Необходимият нетен месечен доход за издръжка на живота на един работещ, живеещ сам, е 1547 лв. За тричленно семейство с дете до 14 г. са необходими общо 2785 лв. при двама възрастни, работещи. Спрямо предходното тримесечие това е ръст с 1,4 процента, а на годишна база с 6,4 на сто.
Това каза Виолета Иванова, заместник-директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучение, в рамките на годишния форум за журналисти, организиран съвместно с Фондация Фридрих Еберт България. В рамките на събитието бяха представени и данните от наблюдението на потребителските цени и заплата за издръжка (ЗИ) за септември 2025 г., както и бе разяснена методологията на Международната организация на труда за ЗИ.
Иванова посочи, че за една година сумата, необходима за издръжката на един работещ се е увеличила с 93 лева, а спрямо септември 2023 година – със 120 лева.
Повече от половината от наетите лица се осигуряват на по-нисък доход от заплатата за издръжка (59,6%), сочат още данните. Т.е. 1,6 млн. работещи живеят с доход под необходимата им заплата за издръжка.
Само за храна необходимите средства за едно работещо лице са 618 лв. През третото тримесечие има ръст на групата на хранителните стоки с 0,7%. Поскъпнали са яйцата (2%), рибата (1,5%), кафе, чай, какао (1%), минерална вода (1%).
На годишна база хранителните стоки нарастват със 7%, като по-високи нива се наблюдават при:
- Кафе, чай и какао – с 21,1% (кафе за зърна – 25%);
- Хляб, хлебни изделия и зърнени храни: на годишна база ръст с 11,6%. В групата по-отчетливо е нарастването при хляба с 19,9%. При брашното повишението на годишна база достига 14,9%.
- Мазнини – с 11,1% (краве масло с 14,9%);
- Плодове и плодови консерви – с 8% (дини – с 40%, череши – с 36.8)
- Захар и захарни изделия с 6,9%;
- Риба и рибни продукти с 6.5%;
- Цените на услугите в заведения за обществено хранене с 11.2%
Тенденцията при цените е точно обратната на това, което прави правителството със своята рестриктивна политика, ограничавайки доходите на най-бедните и за пореден път пълнейки хазната с натоварване на средната класа, категоричен бе директорът на ИССИО Любослав Костов.
Той посочи, че у нас инфлацията при храните е 5,7% по хармонизирания индекс на потребителските цени на годишна база – септември 2025-а спрямо септември 2024 г. Много сме далеч от средната стойност за ЕС – 3% и за еврозоната – 2,4 на сто.
Костов посочи, че в България шоколадът е поскъпнал най-много – 27%, средното увеличение за ЕС е 17,9 на сто.
Следват го кафето (с 22,2%), плодовете (16,9 на сто), ел енергията и хлебните изделия – и двете групи с поскъпване от 11,3 на сто. Като цяло ръстът на цените на храните в България остава над средния за ЕС. При някои храни има изпреварващ ръст спрямо средното за ЕС, като например хляб и хлебни изделия, плодове, шоколад, сирена, сочат данните.
Методологията на МОТ за Заплата за издръжка
Росица Макелова, научен секретар на ИССИО, пък представи детайлно методологията на МОТ за Заплата за издръжка (ЗИ). Тя посочи, че според първата международно тристранно призната дефиниция ЗИ е „равнището на заплащане, което е необходимо, за да се осигури достоен стандарт на живот на работниците и техните семейства, като се вземат предвид обстоятелствата в страната, и се изчислява за труда, положен в рамките на нормалното работно време“. Акцентът е, че това е трудов доход, който покрива нуждите на работника и семейството му.
МОТ възприе и 10 принципа, които следва да бъдат спазвани при изчисляване на ЗИ и които са успешно внедрени в методологията, която предлага за измерването ѝ. Сред тези принципи е изискването методологията да е изготвена и да се прилага съвместно със социалните партньори. Методологията може да бъде лесно приложена от НСИ на база на данни от домакинските бюджети, посочи Макелова.
Тя обясни, че разходът за издръжка се формира от четири групи от стоки и услуги:
- Храна: въз основа на калорийните и хранителните стандарти, определени от Световната здравна организация (СЗО) и Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО), се конструират квинтилни скали с домакинства според разходите им за храна.
- Цена за жилище: жилище под наем + комунални разходи, съобразно препоръките на Програмата на ООН за човешките селища (ООН-Хабитат).
- Здравеопазване и образование: паричният ресурс през разходите за здравеопазване и образование на избиран референтен квинтил от домакинства (използван при изчисляване на цената на храната).
- Други основни стоки и услуги: позволява се конфигурация от групи, които ще се отчитат, но като минимум в практиката се залага на облекло, транспорт, комуникации, култура, отдих, лична хигиена, жилищни потреби. Както при нуждите от здравеопазване и образование, разходите тук се равняват на тези на референтен квинтил от домакинства.
Към момента в 11 държави в ЕС има референция към издръжката на живота/ заплатата за издръжка (в 3 от които препратката към този референтен доход е инспирирано след приемане на Директивата относно адекватните минимални работни заплати):
- Словения (издръжката на живота е във формулата за изчисляване на МРЗ и МРЗ се определя като Заплата за издръжка);
- Румъния (МРЗ се определя спрямо Заплата за издръжка);
- Ирландия (Заплата за издръжка е референтен маркер за формиране на МРЗ, но дефиницията се прилага двуяко);
- Малта (МРЗ нараства спрямо ръста на издръжката на живота, дефиниран през ръста на потребителските цени; в периода 2024- 2027 г. има политически консенсус за ръст на МРЗ над ръста на потребителските цени);
- Португалия (в Конституцията и в Кодекса на труда са определени критерии за ръст на МРЗ, сред които е издръжката на живота);
- Люксембург (МРЗ се разглежда като минимална социална заплата, определяна от социалните партньори и отчитаща критерии, сред които издръжката на живота- дефинирана като изменението на индекса на потребителските цени);
- Литва (законодателни изменения от 2024 г. изискват МРЗ да се определя спрямо различни индикатори, сред които издръжката на живота);
- Унгария (директен препис на критериите, заложени в Директивата за МРЗ от 2022 г., като издръжката на живота се определя през индекса на потребителските цени);
- Чехия (директен препис на критериите, заложени в Директивата за МРЗ от 2022 г., без ясна дефиниция на издръжката на живота);
- Кипър (МРЗ се определя според вариациите на издръжката на живота; липсва обаче дефиниция на термина и поради това се прибягва до индекса на потребителските цени).
МОТ предлага техническа подкрепа за изграждане на тристранния капацитет по отношение на ЗИ и България би трябвало да се възползва от това, категорична бе още Макелова. Само така ще е възможно да стартира експертен дебат за приемане на дефиниция в законодателството на ЗИ и след нея да се изготви национална методология. Макелова напомни, че КНСБ остава единствената организация в страната, която изчислява ЗИ и прилага получената стойност като аргумент за ръст на договаряните заплати в КТД, но и за ръст на законоутснановената МРЗ (каквото е изискването и в Директивата за адекватните минимални работни заплати – да се отчита издръжката на живота или нейния паричен еквивалент – ЗИ при определяне на размера на минималната заплата).
Презентация с данните от наблюдението на цените и Заплатата за издръжка към септември 2025 година е налична тук.
