи, местоположение (град-село), заетост /сектор, професия, вид договор/ и в по-малка степен от размера и състава на домакинството според пола.
Някои домакинства може да бъдат отрицателно повлияни по няколко начина по едно и също време и така се натрупват недостатъци. Тези домакинства са изключително чувствителни на политиките за справяне с промените в климата. Обратно, при други домакинства се натрупват предимства и те могат да се възползват от тези политики- по такъв начин се засилват неравенствата. Тоест разходите и паралелните ползи са неравномерно разпределени сред населението и биха могли да направят някои печеливши, а други – губещи.
Някои климатични политики биха могли да повлияят положително на живота на нискодоходните домакинства и най-уязвимите освен че намаляват емисиите на парникови газове.
Политиките за справяне с промените в климата имат потенциал да повлияят в положителна посока на живота на хората като например да подобрят качеството на местния въздух или равнището на шумовете. Това е показано в изследването на Европейската агенция за околната среда. Тези паралелни ползи влияят на здравето и благосъстоянието на индивидите в смисъл на доходи на домакинството и покупателна способност, възможност да работят и други. Научните доказателства за това са все още ограничени. Въпреки това, нискодоходните и уязвими групи в обществото като че ли получават по-голяма полза от положителните екологични влияния на климатичните политики. Паралелните ползи имат тенденцията да намаляват екологичните неравенства защото нискодоходните домакинства са като цяло по-силно изложени на здравни и екологични рискове като например замърсяването на въздуха.
От гледна точка на доходите, всяка климатична политика водеща до намаляване на сметките на домакинството за енергия (насърчаване на енергийната ефективност, спестяване и активна мобилност) има потенциала да бъде прогресивна (в смисъл на нарастваща полза). С други думи тя облагодетелства домакинствата с ниски доходи в по-голяма степен от тези с високи доходи. Това е така защото домакинствата с ниски доходи плащат за енергия по-висок процент от своя бюджет в сравнение с домакинствата с високи доходи.
Други климатични политики биха могли да повлияят отрицателно и непропорционално на нискодоходните домакинства.
Политиките за справяне с промените в климата имат и обратни негативни последици: някои политики може да засегнат хората с ниски доходи в по-голяма степен като така ще доведат до нарастване на неравенствата и задълбочаване на проблемите с енергийната бедност.
Доказателствата за социалните последици и преразпределителните ефекти на регулаторните инструменти и секторните стандарти (сгради, коли) са все още много ограничени. Въпреки това, регулаторните инструменти биха могли да имат, макар и в „по-разреден“ вид, отрицателни ефекти. Например, стандартите за енергийна ефективност в строителството могат отрицателно да повлияят на нискодоходните домакинства заради потенциалния ръст на цените на жилищата.
Още по-важно е, че животът на хората и общностите може да бъде отрицателно повлиян от други директни последици на енергийните и въглеродните данъци върху цените на енергията и някои други по-комплексни и индиректни последващи икономически настройки. Натрупан е вече значителен обем доказателствен материал относно преразпределителните ефекти на енергийните и въглеродните данъци. На тази основа може да се заключи, че тези инструменти не могат самостоятелно да постигнат климатичните цели и в същото време да избегнат всички потенциални негативни парични преразпределителни резултати. Подобни политики обикновено водят до по-високи цени на енергията и това се отразява непропорционално отрицателно на домакинствата с по-ниски доходи, които разходват по-голяма част от своя бюджет за енергия.
Има доказателства също за това, че работещите в енергийно интензивните сектори (стомана, стъкло, химически продукти, пластмаси, рафиниране на нефт, целулоза и хартия) са непропорционално повлияни от по-високите енергийни цени и въглеродните данъци поради естеството на техните работни места. Ефектът може да варира като местоположение защото социалните и въглеродните стартови нива варират по страни и региони. Хората, които живеят в райони със слабо развит обществен транспорт (селски и преобладаващо селски), също се влияят негативно от по-високите енергийни цени. Вероятно най-силно ще бъдат засегнати живеещите в районите с мини за добив на въглища.В Полша, например, спирането използването на въглища би довело до затваряне на мините. През декември 2019 г. там са работили 83 300 души, от които 64 000 под земята. В тези райони последиците са концентрирани и могат потенциално да създадат значителни социални и икономически кризи ако не се управляват адекватно.
