Стажантът на ИССИО, Михаил Павлов, специалност Макроикономика, УНСС, курс 4, подготви кратък коментар относно рисковете от ИИ пред работниците. На базата на дългогодишния опит на ЕКП и проследени дискусии от подкаст разговори на ЕКП, стажантът формира следния коментар по темата:
„През последните няколко години развитието на ИИ се ускори изключително много. С този напредък обаче се появяват и много рискове за правата на работещите. Заради това Европейският съюз и САЩ приемат закони, чиято цел е да регулират развитието в способностите на ИИ, които биха могли да нарушат основни човешки права. Европейският съюз прие „Закон за ИИ“(AI Act), а САЩ включва регулациите за ИИ в „Меморандум за Националната Сигурност (“Memorandum on Advancing the United States’ Leadership in Artificial Intelligence; Harnessing Artificial Intelligence to Fulfill National Security Objectives; and Fostering the Safety, Security, and Trustworthiness of Artificial Intelligence”). Разговорите за заплахите от развитието на ИИ обаче започват да отстъпват място на дискусиите, свързани с иновациите и прогреса в областта на ИИ. След встъпването в длъжност на новия американски президент Доналд Тръмп усилията на предишната администрация в регулирането на ИИ са пренебрегнати от новата власт в Щатите. Новата политика на САЩ е благоразположена към иновациите и растежа и затова новото управление отменя голяма част от законодателните спънки за растежа на ИИ. Администрацията на Доналд Тръмп не е за сериозни регулации върху ИИ и проявява склонност към следване идеите на Илон Мъск. В миналото Мъск е застъпвал идеята за ограничаване на ИИ- веднъж заявявайки, че развитието на ИИ следва да спре за 6 месеца, за да може законодателството да навакса. След изборите в Америка обаче той пази мълчание на тази тема.
След изборите за европейски парламент през миналата година ЕС, огледално на САЩ, има вълна на по- широка подкрепа на ИИ и импулс за разработването на нови и по- мощни ИИ системи. Дали това ще смекчи и регулациите, с цел подобряване конкурентоспособността? Подобно преориентиране на ЕС в по- либерална посока би могло да заплаши правата на работниците от някои функции на ИИ. Изборът на нов ръководител на Европейски надзорен орган по защита на данните постави началото в разделението на мненията в Европейския Парламент. Изборът е отложен до март 2025 г. За да се следи ефективно за спазването на Закона за личните данни и Закона за ИИ са нужни решителни мерки и затова е изключително важно да се запази независимия статут на надзорния орган.
С разработването на китайския ИИ „Deepseek“ темата за рисковете от развитието на ИИ става все по- актуална. Дали китайският модел ще се води по примера на ЕС и ще се контролира законодателно? Също така съществуват множество въпросителни, свързани с използването на личните данни от китайския ИИ и дали те ще бъдат използвани за недобронамерени цели.
Като цяло ИИ поражда множество въпроси около законодателната инициатива в държавите: дали регулациите следва да важат само за подписалите договор работници или влизат в сила още от процеса на подбор на нови служители; как ИИ да използва биометрични данни, за да разделя и категоризира работниците. ИИ може да намери широко приложение в компании, които използват „алгоритмично управление“ в своята дейност. До каква степен е етично ИИ да поставя задачи на работниците, разглеждайки техните лични данни, засичайки тяхната емоция и начин на работа. Регулирането на ИИ в работни условия е важна част от досегашния стремеж на ЕС да защитава правата и безопасността на трудещите се и не бива да остава на заден план.“