На заседанието на Координационния съвет на КНСБ на 17 февруари бе представен и разгледан детайлен анализ, който съдържа оценката на КНСБ на проведените антикризисни мерки на правителството през 2020 г. в подкрепа на бизнеса, работещите и домакинствата в резултат от кризата COVID-19. Анализът е изготвен от икономиста от ИССИ Любослав Костов. Публикуваме втора част от него, която показва съпоставка на мерките в България и в останалите страни от ЕС.
На първо място, нека погледнем коя страна с какви средства ще разполага през 2021 г. по пакета SURE, тъй като той ще се окаже ключов европейски инструмент за прилагането на антикризисни политики през 2021 г. Графика 1 представя точно това.
Графика 1: Одобрени заеми по “SURE” за схеми за работа на намалено работно време (млрд. евро)
Източник: Решение за изпълнение на Съвета (Септември, 2020 г.)
Видимо от данните, най-големият бенефициент по тази европейска мярка, е Италия, която ще получи общо 27,4 млрд. евро, следвана от Испания (21,3 млрд. евро) и Полша (11,2 млрд. евро). Белгия, Португалия и Румъния също ще получат не малка сума. От другата страна са страни като Латвия (200 млн. евро), Малта (300 млн. евро), Кипър и България (по 500 млн. евро всяка) и Литва и Словакия (по 600 млн. евро всяка). България далеч не е сред най-големите бенефициенти на тази мярка, макар сами по себе си тези пари да представляват около 0,8% от БВП на страната ни за 2019 г. Например, Румъния ще поучи 8 пъти по-голяма сума от нас, макар БВП на Румъния да не е 8 пъти по-голям от нашия.
Нека погледнем сега, стъпвайки върху Част 2 и Част 3 на настоящия анализ (пълното съдържание на анализа е налично тук), коя страна какви средства е заделила като дял от БВП за антикризисни фискални мерки през изминалата година. Това е представено на Таблица 1.
Таблица 1: Разходи на страните-членки на ЕС за антикризисни мерки през 2020 г. като дял от БВП
Източник: База данни на МВФ и изчисления на ИССИ на КНСБ
– На база проучените политики в другите страни-членки на ЕС бе изготвена тази таблица, която обобщава всичко представено до момента;
– Видно от данните, през изминалата година България е предприела антикризисни политики на стойност 6,7% от БВП за 2019 г.;
– Мнозинството от останалите държави са изразходвали доста по-големи ресурси. Средноевропейският разход е 14,3% от БВП, което е два пъти повече от стойностите в България;
– Единствената страна, която е изразходвала по-малко средства от нас, е Румъния (4% от БВП), като Португалия, Словакия и Естония са с близки около нашите стойности. Всички останали страни са с много по-високи стойности от нашите;
– Тази таблица показва, че икономическата политика на правителството у нас, макар правилна и изразена в много конкретни мерки, е доста по-консервативна на фона на икономическата политика на останалите страни-членки на ЕС. Това е странно, защото страната ни няма проблем с държавния дълг или хроничен дефицит, какъвто имат мнозинството от тези държави, които са изразходвали няколко пъти повече средства като дял от БВП за преодоляване на последиците от кризата;
Графика 2: Сравнение на спада в БВП в страните от ЕС през последните две икономически кризи.
Източник: Евростат и Есенна макроикономическа прогноза на ЕК (2020)
Графика 2 представя сравнение на спада в реалния БВП на страните от ЕС през периода 2007 – 2013 г. (по време на световната финансова и икономическа криза) и през 2020 г. (рецесията, предизвикана от COVID-19 пандемията). България регистрира по-нисък спад на реалния БВП през 2020 г. спрямо периода на последната голяма криза, когато дори има години на положителен икономически растеж. Подобна е ситуацията в повечето страни от ЕС, което е свидетелство за мащабите на настоящата рецесия. Испания, Италия, Гърция, Франция Португалия и Хърватия са страните в които настоящата рецесия е оказала най-сериозни вреди върху спада на БВП. Разбира се, в дългосрочен период нещата вероятно ще се нормализират и когато се сметне агрегирания темп на растеж за няколко поредни години (както е направено за последната криза по абсцисата), ситуацията ще изглежда по коренно различен начин. Въпреки това, тази графика е полезна, за да се види кои страни се представят най-добре и кой най-лошо спрямо основния макроикономически индикатор – спад на реалния БВП. Това потенциално корелира и с размера на отпуснатите средства в тези икономики като дял от БВП. Следващата графика показва точно подобна взаимовръзка.
Графика 3: Сравнение между БВП на глава от населението в страните от ЕС и фискалните мерки на глава от населението (в хил. евро)
Източник: Евростат и ЕК
– Видимо от данните на Графика 3 България е едновременно с най-ниския БВП на глава от населението в целия ЕС, както и с най-малката стойност на фискалните мерки на глава от населението;
– Държавите с относително по-нисък БВП на глава от населението са приели по-малки фискални пакети на глава от населението и разполагат със значително ограничени възможности за реакция, докато държавите, чийто БВП на глава от населението е над средния за ЕС, са приели по-разнообразни фискални мерки за реакция, които изглежда не зависят от размера на БВП. Това е предпоставка за излизане от рецесията по различно време, което би довело до допълнително задълбочаване на дивегентните процеси в ЕС в посткризисния период. Освен това, загубата на конкурентоспособност в бъдеще ще бъде пряк резултат от това разпределение;
– Колкото по-висок е БВП на глава от населението, толкова по-големи са фискалните пакети, но тази линейна връзка, която може да е показател за фискално ограничение, изчезва при държавите, чийто БВП на глава от населението е над средния за ЕС;
– Държавите, чийто БВП на глава от населението е под средния за ЕС към края на 2019 г., са приели общ размер на фискалните мерки като дял от БВП през 2020г., който е по-нисък от този на другите държави. Тези държави потенциално са изправени пред по-голям спад на БВП в сравнение с останалите. Следователно, размерът и съставът на приетите мерки в страните до голяма степен отразяват относителното благосъстояние на държавите членки, а не колко сериозно се е очаквало да бъдат засегнати от кризата. Това е основен недостатък на провежданата икономическа политика в ЕС през цялата 2020 г.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ И ПРЕПОРЪКИ
КНСБ оценява положително усилията на българското правителство да се справи с кризата през последната една година. Въпреки това, направеният емпиричен анализ в настоящия документ, ни позволява да твърдим, че фискалната ангажираност на изпълнителната власт към проблемите на обществото в условията на криза, можеше да бъде далеч по-голяма.