Пакет 2 Примери за преразпределителните ефекти от енергийните, въглеродните данъци и субсидиите
Данъците върху горивата за отопление и електричество са обикновено регресивни. Те имат най-голямо влияние върху нискодоходните домакинства, които разходват голям дял от своя бюджет за разходи за енергия. Нещо повече, нискодоходните домакинства като правило живеят в по-малко енергийно ефективни жилища и следователно имат по-големи нужди от енергия.
Данъците върху горивата за транспорт са обикновено по-малко регресивни в сравнение с тези за жилищно отопление и електричество. Това е така защото от тях са засегнати най-вече хората със средни доходи, а не тези с ниски доходи. Бедните домакинства по-рядко притежават собствени превозни средства, а пък богатите по принцип имат достъп до необлагани с данъци опции. В същото време домакинствата със средни доходи потенциално разчитат предимно на частни средства за транспорт за да отидат до работа или да получат основни услуги. Домакинствата, които живеят в селски райони, са съответно по-силно засегнати защото там няма транспортни алтернативи. Логично е да се предположи, че ако нарастването на цените на горивата е значително, част от населението ще потърси друг вариант за придвижване. Но подобна промяна зависи от наличната инфраструктура – велоалеи, безопасни пешеходни улици и обществен транспорт. Ако хората се откажат от частните моторни превозни средства това би могло да означава, че ще се ограничи достъпът им до базисни услуги и/или социални и развлекателни дейности.
Субсидиите за домакинствата с цел повишаване енергийната ефективност на техните жилища биха могли да бъдат прогресивни. Необходимо е обаче дизайнът на мерките да държи сметка това да се случи.(Виж следващата секция)
Субсидиите за обществения транспорт могат да имат различни форми, например, по-ниски цени за някои възрастови групи или различни цени на билетите на основата на доходите. Като цяло, няма достатъчно доказателства за това, че тези политики са потенциално като принцип прогресивни тъй като нискодоходните домакинства са най-многобройните ползватели на обществения транспорт.
Субсидиите и други стимули за индивидите (или компаниите)- например за закупуването на соларни панели или реконструкция на сградите, също биха могли да имат регресивни последици, ако не са добре подбрани и обмислени. Регресивният им ефект се разбира най-добре на примера на субсидиите за електромобили тъй като нискодоходните домакинства не могат да си позволят да си купят екологичните, но много скъпи леки автомобили.
Справедливостта на климатичните политики е ключова за тяхната приемливост и успех
Като цяло когато регресивните климатични политики засилват социално-икономическите неравенства или генерират нови такива, те се възприемат като несправедливи и по-малко приемливи. Това на свой ред намалява тяхната ефективност. Разбира се, намаляването на емисиите на парникови газове е основната цел. В същото време разработването и прилагането на пакетите от мерки и политики за справяне с промените в климата трябва да държат сметка за разпределението на социалните последици и как те да се направят по-справедливи когато са неизбежни.
Последният извод подчертава ключовата роля на цялата картина на преразпределителните ефекти от климатичните политики. Необходимо е също задълбочено и системно разбиране за степента, в която преходът към въглеродно-неутрална икономика засяга социалната справедливост. За съжаление, това е научна област с много и значителни празнини, които следва да се запълнят. Повече доказателства съществуват за преразпределителните ефекти на въглеродните данъци. Не е така обаче по въпросите за преразпределителните ефекти на другите политики и още по-малко доказателства има за разпределението на паралелните екологични ползи (здраве и благосъстояние) и техните влияния върху екологичните неравенства.
Намаляването на емисиите на парникови газове и социалната справедливост да вървят ръка за ръка
Постигането на справедлива климатична неутралност може да разчита на изпълнението на три допълнителни цели: (1) да се приоритизират еднакво печеливши социални и климатични политики, които да намаляват едновременно социалните неравенства и емисиите на парникови газове (например, подобряване енергийната ефективност на сградите или инвестиции в устойчив обществен транспорт); (2) да се минимизират паричните преразпределителни неравенства от прехода към въглеродно-неутрална икономика (например, да се използват приходите от въглеродните данъци за да се компенсират негативно повлияните групи и да се подкрепят нисковъглеродни инвестиции, които създават работни места в сектори като възобновяема енергия, енергийна ефективност, нисковъглеродна мобилност, производството на електрически превозни средства и устойчиво горско стопанство); (3) да се максимизират нефинансовите паралелни ползи, например ползите за здравето на хората.
Приоритизиране и разработване на еднакво печеливши социални и климатични политики
Някои климатични политики имат потенциала да са особено сполучливи в смисъл, че намаляват емисиите на парникови газове и в същото време допринасят за намаляването на социалните неравенства.
Публичните инвестиции в устойчивия транспорт и подкрепата за развитието му са определено прогресивни. Те включват действия за развитие и насърчаване използването на обществен транспорт (по-добри транспортни мрежи, справедливи намаления) и/или активни начини за придвижване (разширяване на пешеходните зони и велоалеите). Конкретни примери са инвестициите във вело-инфраструктура, пешеходни зони и обществен транспорт в Австрия, безплатен обществен транспорт в Люксембург и инвестиции в зарядни станции за електромобили по основните пътища в Швеция.
Все повече доказателства подсказват, че инвестициите в подкрепа на енергийната ефективност на жилищата не само допринасят за намаляване на енергийната бедност, но имат и по-широки социално-икономически резултати. Подобренията на енергийната ефективност спестяват от разходите за енергия в средно- и дългосрочен план. Затова те имат потенциално прогресивни ефекти върху доходите. Санирането на сградите може да подобри здравето и благосъстоянието на уязвимите групи и по-конкретно на възрастните, децата, бременните и болните. Свързаните с това екологични паралелни ползи (качество на атмосферния въздух) и здравните ползи са за всички – не само за тези, които имат достъп до инвестиционните субсидии.
Посочените по-горе политики имат определено положителен потенциал. Разпределението, обаче, на ползите от тях зависи от това как и колко са разработени, подбрани и достъпни подкрепата и стимулите.
Политиките и мерките, характеризирани като прогресивни, често са разработени в съответствие с нуждите на специфични групи, например уязвимите групи. Социалната и екологичната ефективност на политиките могат да бъдат подобрени ако основни фактори на контекста (равнище на доходите, местоположение, заетост и сектор) се взимат под внимание когато се разработват политиките. Подобен е случаят и с ясните и справедливи критерии за достъп до инвестиционна подкрепа. Например, важно е да не се изключват автоматично групите с ниски доходи като се предоставя подкрепа само за собствениците на жилища или се прилагат изисквания за по-високи суми съучастие и др..
Да се минимизира финансовото неравенство в следствие преразпределителни процеси, от прехода към въглеродно-неутрални икономики
С цел да се минимизират регресивните ефекти на цената на въглерода и енергийните данъци и тяхното влияние за задълбочаване на енергийната бедност и върху най-уязвимите групи са необходими компенсаторни мерки. Тези мерки следва да подбират специфични социални групи и да са основани на равнището на доходи и някои други фактори- местоположение (градски и селски райони) и други. Идеята е да се поддържа екологичната ефикасност на мерките (намаляване емисиите на парникови газове) и да се ограничат социалните последици. Така и мерките ще са по-приемливи. Възможно е също населението да бъде компенсирано чрез директни намаления на сметките за консумативни разходи тоест по този начин също да бъдат адресирани регресивните ефекти и социалните проблеми. Този подход обаче не помага да се решат социалните и екологичните предизвикателства в дългосрочен план.