През годината правителството представи три пакета мерки за борба с разпространението на коронавируса и последиците от него в социално-икономически план. Първият може да се определи като спешен, който трябваше да посрещне ударната вълна, вторият – като насочен към смекчаване на последиците от нея и трети – който да подпомогне възстановяването на икономиката, но в крайна сметка негативният сценарий на развитие на здравната криза през последното тримесечие на годината изведе на преден план отново необходимостта да се реагира в спешен порядък – със спасителни и компенсационни мерки.
Общата оценка на КНСБ е, че най-успешна бе мярката за запазване на заетостта и компенсиране на дохода 60/40. Тя бе прилагана на три етапа, усъвършенствана, вкл. и във вариант 80/20 за секторите хотели, ресторанти, туризъм и транспорт. Не толкова работещи обаче се оказаха икономическите мерки (заеми и грантове в подкрепа на бизнеса), които поради различни причини (тежки процедури, административни спънки, нерационални ограничения, непосилни условия за кандидатстване) в крайна сметка, или стартираха с голямо закъснение, или имаха ограничен обхват и нисък икономически ефект.
КНСБ изразява също неудовлетворение от отпадането на мярката за защита от Ковид-19 по ОПИК за предоставяне на подкрепа за МСП, свързана с реорганизация и адаптиране на работните места и промени в работния процес. По програмата бяха предвидени грантови средства в размер на 78 млн. лв. за средства за защита, хигиенизиране и дезинфекция, вентилация, филтри, софтуер за отчитане на „работа от разстояние“. В свое писмо до министъра на икономиката, КНСБ настоя в бъдещите програми да бъдат включени и големите предприятия. Предприятията правят значителни разходи и инвестиции за мерки за защита на работещите от Ковид-19. Благодарение на тях дейността на преобладаващата част от предприятията не беше спряна по причина „отсъствие на голям брой заразени работници“.
Предложеният в Бюджет 2021 пакет от мерки за борба с Ковид-кризата е амбициозен като обем (3 049,4 млн.лв.) и добре балансиран като направления (за подкрепа на доходите, за възстановяване на икономиката и бизнеса, за здравни и противоепидемични мерки). В същото време обаче остават резерви по отношение на конкретните инструменти, през които те ще бъдат прилагани.
Поради тези причини КНСБ заедно с АИКБ предлага нов подход през промени в Кодекса на труда, който значително ще облекчи достъпа до ефективни мерки за подкрепа от страна на държавата, при това като единен подход и независимо от причините, които пораждат смущения в заетостта и производството. Въвеждането на престой не по вина на работодателя при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка – т.нар. „принудителен престой“ дава възможност да се прилага единен подход и да се компенсират както доходите на засегнатите работници, така и загубите на работодателите. Предлагаме:
– работникът или служителят да има право на компенсация от държавата в размер на 75 на сто брутното си трудово възнаграждение, дължимо за месеца предхождащ издаването на заповедта по чл.120в от КТ, но не повече от 75 на сто от установения за страната максимален осигурителен доход;
– предприятията да имат право на компенсация от държавата в размер до 25 на сто от нетните приходи от продажби на съответното предприятие спрямо същия месец на предходната година;
– при въвеждане на непълно работно време компенсацията за работника се определя пропорционално на неотработеното време, но за не повече от 4 часа дневно.
Според нас подобен подход придобива универсален характер и няма нужда от постоянно актуализиране на мерките, допълване с нови и т.н. – един процес, който бе характерен за целия период от март до декември т.г. и предизвика оправдани критики.
От началото на годината бeзpaбoтицaтa в Бългapия, макар и плавно, бележи тенденция на нарастване. С оглед неясния срок и мащаба на действие на правитeлcтвeнитe мepĸи cpeщy paзпpocтpaнeниeтo нa СОVІD-19, рисковете от загуба на работа остават. Финансова подкрепа за възстановяване и нови работни места през инструментите на NGEU реално може да се очаква през втората половина на настоящата година. Поради тази причина настояваме за продължаване на мерките, касаещи заетостта и защитата на доходите, дотогава, докогато е необходимо. При това трябва да бъде разширен обхватът на тези мерки и те да достигнат до всички категории работници, вкл. в нетрадиционна и нестандартна заетост, както и до самонаетите. В противен случай рискуваме безработицата да излезе извън контрол, с много тежки последици за възстановяване на икономиката. КНСБ подкрепя намеренията на ЕК за рефинансиране на SURE и счита за целесъобразно страната ни да продължи да се възползва от благоприятните условия на заема поне до края на 2021 г.
Като цяло, препоръчваме една по-концентрирана и целенасочена икономическа политика през 2021 г., за да отговорим на предизвикателствата, които настоящата рецесия поставя пред нас в икономически, социален и медицински план.