Някои страни членки вече работят по регресивните ефекти на въглеродните данъци. Германия, Ирландия, Люксембург, Холандия и Полша, например, въведоха мерки за облекчаване и подкрепа на нискодоходните домакинства, уязвимите групи, общности и компании за справяне с негативните последици на въглеродните данъци. Подобни мерки за подкрепа (данъчни облекчения, социално подпомагане и енергийни помощи) са възможни благодарение на приходите от енергийните данъци. Друг пример за компенсации е т.нар. „зелен чек“ в Дания, предназначен да компенсира нискодоходните домакинства за повишените цени на енергията.
Да се максимизират нефинансовите паралелни ползи, например за здравето
Постигането на първите две цели трябва да допринесе за максимизиране на нефинансовите паралелни ползи от политиките за справяне с промените в климата (екологични и здравни). Това може да стане като стратегически се приоритизират подкрепата, стимулите и кампенсаторните мерки за специфични сектори и социални групи. За всеки сектор (сгради и транспорт) определени мерки могат да донесат повече екологични и здравни ползи от други.
Да се максимизират екологичните и здравните паралелни ползи изисква те добре да се познават, оценяват и разглеждат от гледна точка на преразпределителните перспективи при взимането на решения. За съжаление досега те са пренебрегвани. Подобряването на качеството на атмосферния въздух и ограничаването на енергийната бедност сред нискодоходните групи са приоритетни в този контекст.
Хората, които живеят в енергийна бедност могат да бъдат отрицателно повлияни по отношение на здравето и благосъстоянието им поради студа през зимата, екстремните горещини през лятото и други фактори, свързани с ниското качество на жилищата им и енергийната бедност. Измененията в климата задълбочават тези последици, за които се знае, че имат по-голямо въздействие върху жените и страните от Средиземноморския район в ЕС. Вторичните ефекти на енергийната бедност включват хранителна несигурност, влошено качество на въздуха, повече шум и жилищна несигурност. На национално равнище са разработени специфични мерки за справяне с енергийната бедност. (Виж Box 3)
Пакет 3 Енергийна бедност и справяне с климатичните промени
Енергийната бедност тук е дефинирана като невъзможност адекватно да се отоплява дома или да се използва толкова енергия колкото е необходимо, но цената е много висока. Тя засяга голям дял от населението в ЕС: по данни на Евростат 6,9% от населението на ЕС са декларирали, че не могат да си позволят да отопляват дома си задоволително в изследване, включващо всички страни членки през 2019 г. Ситуацията е много различна в различните държави. Най-високи проценти са регистрирани в България (30,1%), Литва (26,7%), Кипър (21,0%), Португалия (18,9%), Гърция (17,9%) и Италия (11,1%).
В тази ситуация много страни в Европа се стремят да ограничат регресивните ефекти на климатичните политики (енергийни данъци) като въвеждат мерки и политики, насочени срещу енергийната бедност и целящи подкрепа на най-уязвимите групи. Сред най-честите мерки са помощите и субсидиите за намаляване тежестта на сметките зе енергия на домакинствата, например повишаване енергийната ефективност на жилищата и/или инсталиране на възобновяеми източници на енергия. Значително място сред тези мерки заемат помощите за саниране на жилищата и затова тези мерки широко се дискутират. Все още голяма част от тези мерки не са оценени от гледна точка на тяхната ефективност. Въпреки това за тях се смята, че успешно се справят с отрицателните преразпределителни ефекти на „зелените“ политики.
По-долу са изброени някои добри примери на добре таргетирани мерки:
Подкрепа за инсталиране на соларни панели и подобрения на енергийната ефективност в социалните жилища, ваучери за намаление при покупка на енергоспестяващи електродомакински уреди (Белгия);
Помощ за отопление за уязвимите групи за да се компенсират регресивните ефекти на Регулацията за екодизайн (България);
Енергийни помощи за уязвимите крайни потребители на енергия с цел справяне с енергийната бедност (Полша);
Програма „Спестявай енергия в къщи“ за финансиране на подобренията в жилищата и намаляване на разходите за енергия (Гърция);
Саниране на социалните жилища, защита на най-уязвимите групи от повишаване цените на енергията и подобряване инфраструктурата за разпределение на енергията (Ирландия);
Държавна подкрепа за модернизация на жилищните блокове (Литва);
Схема за намаленеия „Топъл дом“, която предоставя обща сума отстъпка от цената на енергията за уязвими и нискодоходни групи (Обединено кралство).
Компенсиране чрез използване на приходите от въглеродните данъци и справяне с „неполучаването на подкрепата“
Различните насърчителни и компенсиращи мерки могат да използват приходите от въглеродните данъци. Например, приходите от въглеродните данъци могат да се използват за коригиране на пазарните изкривявания или регресивните преразпределителни ефекти от въвеждането на данъка- субсидии за подобряване енергийната ефективност на жилищните сгради за нискодоходните домакинства. Разбира се, тези приходи биха могли да се използват и за намаляване на други данъци (данък общ доход, вноски за социално осигуряване). Ако обаче те изрично са насочени към постигането на определени климатични цели тогава се повишава прозрачността на политиките и следователно – тяхното приемане от населението.
Голямо значение има и въпросът за „неполучаване“ на социалните помощи. Това се случва когато индивидите и домакинствата не получават помощите, на които имат право. Много често хората, които имат право на помощите са именно тези, които живеят в най-неблагоприятните ситуации. За да са напълно ефективни подкрепящите мерки е много важно да се повиши осведомеността за тях и да се предоставят улеснения за потенциалните бенефициенти по-бързо и лесно да получат достъп до тях. Необходимо е също така да се максимизират екологичните и здравните паралелни ползи.
Зеленият и социално справедлив преход изисква управление на различни равнища и участие на различни заинтересовани страни
Социално приемливият преход изисква координация между различни управленски нива и различни области на политики
Климатичните политики и социалните дейности се разработват на различни нива на управление в страните членки (област, регион, град). Необходимо е ясно да се откроят всички нива – наднационално, национално, регионално и местно, и да се подчинят на принципа на субсидиарността. Това ще гарантира успеха на климатичните политики в екологичен, икономически и социален аспект и ще е сигурно, че никой не е забравен. Но за да случи това е необходимо да има редовен диалог между взимащите решения в екологията, социалната и други политики. Същото важи и за различните нива на управление с цел да се гарантира, че предвидените мерки са балансирани, че постигат едновременно екологични и социални цели. Също, че са ефективни като компенсация.
На равнището на ЕС платформата Справедлив преход насърчава обмена на добри практики между заинтересованите страни по отношение на особените обстоятелства на отделни територии, които се сблъскват с най-големите предизвикателства. Подобна е и инициативата за въглищните райони в преход.
Предимствата на координацията между повече заинтересовани страни и прилагането на справедливи и обществено- приемливи политики
Разделянето на разходите по прехода към въглеродно-неутрална икономика между гражданите и съгласуването на екологичните и социалните цели могат да бъдат постигнати по-ефективно чрез ранното включване в процеса на съответните заинтересовани страни, включително неправителствените организации, социалните партньори, компаниите, социалните и екологичните движения, регионалните власти, политическите партии и академичната общност. Така могат да се поправят, даже предотвратят нежеланите ефекти от някои климатични политики като се вземат под внимание интересите на всички страни и те бъдат приобщени.
Някои страни членки и региони вече прилагат подобен подход като организират консултации с широк кръг заинтересовани страни при определянето на мерките за прехода. Във Франция и Ирландия са свикани граждански асамблеи, които участват в дискусиите за климатичните политики.
Такива консултации по повод на Програмата за справедлив преход вече са организирани в региона Мидландс в Ирландия. Там са възникнали притеснения за ефекта върху промишлеността и работните места от прехода от добива на енергия от торф и потенциалното западане на региона. В резултат са се активизирали многобройни участници и представители на най-различни регионални институции. Финансирането на подкрепата при този регионален преход ще дойде от приходите от въглеродните данъци и ще се използва в консултации с Екипа по прехода в Мидландс. В него участват представители на местното правителство, регионалните власти в областта на заетостта и образованието както и технологични институти. Планът за прехода в този регион подчертава намерението да се използват в максимална степен възможностите на програмите за заетост и схемите за социална подкрепа в селските райони.
Националното споразумение за климата в Холандия, подписано през юни 2019 г., е друг подходящ пример. Споразумението е резултат от усилията на над 100 представителни организации, включително социалните партньори. То включва договорености за регулаторни политики, споразумения между предприятията на секторно ниво и мерки за насърчаване доброволната промяна в поведението на хората. Секторните споразумения определят какво ще предприемат съответните сектори (електричество, промишленост, строителство, транспорт и селско стопанство), за да подпомогнат постигането на климатичните цели. Предварителният анализ на преразпределителните ефекти от това споразумение върху различните групи от населението (по ниво и източници на доходи и типа на домакинството) показва много малки разлики за периода 2021 и 2030 година.
Тези примери подсказват, че включването на широк кръг заинтересовани страни (социални партньори и неправителствени организации) при разработването и прилагането на климатичните политики предполага по-добро разбиране за преразпределителните ефекти и как можем да се справим с тях. Прилагането на политики приети с широк консенсус (както в примера с Холандия) ги прави по-приемливи, повишава тяхната политическа атрактивност и ефективност в двете посоки – екологично и социално.
Подобни консултации трябва да има на различните нива на управление. Европейските институции могат да играят важна насърчаваща ролячрез насочване и ресурси за включването на всички заинтересовани страни на европейско, национално, регионално, секторно и местно равнища.
Социалният диалог също има значение за климатичната политика
Работодателите са важен играч за справедливия преход тъй като те откликват на климатичните политики с пренастройване на техните бизнес модели, продукти и услуги, производствени системи, организация на труда и други. Според изследването на EUROFOUND социалният диалог може да има решаваща роля за да се гарантира, че климатичните политики ще доведат до намаляване емисиите на парниковите газове по един справедлив начин. Постепенно социалният диалог по тези теми набира сила чрез дискусии, консултации, преговори и общи акции на социалните партньори.
Засега има все още малко на брой инициативи с участието на социалните партньори, които целят да се разработят и приложат адекватни решения на проблемите, породени от прехода към въглеродно-неутрална икономика. Основната цел на тези инициативи (на ниво ЕС, секторно и фирмено равнище) е да се постигне координиран подход, който да генерира взаимни изгоди за днешните и бъдещите поколения – екологични, икономически и социални. Някои от тях са бипартидни (между работниците и работодателите), други са трипартитни (между работниците, работодателите и публични власти).
На ниво ЕС социалните партньори в автомобилостроенето са инициирали покана към компаниите в сектора с цел подкрепа за обучение и преквалификация на работната сила, сигурност на заплащането и работните места и инвестиции в технологиите. На национално равнище споразумения в енергийния сектор (Италия, Испания) или споразумения, сключени между синдикатите в сектора на въглищата и правителствата (Германия, Полша) регулират обучението и преквалификацията на работниците, засегнати от прехода. Целта е да се запази заетостта в тези области или да се изпратят работниците към други заводи. Някои мултинационални компании в сектора нефт и газ както и вятърна енергия са подготвили глобални рамкови споразумения с представителите на работниците. Тези споразумения се занимават с потенциалните преразпределителни ефекти върху работниците, което показва, че социалният диалог на ниво компания също има важна роля.
Има доказателства, че нежелателните ефекти от някои климатични политики, особено ако засягат фирмите и работниците в определени сектори и региони, могат да бъдат адресирани от социалните партньори и решенията да бъдат намерени по пътя на социалния диалог. В някои случаи синдикатите са се обединили с неправителствените организации при подобни ситуации. Такъв е примерът на Инициативата за справедлив преход на Австрия, създадена от над 20 организации на гражданското общество и синдикатите. Тези инициативи могат да дадат допълнителен тласък на социалните партньори да се занимават не само с текущите проблеми, но и проактивно да работят за справяне с потенциалните ефекти върху секторите, компаниите и обществото като цяло.